Присъда по дело №2932/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 159
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 19 март 2025 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20231110202932
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 159
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. М.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Наказателно дело частен
характер № 20231110202932 по описа за 2023 година
и ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Г. М. О., роден на *******г. в гр. Оряхово, българин,
български гражданен, неженен, средно специално образование, неосъждан,
работещ в „Оветех“ ЕООД, като заварчик, ЕГН **********, живущ в гр.
София, кв.******** с постоянен адрес: с. Оряхово, ул. „Летнишка“ №50, обл.
Враца, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че: На 15.10.2022 г. в гр. София, ул.
„Летоструй” № 59В, ет.1, на междуетажната площадка на първи етаж чрез
нанасяне на удари с юмрук в главата и тялото причинил на М. Б. Д.
травматични увреждания –продълговато охлузване с петнист характер по
дясната странична повърхност на шията, палпаторна болезненост в лявата
тилна област, които по своя медико-биологичен признак представляват лека
телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.130,ал.2 от НК.
ПРИЗНАВА подс. Г. М. О.( със снета самоличност) ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че: На 15.10.2022 г. около 22:40 ч. в гр. София, ул. „Летоструй” №
59В,ет.1 публично и в негово присъствие да е казал нещо унизително за честта
и достойнството на М. Б. Д. казал по телефона от мобилен номер **********
на мобилен телефон с номер-********** думите: "боклук“,“тъпанар“,“да ти
1
еба майката“, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1,
вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подс. Г. М. О.( със снета самоличност) ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че: На 15.10.2022 г. в гр. София, ул. „Летоструй” № 59В около 22:40 ч.
се заканил с престъпление против личността на М. Б. Д.- като казал по
телефона от мобилен номер ********** на мобилен телефон с номер-
********** думите: „А си излязъл, а съм те пребил“,“Ще ти счупя главата“, и
в негово присъствие думите:“Ще те пребия“, “,“Ще ти счупя главата“,и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението
в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ЧТ М. Б. Д.,ЕГН-**********
да заплати на подс. Г. М. О. сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева и в размер на 10 лева(съдебни разноски
за призоваване), както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъдените разноски, на основание чл. 190,
ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда от 19.03.2025 г. по НЧХД № 2932/2023 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав
Производството е образувано въз основа на частна тъжба, депозирана в Софийски
районен съд на 01.03.2023 г. /прецизирана с допълнителна писмена тъжба от 12.05.2023 след
дадени от съда указания, свързани с нейната редовност/, подадена от М. Д., ЕГН **********
против Г. О., ЕГН **********, с която на подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че:
На 15.10.2022 г. в гр. София, ул. „Летоструй” № 59В, ет.1, на междуетажната площадка на
първи етаж, чрез нанасяне на удари с юмрук в главата и тялото, причинил на М. Д.
травматични увреждания – продълговато охлузване с петнист характер по дясната
странична повърхност на шията, палпаторна болезненост в лявата тилна област, които по
своя медико-биологичен признак представляват лека телесна повреда без разстройство на
здравето, изразяваща се в причиняване на болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК;
На 15.10.2022 г. около 22:40 ч. в гр. София, ул. „Летоструй” № 59В,ет.1 публично и в
негово присъствие да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М. Д. казал по
телефона от мобилен номер ******** на мобилен телефон с номер *******думите:
„боклук“, „тъпанар“, „да ти еба майката“, престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК;
На 15.10.2022 г. в гр. София, ул. „Летоструй” № 59В около 22:40 ч. се заканил с
престъпление против личността на М.Д.- като казал по телефона от мобилен номер ********
на мобилен телефон с номер *********думите: „А си излязъл, а съм те пребил“, „Ще ти
счупя главата“, и в негово присъствие думите: „Ще те пребия“, „Ще ти счупя главата“, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
В съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Георги Арабаджиев от САК,
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Излага
свой анализ на събраните в хода на производството доказателства, като се позовава на
противоречие в свидетелските показания, както и на изготвената и приета по делото СМЕ.
Счита, че обвинението се доказва от събраните в съдебното следствие доказателства. Прави
искане за определяне на общо наказание по трите обвинения на подсъдимия. Претендира
присъждане на разноски.
Частният тъжител М. Д. се явява лично и в съдебните прения поддържа заявеното от
повереника си.
Защитникът на подсъдимия – адв. Соня Манолова от САК, пледира подзащитният да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че не са събрани в хода на
съдебното следствие достатъчно доказателства, че подзащитният е извършил вменените му
престъпления. По изложените съображения прави искане за постановяване на оправдателна
присъда и претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски.
Подсъдимият Г. О., редовно призован, се явява лично като не взема активно участие при
провеждане на съдебните прения. Същият заявява, че разбира повдигнатото му обвинение и
не дава други обяснения по същото. В последната си дума моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г. О. е роден на ******* г. в гр. Оряхово, българин, български гражданин,
неженен, със средно специално образование, неосъждан, работещ в „Оветех“ ЕООД, като
заварчик, ЕГН **********, живее в гр. София, к**********
Частният тъжител Д. и подсъдимият Г. О. били съседи като и двамата живели на адрес-
гр. София, кв. „Левски-В“, ул. „Летоструй“ №59, като апартаментите им се намирали на
1
първия етаж. Жилището на ЧТ М.Д. било ап. № 1, а на подс. О. -ап. № 4. На 15.10.2023 г.
вечерта имало събиране у подс. Георги Оведенски, от чийто апартамент се чувала силна
музика. В апартамента на подсъдимия били и свидетелите Румен Бонев и Христина Райчева,
които живеели в същия блок, на четвърти етаж, както и други лица, сред които и лице на име
Анатоли. Поради звучащата музика, която се чувала и в сградата, около 22:40 ч. частният
тъжител М.Д. се обадил по телефона на подс. О. с молба последният да спре музиката, като
получил отказ с аргумент, че силната музика може да продължава до 23:00 ч. Тъй като
между двамата нямало разбирателство относно допустимия времеви интервал, в който може
да се слуша по-силна музика, подсъдимият му предложил да излязат на междуетажната
площадка на първия етаж, намираща се пред апартаментите им. Когато излезли, между
двамата възникнал словесен конфликт, който впоследствие прераснал във физическо
спречкване. Като видял случващото се, свидетелят Румен Бонев, който бил на гости в
апартамента на подсъдимия, излязъл на площадката и се намесил, за да потуши скандала, а
Дончев и Оведенски били прибрани в домовете си. За случилото се съпругата на тъжителя –
св. Лазарина Дончева подала сигнал на „ЕЕН 112“. На мястото пристигнал дежурен патрул
на 05 РУ-СДВР – полицейските служители св. Николай Кондов и св. Мирослав Убинов,
които снели сведения и съставили предупредителни протоколи на ЧТ М. Д. и подс. О.. На
17.10.2022 г. тъжителят бил хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, като
бил изписан на 20.10.2022 г., като преди случилото се на 15.10.2022 г. Дончев е бил
диагностициран и се е лекувал от симптоматична епилепсия – пристъпи, както и от
онкохематологично заболяване – клетъчен карцином.
На 18.10.2022 г. тъжителят М.Д. бил прегледан от д-р Биляна Милева – съдебен лекар от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за което
било издадено съдебномедицинско удостоверение № 770/2022 г. В заключителната част на
удостоверението е описано като установено травматично увреждане - охлузване на дясната
странична повърхност на шията; палпаторна болезненост в лявата тилна област на главата. В
удостоверението е посочено, че тези увреждания са получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети и са причинили болка и страдание на частния тъжител.
Въз основа на подадения сигнал за случилото се е образувана прокурорска преписка №
47570/2022 г. по описа на СРП, по което, след извършена проверка, на 03.02.2023 г. е
постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като не са налице данни за
престъпление от общ характер.
Така на 01.03.2023 г. е депозирана тъжба от М. Д. срещу Г.О. по която е образувано
настоящото дело, а на 12.05.2023 г. е депозирана допълнителна писмена тъжба, въз основа на
която тъжителят уточнява фактите и обстоятелствата, с оглед констатирана от съда
нередовност /с Разпореждане № 5237/26.04.2023 г./.
В хода на съдебното следствие е назначена и изслушана Съдебно-медицинска експертиза,
от която се установява, че от анализираната релевантна за случая медицинска документация,
представена по делото, единственото травматично увреждане на частния тъжител М. Д.е
охлузване 5/1 см. в долната трета на шията в дясно. Посочено е, че такова увреждане се
дължи на тангенциалното действие на предмет с охлузваща повърхност. Такова ивицовидно
охлузване може да се получи и от действието на човешки нокти, като увреждането е
причинило болка. При проведения в съдебно заседание на разпит на вещото лице – д-р
Александър Тодоров, изготвило експертизата, същото заявява, че травматичното увреждане
се дължи на тангенционалното действие на предмет с охлузваща повърхност. Вещото лице
заявява още, че голата човешка ръка, свита или не в юмрук, не може да причини такова
охлузване.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
свидетелите Лазарина Дончева /съпруга на частния тъжител/, Румен Бонев и Христина
Райчева, писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 770/2022 г.;
заверени копия на материалите по пр. пр. № 47570/2022 г. по описа на СРП, документи от
2
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД; справка за съдимост; способите за събиране и
проверка на доказателствата – заключение на СМЕ.
Съдът, анализира внимателно показанията на св. Лазарина Дончева, като ги съпостави с
останалите доказателства по делото и съобрази обстоятелството, че същата е съпруга на
тъжителя. Настоящият състав кредитира частично нейните показания, от които се установява
наличието на силна музика от апартамента на подсъдимия, че между тъжителя Д. и подс. О.
е проведен телефонен разговор във връзка с този шум, като О. отказал да намали музиката с
аргумент, че силната музика може да продължава до 23:00 ч., че след проведения разговор
ЧТ Д. и подс. О.са излезли на междуетажната площадка на първия етаж и между тях е
възникналконфликт, при което се е намесил впоследствие и св. Румен Бонев. Съдът дава
вяра на показанията и относно обстотелството, че св.Дончева се е обадила за „ЕЕН 112“ и е
подала сигнал, като патрул на 05 РУ-СДВР е посетил произшествието, относно изложеното,
че на ЧТ и на подсъдимия са съставени предупредителни протоколи, както и че на
17.10.2022 г. тя и съпругът са посетели УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, а на
18.10.2022 г. ЧТ Д. е отишъл в съдебна медицина в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за което
му е издадено медицинско свиедетелство.
В останалата им част съдът не кредитира показанията , тъй като ги намира за изолирани
и некореспондиращи с останалия доказателствен материал /свидетелските показания на св.
Бонев и св. Райчева, данните от съдебномедицинското удостоверение и заключението на
СМЕ/. Настоящият състав намира също, че показанията на св. Лазарина Дончева са в
известна степен нелогични и сред тях се забелязва наличие на вътрешни противоречия
относно развитието на обстоятелствата на междуетажната площадка. Изложеното от нея не
кореспондира с изложеното в тъжбата, предмет на доказване и съдът отчита, че показанията
са в известна степен субективно поднесени- относно механизма на нанасяне на телесните
увреждания на частния тъжител. Св. Дончева описва, че на тъжителя са нанесени множество
удари с юмруци по скулите и челото, удар с глава в лицето на тъжителя, от които е житейски
логично да настъпят значителни травматични увреждания, а видно от медицинското
свидетелство не са констатирани увреждания в областта на лицето, гърба и задната част на
торса, а само охлузване по дясната странична повърхност на шията; палпаторна болезненост
в лявата тилна област на главата. В допълнение на изложеното, вещото лице в становището
си, застъпено и в хода на съдебното следствие, е категорично, че подобни травматични
увреждания не могат да бъдат причинени от съприкосновение с гола човешка ръка, свита в
или не в юмрук. Съдът констатира, че показанията на св. Лазарина Дончева касаещи
отправените спрямо св. Дончев реплики са противоречиви и не кореспондират нито с
изложеното в тъжбата, нито с останалия доказателствен материал. В подкрепа на този извод
е обстоятелството, че в показанията си тя заявява, че на междуетажната площадка е излязъл
и синът на Г. О. и именно той казал на Д.: „Ще те пребия“. Съдът намира, че изложеното от
нея в посочената част е изолирано и не се подкрепя от останалия доказателствен материал,
а и по делото не се установи изобщо появата на това лице на междуетажната площадка. На
следващо място, дори и да се приеме, че това се е случило, то се оказва, че тези думи не са
изречени от подсъдимия, както се твърди в тъжбата, а от трето за делото лице. Относно
показанията, отнасящи се до изречените от тъжителя думи „Ще ти счупя главата“, съдът
намира, че в тази им част не се потвърждават от други доказателствени източници, поради
което не им даде вяра. Нещо повече, св. Д. твърди, че думите „Ще ти еба майката“ са
изречени от подс. О. при нанасяне побоя на ЧТ Д., а в тъжбата подобно твърдение не е
посочено /в нея се сочи, че тези изрази са изречени в телефонния разговор между двамата/.
Именно с оглед изложеното, съдът намира, че прие изложеното от св. Д. в тази част като
тенденциозно поднесено и целящо съответствие с изразите, наведени в тъжбата, без обаче да
кореспондира с установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира, с известна степен на критичност, показанията на свидетелите Румен
Бонев и Христина Райчева. От техните показания се установява, че на 15.10.2022 г. вечерта
са били на гости в апартамента на подс. О. и че са слушали музика, че около инкриминирани
час подсъдимият е провел телефонен разговор и е излязъл на междуетажната площадка,
3
където между него и тъжителя Дончев е възникнал конфликт, който е прераснал в
спречкване. Като видял това, свидетелят Бонев се намесил с цел да преустанови конфликта
между двамата. Подсъдимият бил издърпан от трето лице, което също било на гости на О. -
Анатоли, а свидетелят Бонев бил избутан към входната врата на апартамента си от свидетеля
Румен Бонев.
Съдът цени и писмените доказателства. По делото е приета справката за съдимост на
подс. Г. О., видно от която същият е с чистото съдебно минало. Писменото доказателство -
СМУ № 770/2022 г. кореспондира със заключението на назначената и изготвена СМЕ.
От приетата по делото медицинска документация от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“
ЕАД се установява престоят на тъжителя в лечебното заведение, както е посочено и в
тъжбата, но не се установи този му престой да има пряка връзка с твърдените от него
травматични увреждания.
От приетото по делото копие на пр. пр. № 47570/2022 г. по описа на СРП се установява, че
в действителност по случая е образувана проверка, която е приключила с постановление за
отказ да се образува досъдебно производство.
Съдът кредитира напълно изготвената СМЕ, тъй като намира, че същата е изготвена от
компетентно вещо лице, дава пълни и обосновани отговори на зададените въпроси, а и
вещото лице защити същата при разпита си в съдебно заседание.
Показанията на полицейските служители – свидетелите Николай Кондов и Мирослав
Убинов се явяват неинформативни, тъй като същите нямат никакъв спомен за случилото се,
не обвързват лицата с конкретна случка, респ. не дават каквато и да е относима информация
по случая.
Представените по делото характеристики за Г. О. не са взети под внимание от настоящия
съдебен състав доколкото в случай че защитата на подсъдимия е желаела да ангажира
доказателства в тази насока е следвало, с оглед принципа на непосредственост, уреден в чл.
18 от НПК, същото да бъде извършено чрез разпит на свидетели за установяване на тези
данни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е
недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението
спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението или неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на
чл. 16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципа за невиновност на
подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.). Настоящият съдебен състав намира, че събраните по
делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият
Георги Оведенски за виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен с
процесната тъжба.
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно
извършени ли са престъпленията, за които подсъдимият е бил привлечен да отговаря, съдът
обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в
тяхната логическа връзка не обуслови извод за несъмнена доказаност на обвинението за
съпричастност на О. в осъществяване на съставите на престъпление „лека телесна повреда”
по чл. 130 ал.2 от НК „обида“ по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.1 от НК и „закана“ по чл.
144, ал. 1 от НК.
4
Относно престъплението по чл. 130, ал.2 от НК:
От анализираните доказателства по делото не се установява по несъмнен и категоричен
начин подсъдимият да нанесъл твърдените в тъжбата около петнадесет удара с юмруци,
нанесени в главата, гърба и задната част на торса на частния тъжител М.Д.. Това
обстоятелство не се доказа категорично нито от свидетелските показания, нито от данните за
травматичното увреждане, причинено на Дончев и констатирано със СМУ № 770/2022 г.
/охлузване на дясната странична повърхност на шията; палпаторна болезненост в лявата
тилна област на главата/.
Съдът намира, че по делото не се установявиха каквито и да било травматични
увреждания в областта на главата и лицето или по другите части на тялото на ЧТ Д., в които
области се твърди да са нанесени ударите, а единственото травматично увреждане е в
областта на шията на частния тъжител. В хода на производството обаче не бяха ангажирани
никакви доказателства за нанасяне на удари в областта на шията, където е констатирано
наличие на травматично увреждане. В допълнение, заключението на вещото лице е
категорично, че констатираното в съдебномедицинското удостоверение травматично
увреждане не може да бъде причинено по описания в тъжбата механизъм /от човешка ръка,
свита или не в юмрук/.
От изложеното е видно, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства,
които да установяват по несъмнен и категоричен начин съпричастността на подсъдимия към
причиненото на частния тъжител травматично увреждане, а и не се доказа твърденият в
тъжбата механизмът на неговото извършване. С оглед изложеното съдът намери, че
подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Относно престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК:
Съдът намира, че в хода на производството не бяха ангажирани доказателства в подкрепа
на изложеното в тъжбата твърдение, че подсъдимият Оведенски казал на Марин Дончев по
телефона от мобилен номер ********на мобилен телефон с номер ******думите: „боклук“,
„тъпанар“, „да ти еба майката“. От анализа на свидетелските показания еднопосочно се
установява, че между частния тъжител и подсъдимия е проведен телефонен разговор, и то
непосредствено преди двамата да излязат на междуетажната площадка и да възникне
конфликтът помежду им. В показанията си свидетелката Дончева заявява, че при проведения
телефонен разговор между Д. и О. последният отказал да намали музиката и казал, че
силната музика може да продължава до 23:00 ч. Това са единствените доказателства по
делото, ангажирани от частния тъжител, отнасящи се до проведения телефонен разговор
между двамата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че посочените в тъжбата обидни изрази не се
установиха по несъмнен и категоричен начин да са изречени от Оведенски към Донев и
поради това настоящият състав счете, че посдъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК.
Относно престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК:
В тъжбата са наведени твърдения, че Оведенски е отправил закани към Д. по телефона от
мобилен номер ******на мобилен телефон с номер ********* думите: „А си излязъл, а съм
те пребил“, „Ще ти счупя главата“. С оглед вече изложеното по-горе и с оглед анализа на
показанията на свидетелката Дончева, съдът намира, че по делото не са ангажирани каквито
и да било доказателства относно твърдените изрази. Дончева заявява, че при проведения
телефонен разговор между Д. и О. последният отказал да намали музиката с аргумент, че
силната музика може да продължава до 23:00 ч. Това са единствените доказателства по
делото, ангажирани от частния тъжител, отнасящи се до проведения телефонен разговор
между двамата. С оглед горното, съдът намира, че наведените в тъжбата твърдения за
изречените по телефона заплашителни изрази от О. към Д., останаха недоказани в хода на
производството.
5
Съдът намира за недоказано и че подсъдимият изрекъл в присъствието на частния
тъжител думите: „Ще те пребия“, „Ще ти счупя главата“. Аргумент в подкрепа на този извод
е обстоятелството, че съдът кредитира частично показанията на св. Д., съобразявайки
обстоятелствата, че същата е съпруга на частния тъжител, че голяма част от показанията
отнасящи се до действията, развили се на междуетажната площадка се явяват изолирани, а
на моменти и изопачени.
В конкретност, и както беше изложено по-горе, в показанията си свидетелката заявява, че
на междуетажната площадка е излязъл и синът на Георги Оведенски и именно той казал на
Д.: „Ще те пребия“. Съдът намира, че показанията на свидетелката в тази част са изолирани,
тъй като не кореспондират с останалия доказателствен материал, а и по делото не се
установи изобщо появата на това лице на междуетажната площадка. На следващо място,
дори и да се приеме, че това се е случило, то се оказва, че тези думи не са изречени от
подсъдимия, както се твърди в тъжбата, а от трето за делото лице.
Настоящият състав счита и че в хода на съдебното следствие не се доказа по несъмнен и
категоричен начин и твърдението, че подсъдимият е изрекъл в присъствието на тъжителя
думите „Ще ти счупя главата“ отново поради гореизложените съображения относно
критичното кредитиране показанията на свидетелката Д.. В тази им част същите са
изолирани, както и неособено логични и последователни и поради това съдът не им даде
вяра. Нещо повече, Д. твърди, че думите „Ще ти еба майката“ са изречени от О. при
нанасяне побоя на Д., а в тъжбата подобно твърдение не е посочено /в нея се сочи, че тези
изрази са изречени в телефонния разговор между двамата/. Именно с оглед изложеното,
съдът намира, че показанията на свидетелката Дончева в тази им част са хаотични, с цел
изчерпване на всички възможни изрази, наведени в тъжбата, без обаче същите да
кореспондират с обвинителните твърдения.
С оглед гореизложеното съдът намира, че посочените в тъжбата заплашителни изрази не
се установиха по несъмнен и категоричен начин да са изречени от Оведенски към Донев и
поради това настоящият състав счете, че посдъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 1, от НК.
По изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за
доказване на обвинението, съдебният състав прие, че то не е доказано по безспорен и
категоричен начин съгласно изискванията на чл.304 НПК и оправда подсъдимия Г. О. за
осъществен състав на престъпления по посочените правни квалификации.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното искане, на основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди частният тъжител М. Д. да заплати на подсъдимия Г. О., сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева /за които е представен и
договор за правна и защита и съдействие от 11.01.2024 г./, както и сумата от 10 лева (съдебни
разноски за призоваване на свидетелите Убинов и Кондов) както и в случай, че неизпълни
доброволно задължението за заплащане на присъдените разноски, на основание чл.190, ал. 2
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
С оглед на тези съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия:

6
Съобщи за изтекли лични данни