Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 13.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....П. М..............................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1296 по описа за 2018
г., за да се произнесе, съобрази:
Иск с
правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Постъпила е
искова молба от ПРОФИЛИРАНА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ „ЕКЗАРХ ЙОСИФ I“
- гр. Ловеч, представлявана от Директора Р. Х., чрез пълномощник адв. С.Т., против „ГЛОРИЯ ТУРС 2013“ ЕООД - гр. Ловеч, в
която се твърди, че
съгласно банково извлечение от 26.11.2013 г. от ГЧЕ "Екзарх Йосиф I"
гр. Ловеч (предишно наименование на ищеца) на ответника са преведени 4 320.00
лева, като сумата е платена с основание за направеното плащане - услуга въз
основа на фактура №**********/22.11.2013 г., приложена към банковото
извлечение. Във фактурата било отразено "извършена услуга", но без да
е отразено конкретно нито наименование на услугата, нито вид, мярка, количество
и единична цена на извършената услуга. Стойността (данъчна основа) на услугата
е 3 600.00 лв., върху която сума е начислен 20% ДДС - 720 лв., или крайната
сума по фактурата е в претендирания от ищеца размер
от 4 320.00 лева. Посочва се, че фактурата и извършеното по нея плащане не са
осчетоводени при ищеца. За получател на фактурата е записан Р. Х. (директор на
ГЧЕ гр. Ловеч), без същият да е подписал и одобрил фактурата, съгласно
правилата. Нямало заявка и контролен лист за осъществен предварителен контрол,
както и нямало процедура на одобрение, тъй като фактурата не е подписана от
директора на училището.
Твърди се, че в
първичните счетоводни документи за 2013 г. при ищеца, освен фактура
№**********/22.11.2013 г., издадена от "ГЛОРИЯ ТУРС 2013" ЕООД за
"извършена услуга" на стойност 4 320.00 лв., не се установявало
наличието на други разходо-оправдателни документи
/договори, приемо-предавателни протоколи за извършена
работа, доклади, докладни записки, описи и др. документи/, обосноваващи
наименованието, вида и количеството на "извършената услуга" в полза
на ищеца от ответника, както и въобще липсвали каквито и да било доказателства
за реално осъществяване на фактурираната услуга. С оглед на това, ищецът счита,
че отразената във фактурата стопанска операция (услуга) е документално
необоснована, фиктивна и платеното по нея е платено при начална липса на
основание. В тази връзка се сочи, че извършеното плащане от бюджета на
училището за претендираната сума от 4320.00 лева не е
надлежно документално обосновано със съответните документи, доказващи реално
извършена насрещна престация. Посочената сума била
получена без правно основание от ответника по банковата му сметка, посочена в
платежното, и не била възстановена до момента.
По-нататък са изложени
правни доводи във връзка с активната легитимация на ищеца, като бюджетна
организация – юридическо лице по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните
разпоредби на Закона за публичните финанси във вр. с
чл. 29, ал. 1 ЗПУО, като се изтъква, че е общинско училище, чийто бюджет е
включен в бюджета на Община - Ловеч.
Ищецът счита, че
пасивно легитимиран по осъдителния иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е „Глория турс
2013" ЕООД, което е получило плащане от бюджета на училището без правно
основание.
Въз основа на
изложеното ищецът счита, че има правен интерес да предяви настоящия осъдителен
иск и моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника
„Глория турс 2013" ЕООД да му заплати сумата в
размер на 4 320.00 лева, преведена на 26.11.2013 г. от банковата сметка на
ищеца по банковата сметка на ответника с основание фактура №
**********/22.11.2013 г., представляваща неоснователно обогатяване на ответника
при начална липса на основание, а също и лихвата за забава върху дължимата сума
от 4 320.00 лева от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира присъждане и
на направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез пълномощник адв. А.М., с
който счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че
ответникът е получил от ищеца чрез банков превод сумата от 4320.00 лева,
представляваща плащане по фактура № **********/22.11.2013 г. Посочва се, че
фактурата е издадена от ответника за извършена на ищеца транспортна услуга –
организирано пътуване на ученици от ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“-Ловеч
за периода от 21.11.2013 г. до 22.11.2013 г. в „Троянски балкан“ с нощувка в с.
Черни Осъм, общ. Троян. Транспортът бил организиран от ответника и извършен с
автобус, собственост на „Анди“ ООД – гр. Ловеч, като за извършения транспорт
били издадени пътен лист и разходо-оправдателни документи.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от адвокат Ст. Т., който
излага съображения за основателност на предявения иск и моли да бъде уважен,
като се присъдят и разноските по делото съгласно представен списък.
Ответникът се представлява от адвокат М., която моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан и поддържа съображенията си, изложени в отговора. Моли за присъждане на направените разноски по делото съгласно представен списък.
От
събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, чрез
процесуалните им представители, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Ищецът – Профилирана
гимназия „Екзарх Йосиф I“ /предишно наименование Гимназия за
чужди езици „Екзарх Йосиф I“/ е училище и следователно институция в системата на
предучилищното и училищното образование, а оттук следва и статута му на юридическо
лице по силата на чл. 29 ал. 1 от Закона
за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. В това си качество ищецът е
и бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на Закона за публичните финанси, чийто бюджет е включен в бюджета на
Община Ловеч.
От приложеното
банково извлечение от
26.11.2013 г. по сметка на ГЧЕ "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч при
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е видно, че на същата дата на ответника е
преведена сумата 4 320.00 лева, с посочени детайли на плащането: „услуга ф-ра **********/22.11.2013“.
От приложеното по делото заверено копие от посочената фактура
№ **********/22.11.2013
г. е видно, че същата е издадена от ответника
„Глория Турс 2013“ ЕООД, с получател ГЧЕ „Екзарх
Йосиф I“, с посочено наименование на стоките или услугите „извършена
услуга“, на стойност 3600.00 лева без ДДС, а след начисляване на 20 % ДДС, е
отразена сума за плащане 4320.00 лева. Във фактурата липсва отразяване на конкретното
наименование на услугата като вид, мярка, количество и единична цена. Фактурата
не е подписана от посочения представител на получателя – Р. Х..
Ответникът не оспорва, че е получил от ищеца чрез банков превод сумата
от 4320.00 лева, представляваща плащане по фактура № **********/22.11.2013 г.,
като аргументира, че е издал същата за извършена на ищеца транспортна услуга –
организирано пътуване на ученици от ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“-Ловеч
за периода от 21.11.2013 г. до 22.11.2013 г. в „Троянски балкан“ с нощувка в с.
Черни Осъм, общ. Троян. Транспортът бил организиран от ответника и извършен с
автобус, собственост на „Анди“ ООД – гр. Ловеч, като за извършения транспорт
били издадени пътен лист и разходо-оправдателни документи.
Ищецът
е оспорил процесната фактура по съдържание и в тази
връзка и от двете страни са ангажирани доказателства чрез разпит на свидетели и
вещи лица.
По
искане на ищеца съдът е допуснал до разпит като свидетели Х.Н.и И.М., дългогодишни учители в ПЕГ „Екзарх
Йосиф I“ - Ловеч.
Св. Н.
си спомня, че в края на месец ноември 2013 г., като класен ръководител на 11-ти
„е“ клас, е водил около 17-20 ученици от класа на екскурзия в с. Черни Осъм с
една нощувка в къща за гости „Стойчовата къща“. Екскурзията
била с учебна цел като практиката на провеждане е събота и неделя. Разходите за
транспорт и нощувка не се поемат от училището, а се събират от учениците, които
си имат отговорник за това. Той, като ръководител, също поема своите разходи за
транспорт и нощувка. Доколкото си спомня за конкретната екскурзия нощувката е
била по 20.00 лева на човек, а транспортът общо около 180-200 лева. Цената за
нощувката се плащала на място. За въпросното пътуване транспортът бил осигурен
от фирма „Глория-турс“, която при запитване
предварително е дала цената и след събиране на парите, същите се предават на
шофьора след като приключи пътуването.
Св. М.,
като класен ръководител на 12-ти „г“ клас, също си спомня, че е водила ученици
от класа си около 14-15 човека на екскурзия до с. Черни Осъм с една нощувка в „Стойчовата къща“. Не може да си спомни дата и година, но
със сигурност е било събота и неделя, като тяхната екскурзия не е била
съвместно с тази на колегата й Н.. Спомня си, че нощувката е била по 20.00 лева
на човек, а разходите за транспорт общо отиване и връщане около 150-160 лева.
Всички тези разходи за нощувка и транспорт се поемат не от училището, а от
учениците, които участват в екскурзията и те сами са си организирали нощувката,
като цената се плаща на място, а за транспорта, който в случая бил осигурен от
„Глория турс“, също било заплатено на шофьора на
автобуса, който на другия ден дошъл да ги вземе. Свидетелката заяви, че като
ръководител, е била командирована от училището, че пътува с ученици, но тя си
поема разходите за нощувка и транспорт.
По
делото е представена заповед № 284/18.11.2013
г. на Директора на ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“, с която е наредено
на И.Р.М. да бъде командирована за два дни от 23.11.2013 г. до 24.11.2013 г. до
с. Черни Осъм с ученици от 12г клас за участие в екскурзия с учебна цел, като
командировката е с право на дневни и нощни пари.
Допуснатата
по искане на ответника свидетелка Д.Т.П.заяви, че е майка на управителя на
ответното дружество и заема длъжност в същото „началник транспорт“. Тя си
спомня, че октомври и ноември 2013 г. е имало няколко екскурзии на Езиковата гимназия, като конкретно за
21 и 22 ноември била проведена екскурзия по техен проект и участвали повече
учители и по-малко ученици, общо над 35 човека. Спомня си със сигурност, че
тази екскурзия е била през работно време, като главният счетоводител на
Гимназията й се обадил, че трябва да фактурира преди събитието, за да може да
си оправи документите, като знаел сумата, за която е фактурата и свидетелката
заяви, че лично е издала една фактура за това пътуване. Екскурзията била
обиколна, маршрутът си го определяли участниците - Троянски балкан, с нощувка в
Шипково, ходили до Априлци, Троянският манастир. Автобусът, с който пътували,
бил собственост на „Анди” ООД и отдаден
под наем на „Глория турс”. Свидетелката заяви, че тя
е изготвила документите за пътуването и пътния лист, пътническа ведомост,
заповед за командировка на шофьора. Сигурна е, че преди пътуването изготвили
документацията, като цената била договорена със счетоводителката на Гимназията.
Тази цена, според свидетелката, включвала екскурзоводно
обслужване, входни такси, а за нощувките не може да каже. Плащането не си
спомня как се е осъществило, предполага, че с банков превод, но със сигурност
знае, че издала фактурата преди пътуването. Сигурна е също, че екскурзията е
била за три дни, с две нощувки.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза с вещо лице Н.Р. се установява, че процесната
фактура № **********/22.11.2013 г. и направеното
плащане в размер на 4320.00 лева с ДДС, не са осчетоводени при ищеца, а са
осчетоводени при ответника. Вещото лице е констатирало, че на 30.11.2013 г. е
направено счетоводно записване за направеното плащане по нея от ГЧЕ „Екзарх
Йосиф I“. Фактурата била включена в
справка-декларация по ДДС за м. ноември 2013 г. и посоченият в нея ДДС е
внесен.
По делото е допусната
и втора съдебно-икономическа експертиза с друго вещо лице – П.Д., с поставени
от ищеца по-разширени задачи, имащи отношение към документалната обоснованост
на фактурата.
Според заключението
на вещото лице Д., от наличната информация по делото и предоставените документи
в счетоводствата на страните не може да се установи по счетоводни данни как е
формирана цената на услугата по процесната фактура. В
тази връзка вещото лице е изследвало предоставени му от ответника две фактури
за покупка на гориво от 30.11.2013 г. и фактура, издадена от „Анди“ ООД за наем
на автобус и екскурзоводно обслужване, но към тези
фактури нямало съпътстващи документи, обвързващи фактурираните разходи с
конкретната услуга, т.е. договори, резервации, кореспонденция, отчети, поръчки
и др. Вещото лице е дало заключение, че по метода на счетоводния анализ не може
да се установи съпоставимост и относимост на
осчетоводените разходи към конкретната доставка, а именно евентуалните разходи
за гориво по маршрута, описан в пътния лист, разход за заплата и осигуровка на
шофьора, тъй като в счетоводството на ответника няма осчетоводени разходи за
заплати, осигуровки, а от представения трудов договор с шофьора не може да се
разбере той къде е назначен на работа – в „Анди“ ООД или в „Глория турс 2013“ ЕООД. Закупеното гориво с фактура №
33000001601/30.11.2013 г., издадена от „Феникс Репластик“
ЕООД, на стойност 3379.20 лева без ДДС, не било отчетено на разход и поради
това не може да се отнесе към конкретната доставка. Експертът е констатирал
издадена от „Анди“ ООД фактура № **********/30.11.2013 г. за наем на автобус –
3000.00 лева, екскурзоводно обслужване до гр. Враца и
гр. София, на стойност 2000.00 лева и екскурзоводно
обслужване – Троянски балкан, на стойност 1200.00 лева, с обща стойност 6200.00
лева без ДДС и 7440.00 лева с ДДС. Не са представени обаче документи, с които
да се обвържат посочените разходи с конкретната доставка – резервации,
договори, кореспонденция. Експертизата е установила, че в счетоводството на
ответника няма аналитична отчетност по отношение на клиентите и припадащите се
разходи за съответната услуга, като за конкретната доставка по процесната фактура № 1, няма отразяване на счетоводни
разходи. Няма осчетоводени разходи за гориво /само покупка на гориво/. Наем на
автобус и екскурзоводно обслужване е осчетоводено
стойностно. Експертът е установил, че получателят на услугата – ГЧЕ „Екзарх
Йосиф I“ не е осчетоводил процесната
фактура в счетоводството си, а доставчикът – ответник не е представил
документален поток на сделката. Представеният пътен лист не давал информация за
маршрута и изминатите километри, а горивото не е отразено като разход, а стояло
налично и към края на годината, като салдо по представената оборотна ведомост
към 31.12.2013 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за връщане на сума в размер на 4320.00 лева,
като платена на ответника по фактура при начална липса на основание.
Съгласно
чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, “който е получил нещо без основание..., е
длъжен да го върне”, т.е. при тази хипотеза, на връщане подлежи реално
полученото при начална липса на основание.
По
така предявения иск ищецът следва да докаже плащането на претендираната парична
сума, а ответникът – основанието за нейното плащане /получаване/.
По
делото е безспорно, че сумата, по отношение на която се претендира връщане, е
изплатена от ищеца на ответника по издадена от него фактура № **********/22.11.2013 г. Установи се, че във фактурата
е отразено „извършена услуга“, но без да е посочено конкретно наименование,
вид, мярка, количество и единична цена на извършената услуга. От заключенията и
на двете съдебно-икономически експертизи се установи, че процесната
фактура не е осчетоводена в счетоводството на ищеца.
Според чл. 6 ал. 3 от
Закона за счетоводството, първичният
счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, какъвто
безспорно е фактурата, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски
цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование на предприятието; 4. предмет,
натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име и подпис на
съставителя. Съгласно ал. 5 на чл. 6 от ЗСч., документална обоснованост
е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата
информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
В случая от заключението на
съдебно-икономическата експертиза с вещо лице П.Д., което съдът съобразява,
като компетентно и обосновано изготвено, следва извода, че липсва документална
обоснованост в процесната фактура, тъй като в нея
липсва описание на предмета на стопанската операция, като същевременно не са
налице документи, които да я удостоверят. При проверката в счетоводството на ответника
и проследявайки налице ли е надеждна одитна следа,
която да свърже по несъмнен начин процесната фактура
с конкретно реално осъществена стопанска операция, експертът е констатирал, че
сделката, обективирана във фактурата, не е подкрепена
с документален поток, който позволява същата да се индивидуализира. Необходимо
е да са налице съпътстващи документи, като договори, поръчки, резервации,
кореспонденция, отчети, с които да се обвържат фактурираните разходи с
конкретната доставка, но такива не са констатирани от експертизата в
счетоводството на ответника.
Тези констатации и заключение на
вещото лице П.Д., съпоставени и с показанията на свидетелите Н. и М., които безпротиворечиво обясниха, че при подобни организирани
екскурзии, всички разходи се поемат от самите участници в екскурзията – ученици
и учители, а не и от училището, мотивират съда да приеме, че процесната фактура е документално необоснована, от което
следва, че платената сума по нея е дадена при начална липса на основание и като
такава подлежи на връщане в патримониума на ищеца.
Показанията на св. П.не променят
горния извод, тъй като не кореспондират с обсъдените по-горе доказателства.
Останалите доказателства не се
обсъждат, тъй като нямат пряко отношение към предмета на доказване. В тази
връзка не е необходимо да се обсъжда и представения пътен лист №
860297/21.11.2013 г., респ. тахо-шайба с имената на
водача, тъй като според експертното заключение на вещото лице Д. пътният лист
не може да бъде отнесен като документ, обосноваващ услугата по процесната фактура.
Констатираната документална
необоснованост на фактурата обаче не следва да има за последица изключването й
от доказателствата по делото в рамките на откритото производство по реда на чл.
193 от ГПК и изпращането й на прокурора, още повече, че се представиха
доказателства, че оригиналът на фактурата е предмет на образувано вече
досъдебно производство.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума 4320.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /04.07.2018 г./ до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
по делото, съгласно представения Списък по чл. 80 от ГПК и приложени документи,
удостоверяващи извършването им, както следва: 172.80 лева - държавна такса за
предявяване на иска, 40.00 лева – депозит за вещо лице по първоначалната
експертиза, 180.00 лева – депозит за вещо лице по втората експертиза и 532.00
лева – адвокатско възнаграждение, изплатено по
банковата сметка на упълномощения адвокат, или общо разноски: 924.80
лева.
С оглед
изхода на процеса, искането на ответника за присъждане на направените от него
разноски по делото, съгласно представен списък, следва да бъде отхвърлено.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГЛОРИЯ ТУРС 2013“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, бул. „България“ № 49, вх. „В“, ет. 2, ап. 6,
представлявано от Глория Людмилова Георгиева -
управител, на основание чл. 55 ал. 1, предл. първо
от ЗЗД, да заплати на ПРОФИЛИРАНА ЕЗИКОВА
ГИМНАЗИЯ „ЕКЗАРХ ЙОСИФ I“, Булстат:
*********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Шишман“ № 7, представлявана от директора Р.
Х. Х., сумата 4320.00 лв. /четири
хиляди триста и двадесет лева/, произтичаща от неоснователно обогатяване, като заплатена
при начална липса на основание цена по фактура № **********/22.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба /04.07.2018 г./ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „ГЛОРИЯ ТУРС
2013“ ЕООД, с горните данни, да заплати на ПРОФИЛИРАНА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ
„ЕКЗАРХ ЙОСИФ I“, с горните данни, сумата 924.80 лв. /деветстотин двадесет и четири лева и осемдесет
стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ГЛОРИЯ
ТУРС 2013“ ЕООД, да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Банкова сметка *** „ЕКЗАРХ ЙОСИФ I“, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми: IBAN:
*** /валута BGN/,
BIC: ***,
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: