№ 10
гр. ***, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500389 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „***“ ООД с ЕИК: ***, чрез адвокат ХМ,
против Решение № 311/27.05.2024 г., постановено по гр.д № 1148/2023 г. по описа на РС-
***.
С обжалваното решение се признава за установено по предявения от ищцата С. Р. Г. с
ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ******* против ответника "***" ООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: ******* иск, че клаузата на чл. 6, ал. 2. от договор за потребителски
кредит № *****т 16.08.2019 г. е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави и закона и
като сключена при липса на основание.
Със същото решение ответното дружество "***" ООД, ЕИК *** е осъдено да заплати
на ищцата С. Р. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от
12.60 лв., платена при начална липса на основание неустойка по Договор за потребителски
кредит № *****т 16.08.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 14.06.2023г. до окончателното плащане, както и разноски по производството
пред РС-*** 255.00 лева, а на Еднолично адвокатско дружество „*****“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *** с адрес: ******* да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00 лева.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Въззивнкът посочва, че първоинстанционният съд неправилно
1
разместил доказателствената тежест по отношение договора за заем. Неправомерно
задължил ответника на основание чл.190 ГПК да представи договора за заем, който се
намира и у двете страни и неправилно приложил санкцията на чл. 161 ГПК. Посочва, че с
исковата молба ищецът не е представил договор за заем, както и че не е твърдял договорът
да е изгубен или унищожен.
Излага, че от установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза,
съдържаща се в цитирания договор за заем, се претендирали изгодни за ищцата правни
последици, поради което ответното дружество нямало и не следвало да му се вменява
задължение да представи договора, като в тази насока цитира решения на районни и
окръжни съдилища.
Посочва, че съдът е обявил клауза за нищожна без реално да се е запознал с клаузата.
Посочва, че съгласно чл. 154 ГПК, всяка от страните следвала да проведе пълно
главно доказване относно обстоятелствата, от които извличала изгодни за себе си правни
последици. В хода на производството ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
съдържанието на процесния договор, нито на клаузата за неустойка, чието обявяване за
нищожност претендирала, поради което искът е недоказан и е следвало да бъде отхвърлен.
Моли Съда да отмени решението на ***, вместо което да постанови друго с което да
отхвърли предявените искове. Иска присъждане на разноските за двете инстанции. Не
представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна С. Р.
Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „*****" вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, представлявано от адв.ДММ е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените
съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение. В подадения писмен отговор се твърди, че районният съд правилно е преценил, че
съответния договор не отговаря на изискванията на чл. 8, ал.1 т. 10 от ЗПК. Посочва се, как
се изчислява ГПР, като се твърди че липсва методика за изчисляването в спорния за
страните договор. Твърди се, че включената неустойка за непредоставяне на обезпечение,
всъщност представлява „добавък“ към възнаградителната лихва. Оспорва твърденията за
злоупотреба с право и твърди, че въззиникът злоупотребява с право, предвид
непредставянето на договора. Иска потвърждаване на постановеното от *** решение. Прави
искане за присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
Въззивникът е депозирал молба, с която моли делото да се гледа в негово
отсъствие.Посочва и прилага съдебни решения на други районни и окръжни съдилища,
които подържат направеното оплакване във въззивната жалба за разместена доказателствена
тежест. Претендира разноски.
2
Въззиваемата страна също не се явява и не се представлява, депозирана е молба чрез
процесуалния представител -адвокат *****, с която се моли да се гледа делото. В молбата се
оспорва подадената въззивна жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение. Излагат се твърдения, които са извън съществото на спора. Претендират се
разноски. Посочва се съдебна практика на съдилища.
***ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената
от *** фактическа обстановка, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към
мотивите на РС-***, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до отговор на въпроса,
дали Районен съд - *** правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и
дали правилно е оценил фактите, на база на представените доказателства.
От данните по делото – справки, представени от БНБ, за кредитна задлъжнялост за
лицето С. Р. Г. и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
3
безспорно е установено, че на 16.08.2019 г., между ищцата-въззиваемата С. Р. Г. и въззивното
дружество „***“ООД е сключен договор за потребителски кредит №***** в размер на 500
лева за срок от 18 месеца при лихвен процент -40.05% и посочен ГПР-47.92%.В ГПР е
включена единствено договорната лихва , но не и неустойката за не предоставяне на
обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция. Общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 700.82лв., от които 500лв-главница и 200.82лв-договорна
лихва. В ССчЕ е посочено, че за обезпечение на кредита „***“ООД е предоставило на
кредитополучателя-ищцата следните опции: поръчителство с личен гарант или банкова
гаранция. Съгласно т.6.2 от Договора за потребителски кредит №*****/16.08.2019г. при
непредставяне на обезпечение заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на
1009,18лв. Задължението е предсрочно погасено на 21.08.2019г. от кредитополучателя С. Г.,
като същата извършила плащане на обща стойност 515.25 лева – 500лв.-главница, 2.65лв.-
договорна лихва, 12.60лв-неустойка.
Вещото лице е изчислило, че ГПР с включената неустойка възлиза на 163,52%, което
е годишното оскъпяване по кредита.
Видно от Протокол № 523/25.04.2024 г. по първоинстанционното дело съдът
констатира, че РС-*** е извършил доклад по реда на чл.146 ГПК, като е посочил всички
направени искания и оспорвания от двете страни. Следва да се отбележи, че нито една
страна или процесуален представител не са се явили за насроченото съдебно заседание и не
е оспорила изготвения доклад по делото.
В своя доклад Районен съд - *** правилно е разпределил доказателствената тежест,
като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава своите
твърдения за нищожност на сключения договор , както и заплатените от ищеца суми без
основание.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, както и писмо от БНБ с
приложени справки от информационната система на ЦКР по отношение на сключените
договори за кредит от ищеца - С. Г., които не са оспорени от жалбоподателя.
Всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Страната, която носи доказателствената тежест за установяване
по делото на съответните факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици,
следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти - за несъмненото им
осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва
да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти,
и въз основа на това да постанови решението си - в тази насока Решение № 25/27.01.2012 г.
по гр. д. № 1832/2010 г. на ВКС, IV г. о. В настоящия казус от ищцата е доказала
сключването на процесния договор, респ. неговото съдържание. Видно от назначената
експертиза и представеното удостоверение от БНБ, Районен съд - *** е направил правилна
преценка за фактическите обстоятелства по делото.
Районен съд-*** е приложил санкцията по чл. 161 ГПК, след като с определение
№441/28.02.2024г., получено от въззивника на 15.03.2024г., на основание чл.190 ГПК го е
4
задължил в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращи се у него
доказателства – кредитно досие на ищцата, включително и извлечение за всички извършени
плащания, както и копие от процесния договора за потребителски кредит №***** сключен с
ищцата, като му е указал последиците по чл.190, ал.2 ГПК, препращаща към чл.161 ГПК,
при неизпълнение. Посочената разпоредба позволява на съда да приеме изгодните за ищеца
факти за настъпили, въпреки липсата на доказателства, когато тази липса е резултат от
недобросъвестното поведение на ответната страна. Тази норма обаче не налага на съда да
приеме недоказаните факти за осъществени, а му дава възможност да направи това с оглед
останалите обстоятелства по делото. В случая е доказано сключването на договор за кредит
между ищцата, заплатените суми по пера от потребителя-ищцата към дружеството кредитор
и съдържанието на т.6.2 от Договора за потребителски кредит №*****/16.08.2019г.
Видно от молба вх.№3403/19.03.2024г. на въззивника-ответника по
първоинстанционното дело в същата е обективиран изричен отказ за представяне на
процесния договор с довод, че не е в интерес на дружеството. На стр.4 от същата молба в
обозначения раздел“По същество на спора“ ответното дружество признава наличието на
сключени с ищцата общо дванадесет договора за индентични кредити, като във всички е
уговорена неустойка, предмет на изследване по изчерпателно посочени образувани
граждански дела, включително и първоинстанционното гр.д.№1148/2023 на РС-***. В същия
раздел ответникът твърди, че в случая е налице индивидуално договаря, което изключва
неравноправността на оспорените клаузи. Следва да се отбележи, че при твърдението на
търговеца за индивидуално договорени клаузи по сключения договор с потребителя-ищеца,
то на осн.чл.146, ал.4 ЗЗП тежестта за доказване на това твърдение пада върху него, като по
делото не се ангажирани доказателства в тази насока, а от събраните такива се установява
точно обратното- клаузата на чл. 6, ал. 2. от договор за потребителски кредит № *****т
16.08.2019 г. в каквато насока са изводите на ***, които настоящия състав напълно споделя.
Следователно въззивникът-ответникът е недобросъвестната по делото страна, която с
процесуалното си поведение - непредставяне на доказателства от които черпи права –
уговорена в негова полза неустойка и договорна лихва възпрепятства установяването на
обективната истина.
Настоящият състав счита, че не следва да обсъжда цитираните от страните съдебни
актове на районни и окръжни съдилища, доколкото същите не представляват задължителна
съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въпреки това за пълнота следва да
се отбележи, че в случай, ако ищецът не е доказал сключването на договор за заем, то съдът
не би могъл да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи, какъвто не е
настоящият случай. Ищецът трябва да докаже, че е изпълнил задължението си по договора
за кредит, че е платил суми по кредита, които счита че са недължими, като по настоящото
дело този факт е установен по безспорен начин.
Ето защо настоящият въззивен съд изцяло се съгласява с извода на
първоинстанционния съд, като видно от удостоверението от БНБ, приетата и неоспорена
5
съдебно-счетоводна експертиза, С. Г. е сключила договор със „***“ ООД и е заплатила 500
лева - главница, 2,65лв. - договорна лихва, и 12,60 лева – неустойка по кредита за не
представяне на личен гарант или банкова гаранция при годишен процент на разходите в
размер на 163,52%.
Предвид имеративните разпоредби на чл. 19 от ЗПК и действителния размер на
годишния процент на разходите, Окръжния съд намира, че клаузата за неустойка е
неравноправна и недействителна. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като
по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Предвид изложеното по-горе и доколкото крайните изводите на настоящия въззивен
състав съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивната
жалба се явява неоснователна, а решението на първата инстанция следва да се потвърди
изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна има право на разноски.
Въззиваемата С. Г. се представлява по делото от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА и поради това, дължимото се адвокатско възнаграждение и в размер на 400.00 лева
ще следва да бъде присъдено на Еднолично адвокатско дружество „*****“, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***.
Следва да бъде прибавен и 20% ДДС или общо дължимото се адвокатско
възнаграждение е в размер на 480.00 лева. За да определи посочения размер на разноски за
адвокатско възнаграждение съдът приема, че делото не е с правна и фактическа сложност,
поради което присъжда такива в минимален размер, с оглед чл. 7, ал. 2, т.1 от НМРАВ,
съобразявайки , че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове.
Отделно е съобразено и решение по дело С- 438/2022г. на СЕС, с оглед, на което
съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на предявените искове е под 5000лева.
По изложените съображения, ***ският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №311 от 27.05.2024г. постановено по гр.д. №1148/2023
год. по описа на Районен съд-***.
ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ******* да заплати
на Еднолично адвокатско дружество „*****“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *** с
адрес: *******, сумата в размер на 480.00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Р. Г. пред ОС-***.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7