МОТИВИ: Срещу подсъдимия Р.И.Н.
*** било предявено обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, във връзка с
чл.20, ал.4 от НК, за това, че на 20.02.2019 година, около 12,00 часа в гр. Ловеч, с цел да
набави за себе си и за другиго - неустановено по делото лице, имотна облага, в
съучастие, като помагач на същото лице, умишлено го улеснил в извършването на
престъпление, като взел пакет с парична сума в размер на 3340.00 лева от П.В. ***,
у който предварително по телефона било възбудено заблуждение от неустановено по
делото лице, че се обажда главен инспектор от полицията Х.и че същият ще бъде
обект на измама и следва да приготви всички парични средства, с които
разполага, за да съдейства за залавяне на извършителите, с което му причинил
имотна вреда, в размер на дадената от него парична сума.
Представителят на РП - Ловеч
в съдебно заседание поддържа повдигнатото
обвинение на
подс. Р.И.Н., като
излага, че че
от събраните по делото доказателства се установява както извършеното деяние,
така и участието на Н. в осъществяването му, като същият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обв.акт. С
оглед на това, моли да бъде признат подс. Р.И.Н. за виновен в извършено
престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, като му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно 1 година
лишаване от свобода,
което на
основание чл.58а от НК моля да бъде намалено с 1/3. На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието следва да бъде
отложено за срок от 3 години. По отношение на гр. иск счита, че е основател и доказан и следва
да бъде уважен.
В съдебно заседание е
предявен граждански иск от П.В.В. срещу подсъдимия Н. за обезщетение на
имуществени вреди за сумата от 3340 лв., който е приет за съвместно разглеждане
ведно с наказателното производство, като В. е конституиран като граждански ищец
и частен обвинител в процеса. В. поддържа гр.иск така както е предявен и моли
да бъде уважен, като по отношение на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия предлага да бъде 3 години лишаване от свобода, което като се
намали с 1 година, да изтърпи 2 години лиаване от свобода ефективно.
Подсъдимият Р.И.Н., редовно
призован се явява в с.з.лично и с адв.Ч., признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт и се съгласява да не са събират доказателства за тези факти,
поради което съдът е разгледал и решил делото по реда на съкратено съдебно
следствие. Защитникът му моли съда да вземе предвид това, че дейността на подзащитния му е на помагач и вследствие на това, че друго
неустановено по делото лице е извършило всички основни елементи на деянието по
чл.209 от НК. Сочи, че помагача се явява
участник, но красноречиво е наречен от българския народ с думата „муле”. В тази
връзка моли съда да приложи чл.58а от НК
въз основа на който да редуцира наказанието, което е предвидено в минимума на
чл.209 от НК като санкция в размер на 1 година лишаване от свобода, като поддържа предложението на прокурора и моли да се приложи чл.66, ал.1 от НК и да се отложи наказанието за срок от 3
години. По отношение на
гр.иск счита, че следва да бъде уважен.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства от направените пълни самопризнания от
подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Р.И.Н. ***. Същият бил
безработен. Не бил осъждан за престъпления от общ характер.
В град Ловеч , на *****живеел
свидетелят П.В.В..Същият бил пенсионер.
На посоченият адрес
свидетелят В. живеел заедно със съпругата си и сина си. Ползвал както
стационарен, така и мобилен телефон. Първият бил с номер *****, а мобилния - **********.
На 20.02.2019 год. около
11.00 часа свидетелят В. получил обаждане на домашния си телефон. Неизвестно лице се представило за
служител на МВР - главен инспектор Х.и му обяснил, че
бил заловен телефонен измамник от гр.Тетевен, в който било намерено листче с
домашния му телефон и го предупредил, че всеки момент може да стане обект на
телефонна измама. След прекъсване на връзката домашния телефон на В. веднага
звъннал отново. Неизвестно
лице, с друг глас се представило за доктор и започнало да обяснява на
свидетеля, че е направена операция на сина му и трябва да бъдат дадени пари. Отправил му заплахи, че ако не даде пари ще бъде нарязан. След прекъсване на връзката веднага
по телефона се обадило първото лице, гл.инспектор Х.и му обяснил, че лицата, който са му се обаждали
са много опасни, като поискал от него да окаже съдействие по залавянето им. "Инспектор Х." поискал от
свидетеля номера на мобилния му телефон и след като го разбрал веднага му се
обадил по него. Номерът
от който „полицая „ се обаждал бил скрит. Вече по мобилния телефон свидетелят В.
обяснил на „полицая" къде точно живее. Същият го попитал колко пари има в
себе си и поискал от него да ги вземе и да ги занесе на място, което ще му бъде
указано. Било му обяснено,че
измамниците разполагали с уред, който показвал къде имало пари и ценности. Така свидетелят П.В. събрал сумата
от 2500 лева и тръгнал към кв."Младост", където на крайната спирка на
автобус № 1 следвало да остави парите, съгласно дадените му указания. Неизвестното лице представило се за
полицай обяснило на свидетеля, че полицията вече е на посоченото място и
очакват да остави парите, за да хванат измамницете. След като свидетелят В. стигнал до
крайната спирка на автобус № 1 отново получил обаждане от неизвестното лице,
което го попитало къде точно се намира. След като разбрало местоположението
му започнало да го насочва къде точно трябвало да отиде и да остави парите. Така свидетелят В. бил отведен до
гаражните клетки на *****.Парите оставил на един камък до гаражите.Парите
оставил на посоченото място, малко след около 12.00 часа.
След като оставил парите В.
се прибрал в дома си. Не след дълго получил обаждане отново от полицай Х., който го попитал
защо е оставил само 2500 лева, при положение,че имал още пари. Заявил му, че трябва да занесе и
останалите пари, тъй като били заловили само двама от измамниците, а трябвало
да хванат всичките. След
като чул това, свидетелят В. взел и останалите пари, в размер на 840 лева,
които били в банкноти по 10 лева и тръгнал отново към спирката. Парите оставил на същото място и
отново се прибрал в дома си.
Този ден инспектор Х.се
обадил още един път на свидетеля В. и му съобщил, че са хванали всички
измамници. Благодарил му за оказаното съдействие и му обещал, че на следващия
ден парите ще му бъдат върнати и ще получи награда за съдействието. След като
си легнал вечерта, започнал да мисли за случилото се пострадалият разбрал, че е измамен.
На следващият ден отишъл
в РУ-Ловеч и съобщил за измамата.
Да вземе парите, оставени
от свидетеля В., бил изпратен подсъдимият
Р.Н. ***.
През декември месец на 2018
год. същият получил обаждане по мобилния си телефон от непознато лице, което се
представило с името С.. Същият му обяснил,че се занимавал с лихварство и му предложил да вземе
участие в работа, свързана с взимането на пари от различни места. След като помислил известно време, подсъдимият Н. се съгласил да участва в
направеното му предложение. На 19.02.2019 год. С. се свързал отново с него и му казал, че работата е
в гр.Ловеч, като на следващата сутрин трябвало да бъде в града. Съгласно
указанията, сутринта на 20.02.2019 год. подсъдимият Р.Н. бил в гр.Ловеч.За компания, заедно с него бил и
свидетеля Н.К., с когото били приятели. Подсъдимият Н. не обяснил на свидетеля К. точно каква работа има в града. В град Ловеч пристигнали с л.а. ********.
Докато пътували за град
Ловеч, подсъдимият Н. провел няколко
разговора по мобилните си телефони. Тъй като батерията на единият телефон била изтощена, а
другият имал някакъв проблем поискал разрешение от свидетеля К. да каже
телефонният му номер на непознато лице. Свидетелят първоначално не бил
съгласен, но впоследствие предоставил номера си, който бил *****. На посоченият номер подсъдимият получил обаждане от частен
номер, като обяснил на свидетеля К.,че разговорът бил с лице, от фирма за
събиране на дългове. В гр.Ловеч двамата стигнали около 08.00-09.00 часа. Спрели
автомобила в центъра на града и отишли да закусват. След известно време ,лицето с
частния номер, отново се обадило на подсъдимия, след което същият тръгнал на някъде, без да обясни на
свидетеля къде точно отивал. След около 30-40 минути се върнал при него .
След това двамата се
качили в колата и тръгнали към изхода на града. След кръговото кръстовище в
града, двамата излезли на околовръстния път гр.Плевен - гр.Троян. Не след дълго, подсъдимият спрял колата, излязъл от нея и
тръгнал в неизвестна посока. Свидетелят К. го проследил с поглед и видял как подсъдимият Н. отишъл до някакви гаражи,
около които имало храсти, а под гаражите се виждали блокове. Там останал известно време, след
което се върнал обратно и се качил в колата. След това тръгнали към гр.Пирдоп. По
обратния път, след гр.Плевен подсъдимият
спрял автомобила до един билборд с реклама на мебели „Виденов", след което
оставил парите взети от свидетеля В. в пластмасова чаша, която пъхнал в една
дупка на орех.
След като
оставил парите подсъдимият отново провел
разговор с неизвестното лице, на когото казал, че всичко е готово.
Подсъдимият Н. предложил на даде на
свидетеля К. 50 лева, но същият отказал да ги вземе, защото разбрал, че ставало
нещо нередно.
На 26.02.2019 год. подсъдимият Н. се обадил отново на
свидетеля К. и му предложил да отиде с него до гр.Перник. Казал му, че има да свърши някаква
работа и нямало да има проблеми. По пътя за гр.Перник подсъдимият на три пъти разговарял по
телефона с частен номер. След като стигнали в гр.Перник отишли да пият кафе.
Около 12.00 часа тръгнали към колата. Когато се качили в нея били задържани от
полицията.
Същият ден в РУ-Ловеч
било получено съобщение, че при проведени ОИМ от служители на от ОД на
МВР-Плевен и Перник бил задържан подсъдимият Н. и свидетеля Н.К.. При проведена с тях беседа било
установено ,че подсъдимият Р.Н. имал
съпричастност към извършена измама и на територията на гр.Ловеч. В тази връзка подсъдимият и свидетелят К. били приведени
в РУ-Ловеч, където с подсъдимият била проведена
беседа от страна на свидетеля Г. Х., разузнавач КП при РУ-Ловеч. По време на беседата подсъдимият Н. признал за извършеното
престъпление в гр.Ловеч, а именно,че е улеснил неизвестно лице да вземе пари от
свидетеля П.В..
В хода на разследване по
делото бил извършен и анализ на представените данни от мобилните оператори.
Установено било, че на стационарния и по мобилния телефон на пострадалия В. са
провеждани разговори със СИМ карти с номера ********,
които били на румънски оператор. Установено било също така, че подсъдимият Н. е ползвал СИМ карта *****. СИМ картата била поставяна в телефонен апарат с ИМЕИ ****** и се е намирала в обхвата на
клетка на оператор „А1 България", обслужваща мястото, където пострадалия В.
е оставил парите-гаражни клетки в гр.Ловеч, ******за времето от 12.10 часа до 13.56 часа
на 20.02.2019 год. От направения анализ било установено, че свидетелят К. е използвал
карта с номер *****. Същата е била поставена в апарат с ИМЕИ ****** и на 20.02.2019 год. за
времето от 10.57 до 11.47 се е намирала в обхвата на Виваком, обслужваща
мястото, където пострадалия е оставил парите.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Р.И.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
209, ал. 1, във връзка с чл.20, ал.4 от НК, като на 20.02.2019 година, около 12,00
часа в гр. Ловеч, с цел да набави за себе си и за другиго - неустановено по
делото лице, имотна облага, в съучастие, като помагач на същото лице, умишлено
го улеснил в извършването на престъпление, като взел пакет с парична сума в
размер на 3340.00 лева от П.В. ***, у който предварително по телефона било
възбудено заблуждение от неустановено по делото лице, че се обажда главен
инспектор от полицията Х.и че същият ще бъде обект на измама и следва да
приготви всички парични средства, с които разполага, за да съдейства за
залавяне на извършителите, с което му причинил имотна вреда, в размер на
дадената от него парична сума.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил деянието чрез действие – като с цел да набави за себе
си и за другиго - неустановено по делото лице имотна облага го е улеснил в
извършване на престъпление, като взел пакет с парична сума в размер на 3340 лв.
от пострадалия В., у когото предварително по телефон било възбудено заблуждение
от неустановено лице, че се обажда гл.инспектор Х.и че ще бъде обект на измама,
че следва да приготви всички парични средства, с които разполага и да съдейства
за залавянето на извършителите. Мотивиран от тези
неправилни представи,
създадени му по телефон от неизестно лице, пострадалият е извършил акт на имуществено разпореждане – предоставил е съответната сума пари на указаното
място и по този начин се е стигнало до имотна вреда за пострадалия в размер на 3340 лв. Участието на
подсъдимия в извършване на престъплението е в качеството му на помагач, тъй
като чрез неговите действия се е стигнало до предаване на оставената от
пострадалия паричната сума на извършителя на деянието и до вреда за
пострадалия.
Доказателства в подкрепа на
обвинението са събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства/ показанията на св.В., К., данните от мобилните оператори, както и самопризнанията на подсъдимата.
От субективна страна
подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл и с користна цел, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че с действията
си улеснява друго лице при извършване на престъплението, като е целял да набави
за себе си и за другиго имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата
имотна вреда за пострадалия В.. Доказателства в тази насока са събраните в хода
на досъдебното производство - показанията на пострадалеия В., както и в
съдебното производство - самопризнанията на подсъдимия.
Предвид на изложеното съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението по чл.209,ал.1,във връзка с чл.20, ал.4 от НК и го осъди.
При определяне на вида и
размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид разпоредбата на чл.373,ал.2
от НПК и наложи на подсъдимия Н. при условията на чл.54 от НК наказание 1
година лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3,
т.е. на 8 месеца лишаване от свобода. Съдът при определяне размера на
наказанието взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, критичното му отношение към извършеното, материалното му
състояние, както и невисоката обществена опасност на дееца, а от друга страна отчете
като отегчаващо вината обстоятелство, това, че вредите, причинени от
престъплението не са възстановени. Съдът прие, че по делото липсват многобройни
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл.55 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед тежестта на
престъплението и данните за личността на подсъдимия не е наложително реалното
изтърпяване на наложеното наказание.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Фактическата обстановка
приета за установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и от самопризнанията на подсъдимия.
Причини за извършване на
деянието съдът намира в стремежа на подсъдимия към лично облагодетелстване по
неправомерен начин.
В съответствие с чл.52,във
връзка с чл. 45 от 33Д, съдът уважи предявения граждански иск от П.В.В. срещу
подсъдимия Р.И.Н. за сумата от 3340 лв., като прие, че подсъдимият с виновното
си противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като причинил материални щети на пострадалия В., като между
виновното и противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат има пряка причинна връзка. Съдът прие, че гражданският иск за
обезщетение на имуществени вреди е основателен и доказан до пълния претендиран
размер и осъди подсъдимия Н. да заплати на В. посочената сума.
При този изход на процеса
съдът осъди подсъдимия Р.И.Н. да заплати по сметка на РС – Ловеч сумата от
133,60 лв., държавна такса върху уважения размер на гр.иск.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :