Р Е Ш Е Н И Е
Номер29 24.01.2020г.
Град
П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тринадесети януари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03972 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.И.Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.04.2017г., сключен с “Банка ДСК“ЕАД, сумата 1636,18 лева, представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит № 239757 от 06.01.2017г., сумата от 330,78 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.01.2017г.- 08.08.2017г., сумата от 138,62лв., представляваща лихва за забава за периода 20.01.2017г.-31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №754/11.02.2019г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът В.И.Г., чрез своя особен представител адв. П., е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са допустими и основателни. Ответникът признава исковете, като намира, че е доказано облигационното правоотношение по Договор за стоков кредит № 239757 от 06.01.2017г., като няма доказателства за плащане на процесните суми от ответника, поради което и исковете следва да бъдат уважени.
В съдебно заседание на ПРС от 13.01.2020г. ответникът, чрез своя процесуален представител- адв. П., е признал исковете по основание и размер.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №754/11.02.2019г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС, поради което и съдът намира иска за процесуално допустим.
По основателността:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК, а именно: ответникът признава исковете, ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, признато е право, с което страната може да се разпорежда и признатото право не противоречи на правилата на закона или на морала. Признатите искове се подкрепят от всички писмени доказателства по делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл.237 ГПК настоящият състав намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските направени и в заповедното и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 685,18лв., представляваща направени разноски за държавна такса, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.И.Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 20.04.2017г., сключен с “Банка ДСК“ЕАД, сумата 1636,18 лева, представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит № 239757 от 06.01.2017г., сумата от 330,78 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.01.2017г.- 08.08.2017г., сумата от 138,62лв., представляваща лихва за забава за периода 20.01.2017г.-31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №754/11.02.2019г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.И.Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 685,18лв., представляваща направени разноски за държавна такса, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: