Определение по дело №71082/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28071
Дата: 23 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20211110171082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28071
гр. София, 23.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110171082 по описа за 2021 година
Ищецът М. П. С. с ЕГН **********, с адрес: ****************, чрез адв. В. Н., със съдебен
адрес: гр. София, **************** е предявил срещу ************ с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: *************** иск за следното:
Иска се съдът да осъди ************ да заплати на М. П. С. сумата в размер на 130,08 лева,
представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
При извършена служебна проверка на редовността на исковата молба съдът констатира, че
същата е редовна.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и е депозирал отговор, с
който оспорва предявения иск.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото трябва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2023г. от 14:30
часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищеца
и от ответника.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото по делото съдебното заседание на основание
чл. 183 ГПК да представи по делото в оригинал Договор за кредит № ********** от
1
07.03.2017 г. и свързаните с него стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит /преддоговорна информация/, погасителен план и
приложимите общи условия. При неизпълнение на указанията на съда на основание чл. 183,
изр. 2 ГПК представените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по т.III и т.IV от
исковата молба, тъй като обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват
от ответника и са приети от съда за ненуждаещи се от доказване.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от в.л. Ангелина Тодорова
Божилова, която следва да отговори на въпросите на ищеца, поставени в исковата молба.
Определя възнаграждение в размер на 250 лв., платими от ищеца по депозитната сметка на
съда в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение.
Вещото лице да бъде уведомено за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от М. П. С.
срещу ************ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 130,08 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит № ********** от
07.03.2017 г., сключен между М. П. С. и ************, която сума се формира от такса за
експресно разглеждане в размер на 124,56 лева и възнаградителна лихва в размер на 5,52
лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда –
10.12.2021 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.03.2017 г. между него в качеството му на
кредитополучател и ответника в качеството му на кредитодател бил сключен договор за
кредит № **********, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1000
лева. Ищецът се задължил да върне кредита, ведно с договорна лихва при годишен лихвен
процент /ГЛП/ в размер на 40,30% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на
49,50% и такса за експресно разглеждане в размер на 124,56 лева, или общо сумата от
1130,08 лева, платима пет дни след сключването на договора. Твърди, че на 09.03.2017 г. по
процесния договор за кредит платил на ответника сума в общ размер на 1130,08 лева.
Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, като излага подробни
съображения в тази насока. На първо място, счита, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗДД, тъй като противоречи на императивни норми на
закона. Сочи, че не е спазена изискуемата законова форма, както и че същият не е написан
на ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора да са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Твърди, че ответникът приел за сключен процесния договор, без
ищецът да е изразил валидно своето съгласие. На второ място, твърди, че договорът е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита, както и начина, по
2
който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок. На следващо място договорът бил нищожен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, поради липса на съществен елемент от
неговото съдържание – годишният процент на разходите по кредита, както и общата сума,
дължима от потребителя при посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин. В тази връзка
твърди, че в договора е бил посочен единствено ГЛП от 40,30% без да става ясно как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва в
съдържанието на договора не били включени всички останали такси и разходи,
индивидуализирани по вид и размер, водещи до различен ГПР. Отделно от това размерът на
ГПР бил грешно посочен, като действителният такъв в размер на 520,32% бил над
максимално установения праг на ГПР. На следващо място, твърди, че таксата за експресно
разглеждане на кредита била недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като
заемателят не следвало да заплаща такси, свързани с усвояване и управление на кредита.
Отделно от това тази такса била заплатена без ответникът да е предоставил услугата. Счита,
че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са изцяло
неравноправни, респ. нищожни, като оспорва същите да са индивидуално уговорени. Освен
това неправилно не били включени в ГПР разходите за заплащане на такса за експресно
разглеждане, която представлявала по своята същност печалба за кредитодателя. Изразява
становище, че действителния ГПР възлиза на 520,32% , поради което е налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на целия договор. Сочи, че с тези си действия
ответникът заобиколил изискванията на ЗПК, поради което всяка договорна клауза, имаща
такава цел, била нищожна. На следващо място договорът бил нищожен и на основание чл.
11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 11 , вр. чл. 22 ЗПК,
тъй като клаузата за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави и не били
посочени условията за издължаване по кредита от потребителя, вкл. и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датата на плащане на
погасителните вноски. Налице било и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Поддържа, че
изложените пороци на договора са основание за неговата нищожност. Отделно от това
процесният договор бил унищожаем, тъй като бил сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. В случай, че договорът е валиден, твърди, че са нищожни отделни
негови клаузи. С оглед изложеното изразява становище, че в настоящия случай, предвид
нищожността на договора е следвало да върне единствено чистата стойност на кредита, като
не дължи лихва или други разходи по кредита. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ************, като в
срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез юрк. Ивона Данова. Процесуалният представител
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключването на процесния договор,
по силата на който на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 1000 лева за период от 5 дни с
падеж 12.03.2017 г., като ищецът се задължил да върне кредита, ведно с възнаградителна
лихва в размер на 5,52 лева и такса експресно разглеждане в размер на 124,56 лева, както и
че по договора последният заплатил на ответника сума в общ размер на 1130,08 лева, с
3
която погасил задълженията си по кредита. Навежда подробни фактически и правни доводи
за неоснователност на твърденията за нищожност на договора за кредит. Поддържа, че при
сключването на процесния договор били спазени всички законови изисквания, като излага
подробни съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска е да докаже извършено плащане на исковата
сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване
на платените от ищеца искова сума, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащо погасяване на отпуснатия кредит.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата,
че е бил сключен договор за кредит № ********** от 07.03.2017 г. между М. П. С. и
************, по силата на който на М. П. С. бил предоставен кредит от 1000 лева, както и
че тази сума била усвоена от нея; че ищецът има качеството на потребител по смисъла на
§13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ответникът е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на
ЗЗП; както и че във връзка с процесния договор за кредит ищецът е заплатил на ответника
сума в общ размер на 1130,08 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5