РЕШЕНИЕ
№ 1659 16.07.2020г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд I граждански състав
На седми юли две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8887 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на М.В.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
– адвокат Р.Д., против „Спортелит”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“
№ 21, хотел „България, представлявано от изпълнителния директор О.Т.Т., със
съдебен адрес ***, ***– адвокат З.Н.. Ищецът предявява следните искове против
ответника : 1. да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със заповед № 6/ 23.08.2019г. и да бъде отменено; 2. да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „***“; 3. да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 3 921 лв. - обезщетение за оставането му без работа
поради незаконното уволнение в периода 23.08.2019г. – 23.03.2020г., ведно със
законната лихва от предявяването на иска; 4. да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 130 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
4 дни, ведно със законната лихва.
Твърди, че
атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ е издадена в противоречие със закона - чл.195, ал.1 от КТ, като не е ясно в какво се
състои нарушението и кога е извършено. Позовава се и на закрилата по чл.333,
ал.1, т.3 от КТ, като твърди, че боледува от захарен диабет, поради което
законът задължава работодателя преди уволнението да изиска разрешение от
Инспекцията по труда и мнение на трудоекспертна-лекарска комисия.
Ответникът в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва исковете.
Твърди, че трудовото правоотношение законосъобразно е прекратено поради
извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ, както и че не
са налице основания за закрилата по чл.333 ал.1 от КТ – ответникът не е
уведомил писмено работодателя за наличие на заболяване „захарна болест“, а
такава не се установява от представената епикриза. Твърди, че на ищеца е
начислено и изплатено дължимото обезщетение за неизползвания от него платен
годишен отпуск в размер на 12 дни. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане на така изплатеното от ответника обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ с дължимото на ищеца обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
Страните представят
доказателства. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда КТ/.
Не се спори по
делото и се установява от представения трудов договор № 10/ 31.01.2019г., че
страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което от 01.06.2019г. ищецът М.С. е работил в ответното дружество на длъжността
„***“ в хотел с договорено основно трудово възнаграждение в размер на 650 лв.,
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % годишно съгласно чл.2,
ал.3 от НДДВ и право на 20 дни платен годишен отпуск.
Не се спори също,
че това трудово правоотношение е прекратено с представената заповед № 6/
23.08.2019г. като основание за издаване на заповедта е посочено „чл.330, ал.2,
т.6“. Липсват посочени причини за прекратяване на трудовия договор. С писмения
си отговор ответникът въвежда твърдения за проведено дисциплинарно производство
и наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Видно от представената регистрационна карта на
ищеца, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – Поморие на Агенция по заетостта,
след уволнението ищецът е регистриран като безработен, като това състояние
продължава и към последното съдебно заседание по делото – 07.07.2020г.
Ответникът
представя фиш за работна заплата и известие за нареден превод по банковата
сметка на ищеца, от които се установява, че за месец август 2019г. на ищеца
изплатено брутно трудово възнаграждение 515,28 лв. /включващо 472,73 лв. –
основна заплата и 42,55 лв. – допълнително възнаграждение от 9%/, както и
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван отпуск от 12 дни в размер на
614,96 лв.
При
така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Предвид
трудовото правоотношение на страните и посоченото в атакуваната заповед основание
за издаването ѝ съдът приема, че се касае за нормата на чл.330, ал.2, т.6
от Кодекса на труд. Съгласно тази норма работодателят прекратява трудовото
правоотношение без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен.
Материалноправните
и процесуалните изисквания на закона за налагане на дисциплинарни наказания са
уредени в Раздел III на Глава 9 от КТ – „Дисциплинарна отговорност“. Съгласно императивната
разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В
настоящия случай работодателят не установява такава заповед за налагане на
дисциплинарното наказание да е била издадена, а заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца не съдържа нито един от установените от закона
реквизити. Недопустимо е нарушението, за което е наложено наказание, да бъде въведено
едва в съдебната фаза по оспорване законността на уволнението, тъй като се
нарушава принципа на равнопоставеност на страните в трудовото правоотношение.
Ирелевантни са и представените писмени обяснения, тъй като при липсата на
мотиви на заповедта, не може да се установи тяхната относимост.
Изложеният
порок на дисциплинарното производство е съществен и обоснова извод, че
уволнението на ищеца е незаконно и следва да се отмени, без да се разглеждат
останалите твърдения и възражения на страните.
Основателността
на иска за отмяна на уволнението налага извод за основателност на акцесорната
претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“
в хотел.
На
основание чл.225 ал.1 от КТ ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
оставането му без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца
след прекратяването на трудовото правоотношение на 23.08.2019г. - до 23.03.2020г.
С оглед липсата на оспорване съдът приема, че последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението - юли 2019г. е в
размер на 689 лв. /650 лв. основно възнаграждение + 6 % допълнително
възнаграждение съгласно трудовия договор/. Ето защо, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.228 ал.1 от КТ, дължимото на ищеца обезщетение за предявения
период от 6 месеца следва да се присъди в претендирания от ищеца размер от 3 921
лв.
Лишено
от основание е направеното от ответника възражение за прихващане от това
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ на сума за изплатено обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. С отмяната на уволнението не
отпада с обратна сила основанието за изплащане на задължението на работодателя
по чл.224 ал.1 от КТ, поради което за него не е възникнало изискуемо парично
вземане от ищеца, с което да се направи исканото прихващане. Други основания за
отпадане на основанието на извършеното плащане по чл.224 ал.1 от КТ не са
въведени от ищеца. Поради това възражението за прихващане следва да се
отхвърли.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото на ищеца обезщетение.
На
основание чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право и на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
чл. 176, правото за който не е погасено по давност. В настоящото производство
ищецът не проведе доказване на твърдението си за наличие на неизползван платен
годишен отпуск, който да не му е бил заплатен от работодателя, поради което
този иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
При
този изход от спора, ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски,
които са в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е
ответниковото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като същото е определено и заплатено в минималния размер по чл.7, ал.1 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата редакция към датата на сключването на договора и заплащането на
възнаграждението – 09.09.2019г. /преди изменението с решение № 5419/ 08.05.2020г.
по адм.д. № 14384/ 2019г. на ВАС, в сила от 15.05.2020г./.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимите за
производството държавни такси от 216,84 лв. (по 30 лв. за двата уважени
неоценяеми иска и 156,84 лв. за уважения оценяем иск).
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението на М.В.С. с ЕГН
********** и ОТМЕНЯ заповед № № 6/ 23.08.2019г. на представляващия „Спортелит”
ЕАД – гр.Бургас с ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.В.С. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ в хотел.
ОСЪЖДА „Спортелит” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 21, хотел „България,
представлявано от изпълнителния директор О.Т.Т., със съдебен адрес ***, *** –
адвокат З.Н., да заплати на М.В.С. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Р.Д., сумата от 3 921 лв. - обезщетение по чл.225
ал.1 от КТ за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение в
периода 23.08.2019г. – 23.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 18.10.2019г., както и направените по делото разноски в
размер на 600 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ възражението на „Спортелит” ЕАД за прихващане на дължимото обезщетение
по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 3 921 лв. с платеното от него обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 614,96 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.В.С. с ЕГН ********** от гр.П. за осъждане на „Спортелит” ЕАД – гр.Бургас с
ЕИК ********* да му заплати сумата от 130
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни, ведно със
законната лихва след предявяването на иска.
ОСЪЖДА „Спортелит” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 21, хотел „България,
представлявано от изпълнителния директор О.Т.Т., със съдебен адрес ***, *** –
адвокат З.Н., да заплати по сметка
на Районен съд - Бургас дължими държавни такси в размер на 216,84 лв.
УКАЗВА
на страните, че имат възможност в 7-дневен срок от влизане в сила на
настоящето решение да заплатят доброволно по сметка на РС-Бургас дължимите
държавни такси, като в противен случай ще дължат и държавна такса от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист – на основание чл.111 от Правилника за
администрацията в съдилищата във връзка с чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД