Р Е Ш Е Н И Е
№: 640 28.04.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети април,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: К. Л.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 656 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Уелдинг Сървисес Петров 2016”ЕООД,
ЕИК-*********, с адрес: гр.Бургас, ул.Ален мак №28, представлявано от
управителя Н.П.П., чрез пълномощника адвокат Р.С. ***, против решение № 260105/09.02.2021г.,
постановено по НАХД № 50/2021г. на Районен съд - Бургас, с което е изменено
наказателно постановление (НП) № 02-0002547 от 29.10.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с което за
нарушение и на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ), му е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като съдът е намалил размера на
санкцията на 1500 лева.
Дружеството-касатор не оспорва, че не е изплатило в цялост заплатите на
работниците и служителите си, като по този начин не е изпълнило дадените му
задължителни предписания, но възразява, че това е възникнало по обективни
причини, свързани със затрудненото му финансово състояние. Последното е било
породено от форсмажорни обстоятелства, причинени с пандемията от Ковид 19,
включително и пълното затваряне в периода март-май 2020г. на предприятията
занимаващи се пряко с производствена дейност. Имало забавяне и в изплащането на
продадена от дружеството продукция, което затруднило изплащането в пълен размер
на договореното трудово възнаграждение. Позовава се на чл.306 от Търговския
закон (ТЗ) и счита, че неизпълнението по трудовия договор е било причинено от
непреодолима сила, което го освобождава от отговорност и заплащане на трудовото
възнаграждение докато трае извънредното положение.
Посочените в жалбата оплаквания се
квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител и не прави искания.
Ответникът по касация – директор на ДИТ-Бургас, се представлява в процеса
от юрисконсулт В.И.-Н., която пледира за неоснователност на касационната жалба,
иска от съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е изменил НП № 02-0002547/29.10.2020г.,
с което на касатора за нарушение и на
основание чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева, като я е намалил на 2000 лева. В решението е прието, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Конкретизирано е, че НП
е издадено от компетентен орган, а актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) е съставен от оправомощено за това лице. По същество, съдът е
обосновал извод, че е реализиран съставът на нарушението, поради което
правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване на трудовото
законодателство. Дружеството-работодател е имало възможност да изпълни даденото
му задължително предписание или ако е считал
наложената мярка за незаконосъобразна – да оспори същата по реда на АПК.
Нищо от това не е било сторено, поради което е прието, че са налице
обстоятелствата квалифициращи осъщественото от дружеството като нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че
същата следва да бъде намалена до минималния предвиден от законодателя размер –
1500 лева, като по тази начин ще бъде съобразена с твърдяното затруднено
финансово състояние на работодателя.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз
основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване
на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни
доказателства, като установеното нарушение действително е осъществено от санкционирания
правен субект.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, а възраженията на касатора са неоснователни.
„Уелдинг Сървисес Петров 2016”ЕООД е санкционирано за това, че в качеството
си на работодател не е изпълнило задължително предписание на ДИТ-Бургас, дадено
с протокол № ПР 2016836/23.06.2020г. по т.3, да изплати трудовото
възнаграждение за месец януари 2020г. на И.Т.Т., на длъжност шлосер-монтьор, в
размер на 1311,86 лева; С.И.В., на длъжност заварчик, в
размер на 1124,62 лева и С.Н.К., на длъжност
шлосер-монтьор, в размер на 498,26 лева, полагали труд в стопанисвания от
дружеството обект: Производствена база, находяща се в гр.Бургас, ул.Крайезерна
№3, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.3 КТ, със срок
за изпълнение след извършено удължаване – до 31.07.2020г. Предвид неизпълнение
на предписанието бил съставен АУАН № 02-0002547/01.09.2020г., а впоследствие
административно-наказващият орган издал оспореното пред районния съд
наказателно постановление, с което за осъщественото нарушение на основание
чл.415, ал.1 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Правилни и съответни на закона са изводите на районния съд относно безспорната
установеност на вмененото на дружеството неизпълнение. Налице е дадено
задължително предписание, което не е било изпълнено в срок по отношение на посочените
по-горе три лица. От тази гледна точка, твърденията на касатора за причините,
по които не е изплатил дължимото на работника възнаграждения са неотносими към
предмета на настоящото производство, доколкото изследването на този въпрос
попада в предмета на административното производство по оспорването на
предписанията, от която възможност касаторът не се е възползвал. Неоснователното
е позоваването на чл.306 от ТЗ, тъй като същият се отнася за търговски сделки,
каквато трудовият договор не е. Следва да се посочи също, че задължителните
предписания по протокол № ПР 2016836/23.06.2020г. са били връчени на управителя
на дружеството на 08.07.2020г., като е бил даден срок за изпълнение до
31.07.2020 г. Към тази дата, както и към настоящия момент, страната се намира в
обявена извънредна епидемична обстановка, поради разпространението на Ковид-19,
като обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение е отменено.
Дори да се приеме, че нарушението във връзка с липса на плащане на трудово
възнаграждение за м. януари 2020г., съгласно чл.128, т.2 от КТ не е осъществено
по време на извънредно положение, а не преди него, с § 4 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, разпоредба на
чл.128, т.2 от КТ не е била отменяна, променяна или изменена и е продължила
действието си.
Съдът държи да добави, че протокола в който се съдържат предписанията е
техен материален носител, но обстоятелството, че те са описани в него по точки
за неплатените възнаграждения на всички служители за съответния месец, не води
до извода, че се касае за различни предписания. Всяко от предписанията има
различно съдържание и касае плащане на правните субекти, поради което
съставлява властническо волеизявление, т.е. е отделен административен акт, по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, по всяка една от точките. За изпълнението им дружеството
е следвало да извърши съответните правни и фактически действия, а тяхното
неизпълнение осъществява състава на административно нарушение. Следва да се
изтъкне и обстоятелството, че тези описани предписания не са обжалвани по
съдебен ред, поради което са влезли в законна сила и са задължителни за
адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва
косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност. След като са
били дадени и са влезли в сила, предписанията е следвало да бъдат изпълнение
във вида в който са.
Преценявайки фактите, Районен съд - Бургас е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено
в сила.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника. Съгласно действащата все още редакция на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по оспорване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Нормата на чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава
въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли същата, страната за която административният акт е благоприятен
има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Това предвижда и разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН. Като съобрази приложението на посочените норми и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ДИТ- Бургас следва да се
присъди сумата от 80 лева като юрисконсултско възнаграждение, определена във
връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260105/09.02.2021г., постановено по НАХД №
50/2021г. на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Уелдинг Сървисес
Петров 2016”ЕООД, ЕИК-*********, да
заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.