Решение по дело №323/2019 на Районен съд - Бяла

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

гр.Бяла, 01.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, трети граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ДИМИТРОВ

 

        при секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 323 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано по искова молба на А.И.И., чрез адв. В.В. против Производствено потребителна кооперация „Старт-93“, ЕИК *********, с правно основание чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ, за заплащане на следните суми: 608,98лв. – трудово възнаграждение за месец март 2018г., за 21 работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 256,37лв. – трудово възнаграждение за месец април 2018г., за 8 работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 640,94лв. – неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането и 160,24лв. – неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ППК „Старт-93“, в който се възразява срещу така предявеният иск, като неоснователен. Твърди се, че от прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, същият не се е явил за да получи трудовото си възнаграждение и да удостовери с подписа си във ведомостта неговото получаване. Изготвена е служебна бележка, която се намира в счетоводството на кооперацията и според нея дължимите суми за трудово възнаграждение и неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1 831,71лв. Тази сума се намирала в счетоводството на кооперацията и във всеки момент, когато ищецът реши, може да си я получи. Счита, че вината за неполучаване на дължимите суми е изцяло на ищеца, като в отговора е обективирана и покана за получаването им. Моли се, да не бъдат присъждани разноски, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело.

В проведеното съдебно заседание е допуснато по реда на чл.214 от ГПК изменение на предявените искове, като същите следва да се считат предявени както следва: 608,91лв. – трудово възнаграждение за месец март 2018г., за 21 работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 328,42лв. – трудово възнаграждение за месец април 2018г., за 8 работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 1 073,80лв. – неизползван платен годишен отпуск, общо за 25 дни за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните наличието трудово правоотношение възникнало с трудов договор № 34 от 16.08.2016г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „техник механик - ръководител“, на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ до „извършване на определена работа“, като страните се договорили, че встъпването на работа ще стане на 18.08.2016г. Съгласно договора, местоработата била в кравеферма в с.Караманово при 8-часова работна седмица с право на основен платен годишен отпуск от 20 дни, а основното трудово възнаграждение в размер на 680лв. На 01.02.2017г. било сключено допълнително споразумение № 17/01.02.2017г., с което трудовото възнаграждение било увеличено на 780лв. Със Заповед № 10 на Председателя на УС на кооперацията, на 16.04.2018г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ – поради завършване на определената работа.

Не се спори също, че след прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца останали неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март и април 2018г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, всичко в общ размер от 1 831,71лв.

Спорно се явява единствено обстоятелството дали е било налице активно поведение за кредитора (ищеца) да получи така дължимите му се суми, предвид твърденията на ответника, че след прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не се е явил в счетоводството на кооперацията за да получи трудовото възнаграждение и да удостовери с подписа си във ведомостта тяхното получаване.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на св. Б., която изпълнява длъжността „Главен счетоводител“ в ответната кооперация. От показанията ѝ се установява, че общата сума за получаване от ищеца възлиза на 1 831,71лв., която включва трудово възнаграждение за месец март и април 2018г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който е 20 дни за 2017г. и 5 дни за 2018г. За месец март 2018г. чистата сума за получаване от работника е в размер на 608,91лв., която включва основна заплата, клас и удържани осигуровки за сметка на работника. За отработените 8 дни за месец април 2018г. на работника се дължи сумата 328,42лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 25 дни е в размер на 1 073,80лв. След направените удръжки за осигуровки, ищецът имал да получава сумата 1 222,80лв. – трудово възнаграждение за месец април 2018г. и обезщетение за неизползван отпуск. Свидетелката посочва, че ищецът сам не е дошъл да получи дължимите му се суми, като във всеки един момент е можел да ги получи, но вместо това той завел делото.

При така установеното, съдът намира, че следва да бъдат уважени така предявените искове, като бъде съобразено, че трудовото възнаграждение за месец април 2018г. и обезщетението за неплатен годишен отпуск са без удръжки за осигуровки. При това положение следва да се съобрази константата практика на ВКС, обективирана например в Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова, с което се приема, че: „При иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство.“.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, разноските се възлагат на ищеца, ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В конкретния случай това не е така, защото не е налице признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК, а само съдебно признание на факти по чл.175 от ГПК. Следователно не е изпълнен фактическия състав на правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото липсва единия елемент обуславящ неговото приложение, а именно не е налице признание на иска от страна на ответника. Предвид това, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за производството и заплатени от ищеца адвокатски хонорар в размер на 700лв.

В тежест на ответника следва да бъде възложена и държавната такса по обективно съединените искове в размер на 100лв.

 

        Предвид изложеното, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Старт-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Караманово, обл.Русе, ул.“Асен И.“ № 46Б да заплати на А.И.И., ЕГН ********** *** сумата 608,91лв. представляваща трудово възнаграждение за месец март 2018г., за 21 работни дни, включваща основна заплата, клас и удържани осигуровки; сумата 328,42лв. представляваща брутно трудово възнаграждение за месец април 2018г., за 8 работни дни, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Старт-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Караманово, обл.Русе, ул.“Асен И.“ № 46Б да заплати на А.И.И., ЕГН ********** *** сумата 1 073,80лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г., общо за 25 дни, в брутен размер, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Старт-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Караманово, обл.Русе, ул.“Асен И.“ № 46Б да заплати по сметка на Районен съд – Бяла сумата 100лв. – държавна такса.

ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Старт-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Караманово, обл.Русе, ул.“Асен И.“ № 46Б да заплати на А.И.И., ЕГН ********** *** сумата 700лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/