Присъда по дело №1376/2023 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 32 |
| Дата: | 18 октомври 2023 г. (в сила от 3 ноември 2023 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20234110201376 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 септември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД № 1376/2023 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу
И.Н.Н. - роден на *****, с постоянен адрес: *****, българско гражданство,
българин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан /излежаващ
присъда лишаване от свобода/, с ЕГН: **********, затова, че на 30.12.2022
год. в гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление и
при условията на опасен рецидив, отнел от владението на различни лица, без
тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими
вещи, на обща стойност 201,47 лева, собственост на „ЦБА“ ЕАД с ЕИК:
*********, както следва:
- на 30.12.2022 г. от магазин „ЦБА“, находящ се на ул. „България“
№ 1, отнел от владението на М.Г.С. от гр. Велико Търново - управител на
магазина - 1,720 кг. кашкавал, марка „Елена“, на стойност 46,29 лева;
- на 30.12.2022 г. от магазин „ЦБА“, находящ се на ул.
„Магистрална“ № 17, отнел от владението на М.Д.Ч. от гр. Велико Търново -
управител на магазина - 1,300 кг. пастърма, марка „Търновски майстори“ на
стойност 54,52 лева;
- на 30.12.2022 г. от магазин „ЦБА“, находящ се на ул.
„Магистрална“ № 17, отнел от владението на М.Д.Ч. от гр. Велико Търново -
управител на магазина - 2,400 кг. пастърма, марка „Търновски майстори“, на
стойност 100,66 лева - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
По делото не е предявен граждански иск от ощетеното юридическо
лице „ЦБА“ ЕАД с ЕИК: *********.
В проведено разпоредително заседание по реда, съдът на основание чл.
94 ал.1 т.6 от НПК (тъй като подсъдимия се явява задържано лице по смисъла
на закона), назначи адв. Й.А.Й. от ВКАК за служебен защитник на
подсъдимия Н..
В разпоредително заседание подсъдимия и неговия защитник изразяват
желание делото да се разгледа по реда на Глава 27-ма от НПК – съкратено
съдебно следствие, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и
предявено на подсъдимия обвинение. Моли, подсъдимия да бъде признат за
виновен. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като
на Н. се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Моли на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимият не оспорва фактите и авторството на
деянието. Моли да бъде наложено наказание на подзащитния му към
1
предвидения минимален размер, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, предвид съдействието на подсъдимия за разкрИ.е на
обективната истина, както и ниската стойност на отнетите вещи, по-голямата
част от която е възстановена на ощетеното юридическо лице. Моли
определеното от съда наказание да бъде редуцирано съобразно разпоредбата
на чл.58а, ал. 1 от НК.
Подсъдимия признава вината си, както и признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Моли за по-леко наказание.
От събраните в хода на ДП доказателства, се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Н.Н. е осъждан за извършени престъпления от общ
характер, с присъда № 260/17.12.2013 г. по НОХД № 2320/2013 г. на PC -
Бургас, в сила от 16.07.2014 г. потвърдена с Решение № 54/16.07.2014 г по
ВНОХД №67/2014 г. на ОС - Бургас за престъпление по чл. 211, пр. 1-во и
второ, вр. чл.210, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“б“ от НК, бил осъден на лишаване от свобода
за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим. Наказанието е изтърпяно на 02.11.2018 година.
На 30.12.2022 год., вечерта, подсъдимият И. Н. заедно със св.А. Г.
и св.Д. П. от гр. Г.О. пътували за гр. Велико Търново с лек автомобил марка
„Фолксваген Поло“ с peг. № *****, собственост на П.. В гр. Велико Търново
спрели на подземния паркинг, намиращ се до магазин „ЦБА“ на ул.
„България“ № 1. Подсъдимият Н. слязъл от автомобила и влязъл в магазина,
взел 5 бр. опаковки кашкавал „Елена“ с общо тегло 1,720 кг., без да има
намерение да ги заплати като ги скрил под дълго палто, с което бил облечен.
Отивайки на касата подсъдимият Н. закупил един вид стока - „Кит Кат“ и
тръгнал да излиза от магазина, като се активирала алармената система на
магазина. Касиерката, която тогава била на смяна - св. В.С. му казала да се
върне и го попитала какво има в себе си неплатено. Тогава подсъдимият Н.
извадил от вътрешната страна на палтото си две - три опаковки кашкавал.
След това отново тръгнал да излиза и отново се активирала алармената
система. С. отново казала на Н. да се върне и тогава отново от вътрешната
страна на палтото си извадил още опаковки кашкавал. След това си тръгнал и
алармената система вече не се била задействала. Като излязъл от магазина,
заедно със св. Г. и св. П. тръгнали и спрели на паркинга на магазин „ЦБА“,
намиращ се на ул. „Магистрална“ № 17. Подсъдимият Н. слязъл от
автомобила и влязъл в магазина, като малко след това се върнал и бил взел
една опаковка пастърма, която заявил на св. Г. и св. П., че е откраднал от
магазина и се връща открадне още една. По това време пред магазина
служителят св. Ст. К. пушел цигара и видял как подсъдимият Н. пъхал под
палтото две опаковки пастърма. След това подсъдимият Н. минал през една
от касите на магазина, без да има намерение да заплаща взетата стока. Вече
2
извън касовото пространство, св. К. отишъл при подсъдимият Н. и му казал
да извади пастърмите. Тогава подсъдимият от вътрешната страна на палтото
си извадил две опаковки пастърма марка „Търновски майстори“ - чубрикова
пастърма с общо тегло около 2,400 кг. Подсъдимият Н. оставил пастърмите и
си тръгнал, като отишъл при Г. и П. и им казал, че този път са го хванали и не
е откраднал нищо. След това се прибрали към гр. Г.О.. След като на другия
ден К. прегледал камерите за видеонаблюдение видял, че подсъдимият Н. е
откраднал една опаковка пастърма от магазина около 1,300 кг.
Видно от заключението на назначена в хода на ДП оценъчна
експертиза, стойността на отнетите вещи към датата на извършване на
деянието е 201,47 лева.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните на досъдебното производство доказателства: самопризнанията
на И. Н. в хода на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното следствие
като подсъдим; от разпитаните на ДП свидетели В.М. С.; С. С.ов К.; М.Д.Ч.;
М.Г.С. и Д. Х. П.; от заключението по изготвената в хода на ДП съдебно-
оценъчна експертиза; от намерените и иззети по делото вещи, както и от
всички останали приложени по делото писмени доказателства, приети по
делото по реда на НПК. Съдът кредитира показанията на свидетелите дадени
в хода на ДП, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимият И.Н.Н. с деянията си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
От субективна страна деянията са осъществени при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на същите, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал
тяхното настъпване.
Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата
собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен
начин.
Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е,
че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с
правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се
отличава с особена тежест. Освен това по-голямата част от причинените
вреди на дружеството са възстановени.
3
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на
обективната истина и критично отношение към извършеното. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите осъждания на
подсъдимия. При това, съдът не взе предвид осъжданията на Н., които
определят възприетата от съда квалификация на деянието, като такова
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
„а” от НК. Освен това като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
лошите характеристични данни на подсъдимия, а именно, че кражбите и
извършването на престъпления са станали начин на живот за него и миналите
му осъждания изобщо не са изиграли възпираща роля, а напротив – Н.
продължава да върши престъпления, предимно кражби. Това показва
утвърдените му престъпни навици.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извода за
прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК (съответно чл.58а, ал. 4 от НК).
По делото обаче са събрани и доказателства, които да обосновават и
смекчаващи вината обстоятелства. Н. изразява съжаление в хода на съдебното
производство за извършеното, като заявява, че това няма да се повтори. Освен
това както бе посочено в хода на ДП са били възстановени повечето вещи,
собственост на юридическото лице – „ЦБА“ ЕАД . Тези вещи са на обща
стойност 147.01 лева, т.е. около 3/4 от общата стойност на всички отнети
вещи. В този смисъл може да се счита, че по-голямата част от причинените от
деянията вреди са възстановени.
При това положение, като прецени и отчете смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че най-подходящо наказание
за подсъдимия И. Н. е такова, което да е между средния и минималния
размер. Предвид горното съдът счете за най-подходящо и определи наказание
„Лишаване от свобода” в размер на четири години. След така определеното
наказание, съдът изхождайки от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като намали така определеното
наказание с една трета и наложи на И.Н.Н. наказание лишаване от свобода за
срок от две години и осем месеца при първоначален „Строг” режим. В
настоящия случай разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима, тъй
като Н. е извършил деянието при условията на опасен рецидив и към момента
на деянието вече е бил осъден с влязла в сила присъда на лишаване от
свобода. Съдът намира, че предложения от защитника на подсъдимия
минимален размер на наказание, не би било съразмерно с тежестта на
извършеното деяние и не би постигнало целите на наказанието – предвид
миналите осъждания на извършителя и с оглед особеностите на личността на
Н..
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
4
подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия И. Н. с
рег. № 230817005000374620 от 17.08.2023 год., издадена от Бюро съдимост
при ВТРС, се установява, че същия е осъден с влязла в сила Присъда №
15/06.06.2023 год. по НОХД № 501/2022 год. по описа на ВТОС, в законна
сила от 22.06.2023 год., с което ме у наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три години и четири месеца, което да изтърпи при
първоначален „Строг” режим. Установи се, че деянието, за което е осъден Н.
с тази присъда, както и деянието, за което Н. е осъден с присъдата по
настоящото дело, са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за
което й да е от тези две деяния. Поради това настоящия съдебен състав счете,
че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
НПК за групиране на тези две наказания. Предвид горното съдът с присъдата
определи на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, подсъдимия
И.Н.Н., да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото измежду наказанията,
наложени му с настоящата присъда и наложеното му наказание с влязла в
сила на 22.06.2023 год. присъда № 15/06.06.2023 год. по НОХД № 501/2023
год. по описа на ВТОС, а именно: ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „Строг” режим. Освен това
на основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът приспадна изтърпяното по присъдите
от съвкупността, като изтърпяна част от общо определеното наказание и
времето на предварителното задържане като изтърпяна част от наказанието
„Лишаване от свобода”.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК,
подсъдимия И.Н.Н. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 93.60
лева (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки), както и сумата от 5.00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
5