Начало на формуляра
Р Е Ш Е Н И Е № 195
гр.Стара
Загора, 27.05.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на тринадесети май
през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 226
по описа за 2019 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.25, ал.5 и § 7 от ПЗР
на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Образувано е по
жалба от С.Г.С. *** против Заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/ 30.01.2019г на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Стара Загора за отпускане на финансова подкрепа, потвърдена с Решение
№ 24-РД06-007/ 21.03.2019г на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Стара Загора, с която му е отпусната месечна финансова помощ в
размер на 87лв, считано от 01.01.2019г до 30.06.2021г. В жалбата и в съдебно
заседание се излагат оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно
приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Според жалбоподателя в обжалвания акт липсват мотиви, смесени са
хипотезите на §7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗХУ, неправилно са определени размерът
и моментът, до който се отпуска помощта. Направено искане за отмяна на
заповедта и присъждане на неизплатените 87 лв. ежемесечна финансова подкрепа от
01.01.2019г. до 30.04.2019г.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално
подпомагане” Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, а
наличието на по-подробни мотиви счита незадължително поради благоприятния за
жалбоподателя характер на акта. Обосновава, че ал.1 на §7 от ПЗР на ЗХУ е обща,
а ал.2 обхваща групата лица, които до влизане в сила на новия ЗХУ са получавали
месечна добавка за социална интеграция по действащия до 31.12. 2018г ЗИХУ.
Средствата на тази втора група следва да се трансформират в месечна финансова
подкрепа по чл. 70, като в нея се включат получаваните до момента интеграционни
добавки и получаваната до 31.12. социална пенсия за инвалидност по § 22 от КСО,
без да е необходимо изготвяне на социална оценка по чл. 20 от закона.
Оспорената заповед е със срок до 30.06.2021 г. с оглед факта, че предходно издадената
заповед, с която на жалбоподателя са отпуснати сочените в ал. 2 на пар. 7
добавки, е със срок до 30.06.2021г. предвид изготвената през 2016г. социална
оценка по действащите до 31.12.2018г. ЗИХУ и ППЗИХУ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните
намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя
С.Г.С. е призната 100% неработоспособност без чужда помощ с Експертно решение №
1268 от 19.05.2016г на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р С. *** със срок
до 01.05.2019г /л.4/.
Със
Заявление-декларация за извършване на социална оценка вх.№ СОЦО/D-СТ/1072/01.06.2016г жалбоподателят С.Г.С. в качеството на лице с увреждане е изразил
желание за отпускане на добавки за социална интеграция. Проведена е социална
оценка на 21.06.2016г /л.31/. По негово Заявление-декларация вх.№ ZIHU/Д-СТ/1561/
24.06.2016г е издадена Заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/ 24.06.2016г Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” за отпускане на добавки за социална интеграция
по чл.25, чл.30 и чл.29 от ППЗИПУ /за транспортни услуги, достъпна информация,
диетично хранене и лекарства/ в размер на 9.75лв всяка, считано от 01.06.2016г
до 30.06.2021г /л.25-27/.
С Разпореждане № **********/ 01.07.2018г му е
определена за изплащане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
/100%/ в размер на 265.37лв и социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО
/25%/ в размер на 33.90лв., общо 299.27лв /л.5/. Тази сума му е изплащана до
01.01.2019г, а за м.януари 2019г е заплатена пенсия в размер на 265.37лв, видно
от представената справка от средата за междурегистров обмен RegiX /л.43/. С Разпореждане № 23190299101 от 01.01.2019г
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Стара Загора от
01.01.2019г социалната пенсия за инвалидност на С.Г.С. е прекратена на
основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО във връзка с §7, ал.1 от ПЗР на ЗХУ /л.6/
С оспорената в
настоящото производство Заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/ 30.01.2019г на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора на жалбоподателя на основание
§7, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.70, т.1-5 от ЗХУ е отпусната месечна финансова
подкрепа в размер на 87лв, считано от 01.01.2019г до 30.06.2021г.
Заповедта е връчена на С.Г.С. на 25.02.2019г,
обжалвана е от него по административен ред на 06.03.2019г /л.39-40/ и е потвърдена
с Решение № 24-РД06-007/ 21.03.2019г на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане” Стара Загора /л.41-42/. Горестоящият административен
орган приема, че С.С. е получавал 25 % от социална пенсия за инвалидност –
33.90лв и месечна добавка за социална интеграция – 38.75лв или общо 67.65лв към
31.12.2018г. Като лице с увреждане и определени 100% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ /пожизнено/ попада в хипотезата на чл.70, т.3
от ЗХУ с месечна финансова подкрепа в размер на 15 на сто от линията на
бедност. При съобразяване на тези факти намира за законосъобразно определянето
на месечна финансова подкрепа в размер на 87лв, считано от 01.01.2019г до
30.06.2021г, на посоченото правно основание в заповедта.
Като прецени
допустимостта на жалбата, наведените в нея основания за оспорване и извърши
цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед
разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес от оспорването, в установения
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Обжалваната заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/ 30.01.2019г на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора е издадена от материално
и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл.21
от ЗХУ, съгласно който заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се
издават от директора на дирекция "Социално подпомагане" или
оправомощено от него длъжностно лице по настоящ адрес на човека с увреждане.
Заповедта е постановена в предписаната от закона
писмена форма като съдържа мотиви само от правно естество. Съгласно изискването
за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта.
Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Фактическите основания за издаване на
акта могат да се съдържат както в самия акт, така и да бъдат изложени отделно
от него, най-късно до изпращане на жалбата или да се съдържат в друг документ
към изпратената административна преписка. Липсата на мотиви към първоначалния
административен акт не съставлява съществено процесуално нарушение в случая,
когато по-горният орган го е потвърдил, излагайки мотиви за това,
каквито биха могли да бъдат изложени от издателя на акта. В случая такива се
съдържат в Решение № 24-РД06-007/ 21.03.2019г на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора. Поради това съдът намира,
че наличието на мотиви в решението на горестоящия орган
санира първоначалния акт с оглед допуснатото процесуално нарушение и
дисквалифицира това нарушение като съществено. При издаването
на оспорената заповед не се констатират и съществени нарушения на процесуалните
правила.
Оспорената заповед съответства
на материалния закон. По силата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ от 1 януари
2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани съгласно § 22т от ПЗР на КСО,
се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт на основание чл.
96, ал. 1, т. 4 от КСО и на лицата, които са получавали тези пенсии, от 1
януари 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на
месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на
потребностите по чл. 20 не се изготвя.
Съгласно ал. 2, влезлите в сила до 31 декември 2018 г.
включително индивидуални административни актове за отпускане на месечни добавки
за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и
телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени
продукти и за достъпна информация се преобразуват служебно от Агенцията за
социално подпомагане в месечна финансова подкрепа и на лицата от 1 януари 2019
г. агенцията изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70,
като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. А съгласно
ал. 3 в случай, че определената месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в
по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на закона, се отпуска
по-благоприятната за лицето.
Разпоредбата на чл. 69 ЗХУ регламентира финансовата
подкрепа за хората с увреждания, която се състои от два компонента: т. 1.
месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; т. 2. целеви
помощи съобразно вида на увреждането.
В чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни
увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова
подкрепа по чл. 69, т. 1, като в т.3 са посочени лицата с над 90 на сто степен
на увреждане с право на месечна финансова подкрепа в размер 25 на сто от
линията на бедност.
Анализът на §7, ал.1 и ал.2, тълкувани съвместно с
ал.3, въпреки недостатъчно прецизната им редакция, не сочи законодателно
решение за изплащане на две отделни суми, всяка в размера на финансовата
подкрепа по чл.70, в каквато насока са оплакванията на жалбоподателя.
Изплащаните на лицата социални пенсии за инвалидност и месечните добавки за
социална интеграция, ако са такива са били отпуснати, се трансформират в месечна
финансова подкрепа /по аргумент от ал.3/, като общият им размер се определя по
чл.70 от ЗХУ и не следва да бъде по-малък от
изплащаните до влизането в сила на ЗХУ социална пенсия и месечни добавки за социална интеграция.
По делото не се спори, че жалбоподателят е лице с над
90 на сто степен на увреждане без чужда помощ. Установява се от събраните
доказателства, че до 31.12.2018 г. е получавал лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в пълен размер, социална пенсия за инвалидност в размер на 25
на сто, т.е. 33.90лв и добавки за социална интеграция в размер на 29.25лв, общо
63.15лв. По силата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, считано от 01.01.2019 г.
изплащането на социалната му пенсия за инвалидност е прекратено, а по силата на
§7, ал.2 от ПЗР на ЗХУ добавките за социална интеграция се преобразуват, поради
което вместо тях му се следва месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ
в размер 25 на сто от линията на бедност.
За 2019г линията на бедност, определена с ПМС
№ 170/ 17.08.2018г, е 348лв, при което месечната финансова подкрепа по
чл.70, т.3 от ЗХУ възлиза на 87лв. С оглед на горното към датата на издаване на
заповедта ответникът правилно е определил размера на месечната финансова
подкрепа за жалбоподателя и същевременно е удовлетворено изискването на § 7,
ал. 3 от ПЗР на ЗХУ за отпускане на подкрепа в по-благоприятния размер.
По отношение срока на отпускане правилно е възприет
срокът на действие на изготвената спрямо жалбоподателя социална оценка от
2016г. Прекратената социална пенсия за инвалидност става част от новата месечна
финансова подкрепа наред и преобразуваните добавки за социална интеграция, правата
за които са придобити въз основа на
социална оценка, чийто срок не е изтекъл към датата на издавана на процесната
заповед. Не е приложима поддържаната от жалбоподателя норма на § 6, ал.1 от ЗХУ за петгодишен срок от
датата на издаване, относима към правото на целева помощ по чл. 72, т. 1 от
ЗХУ. Съгласно чл.66, ал.1 от ППЗХУ, месечната финансова помощ може да се изменя
при промяна на обстоятелствата, което означава, че за правоимащото лице няма
ограничения да изтъкне пред компетентния орган всеки нововъзникнал факт от
значение за размера на помощта му и да
иска съответното на този факт коригиране на отпуснатата сума.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/ 30.01.2019г на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Стара Загора е валиден
административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон
и целта му, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.С. *** против Заповед №
ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/ 30.01.2019г на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Стара Загора за
отпускане на финансова подкрепа, потвърдена с Решение № 24-РД06-007/
21.03.2019г на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара
Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: