Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 15.06.2018 Град
К.В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На шестнадесети май две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1752 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 29 от ЗЗД във връзка с чл. 27 от ЗЗД.
Ищцата – Ц.Д.К. твърди, че била наследница на Ц.Р.М.с ЕГН **********,
починала на 23.08.1989г. и Т.П.Д. с ЕГН ********** починала на 29.01.2011г. С
Решения на Поземлена Комисия гр. К.било възстановено правото на собственост на
земеделски земи на наследници на Ц.М., а именно: с Решение № 15271/06.04.1999г.
била възстановена НИВА от 0.886 дка, пета категория, в местността „Я.”,
съставляваща имот № 029008 в землището на село К.; с Решение № 15276 от
29.06.2001г. било възстановено - Лозе от 0.700 дка, девета категория, в
местност „Я.”, съставляващо имот № 015129; с Решение № 15272/06.04.1999г. била
възстановена - Ива от 2.297 дка, пета категория, местност „Д.Ч.”, съставляваща
имот № 025138, както и НИВА от 2.399 дка, пета категория, местност „С.”,
съставляваща имот № 026053.
Твърди, че с Решения на Общинска служба по земеделие и гори гр. К.за
обезщетяване със земеделска земя, съгласно плана за обезщетяване в землището на
село К., а именно с Решение № 27а1-0/17.05.2005г. обезщетявало Т.П.Д. с
Поземлен имот от ОПФ № 012265 - ИЗОСТАВЕНА НИВА от 5.898 дка, девета категория,
местност „П.р.”. С Решение № 15272/04.06.1999г. на Поземлена комисия град К.било
възстановено правото на собственост на Т.Д. на НИВА от 1.901 дка, пета
категория, местност „Г.“, съставляващ имот № 036091. С Решение № 27а1-0 от
17.05.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори град К.била обезщетена и наследодателката й Ц.М. с представляващи 2969/5898 идеални
части от поземлен имот от ОПФ № 012310, представляващ ИЗОСТАВЕНА НИВА целият от
5.898 дка, девета категория, местност „П.р.”, в землището на село К..
Твърди, че Т.П.Д. подписала договор за аренда на земеделска земя на
24.11.2005г. с „М.-Т.” ООД, с Булстат *******, представлявано от С.С., с предмет на договора - имот № 026081, с площ от 5.601
дка, в местността „С.”, в землището на село К. за срок от 10 стопански години,
като началото на първата стопанска година била 01.10.2005г. На дата 03.03.2006г. със същата фирма ищцата заедно с Т.Д., брат й И.Д.И.подписали
договор за аренда, като предоставили за временно ползване имот № 026053,
представляващ земеделска земя с площ от 2.399 дка, в землището на село К., в
местността „С.” за срок от 10 стопански години, като началото на първата
стопанска година била 01.10.2006г.
Твърди, че на 20.07.2013г. в двора на училището се събрали много хора от
селото. От тях разбрала, че давали рентата за обработването на земеделските
земи. Тъй като към този момент имали сключени договори за аренда, се наредила и
изчаквала да си получа рентата за отдадените имоти. С.К.С. бил човекът, който
се представил за земеделски производител и като обяснила, кои им били нивите,
той проверил в компютъра си и й казал да се подпише на списъка, че получила
рентата. През 2014г. пак същото лице давал рентата на хората в селото. Получила
рента за 22 декара, като знаела, че само осем имота дали на аренда. Попитала,
защо се получавало така, а той й отговорил, че за другите ще се подписват
договори. Попитала други хора от селото, а те й отговорили, че той давал рента
без договори.
Сочи, че описаните процесни ниви, притежавала
заедно с брат й - И.Д.И.и двамата обработвали останалите им наследствени ниви,
за които нямало сключени договори за аренда. През пролетта на 2015г. засели
нивите. На 02.07.2015г. брат й отишъл да види нивите и се оказало, че те били
изорани. От други хора от селото разбрал, че лицето С.С.
ги изорал, тъй като тези ниви били включени в договор за наем на земеделски
земи от 2013г. Сочи, че брат й подал жалба в полицията за извършените
неправомерни действия от страна на С.. При извършването на проверката брат й
разбрал, че имало пълномощно за сключване на договор за наем на земеделските
земи на всичките притежавани от тях ниви за срок от 15 години. Тогава отишъл
при нея и я попитал - защо не му е казала за това, а тя останала потресена.
Отишли до Кметството на селото и провели няколко разговора с кмета - П.Г.П..
Разбрали, че през август месец на 2013г. ищцата била подписала пълномощно
заедно с още шест човека от селото, които притежавали земеделски земи, с което
упълномощили лицето - С.К.С., да ги представлява пред нотариус, като отдаде под
наем собствените им и/или наследствени имоти, включително да договаря сам със
себе си, намиращи се в землището на село К., за срок от 15 стопански години.
Останала ужасена от чутото, тъй като с брат й имали сключени други два,
договори за аренда, които към този момент не били изтекли. След като
разговаряла с другите лица, вписани в това пълномощно, които също заявили, че
не били подписвали пълномощно, стигнали до извода, че имената и подписите им
били използвани за изготвяне на това пълномощно, като всъщност те се подписвали
на празен лист, че получават полагащата им се рента. Всички подписали процесното пълномощно били въведени в заблуждение от съконтрагента или от трето лице, че в случая било налице
създаване на измамливо убеждение у тях, че подписите им били само за рента, а
всъщност били използвани за издаване на процесното
пълномощно, въз основа на което бил подписан и договора за наем на земеделски
земи.
Твърди, че отишла до Кметството няколко пъти, за да й дадат копие от
подписаното пълномощно, но секретарката все й отказвала и чак след намесата на
полицай, дежурен в Кметството по другите жалби срещу ответника, получила копие
от същото. След това отишла да Агенция по вписванията, за да се снабди и с процесния договор за наем на земеделски земи. В него било
записано, че те - наемодателите предоставяли на наемателя - С.К.С., земеделски
производител, за временно и възмездно ползване земеделска земя в землището на
село К. за срок от 15 години, считано от началото на стопанската 2013-2014г.
Договора бил сключен на основание чл.228 и чл.229 от ЗЗД. Съгласно разпоредбите
на същия закон, договор за наем не може да бъде сключен за повече от 10 години.
Заявява, че това не било нейната воля, не искала и не била съгласна със
сключването на този договор и била въведена в заблуждение от ответника. Подала
жалби до Районна прокуратура -К.за извършено престъпление по чл.209 от НК, като
в същите описала ситуацията и че към момента, въз основа на подписите и имената
върху бял празен лист било изготвено пълномощно, с което ответника си послужил
за подписване на договор за наем на земеделски земи. Получила няколко отказа да
се образува наказателно дело, тъй като положените подписи на втория лист от процесното пълномощно, били положени от тях самите. Смята,
че в настоящия случай били изправени пред фактическия състав на основанието за
унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД - измама, като били налице всички
елементи на този състав, а именно - да е сключена сделка, едната страна по
сделката - измамената да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано
умишлено от другата страна по сделката и сделката да е сключена поради
заблуждението, което от своя страна води до унищожаемост
на договор за наем на земеделски земи, заверен на 28.08.2013г.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да унищожи упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно със заверка на
Кмета на село К. от 16.08.2013г., рег.№ 198, акт 29, том1, както и да обяви за унищожаем договора за наем на земеделски земи, с нотариална
заверка от 28.08.2013г. на нотариус Б.Т., рег.№ 233 с район на действие PC-П.,
като сключени при измама. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - С.К.С. счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Намира, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства
били интерпретирани, целящи покриването на фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД,
който гласи, че измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната
страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. В самото начало на исковата молба ищцата твърдяла, че имала
подписани договори за аренда на земеделска земя като наследник на Т.П.Д. и Ц.Р.М.с
дружество „М.-Т.” ООД с ЕИК: *******, представлявано от Управител С.С.. Твърдяла, че тя лично, заедно с брат си, подписали
договор за аренда със същото дружество на 03.03.2006г.
От изложените до тук обстоятелства не ставало ясно как ищцата е била въведена в
заблуждение на 20.07.2013г. от С.К.С., че същият е земеделския производител,
който обработва отдадените от ищцата под аренда имоти на „М.-Т.” ООД, като
ищцата излага твърдение, че е получавала плащания от ответника и през 2014г. и
през 2015г. при условие, че у нея битувала представата, че е договаряла
ползването на земеделски земи три поредни години имено с ответника С.К.С..
Твърди, че за посочените периоди извършваните от С.К.С. плащания по договори за
наем и договори за аренда по изготвени списъци, същите не съдържали подписи
нито на ищцата К., нито на други лица, предоставили под наем или аренда
земеделски земи на това лице, а съдържали единствено отметка за извършено
плащане. Твърденията, че ищцата се е подписала на празен лист, който после бил
използван за направата на пълномощно, което е нотариално заверено от Кмета на
село К. с peг. № 198, акт 29, том 1, не отговаряли на
истината. Най-малкото, че едно такова деяние осъществявало състава на
престъплението по чл. 311 и чл. 315 от НК. Твърди, че не може вземе каквото и
да било отношение по твърдението, че е депозирана жалба пред Районна
прокуратура - К.за извършено престъпление по чл. 209 от НК, тъй като не са му
връчени като приложения към исковата молба - Постановление на Районна
прокуратура - К.и Постановление на Окръжна прокуратура – П..
Твърди, че на датата, посочена от ищеца - 20.07.2013г. ищцата не е
получавала каквато и да било рента/наемно плащане. Тогава същата се
поинтересувала какви са условията на сключваните от него договори и наемните
цени, които изплаща за ползване под наем на земеделски земи и едва на
16.08.2013г., подписвайки се в кметството на село К. дала пълномощия при
условията на чл. 38 от ЗЗД за сключване на договор за наем при заплащане на 40
кг. зърно за декар или неговата левова равностойност. Ищцата не само положила
подпис на пълномощното, но и собственоръчно изписала трите си имена без
съкращения. В тази връзка счита, че същата е действала с ясното съзнание и без
да е въведена в заблуждение за издаването на пълномощно за сключване на договор
за наем. Твърдението, че списъкът за изплатени суми всъщност е използван за
пълномощно било неоснователно.
Сочи, че измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно
лице с цел то да бъде мотивирано към сключването на определена сделка. Измамата
водела до унищожаемост на сделката, когато
волеизявлението за сключване на сделката било направено под действието на
неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено
в него. Умишленото заблуждаване се предприемало главно с оглед на това да
предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване
на опороченото волеизявление. В следствие на това, погрешната представа не се
отнасяла единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за
извършването й. Твърденията на ищцата в исковата молба били, че тя е
предоставила под наем собствени имоти на ответника под наем срещу определено
плащане, което тя назовавала рента. Тоест изначално, както тя самата твърди
била договаряла сключването на договор за наем и получавала по този договор престациятата.
Моли съда да отхвърли предявените от ищцата искове за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана
в пълномощно, заверено от Кмета на село К. с дата 16.08.2013г., peг. № 198,
акт. 29, том 1, както и за унищожаване на договор за наем на земеделски земи,
нотариално заверен на 28.08.2013г. от Нотариус Б.Т. peг. № 233, действаща в
района на Районен съд - П..
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното копие на оспореното пълномощно, нотариално заверено
на 16.08.2013г. в Кметство с. К., съдържащо се на лист 7-8 от делото, ищцата - Ц.Д.К.,
заедно с още 6 (шест) упълномощители – Р.М.Р., Х.И.И.,
И.З.П., П.Д.П., Р.В.М.и Д.В.П.са упълномощили
ответника - С.К.С. да сключи Договор за наем на наследствени земеделски имоти,
находящи се в землището на село К., за срок от 15 стопански години, при наемът
за една стопанска година възлиза на 40 кг зърно или неговата левова
равностойност, определена по време на жътва.
Видно от копието на представеното пълномощно, същото представлява бланков
документ: в точно определени 7 (седем) пункта, ръкописно са вписани имената на
упълномощителите; следва предварително изписана на техническо средство текстова
част, в която е вписано упълномощеното лице и дадените му права; след което документа
съдържа празно пространство, в което ръкописно са изписани земеделските земи на
всеки упълномощител, предмет на едностранната сделка. Бланковия документ
завършва с предварително изписани на техническо средство 7 (седем) пункта,
предназначени за полагане подпис на упълномощителите и изписване на трите им
имена. Така попълнения документ е нотариално заверен на 16.08.2013г. в Кметство
с. К., от Кмета – П.Г.П., вписан под номер 197 от същата дата.
Въз основа на даденото пълномощно е сключен Договор за наем на земеделски
земи, за срок от 15 години, считано от началото на стопанската 2013-2014г.
Договорът е нотариално заверен на 28.08.2013г. при нотариус Б.Т., с район на
действие, района на РС – П. и вписан в общия регистър на нотариуса под номер
4563 от същата дата.
По делото са представени допълнителни доказателства, установяващи придобити
от ищцата наследствени земеделски имоти и сключване на договори за аренда с „М.-Т.”
ООД – П., които обстоятелства са безспорни по делото и съдът не ги обсъжда.
С оглед изискване на преписка № 1223/2015г. от Районна прокуратура –
Карлово, по делото е постъпило писмо, уведомяващо, че преписката образувана по
жалбата на Ц.Д.К. е изпратена по компетентност на РП – П.. Рриложени
са копия от постановления, видно от които е отказано образуването на досъдебно
производство, поради липса на данни за извършено документно престъпление.
В хода на делото, оригинала на оспореното пълномощно не е представен,
въпреки, че служебно е изискан от посочените от страните институции, по реда на
чл. 186 от ГПК. В тази връзка: от Кметство с. К. с Писмо изх. № 8/12.03.2015г.
е отговорено, че не съхраняват оригинал на пълномощното; от Районна прокуратура
– П. с Писмо изх. № 2217/13.04.2018г. е отговорено, че в материалите по пр.пр. № 2217/2016г. не се съдържа оригинал на пълномощно от
16.08.2013г. с рег. № 198, акт 289, том 1 на Кметство с. К., както и от
нотариус Б.Т. град П. с Писмо, съдържащо се на л. 114 от делото е отговорено,
че съгласно ЗННД и Наредба № 32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори, нотариусът няма задължение да съхранява
исканите оригинали на документи в своя служебен архив, поради което искания
оригинал на пълномощно не се съхранява в архива на нотариуса и не може да бъде
предоставен по делото.
В хода на делото, ответната страна е представила разходен касов ордер,
удостоверяващ, че на 30.07.2016г. Ц.Д.К. е получила рента от 1420 кг жито. Ищцовата страна е оспорила подписа, положен в върху
цитирания документ, във връзка с което, съдът е допуснал съдебно-графологична
експертиза (СГЕ). От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата СГЕ
се установява, че подписът, положен в графа „получил сумата“ в разходен касов
ордер, издаден на 30.07.2016г. от ЗП - С.С. е
изпълнен от Ц.Д.К., ЕГН **********.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От
показанията на свидетелите, допуснати на ищцовата
страна се установява следното: Свидетелката Р.В.М.твърди, че познава С.С. от нивите, които вземал под рента. Признава, че тя също
притежавала ниви в село К., дадени под рента при него. Предстояло за пети път
да взима рента от него. Сочи, че със С.С. първата
година нищо не подписала, но втората година той я накарал да се подпише. Тогава
подписи положили - Д., Ц.К., П.даскала, кака Т.И.. Седем човека били и на един
празен лист се подписали. С.С. казал, че другото ще
го оправи. Те положили само подписи на масата в училищния двор, в К.. Твърди,
че друг документ не е подписвала. Разказва, че си взима рентата от училищния
двор, за което й давали бележка и взима, колкото й било определено. В бележката
пишело колко декара на колко килограма й се давало. След като остави бележката,
си взимала житото, но се подписвала срещу получаване на рентата на друго място
– на списък, където били изведени хората. Твърди, че не й е известно за колко
години ответникът е взел под аренда земята й. Чула от хората, че С. взел земята
за петнадесет години. Празният лист бил подписан, когато започнали да взимат
рентата, на втората година.
Свидетелят И.З.П. твърди, че през
2013г. отишъл в училищния двор и попитал С.С., дали
ползва земята на дядо му - М.З.П., която била двадесет декара. Той проверил и
казал, че я ползва и може да му даде рента. В училищния двор ответникът
раздавал рента. Земята била наследствена.
Твърди, че на един лист написал трите си имена и подпис. Листът бил
празен. Смятал, че се подписва за това, че взема рента. Твърди, че взел 300
килограма пшеница. Мислил си, че листът е разписка за полученото житото. От тогава,
всяка година получавал рента. Твърди, че ответникът му дал да се подпише на
някакъв лист, но не обърнал внимание, дали на листа имало написано друго.
Отделно, на друг лис се подписал, като в него пишело количеството пшеница.
Подписвал се и на списък. Не е получавал документ за това. Когато се подписал
на празен лист, не е получил документ. След три години разбрал от негов
роднина, че имал договор за петнадесет години.
Смята, че неговият договор е разтурен и няма такъв. В момента не
получавал рента, защото преди три години
се отказал и я дал на другите наследници да я получават. При предявяване
на свидетеля П.на пълномощно, нотариално заверено на 16.08.2013г. в Кметство К.,
съдържащо се на лист 7-8 от делото, същият признава, че подписът, фигуриращ в
пълномощно под номер 3 изпълнен от него, както и почерка на името е негов.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява
следното: Свидетелят П.Г.П., втори
братовчед на ищцата твърди, че познава С.С., който
бил земеделски производител и обработвал земеделски земи в село К.. Твърди, че
от 2007г. до 2015г. бил кмет на село К.. С.С. имал
сключени договори с около 300 човека от селото. Пълномощните за всички хора
били заверявани при него. Твърди, че пълномощните се изготвяли в кметството.
Подписите се полагали пред него. Някои хора се подписвали в кметството, други в
двора на училището, когато се е раздавала рента. След като се подпишат,
пълномощните се заверявали в кметството. Там си имало книга, регистрирали са се
и се извеждали. Твърди, че винаги лично присъствал при полагане на подписите на
страните, било в кметството, било по време на раздаване на рентата. Всичките
договори били дългосрочни, като не е подписвал краткосрочни. Договорите били от
десет до петнадесет години. Обяснява, че пълномощните се изготвяли
предварително, като текст. Това което трябвало да се попълва, ответникът си го
попълвал там. Лично присъствал при
полагането на подписите. Хората се подписали на последния лист от пълномощното.
Твърди, че от три до седем човека се подписвали на едно пълномощно. Няколко
хора можело да се подписват на едно пълномощно, но не по едно и също време.
Така, едно пълномощно може да носи няколко подписа. След полагане на подпис не
е изготвян текста по пълномощно. Пълномощното се изготвяло предварително. Само
имотите били дописвани допълнително от него, но преди полагане на подписа.
Всеки доброволно поставил подписи върху пълномощното. В пълномощно имало празно
място само там, където трябвало да се добави имота, което С. попълвал като
данните за имота и тогава се носело за подпис.
Свидетелят Д.В.К.твърди, че със С.С. се занимавал
с имоти, бил арендатор. Същият обработвал и негови земеделски земи, за което
имали договор подписан през 2013г. за срок от петнадесет години. Твърди, че
познава г-жа К.. Същата подписала пълномощно за този договор и след нея на
пълномощното се подписал и той. При предявяване на свидетеля на пълномощно,
нотариално заверено на 16.08.2013г. в Кметство К., съдържащо се на лист 7-8 от
делото, същият признава, че подписът, фигуриращ в пълномощно под номер 7 е
изпълнен от него, както и почерка на името е негов. Твърди, че пълномощно
подписали в училищния двор. Тогава, освен С., там бил и кметът. Сочи, че това
си го спомнял добре, защото после казали, които не са в училището да отидат в
съвета. Кметът бил в училището.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл. 29 от ЗЗД във връзка с чл. 27 от ЗЗД, с искане
съда, да постанови решение, с което да унищожи упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно със заверка на
Кмета на село К. от 16.08.2013г., рег.№ 198, акт 29, том1, както и да обяви за унищожаем договора за наем на земеделски земи, с нотариална
заверка от 28.08.2013г. на нотариус Б.Т., рег.№ 233 с район на действие PC-П.,
като сключени при измама.
В хода на делото, искът не е изменен по реда на чл. 214 от ГПК, поради
което съдът намира за ирелевантно твърдението на ищцовата страна в ход по същество, че договорът е нищожен,
тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗЗД, имайки предвид, че е
същият сключен за срок от 15 години.
Фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД – измама, включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2. едната страна по
сделката - измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е предизвикано
умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка – от адресата
на едностранното волеизявление, който се ползва от него, 4. сделката да е
сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в
умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на
невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които
другата страна умишлено е изопачило могат да са елементи от фактическия състав
на сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на
сделката, съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна е
дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и
може да ги ръководи, то обикновено и най-вече при формалните сделки е наясно
какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в
заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й.
Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа,
което го е подтикнало, мотивирало – „подвело” да сключи сделката, това лице
погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или
от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените
впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на
сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна представа у
измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им
от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата,
тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна,
която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.
Установено е по делото, че на 16.08.2013г. ищцата подписала предварително
изготвено пълномощно, с което същата, заедно с още 6 (шест) упълномощители са
дали пълномощие на ответника - С.К.С. за сключване на договор за наем на
наследствени земеделски имоти, находящи се в землището на село К., за срок от
15 стопански години, при наемът за една стопанска година възлиза на 40 кг зърно
или неговата левова равностойност, определена по време на жътва. Пълномощното е
нотариално заверено на същата дата от кмета на с. К.. Въз основа на
пълномощното е сключен Договор за наем на земеделски земи, за срок от 15
години, считано от началото на стопанската 2013-2014г. Договорът е нотариално
заверен на 28.08.2013г. при нотариус Б.Т., с район на действие, района на РС – П.
и вписан в общия регистър на нотариуса под номер 4563 от същата дата.
Въз основа на договора за наем, ищцата е получава рента. Извод за това се
черпи от представения разходен касов ордер, удостоверяващ, че на 30.07.2016г. Ц.Д.К.
е получила рента от 1420 кг жито. Автентичността на подписа, положен от ищцата
върху РКО е установен от заключение на вещото лице по допуснатата СГЕ.
Тежестта за доказване елементите от състава на измамата се носи от ищцата,
тъй като същата се позовава на този порок на сделката, арумент
от чл.154, ал.1 от ГПК.
По делото не се ангажираха доказателства, от които категорично да се
установи, че ответникът - С.К.С., съзнателно с действията и изявленията си през
месец август 2013г. да е създал у ищцата Ц.Д.К. увереност, че се подписва за
това, че получава рента, а в действителност, същата подписва пълномощно за
сключване на договор на заем с наследствени земеделски земи, находящи се в
землището на с. К..
Съдът, след преценка на доказателствата по делото приема, че в случая ищцата,
която иска унищожаването, не доказа наличието на измама от страна на ответника
при подписване на пълномощното. По делото не са събрани каквито и да е било
доказателства за конкретни действия и изявления на ответника, които да са
въвели ищеца в заблуждение относно съдържанието, характера и последиците на съставеното пълномощно. Ето
защо съдът счита, че за съставянето на процесното
пълномощно, ищцата не е била умишлено въведена в заблуждение. Това е така,
защото не е налице основен елемент от фактическия състав на измамата по чл. 29,
ал.1 от ЗЗД - невярната представа за обстоятелствата от значение за сключването
на сделката, респ. за последиците от същата, да са пряка последица на действия
на другата страна и тези действия да са умишлени.
При осъзнаване и признаване на обстоятелството, че ищцата е сключила договори
за аренда с М.-Т.” ООД, които към този момент не били изтекли, нелогично е
поведението на същата, да се подписва върху документи, касаещи само получаване
на рента от друго лице. От друга страна, за да е налице измама,
заблуждението трябва да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето
лице. С други думи, дори да се презюмира състоянието
на заблуда у ищеца, следва да се установи, че то е резултат от действията на
другата страна или на третото лице, а не е породена от грешка или от небрежност.
По делото по никакъв начин не се установи умисъл в поведението на ответника, на
извършени от него измамни действия, с цел въвеждане в заблуждение и мотивиране
на ищеца да подпише процесното пълномощно.
Следователно, не е налице елемент от фактическия състав на измамата, защото
няма умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца.
Ищцата, съзнателно с действията, приемайки рентата дадена от ответника,
подписва документ даващ възможност за сключване на договор за наем. Недоказано
остана и обстоятелството, че се е подписала върху празен лист. Най-малкото,
представения бланков документ – пълномощно, предварително има обособена
структура, в която ръкописно да се впишат данните на упълномощителите, да се
опишат имотите, както и да се подпишат лицата, изписвайки трите си имена.
Съдът намира, че в случая не са установени всички елементи от фактическия
състав на чл. 29, ал. 2 от ЗЗД. Не се установи по категоричен начин, че за
сключената упълномощителна сделка, ищцата като страна
по тази сделка е била въведена в заблуждение от ответника. По делото не се
установи упълномощителната сделка е сключена поради
заблуждението. Напълно нелогично се явява поведението на ищцата, която
оспорвайки сделката от 2013г., три години по-късно, на 30.07.2016г. получава и
приема от ответника рента от 1420 кг жито. Съдът намира твърденията на ищцата
за необосновани и непоследователни.
Съдът намира, че след като упълномощителната
сделка не е сключена при измама и последвалата упълномощаването сделка, обективирана в Договор за наем на земеделски земи,
нотариално заверен на 28.08.2013г. от Нотариус Б.Т. peг. № 233, действаща в
района на Районен съд – П., също не е опорочена. Съгласно разпоредбите на чл. 39,
ал.1 от ЗЗД, обемът на представителната власт на пълномощника по отношение на
третите лица се определя от това, което упълномощителят е изявил. Не се
установи противоречие между упълномощителната сделка
и договорът за наем.
Изложените съображения налагат извода, че искът като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ответникът, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на същия, на основание член 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски, в размер на 500.00 лева, представляващи платен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Д.К. *** с ЕГН **********
срещу С.К.С. *** с ЕГН ********** иск,
с правно основание чл. 29 от ЗЗД във връзка с чл. 27 от ЗЗД, по силата на който, да се унищожи упълномощителната сделка, обективирана
в пълномощно със заверка на Кмета на село К. от 16.08.2013г., рег.№ 198, акт
29, том1, както и да се обяви за унищожаем договора
за наем на земеделски земи, с нотариална заверка от 28.08.2013г. на нотариус Б.Т.,
рег.№ 233 с район на действие PC-П., като сключени при измама, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ц.Д.К. *** с ЕГН **********, да заплати на С.К.С. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 500.00
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СН.Д.