Решение по дело №802/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.27 ал.6, вр. чл.23 т.2 от ЗЗДет.

Образувано по жалба на С.П.Б., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗД/Д-В-010/10.01.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ - Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0006/17.03.2023г. на Директора на Агенция за социално подпомагане, с която е наредено насочване на жалбоподателката и на детето В.С.Я. да ползват социална услуга в общността „Терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество“ в Център за обществена подкрепа към Фондация „Владиславово“ – Варна.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради отсъствие на основание за издаването й. Оспорва мотивите за постановяването й, като излага, че определеният от съда режим за личен контакт между бащата и детето В. се спазва, а случаите когато това не е било възможно, се дължат на влошено здравословно състояние на детето. Конкретизира, че в периода от м.септември 2022г. до м.януари 2023г. детето е било болно от брохопневмония, остри вирусни инфекции и други заболявания. Поддържа и възражение за постановяване на оспорения акт в противоречие с духа и целта на Закона закрила на детето, в частност на прокламираните в чл.3 т.3, т.9 и т.11 принципи за „осигуряване най-добър интерес на детето“, „грижа в съответствие с потребностите му“ и насърчаване на отговорно родителство“, доколкото приоритет при всички случаи е бил грижата за здравето на детето. Изразява становище, че целта на закона е да се осигурява закрила, а в случая няма необходимост от такава. Поддържа, че със заповедта директорът е кредитирал и уважил сигнал, подаден от баща, като по този начин е насърчил безотговорно родителско поведение, а именно: игнориране на реалните приоритетни интереси и потребности на детето – живота и здравето му. Допълнително излага, че мястото което следва да посещава за провеждане на тази „ненужна социална услуга“ е доста отдалечено и е в поликлиника, което е допълнителен риск за здравето на детето. На изложените основания отправя искане за отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание оспорващата лично и чрез пълномощника адв.Д., поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за отмяна на оспорения акт.

Ответникът - Директор Д “СП“ - Варна, в писмено становище придружаващо административната преписка, а в последствие и допълнителни такива, оспорва жалбата. Излага съображения, че оспорената заповед е форма на подкрепа, тъй като на този етап конфликтите между родителите не са преодолени и детето се явява потърпевшо, поради което и заповедта се явява целесъобразна. Същата е издадена след извършена проверка, във връзка с постъпили в периода 30.03.2021г. – 05.12.2021г. четири сигнала за неспазване режима на лични отношения от страна на майката. След проведена среща, двамата родители са се съгласили на тази социална услуга, но в последствие майката е оттеглила съгласието си, като е спряла да отговаря на телефонните обаждания и да сътрудничи на социалната служба. Твърди, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като е в синхрон и с нуждите на детето В., доколкото има за цел единствено подобряване отношенията между родителите и осигуряване на здрава и безконфликтна среда за момчето, с толеранс към всеки един от тях. Моли за отхвърляне на жалбата.

Заинтересованата страна – детето В.С.Я., чрез назначения от съда особен представител адв.Е.М., в съдебно заседание и в писмени молби излага съображения за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че при възникнали съмнения за профилиране на родителите като моделиращ /в лицето на майката С.Б./ и тангетиран /в лицето на бащата С.Я./, предписаната мярка се явява целесъобразна, с оглед интересите на детето, като би имала положителен ефект за диадата родител-дете. Счита, че издаденият акт е форма на подкрепа и отговаря на волята на жалбоподателя, материализирана и възпроизведена с разпоредбите на Наредбата за качеството на социалните услуги. Счита, че събраните по делото доказателства свидетелстват за нарушаване на връзката между бащата с детето, което може да доведе до отчуждаване, отсъствие на доверие, близост и обич.

Заинтересована страна – бащата С.П.Я., лично и чрез пълномощника адв.Ц., оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е в интерес на детето, тъй като има за цел подкрепа, която несъмнено е необходима с оглед влошените отношение между двамата родители и противопоставянето, предприето от майката към момента на издаване на заповедта за осъществяване на лични отношения между бащата и детето. Твърди образувано изп. дело № 7114/2022 г. по описа на СИС при РС-Варна именно във връзка с неизпълнение на режима на лични отношения от страна на майката. Счита, че заболяванията на детето не оправдават прекъсването на режима за личен контакт за такъв продължителен период от време, като твърди, че от края на м.септември 2022г. до средата на м.януари 2023г. е виждал детето само два пъти. Изразява готовност да изпълнява разпоредената социална услуга и да работи, за да може да се преодолее този конфликт, за да може детето да има пълноценни отношения и с двамата родители. На изложените основания счита жалбата за неоснователна и моли отхвърлянето й.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от представените по делото доказателства, процесната заповед е съобщена на С.Б. на 24.02.2023г /л.53 от адм.преписка/. Същата е предприела оспорване по административен ред в законоустановения срок, като с Решение № 03-РД06-0006/17.03.2023г. на Директора на Агенция „СП“ жалбата е отхвърлена. Решението е съобщено на Б. на 04.04.2023г. /л.61/, а жалбата против заповедта е подадена до съда на 07.04.2023г. От изложеното следва, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и пред надлежния съд, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.

По основателността:

Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка: Жалбоподателката С.Б. е майка на детето В.С.Я., ЕГН **********. Същото е родено от съвместното й съжителство със заинтересованото лице С.П.Я., вписан в акта за раждане като баща на детето.

След раздялата на двамата родители, с Решение № 1512/01.11.2021г. по гр.д. № 3182/2021г. на ВРС упражняването на родителски права над детето В. е предоставено на майката, като са определени размер на дължимата от бащата издръжка и режим на личен контакт на бащата с детето. След предприето съдебно оспорване, с Решение № 1092/19.08.2022г.по гр.д. 358/2022г. състав на ВОС в една част е отменил, а в друга е потвърдил решението на ВРС, като е определил диференциран режим /съобразно възрастта на детето/ на лични отношения с бащата. Определено е до навършване на три годишна възраст на В., личните отношения с бащата да са всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 12ч. в присъствието на майката; на рождения ден на детето и на бащата в същия часови диапазон и условия. Между третата и шестата година на детето определеният режим включва всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и в някои конкретни празници, от 10 до 17ч. без приспиване и без присъствието на майката.

Решението е влязло в сила на 15.10.2022г. На 26.10.2022г. по искане на бащата е издаден изп. лист за определения от съда режим на лични отношения между него и детето.

На 05.12.2022г. С.Я. е подал до Дирекция „СП“ заявление с искане за компетентна намеса и помощ да осъществява режима на лични отношения със сина си, съобразно решението на ВОС, което към момента майката не изпълнява. В резултат на отправена до двамата родители покана /л.17 и 18/ на 14.12.2022г. е проведена среща между същите в присъствието на психолог и социален работник. Предмет на срещата е бил подаденият от бащата сигнал, а резултатите от същата са обективирани в Протокол от посочената дата /л.19/. На прочетеното заявление от бащата, майката е обяснила, че детето боледува често, като е изразила несъгласие в тези моменти режима на личен контакт да се осъществява в дома й. Представила е 3 бр. амбулаторни листи. От своя страна Я. е заявил, че винаги се съобразява със състоянието на детето, но желае да го вижда. На двамата родители е предоставена възможност да вземат решение, което да удовлетворява всички. Психологът им е разяснил, че с неспазването на режима се нарушават правата на детето. Обяснени са им последиците от невъзможността сами да определят начин за решаване на възникналия проблем. Предвид липсата на конкретни предложения от страна на родителите, на същите са предоставени заявления за ползване на социална услуга. Заявленията са попълнени и от двамата, с искане за съдействие за изпълнение на режима на личен контакт.

На 16.12.2022г. майката е подала ново заявление /л.28 гръб/, с което се е отказала от социалната услуга, с мотива, че не желае на срещите да присъства трето лице /социален работник/. Представила е още 4 бр. амбулаторни листи и епикриза.

След анализ на сигнала, на проведените срещи, на представените документи и извършена проверка на място, е изготвен доклад от социален работник, съгласуван с началник отдел ЗД /л.29-31/. В същия е отразено, че детето живее в много добра среда, като в полаганите за него палеативни грижи, липсват пропуски. Констатирано е, че майката С.Б. полага усилия в осигуряването на подходящи условия за грижа и задоволяване на ежедневните му потребности. Същевременно с това в поведението й се наблюдава свръхпротективност по отношение на детето и невъзможност да осъзнае последствията за В. от липсата на контакт с другия му родител. Посочено е, че участието на бащата в живота на детето е силно ограничен, поради две причини – свит режим на лични отношения, определен със съдебното решение и липсата му на изпълнение, поради поведението на майката. Същата категорично отказва да съдейства за изпълнението на режима на лични отношения в моменти когато В. е болен, като заявява, че детето боледува непрекъснато и дълго. Констатирано е, че взаимоотношенията между двамата родители са силно конфликтни, което не се отразява добре при решаване на въпроси свързани с него. В заключение е прието, че липсата на редовен и пълноценен контакт между В. и баща му и неизпълнението на определения от съда РЛО, биха могли да доведат до развитие на Синдром на родителско отчуждение при детето. Именно с цел превенция развиването на този синдром и предвид принципно изразеното от родителите желание за насочване към социална услуга, в доклада е направено предложение родителите да бъдат насочени към такава услуга, съгласно Закона за социалните услуги, без към този момент спрямо детето В. да се предприема мярка за закрила по Закона за закрила на детето.

На 20.12.2022г. от бащата е постъпил нов сигнал /л.33/, приет устно и заведен от социален работник.

С Протокол от 20.12.2022г. /л.32/, във връзка с няколкото постъпили сигнала и доклада, е взето решение за насочване на майката към социална услуга, както и да се предприеме мярка за закрила на детето, след нова оценка. Такава е направена с нов доклад от 21.12.2022г. /л.34-36/. В същия, като е описана горната фактическа обстановка и като е констатирано, че за периода от 15.09.2022г. до 05.12.2022г. бащата е виждал сина си само на 19 и 20.11.2022г., както и отказа на майката от социална услуга, която да подпомогне преодоляване на констатираните проблеми и пропуски във взаимоотношенията родители–дете, е отправено предложение до Директора на Д „СП“ за насочване на майката и детето към подходяща социална услуга в общността.

На 09.01.2023г. от бащата е подадено Заявление за ползване на социална услуга – терапия и рехабилитация „Застъпничество и подкрепа“ /л.38/ , със заповед по чл.20 ал.4, т.1 от ППЗЗДет. От същата дата е и Доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете /л.41/, в който при отразяване на горните обстоятелства и констатирана липса на промяна в поведението на майката, е изведен извод за наличие на риск от родителско отчуждение и възникнала необходимост в тази връзка от предприемане на мярка за закрила по отношение на малолетния В., на основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДет и насочване на детето и родителите към подходяща социална услуга „Терапия и рехабилитация“, със заповед на Директора на Д „СП“-Варна.

На 10.01.2023г. от А „СП“ е изготвен План за действие /л.39/, с очертаване на краткосрочни и дългосрочни цели и начин на работа с родителите. Издадено е и Направление за ползване на социална услуга /л.44/.

На същата дата е постановена и оспорената заповед, в която Директорът на Д „СП“-Варна като е възприел описаната фактическа обстановка и на основание чл.20 ал.4 т.1 от ППЗЗДет е насочил детето В. и майката С.Б. към ползване на социална услуга „Терапия и рехабилитация“. Изложил е мотиви, че същата е необходима с оглед установена потребност от оказване на психологическа и социална подкрепа за: снижаване напрежението в общуването между родителите; наблюдаване на контакта дете-баща; консултиране на двамата родители по отношение на последиците от родителското отчуждение и поставяне на детето в конфликт на лоялност.

Заповедта е изпратена на майката по пощата, но не е получена от нея. Същата е отказала комуникация със служители на Отдела за закрила на детето, поради което опитите им да установят контакт с нея, са били неуспешни.

В резултат на горното, на 06.02.2023г. на С.Б. е издадено Задължително предписание № П/Д-В-001/06.02.2023г. от Директора та Д „СП“, на основание чл.21 ал.1, т.3 ат ЗЗДет, вр. чл.18, ал.4 от ППЗЗДет: 1. Да съдейства на служителите на Отдел ЗД; 2.да участва в организираните срещи за ползване на социалната услуга, разпоредена със процесната заповед; и 3.да съдейства за изпълнение на определения РЛО /л.48/.

По преписката е налична кореспонденция между Държавен съдебен изпълнител и Д „СП“-Варна, във връзка с образувано от взискателя С.Я. изпълнително дело срещу С.Б., като на 18.01.2023г. е изискана информация от Д „СП“ дали и какви мерки са предприети за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на РЛО по съдебното решение, респ. е предоставена такава с писмо от 23.02.2023г. /л.50-53/.

С Протокол от 24.02.2023г. /л.53/ на майката е връчена заповедта и е уведомена за Задължителното предписание, което същата е отказала да получи. Последното й е връчено отново в социалната служба, с Протокол от 05.04.2023г. /л.60/.

От нейна страна е предприето оспорване на процесната заповед по административен ред, с твърдения, че не е възпрепятствала РЛО и доколкото детето вече е по-добре, то от 21.01.2023г. срещите вече се провеждат системно. С Решение № 03-РД06-0006/17.03.2023г. Директорът на Агенция „СП“-София е отхвърлила жалбата с мотиви за нейната неоснователност.

В резултат на горното, заповедта е оспорена и пред съда, като по жалбата е образувано настоящото производство.

С оглед указаната от съда доказателствена тежест, в подкрепа на твърденията си жалбоподателката отново е представила амбулаторните листи и Епикриза, които са и по административната преписка. От същите се установява, че в периода 30.09.-21.10.2022г. детето е било с хрема и кашлица, като на 31.10.2022г. е хоспитализирано с диагноза „Друга пневмония с неуточнен причинител“, от където е изписано на 05.11.2022г. в добро общо състояние. В периода 28.11-13.12.2022г. при прегледи е установено, че детето е с невисока температура и хрема. Представен е амбулаторен лист и от 16.01.2023г., при който отново е констатирана хрема и е назначено вземането на носен секрет.

В хода на съдебното производство от ответника е представено писмо изх.№ СЛ/Д-В/2166-021/27.09.2023г. /л.126/, в което е отразена актуална информация по казуса. В същото се твърди, че продължават опитите за работата с детето и неговите родители. Излага се, че е разговаряно с подали сигнали съседи на жилището на майката, които споделят за нетипични, силни шумове от апартамента на майката, последвани от продължителен плач на детето, като са изразили притеснение относно режима и условията за отглеждането му. Изискана е информация от директора на детското заведение, в което е записан В., като същият е обобщил, че за периода от записване на детето в градината – 24.11.2022г. до датата на предоставяне на информацията – 14.07.2023г., детето е посещавало детското заведение общо 26 дни до обяд, като много често за дните, които майката е заявила присъствие, не го води. Проведена е среща и с личния лекар на детето, който е заявил, че В. е в добро общо състояние. Същото периодично боледува от катар на горните дихателни пътища и остри вирусни инфекции, които обаче са характерни за възрастта му. Лекарят е изразил мнение, че В. има нужда да ходи на детска градина, да общува с връстниците си и да се социализира, което здравословното му състояние напълно позволява, и за което нееднократно е консултирал майката. В писмото е посочено, че майката отказва контакт – не се явява на срещите и не отговаря на телефонните обаждания. При посещения на място, провежда разговора на входната врата, като не допуска социалните работници, с твърдения че детето за пореден път е болно и ще излизат да пазаруват. Обобщено е, че невъзможността да се проследи развитието на детето дава основание да се заключи, че проблемите в начина на отглеждане и възпитание на детето продължават да се задълбочават, както и че не е отпаднал риска от родителско отчуждение.

Пълномощникът на жалбоподателката моли да не се взема предвид информацията в писмото, тъй като нейн автор е ответника, а самият документ няма характера на социален доклад. Счита, че не може да се търси изпълнение на плана за действие, както е отразено в доклада, тъй като са обжалвани задължителните предписания за неговото изпълнение. В тази връзка представя Определение № 2471/13.09.2023г. по адм.д. № 1351/2023г. на Адм.съд-Варна, с което е отменено Решение № 03-РД06-00010/02.05.2023г. на Директора на РД „СП“-Варна, с което жалбата на С.Б. против Задължително предписание № П/Д-В-001/06.02.2023г. е била оставена без разглеждане, поради просрочие, като преписката е върната на органа да се произнесе по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесната заповед е постановена от изискуемата от закона писмена форма и е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет.

Жалбоподателката не твърди и при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена след покана, разговори и осигурена възможност за изразяване на становище и на двамата родители; извършена оценка на случая от съответните компетентни лица; изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание; изготвени заключителни и социални доклади и установена необходимост от ползването на социалната услуга при заявено нежелание от майката на детето да ползва предлаганата социална услуга. Същата съдържа, както правни така и фактически основания за нейното издаване, които кореспондират с материалите по административната преписка.

Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и съответства на целта на закона, по следните съображения:

Една от предвидените в ЗЗДет. мерки за закрила е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда /чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДет. /. В нормата на чл.23 от ЗЗДет. е определено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, като съгласно чл.23, т.2 от същия закон мярката се изразява в насочване към подходящи социални услуги. Мерките за закрила по чл.23 се предприемат от Д „СП по искане на родителите или на самото дете, както и по преценка на Д „СП“ и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от ДСП /чл. 24, ал. 1 ЗЗДет./. Мерките, предвидени в чл.23 от ЗЗДет, се прилагат съгласно изготвен план за действие., като същите могат да се осъществяват и чрез социални услуги /чл.18, ал.2 и ал.3 от ППЗЗДет. /, като в случай, че няма заявено желание от страна на родител, който полага грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на съответната Д „СП“ или съдебно решение – чл.20 ал.1 т.1 от ППЗЗДет.

Анализът на гореописаната нормативна уредба води до извод, че за да се издаде заповед следва да е възникнала необходимост от насочване към социална услуга и родителя, който полага грижи за детето, да не е съгласен да я ползва. Втората предпоставка безспорно налице, предвид изричния, писмено формулиран отказ на С.Б. да ползва социалната услуга. Фактите по настоящия казус, водят до извода, че се установява и първата предпоставка. В конкретният случай ползването на социална услуга е наредено като вид мярка за закрила. За да пристъпи към подобна мярка, административният орган се е позовал на възможността неспазването на РЛО, разписан от гражданския съд, да доведе до Синдром на родителското отчуждение с бащата, което представлява риск за правилното развитие на детето. Мотивирал се е с нарушени взаимоотношения между родителите, неизпълнение на съдебното решение от страна на майката и липса на пълноценен контакт на В. с неговия баща, както и с отказа на майката от сътрудничество за насочване към подходяща услуга.

Приетото от административния орган се установява безспорно от събраните по делото доказателства. На практика жалбоподателката не оспорва констатацията за неспазване на установения със съдебното решение РЛО на бащата с детето. Същата обаче твърди, че това се дължи единствено на здравословното състояние на детето. Съдът намира, че последното представлява само защитна версия. Действително, събраните по делото доказателства установяват, че в определени периоди детето е боледувало. Това обаче от една страна е характерно за възрастта на детето, както е потвърдил и личния лекар, а от друга не съставлява основателна причина за постоянно препятстване на срещи с бащата /освен в случая на хоспитализация в лечебното заведения/. Напротив, съдът е на мнение, че присъствието на двамата родители при болестно състояние на детето, най-малкото би се отразило добре на неговото емоционално състояние. Няма никаква пречка дори и детето да е болно, бащата да може да го вижда при подходящи условия и време, уточнени между двамата родители. Категоричния отказ на жалбоподателката в тази насока – не само за спазване на РЛО, а и да допуска бащата в жилището, когато счита, че здравословното състояние на детето не позволява, е допълнителен аргумент за целесъобразността на мярката. Не се и предлага друг вариант или време за изпълнение режима на лични отношение. Безспорно в случая има необходимост от спазването му, доколкото липсата на контакт и то редовен с другия родител би могло да повлияе негативно на развитието на детето. Всяко дете има нужда от пълноценен контакт с двамата родители, а те са длъжни да му го осигурят. Дори и детето в конкретен ден, който съвпада с РЛО да е болно, срещата следва да се компенсира, а в случая майката не е склонна да предложи друг вариант.

Необосновано жалбоподателката твърди, че със заповедта само се насърчава безотговорното отношение на бащата. Естествен стремеж, както и право е на всеки родител да контактува и да се грижи за детето си, още повече в случаи, когато същото е болно.

Нежеланието на майката да спазва определения режим на лични отношения, задочно се извлича и от нейното възражение, че задължителното предписание все още не е влязло в сила, поради което и не е длъжна да го изпълнява, а видно от същото в т.3 й е дадено предписание именно да съдейства за изпълнение на определения РЛО. Тук следва да се посочи, че даденото задължително предписание е самостоятелен административен акт и неговото оспорване не води до отпадане необходимостта от спазване на установения от гражданския съд РЛО.

Съдът кредитира и предоставената от ответника информация с писмо от 27.09.2023г., макар и същата да не е под формата на социален доклад. Писмото съдържа описание на последващи заповедта действия на органа и не противоречи, а напротив, съответства на останалите събрани по делото доказателства, за оборването на които не бяха ангажирани доказателства.

Съдът намира за несъстоятелен аргументът на жалбоподателката, че не е съгласна с мярката заради мястото където се изпълнява социалната услуга и където ще се провеждат срещите. В центровете за предоставяне на социални услуги е създадена подходяща среда за децата, а това че в случая ЦОП към Фондация „Владиславово“ е в сградата на поликлиника, не означава само по себе си реална опасност за здравето на детето. Освен това, липсва изобщо изявена воля за изпълнение на услугата, в който случай жалбоподателката можеше да договори друго място или начин за оказване на социалната услуга.

Възникването на необходимостта от насочване на детето и майката към ползване на социална услуга, е продиктувано изцяло от поведението на последната. Същата със своите действия е ограничавала контакта на детето с бащата. Препятствала е работата на социалните работници, като не се е отзовавала на телефонни обаждания, не ги е допускала в дома си за последващи посещения, отказала е ползването на социална услуга, която сама тя определя като „ненужна“. Именно предвид препятстване на контактите с детето е било образувано от бащата и изпълнително дело, данни за което се съдържат в преписката.

Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл.24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.124, ал.2 от Семейния кодекс, всички те гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите, а разпоредбите на чл.122 и чл.123 от СК установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските права. Родителското отчуждение по см. на чл. 59, ал. 6 от СК) на детето спрямо родителя, на когото е определен режим на лични отношения, е поставено в зависимост от поведението на упражняващия родителските права родител. Възпрепятстване на контактите на детето с другия родител са предпоставка за възникване и затвърждаване на отчуждението. Това поведение се определя като дефицит на родителския капацитет. Тези обстоятелства могат да доведат до поява на Синдрома на родителското отчуждение и до разрушаване на връзката между детето и бащата, което е във вреда и на двамата.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието и на първата предпоставка за издаване на процесната заповед, от което следва изводът, че същата е постановена при правилно приложение и на материалния закон.

Спазена е и целта на закона, тъй като със социалната услуга се цели осигуряване възможност за диалог между родителите по повод въпроси касаещи малолетното им дете, за да се обезпечи неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, и да се защитят неговите гарантирани и от закона права и интереси – на лични контакти и с двамата родители, в частност регулярни такива с бащата.

Следва да се осъзнаване необходимостта от ползването на социална услуга за постигане на горните цели, предоставяна от съответните компетентни органи и организации. Според практиката на Съда по правaта на човека и основните свободи (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, par. 69), държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси.

Предвид гореизложеното съдът счита, че нареждайки ползването на посочената социална услуга от страна на оспорващата и детето В., съобразявайки същата с най-добрия интерес на малолетното дете, административният орган е издал акта си в съответствие с материалния закон. Изложените обстоятелства сочат, че при постановяване на оспорваната заповед, са преценени всички критерии по ЗЗДет. и ППЗЗДет., а определената социална услуга е съобразена с потребностите на детето, което има право да контактува и с двамата си родители. Мярката е съобразена с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му здраве.

Следователно оспорената заповед като постановена при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона се явява законосъобразна. Жалбата против нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Б., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗД/Д-В-010/10.01.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0006/17.03.2023г. на Директора на Агенция за социално подпомагане, с която е наредено насочване на жалбоподателката и на детето В.С.Я. да ползват социална услуга в общността „Терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество“ в Център за обществена подкрепа към Фондация „Владиславово“ – Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: