Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
IV
ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДЕНИЦА
КРЪСТЕВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2161 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР - Варна, срещу
Решение № 1093 от 07.08.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 766/2022
г., по описа на ВРС, ХХХVII
състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 21-0819-004540/02.11.2021 г. на Началник група в Сектор „ПП“ ОД
на МВР- Варна, с което на Й.Л.М., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание
чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при
неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.348,
ал.1 от НПК. Сочи, че е налице пълно съответствие между правното и фактическото
описание на нарушението. Излагат се съображения, че липсата на данни за лицата,
които са претърпели имуществени вреди не води до нарушаване правото на защита
на виновното лице, като се твърди, че нанесените щети са ирелевантни от гледна
точка на индивидуализацията на наказанието. Сочи се, че неправилно ВРС е приел,
че несъответствието между часа на настъпване на ПТП, посочен в АУАН и този в НП
е съществено нарушение. Твърди се, че нарушението е безспорно установено и
доказано, както от обективна, така и от субективна страна, като се сочи, че
настъпването на ПТП се потвърждава и от изготвената СТЕ. Излагат се доводи, че
евентуалното съпричиняване от страна на другите участници, следва да се отчита
като смекчаващо вината обстоятелство, но не и като такова изключващо виновното
поведение на М.. Моли решението на ВРС да се отмени и да се постанови ново, с
което да се потвърди оспореното НП. Претендира разноски, а в условия на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С писмени
бележки, депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя, жалбата се
поддържа и се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение,
Ответникът
в касационното производство – Й.Л.М., с депозиран отговор на касационната жалба
я оспорва като неоснователна, по подробно изложени съображения. Претендира
разноски по делото. В съдебно заседание, чрез адв. М., сочи от събраните по
въззивното производство, доказателства безспорно се доказва, че от страна на
ответника е липсвало виновно поведение. Сочи, че няма съставомерност на
извършеното нарушение, което се доказва от назначената СТЕ. Моли решението на
въззивния съд да бъде оставено в сила.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от
събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките
на наведените от жалбоподателя касационни основания, и предвид обхвата на
касационната проверка, посочен в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за
установено следното:
С
НП
№ 21-0819-004540/02.11.2021г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Варна, на М. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200лв., на основание чл.179 ал.2
вр.чл.179 ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна ВРС приема, че на 04.10.2022 г., в 8:55 часа, в гр. Варна по
бул. „Цар Освободител“, Й.М. е управлявал лек автомобил марка „БМВ 530“ с рег. *****,
собственост на Б.П.М.. При излизане от крайпътна територия – двора на МБАЛ „Св.
Анна“ на бул. „Цар Освободител“ в посока ул. „Ген. Колев“ М. не е пропуснал
приближаващият се от лявата му страна по бул. „Цар Освободител“ , лек автомобил
„Мерцедес Е 300“ с рег*****. В резултат на удава „БМВ 530“ с рег. ***** се
завърта и блъска спрелия лек автомобил „Ауди А6“ с рег. *****. В следствие, на
което е настъпило ПТП с материални щети и по трите автомобила и пострадало лице
– водачът на лек автомобил „БМВ 530“ с рег. *****. Й.М. е с контузия на ляв
лакът, прегледан е и е освободен от МБАЛ „Св. Анна“.
На
04.10.2021г. актосъставителят Евгени Г. съставя АУАН срещу Й.М., в който описал
приетото за установено нарушение на чл. 37, ал.3 от ЗДвП. АУАН е предявен на М.,
но същият е отказал да го подпише. Възприемайки изцяло фактическата обстановка
Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е издал
процесното НП, което е връчено на Й.М. на 07.02.2022 година.
За
да отмени наказателното постановление, ВРС приема, че фактическите констатации
в АУАН са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените по
делото доказателства. Приел е, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 42, т. 4, т.9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил мотиви за липса на доказателства,
подкрепящи изложеното в НП. Освен това е констатирал, че е налице несъответствие
на часа на административното нарушение, посочен в АУАН и НП, което е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Позовавайки
се на приетото по делото заключение по назначената съдебно – техническа
експертиза въззивният съд е приел, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 300“
с рег. *****при движение с 50 км./ч. /погрешно записано във въззивното решение
като 5 км./ч./ е имал възможността да спре безопасно до мястото на удара при
своевременно възприемане на опасността. Районен съд – Варна е приел също така,
че предвид факта, че актосъставителят не е бил очевидец на ПТП, а св. Минев е
съставил протокола по данни на водачите, то тези доказателствени средства не се
основават на обективни данни. С тези мотиви първостепенният съд е отменил
обжалваното наказателно постановление.
Така
постановеното решение е неправилно.
Касационната
инстанция не споделя изводите на Районен съд – Варна по отношение на
допуснатите процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, обусловили отмяната на издаденото наказателно постановление. Не
са налице предпоставки за отмяна на санкционния акт, тъй като са спазени
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочено е в какво
се изразява нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Точно и ясно
е описано мястото на извършване на нарушението, както и механизмът на
настъпилото ПТП. Не се споделя изтъкнатото по отношение допуснато нарушение на
чл. 42, т. 9 от ЗАНН. В акта за установяване на нарушението, а впоследствие и в
издаденото НП ясно е посочено, че е допуснато ПТП с материални щети. Описано е,
че ПТП е с материални щети и по трите автомобила и пострадало лице – водачът на
л.а.„БМВ 530“ с рег. ***** – Й.М., като е посочено, че същият е с контузия на
ляв лакът, прегледан и освободен от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна. Липсата на
конкретно описание на щетите по другите два автомобила по никакъв начин не
нарушават правото на защита на подведеното под отговорност лице, тъй като в
настоящото производство не се обсъжда въпроса с конкретния размер на
имуществените вреди и тяхното обезщетяване.
На
следващо място настоящата съдебна инстанция не споделя и извода на въззивния
съд по отношение на несъответствие между часа на нарушението, посочен в АУАН и
този, посочен в наказателното постановление. Сам по себе си часът на извършване
на нарушението не е съществен елемент от състава, ако същото може да бъде
индивидуализирано с дата, място, механизъм и участници. Освен това видно от
процесното наказателно постановление, същото е издадено съгласно чл. 53, ал. 2
от ЗАНН за допусната нередовност в съставения АУАН, като изрично е посочено, че
е изготвена докладна записка, приложена по преписката. Действително в издадения
АУАН е посочено, че нарушението е извършено в 10:23 часа в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“, но с докладна записка рег. №819р-28534 от 09.10.2021 г. мл.
инспектор Г. е информирал административнонаказващия орган, че относно съставения
АУАН № 4521992 от 04.10.2021г. часът на извършеното нарушение е 8:55 ч., а не
както е отразено в бланката 10:23 часа. Касационната инстанция приема, че в
конкретния случай правилно и законосъобразно при издаване на процесното
наказателно постановление Началника на група в сектор „ПП“ е приложил разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С
оглед на изложеното съдът счита, че не е нарушено правото на защита на
наказаното лице.
Съгласно чл. 37, ал. 3
от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, "път" е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. С оглед, разпоредбата на § 6,
т. 7 от ДР на ЗДвП "Пътно платно" е общата широчина на банкетите,
тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение, т.е. при
така очертан участък отговорът може да бъде само един и той е, че мястото е
част от бул. „Цар Освободител“. Видно, от събраните пред въззивният съд
свидетелски показания, е че автомобилът, управляван от М. е излизал от двора на
МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, т.е. ответникът по настоящото дело е управлявал пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия и е бил длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път и
като не е сторил това е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.
Според настоящата съдебна инстанция е ирелевантно
обстоятелството с каква скорост се е движил автомобилът /Мерцедес Е 300/ на
другия участник в ПТП, тъй като за ангажиране на
администратративнонаказателната отговорност на Й.М. не е от значение скоростта
на друг участник в ПТП. Превишението на скоростта на другия водач, но при
движение по прав участък, е обстоятелство, което позволява на ответника по
касация – М., да го възприеме отдалеч като движещ се автомобил с предимство.
Тези обстоятелства водят до съпричиняване при възникналото ПТП. Дори и да се
приеме, че водачът на Мерцедеса се е движел със скорост над разрешената за
населено място е без отношение към настоящия спор, тъй като съпричиняването не
води до отпадане на отговорността на последния.
Не се споделя възражението на ответника в настоящото
производство, че АУАН не се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има
материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от
ответника, следва да се приемат за доказани посочените в последния
обстоятелства
Неспазвайки
въведеното в чл. 37, ал. 3 от ЗДвП
задължение като водач на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия /двор на болница/ да пропусне движещите се по пътното платно
автомобили Й.М. е осъществил състава на чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т.
5, предложение четвърто от ЗДвП. Той
е следвало да се съобрази
с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост, водачът да
не е лишен от възможността да предотврати евентуалното ПТП.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
При този изход на спора и предвид своевременно
заявената претенция на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.
1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на жалбоподателя
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК
вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1093 от 07.08.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД
№ 766/2022 г., по описа на ВРС, ХХХVII състав
и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 21-0819-004540/02.11.2021 г. на Началник група в Сектор „ПП“ ОД
на МВР- Варна, с което на Й.Л.М., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание
чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й.Л.М., ЕГН **********
*** да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80лв. /осемдесет
лева/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.