№ 85 03.09.2020г. гр. П
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на тринадесети август две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 20/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
А.М.Х. с ЕГН: ********** и Ц.А.Л. с ЕГН:********** *** , действащи чрез адв. Б.К. - ТАК СРЕЩУ Г.Б.Г. с ЕГН: ********** адрес: ***,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и 59 от ЗЗД .
Твърди се, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр. П ***, по силата на Нот. акт за покупко-продажба от 19.11.2014г., вписан
под №31, том 13, дело №2404/19.11.2014г. на СлВп-П.
Жилището представлявало самостоятелен обект в
сграда-апартамент с идентификатор 57649.503.2438.1.3 по КККР на гр.П, етаж 2
/две/ в сграда с идентификатор 57649.503.2438.1, брой надземни етажи 3 /три/,
брой подземни етажи 0 /нула/, предназначение: жилищна сграда-многофамилна.
Сградата била разположена в поземлен имот с идентификатор 57649.503.2438.
Предназначение на СО: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1/едно/ с
застроена площ от 133.82 кв.м., на 1/едно/ ниво, при съседни СО в сградата: на
същият етаж: 57649.503.2438.1.4, под обекта: 57649.503.2438.1.1 и над обекта:
57649.503.2438.1.5; ведно с прилежащите му избено помещение №4 /четири/ с площ
от 14.96 кв.м. /четиринадесет цяло и деветдесет и шест кв.м./, при съответните
граници, таванско помещение №4 със светла площ от 30.92кв.м. /тридесет цяло и
деветдесет и два кв.метра/ и 15.50 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, както и гараж в сграда №4 /четири/ със застроена площ
от 19.91кв.м. /деветнадесет цяло и деветдесет и един кв.м./ с идентификатор
57649.503.2438.1.9 /, при съответните граници.
Предварително бил извършен оглед на имота, като договорката
между страните била за закупуване на гореописаният имот за сумата от 34 000 лв.
На деня на сделката, ищците били помолени от ответника да го изчакат и да
влязат по-късно във владение на таванското помещение, в което на съхранение
ответникът имал множество части за рибни плувки, които фирмата му изработвала.
Тъй като били в добри отношения, а и здравословното състояние на ответника било
влошено, ищците проявили търпение и изчакали не малко.
В началото на годината, страните влошили
отношенията си и ищците помолили да им
бъде предаден ключа за тавана, но категорично им било отказано. Ответникът
заявил, че той е собственик на таванското помещение, че той не го е продал, и в
случай, че ищците искат да го ползват, можел да им го прехвърли срещу още 10 000 лв..
В последствие до ответника била изпратена
нотариална покана с рег. №929, т.1, №24/12.03.2019г. на Нотариус Е.Д. ***
действие PC-П, която била изповядала и договора за покупко-продажбата на жилището,
за доброволно уреждане на отношенията.
На 20.03.2019г. ответникът не се явил на отправената му покана, за което
бил съставен констативен протокол с рег. №1049 от същата дата на същият
нотариус.
Депозирана била и жалба до Районна
прокуратура П за извършено от ответника престъпление, но ДП било прекратено.
Предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства се моли за решение, с което да се признае за установено по отношение на страните по
делото, че таванско помещение №4 /четири/
със светла площ от 30.92кв.м. /тридесет цяло и деветдесет и два кв.метра/, е
собственост на ищците, което помещение се явява прилежаща част от самостоятелен
обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор 57649.503.2438.1.3 по КККР
на гр.П с адрес : гр.П ***, придобито чрез покупко-продажба по силата на нот.акт № 128,том 5, дело №928/2014г. на нотариус Е.Д. ***
действие PC-П, вписан под №31, том 13, дело №2404/19.11.2014г. на СлВп-П, като ответникът бъде осъден да предаде и владението
на гореописаното таванско помещение.
Претендира се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение, за това че са
били да лишени от правото на ползване на
процесното таванско помещение за период от
09.01.2015г. до 09.01.2020г., ведно със законната лихва за забава до
окончателно изплащане на същата.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете.
Оспорва изцяло иска като неоснователен. Не се
отрича факта, че през 2014 г. с подробно описания в ИМ нотариален акт
ответникът продал на ищците собствения си апартамент, избено помещение и гараж.
Никога обаче не бил продавал на ищците процесното
таванско помещение, дори същото не е било предмет и на договаряне. Това
обстоятелство било сведено изрично до знанието на ищците и съответно изрично
отбелязано в Нотариален акт за собственост на жилище, строено от ЖСК № 94, том
II, дело № 305/2008 г. по описа на СВ при Районен съд - град П. С този
нотариален акт ищецът се легитимирал като собственик и същия бил описан като
представен документ под т. 1 в представения с ИМ нотариален акт. Отбелязването
било извършено лично от нотариус Е.Д.,*** действие -PC П, при който сделката
била изповядана.
Ответникът твърди, че бил обявил имота си за
продажба чрез агенция за недвижими имоти в град Търговище /така се стигнало и
до контакта с ищците/ като в самата обява било изрично отбелязано, че
таванското помещение не влиза в офертата за продажбата.
Твърди се, че не се касае за неволен пропуск,
а това била волята на ответника и ищците
знаели това.
Ответникът признава, че и към настоящия
момент таванското помещение се ползва от него и не отговаряло на истината
изнесеното в ИМ, че е имал договорка с
ищците да освободи тавана известно време след продажбата през 2014 година.
Предвид изложените в писмения отговор факти и
обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание
ищецът А.М.Х. – А., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б.К. - ТАК.
Ищцата Ц.А.Л.,
редовно призована, се явява лично и с адв. К..
Процесуалният представител
на ищците пледира за уважаване на исковите претенции, като в тяхна полза бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът, редовно
призовани, не се явява. За него се явява адв. П. –
ТАК, който пледира за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се
разноски.
Съдът, след съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 108 от ЗС, ищците следва да докажат твърдените от тях обстоятелства, че са
собственици на претендираното таванско помещение, и
че ответникът го владее.
Ответникът следва
да докаже, че владее имота на валидно правно основание.
Видно от приложения
по делото Нотариален акт за собственост на жилище, строено от ЖСК № 57, том I, рег. № 987, дело 57 от 02.02.2008г., се
установява, че на 07.02.2008г. ответникът Г.Б.Г. е признат за собственик на
недвижим имот в гр. П ***, представляващ апартамент № 3, на втори жилищен етаж в ЖСК „Орхидея“,
със застроена жилищна площ от 133.82 кв.м., състоящ се от дневна, кухня,
трапезария, две спални и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 4 със
светля площ 14.96 кв.м., таванско помещение № 4 със светла площ от 30.92 кв. м.
ведно с 15.50 % от общите части на сградата и правото на строеж и гараж № 4 със
застроена площ 19.91 кв.м. в едно с 1.9 ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж..
Не е спорно между
страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че
по силата на Нотариален акт № 128, том
5, дело №928/2014г. на нотариус Е.Д. *** действие PC-П, вписан под №31, том 13,
дело № 2404/19.11.2014г. на СлВп-П, ищците са
закупили от ответника описания по-горе имот. В
нотариалният акт обаче липсва посочване на процесното таванско
помещение № 4.
В хода на съдебното дирене като свидетели
бяха разпитани Д.Г., С.И., водени от ищците, Николай Николаев и Живка Иванова, водени от
ответника, както и нотариус Е.Д., с цел да бъде изяснена волята на страните
досежно прехвърлянето на таванското помещение.
Съдът обаче намира за безпредметно да обсъжда
показанията на посочените свидетели, тъй като релевантно за делото е това,
което е обективирано в процесния
нотариален акт.
В случая спорният момент е не фактически, а
правен и се свежда до това, дали таванското помещение може да бъде предмет на
собственост, отделно от жилищния имот.
По този въпрос, настоящият състав приема, че
доколкото по своята същност таванското помещение представлява принадлежност към
жилището /чл. 37 ЗС/ и поради това следват собствеността на главната вещ - чл.
98 ЗС (арг. от
Определение № 953 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 289 / 2012 г. на ВКС), то към
момента, в който ищците са придобили жилищния имот, по силата на чл. 98 от ЗС
те са придобили и таванско помещение № 4, независимо, че последното не е било
изрично описано в нотариалният акт. На практика не е и задължително помещения с несамостоятелен
характер да се посочват изрично в титула за собственост, тъй като
принадлежността на правото на собственост върху такива помещения може да се
определи и от тяхното функционално предназначение и разположение. Не е нужно
изричното им вписване в актовете, с които възниква или се прехвърля собствеността, тъй като с прехвърлянето на
едно жилище се считат прехвърлени и обслужващите го помещения, макар че те не
фигурират в нотариалния акт. Изричното им упоменаване не ги превръща в
самостоятелен обект на правото на собственост, нито пък непосочването им в нотариалния
акт ги отделя от обекта на който принадлежат или обслужват.
Ето защо, искът с правно основание чл. 108 от
ЗС се явява основателен, при което следва да бъде уважен.
По
иска по чл. 59 ЗЗД:
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено
задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да
върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Задължението по
чл.59 от ЗЗД произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване
за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с
което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно
и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква право
на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД,
включва следните кумулативни елементи: Обогатяване на едно лице за сметка на
друго; Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; Липса
на основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е
само това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и
обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се, се реализира чрез
заплащане на парична сума, която по аргумент от чл. 59, ал.1 от ЗЗД се определя
чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на
обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете
стойности.
Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД намира приложение
и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ и по този
начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика
й.
За да бъде уважена претенцията по чл.59 ЗЗД е
необходимо ищците да докажат, че са собственици на процесното
таванско помещение, както и че ответникът ползва неоснователно имота, което от
своя страна е довело до обедняване на ищците и до обогатяване на ответника.
Ответникът не оспорва, че след сделката от 19.11.2014г.,
обективирана в Нотариален акт № 128, том 5, дело
№928/2014г. на нотариус Е.Д. *** действие PC-П, вписан под №31, том 13, дело № 2404/19.11.2014г.
на СлВп-П, не е предал владението на таванско
помещение на ищците, като заявил претенции, че същото не е било предмет на
покупко-продажбата и е останало в негова собственост.
Оттук следва, че ответникът дължи на ищците
обезщетение за лишаване от ползване за претендирания период
от 09.01.2015г. до 09.01.2020г.. При общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията, поради което не следва да бъде отправяна
писмена покана до длъжника / Решение № 298/14.12.2011г. по
гр.д. № 1502/2010г., II г.о., на ВКС и Решение № 394/27.11.2015г. по гр.д. №
3034/2015г., IV г.о., ВКС/.
Що се отнася до размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползване за
горепосочения период, съдът намира, че следва да даде вяра на заключението по допуснатата
съдебно-оценъчна експертиза, видно от която се установява, че средният месечен
пазарен наем за процесното таванско помещение за
периода от 09.01.2015г. до 09.01.2020г. е в размер на 900 лева.
Ето
защо, исковата претенция следва да бъде уважена за периода 09.01.2015г. до 09.01.2020г.
в пълния си размер от 900.00 /след
направен частичен отказ от иска за сумата над 900.00 лв. до 3000 лв./, ведно
със законната лихва, считано от подаването на исковата молба /09.01.2020г./, до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
По исковата претенция по чл. 108 ЗС ищците са направили разноски за
заплатена държавна такса от 50.00 лв., която предвид изхода на делото следва да
им бъде изцяло присъдена.
С оглед на
обстоятелството, че ищците частично измениха претенцията си, чрез отказ от иска
по чл. 59 от ЗЗД за сумата над 900.00 лв., то в тяхна полза не следва да бъдат присъждани
разноски за тази част от иска, а такива му
се следват само съобразно уважената част.
Така по повод
претенцията по чл. 59 ЗЗД ищците са направили разноски в общ размер на 300.00
лв., от които 120.00 за заплатена държавна такса и 180 лв. за възнаграждение на
вещо лице. Пропорционално на уважената част от посочената искова претенция
ответникът следва да заплати на ищците сумата от 90.00 лв. разноски за д.т. и
възнаграждение на вещо лице.
И двете страни са
направили разноски за адвокатско възнаграждение, като ищците са заплатили за
процесуално представителство сумата от 600.00 лв., а ответникът сумата от 840.00 лв.
Така,
пропорционално на уважената част от исковите претенции ответникът дължи на
ищеца сумата от 390.00 лв., а ищецът дължи на ответника сумата от 294.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Дължимото адвокатско възнаграждение е
изчислено като заплатеното такова е разделено на две /два обективно съединени иска/ и върху половината
пропорционално е определено, съобразно
уважената част от претенцията по чл. 59
от ЗЗД.
Предвид изложеното,
ответникът дължи на ищеца сумата от
530.00 лв. за разноски, а ищецът дължи на ответника сумата от 294.00
разноски, като по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
236.00 лв.
За претендираните
от ищците разноски за такса за вписване
на ИМ в размер на 58.00 лв. не са налични по делото доказателства,
удостоверяващи, че същата е заплатена, при което тази сума не следва да се присъжда
в тяхна полза.
Относно заплатения
депозит за призоваване на свидетел в
размер на 20.00 лв., доколкото същият не е изплатен на свидетеля, подлежи не на
присъждане в тежест на ответника, а на възстановяване, в случай че бъде
поискан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Б.Г. с ЕГН: ********** адрес: ***, че А.М.Х.
с ЕГН: ********** и Ц.А.Л. с ЕГН:********** ***, СА СОБСТВЕНИЦИ на ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 4 със светла площ от 30.92 кв.м. /тридесет цяло и деветдесет и два
кв.метра/, което се явява прилежаща част
към самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор
57649.503.2438.1.3 с адрес гр.П ***, находящ се в сграда с идентификатор 57649.503.2438.1,
построена в ПИ с идентификатор 57649.503.2438 по КККР на гр.П, придобито чрез
покупко-продажба по силата на Нотариален акт № 128, том V, дело №928/2014г. на
нотариус Е.Д. *** действие PC-П, вписан под №31, том 13, дело № 2404/19.11.2014г.
на СлВп - П.
ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН: **********
адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 със светла площ от
30.92 кв.м. /тридесет цяло и деветдесет и два кв.метра/, което се явява прилежаща част към
самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор
57649.503.2438.1.3 с адрес гр.П ***, находящ се в сграда с идентификатор 57649.503.2438.1,
построена в ПИ с идентификатор 57649.503.2438 по КККР на гр.П, придобито чрез
покупко-продажба по силата на Нотариален акт № 128, том V, дело №928/2014г. на
нотариус Е.Д. *** действие PC-П, вписан под №31, том 13, дело № 2404/19.11.2014г.
на СлВп - П на А.М.Х. с ЕГН: ********** и Ц.А.Л. с ЕГН:**********
***.
ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН: **********
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Х. с ЕГН: ********** и Ц.А.Л. с ЕГН:********** ***,
СУМАТА от 900.00 лв. /деветстотин лева/
- обезщетение за лишаване от ползване за периода от 09.01.2015г. до 09.01.2020г., ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба 09.01.2020г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН: **********
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Х. с ЕГН: ********** и Ц.А.Л. с ЕГН:********** ***,
СУМАТА от 236.00 лв. /двеста тридесет и шест лева/ - деловодни разноски по компенсация.
УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в шестмесечен
срок от влизането му в сила, на основание чл. 115 ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: