РЕШЕНИЕ
№ 811
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500844 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на К. Д. С. от гр. *** -
ответник по гр.д. № 8594 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 354/16.02.2023 год. ,с което е осъден ответникът-въззивник да
заплати на Н. И. Г. от гр.*** 7000 лв. – главница ,представляваща преведена
от ищеца без основание сума по банковата сметка на ответника на 30.03.2018
г.;2131,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.12.2018 г.
до 02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба на 06.12.2021 г. до окончателното изплащане ;както и 3950 лв.
– главница ,представляваща преведена без основание сума от ищцата по
банковата сметка на ответника на 02.04.2018 г.;1202,56лв.-мораторна лихва за
периода 3.12.2018г-02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата
от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане ; 6000 лв. – главница
,представляваща преведена без основание сума от ищцата по банковата
сметка на ответника на 03.04.2018 г.;1826,67лв.-мораторна лихва за периода
3.12.2018г-02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
1
06.12.2021 г. до окончателното изплащане,както и 886,31лв. – разноски .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,необосновано и неправилно ,при процесуални
нарушения.
Сочи се на първо място ,че по делото е приложено копие от протокол за
проведено съдебно заседание в РС-София ,в който са обективирани
показанията на ищцата относно размера и основание за превода по личната
банкова сметка на ответника на суми ,което доказва по безспорен начин ,че
процесната сума е „за строителство на обекта в гр. Созопол“.В разрез с този
факт съдът е приел необосновано ,че ищцата ,след като не е страна по
договора за строителство между С.Й. и „Сити Билд 12“ЕООД ,се явява трето
за договора лице ,което не е носител на задължения по него.Ищцата обаче
като основание за превода е посочила споразумение и при липса на друго
споразумение ,което да оборва твърденията на ответника / а и на ищцата /,то
следва да се приеме ,че сумите не са преведени без основание.
На второ място ,съдът приема за доказано ,че процесните суми са за
платени от ищцата строителни материали за обекта в гр-.Созопол,а договорът
за строителство не предвиждал задължение за възложителя да заплаща
материали ,докато в самия договор се предвижда ,че уговореното
възнаграждение включва цена на труд и материали .
Затова се счита ,че решаващият съд едностранчиво и необективно е
оценявал събраните по делото доказателства . Подчертава се ,че по делото
безспорно е доказано съществуването на основание за получаване на
престацията ,като се счита ,че интерпретирайки доказателствата, районният
съд е излязъл извън предмета на спора и по този начин е опорочил решението
.
По делото ищцата не е оспорила ,че процесните суми са вложени именно в
строителството на обекта. Моли се за отмяна на решението и постановяване
на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
2
при постановяване на атакуваното решение в сочената част не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че всички твърдения във въззивната жалба са
недоказани и подвеждащи .
Правилно съдът е приел ,че ищцата е трето лице по представения от
ответника договор за строителство и като такова не е носител на задължения
по него .В нито един момент ответникът не е твърдял и не е доказал ,че
ищцата е встъпила в правата или задълженията по договора за строителство
,включен между С.С. и „Сити Билд 12“ЕООД. Всъщност безспорно е
установено по делото и не е отречено от въззивника ,че на сочените дати –
30.03.2018г.;02 и 03.04.2018 г. ищцата е превела по банков път по сметката на
ответника общо 16950 лв.,които са преведени без правно основание и
подлежат на връщане ,за което ответникът е бил поканен на два пъти с
нотариални покани .Налице е първият фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД .
С доклада по делото е била разпределена доказателствената тежест между
страните и е указал на ответника да установи „при условията на пълно и
главно доказване наличието на твърдяното от него договорно основание за
получаването на парите“.Ответникът през цялото време е твърдял наличието
на правно основание за получаване на парите – споразумение между него и
ищцата ,но по делото не е представено подобно споразумение ,не
съществуват никакви данни за сключване на такова споразумение-няма данни
ответникът да е сключил такова споразумение ,че ищцата да е била задължена
да му преведе процесните суми и той да има право да ги задържи на годно
правно основание .Голословните му твърдения обаче са останали изцяло
недоказани .Оспорва се твърдението на ответната страна ,че ищцата не била
оспорила ,че процесните суми са вложени именно в строителството на обекта
.Всъщност това твърдение ,направено за пръв път във въззивната жалба ,не е
било изразявано в първоинстанционното производство ,за да може ищцата да
го оспори.
Счита се ,че е останало изцяло недоказано твърдението на отватната страна
,че паричните суми са получени на годно правно основание .Подчертава се
също,че липсва и годна законоустановена форма за получаване на процесните
пари –ако съглашението е било във връзка с договора за строителство ,който е
следвало да бъде в писмена форма .Освен всичко друго ,ответникът не е
страна по договора за строителство и този договор в никакъв случай не е
3
обвързва със задължения физическото лице К. С..
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е образувано по постъпила от ищцата Н. Г., против К. С.
искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата следните суми: 7000 лева – главница, представляваща
преведена от ищцата без основание сума по банкова сметка на ответника на
30.03.2018 г.; 2131, 11 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
03.12.2018 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 3950 лева –
главница, представляваща преведена от ищцата без основание сума по
банкова сметка на ответника на 02.04.2018 г.; 1202, 56 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода 03.12.2018 г. до 02.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата; 6000 лева – главница, представляваща преведена от
ищцата без основание сума по банкова сметка на ответника на 03.04.2018 г.;
1826, 67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 03.12.2018 г. до
02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърдяло се е в
исковата молба ,че на датите 30.03.2018 г., 02.04.2018 г. и 03.04.2018 г.
ищцата без правно основание е превела по банкова сметка на ответника
съответно сумите от 7000, 3950 и 6000 лева. Отправила е до ответника
нотариална покани за връщане на посочените суми, получена на 30.04.2018 г.
от пълномощника му Д. С., с даден срок за изпълнение до 10.05.2018 г. Тъй
като не последвало изпълнение, ищцата изпратила втора нотариална покана с
даден седемдневен срок за изпълнение, връчена на ответника на 11.03.2020 г.
при условията на отказ за получаване.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска ,като признава, че
на посочените дати е получил процесните три превода по личната си банкова
сметка. Посочва се, че в трите преводни нареждания ищцата е посочила
основание „по споразумение“. Излагат се твърдения, че ответникът е
4
едноличен собственик и управител на търговско дружество „Сити Билд 12“
ЕООД, което на 22.11.2017 г. е сключило договор за строителство за
възмездно извършване на СМР на обект „Ваканционно селище“, гр.Созопол
,м.“Буджака“,бл.А,2В със С.С. Й. , с когото ищцата живее на съпружески
начала. Твърди се, че при изпълнение на договора ответникът К. С. е бил
представляван от баща си Д. С. , който е водил комуникация с ищцата и С.Й. .
По повод извършени, но незаплатени СМР дружество „Сити Билд 12“ ЕООД
завело иск срещу Й. и било образувано гр. д. № 19097/2019г. по описа на СРС,
в рамките на което ищцата, разпитана като свидетел, заявила, че по молба на
строителя е превеждала суми от своята лична банкова сметка в полза на К. С.
, тъй като банковите сметки на „Сити Билд 12“ ЕООД били запорирани.
Поддържа се, че ответникът е получил процесните суми на годно договорно
основание – за строителството на обекта в гр. Созопол.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 30.03.2018 г., 02.04.2018 г. и
03.04.2018 г. ищцата е превела по банкова сметка на ответника съответно
сумите от 7000, 3950 и 6000 лева, с посочено основание за плащане „по
споразумение“.
Представен е договор за строителство от 22.11.2017 г., сключен между
възложителя С.С. Й. и изпълнителя „Сити Билд 12“ ЕООД, представлявано от
Д. С., който се е задължил да извърши възмездно със свои ресурси, материали
и средства СМР на обект „Ваканционно селище“, гр. Созопол, м.“Буджака “,
блок А,2В, .., срещу заплащане на възнаграждение в размер на 200 000 лева с
ДДС, включващо и цената на вложените материали. От извършената
служебна справка в търговския регистър, към момента на сключване на
договора като управител на „Сити Билд 12“ ЕООД е вписан Д. С. С. , а
считано от 28.11.2017 г. за управител е вписан К. Д. С. ,за който не се спори
по делото ,че е син на Д./представено е и удостоверение за раждане на
ответника /.
Представен е по делото протокол от съдебно заседание, проведено на
12.12.2019 г. по гр. д. № 19097/2019 г. по описа на СРС, образувано по искова
молба на „Сити Билд 12“ ЕООД против С.С. Й. . Първоинстанционният съд е
преценил , че в настоящото производство следва да цени изявленията на
ищцата Н. И. Г. , дадени в качеството й на свидетел по гр. д. № 19097/2019 г.
по описа на СРС, тъй като представляват признание за неизгодни за нея
5
факти, удостоверени в официален свидетелстващ документ. В случая не се
касае за недопустимо приобщаване на свидетелски показания, дадени по
друго дело, тъй като в настоящия исков процес Г. има качеството на страна,
срещу която е допустимо противопоставянето на писмени доказателства,
установяващи извършени от нея признания за правнорелевантни факти. В
посочения протокол от съдебно заседание, проведено на 12.12.2019 г. по гр. д.
№ 19097/2019 г. по описа на СРС, ищцата Г. признава, че живее на семейни
начала със С.Й. и че е присъствала на сключването на договора за
строителство между С.Й. и „Сити Билд 12“ ЕООД, представлявано от Д. С. ,
както и че е участвала активно в процеса на изпълнение на договора.
Обяснила е, че тъй като изпълнителят „Сити Билд 12“ ЕООД не е разполагал
със собствени строителни материали и е нямал финансова възможност да
закупи такива, неговият представител Д. С. постоянно е искал пари от нея и
от С.Й. за заплащане на необходимите строителни материали, като те са
заплащали исканите суми поради желанието им обектът да бъде завършен.
Ищцата е заявила още, че по този договор за строителство тя лично е
нареждала пари от нейната лична сметка след теглене на кредит, тъй като за
пореден път Д. С. й се обадил, след като първо се обадил и на С.Й. и й казал
да му плати 10 000 лв. и още 7 000 лв. след няколко дни, за да може да
завършат обекта, но не по сметка на дружеството „Сити Билд 12“ ЕООД, а по
личната банкова сметка на сина му К. С. , тъй като има затруднения със
сметките на дружеството „Сити Билд 12“ ЕООД и за задължения има
наложени запори. Признала е, че тя лично е превела исканите от Д. С. суми
по банковата сметка на сина му К. С. – за закупуване на строителни
материали .
При тази фактическа обстановка първостепенният съд не е приел за
доказано наличието на поддържаното от ответника основание за получаване
на процесните суми – за строителството на обекта в гр. Созопол-от една
страна ,тъй като ищцата не било страна по договора за строителство,
сключен между С.Й. и „Сити Билд 12“ ЕООД, поради което тя се явява трето
за договора лице и не е носител на задължения по него. На второ място, по
делото не било установено, че процесните суми за заплатени от ищцата за
строителни материали за изпълнение на обекта в гр.Созопол, още повече ,че
договорът за строителство не предвижда задължение за възложителя да
заплаща стойността на строителните материали, а напротив – изрично е
6
предвидено, че уговореното възнаграждение включва и цената на вложените
материали. По делото не се твърди и не се установява страните по договора за
строителство да са постигнали съгласие за изменение на посочената уговорка.
Поради това не можело да се приеме, че съществува договорно задължение за
заплащане на строителните материали, което да подлежи на изпълнение от
ищцата или от С.Й. . Обстоятелството, че ищцата е откликнала на поредната
молба на изпълнителя за заплащане на процесните суми не обуславял извод за
наличието на валидно договорно правоотношение с определено съдържание,
което да послужи като основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. На
трето място, от събраните по делото доказателства не се установявало
процесните суми да са заплатени за погасяване на дължимо от възложителя в
полза на изпълнителя възнаграждение, доколкото признанията на ищцата,
обективирани в протокола от съдебно заседание по гр. д. № 19097/2019 г. по
описа на СРС, не съдържат такива обстоятелства, а са непротиворечиви
относно причината за извършените плащания – за закупуване на строителни
материали. По тези съображения районният съд е приел , че не е налице
соченото от ответника основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
получаване на процесните суми, тъй като ищцата не дължи изпълнение на
несъществуващо задължение по договор за строителство, по който тя не е
страна.Затова и предявените главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД са били изцяло уважени.
Настоящият съдебен състав счита тези изводи на районния съд за
необосновани и неправилни ,в противоречие с доказателствата по делото:
За да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД между
страните трябва да е налице правоотношение, възникнало от определен фактически
състав, въз основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо
без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на
неосъществено или отпаднало основание. Това са трите фактически състава, уредени в ал.
1 на чл. 55 от ЗЗД. Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право
включва искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или
неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена
имуществена престация.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са
уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при
начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на
бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на
7
връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”.
Както е посочил и първоинстанционният съд,по иска за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за
получаване на сумата, респективно за нейното задържане.
По делото не е спорно, че на сочените дати 30.03;02.04. и 03.04 .2018 г.
ищцата е превела на ответни процесните суми .От събраните по делото
доказателства – преводни нареждания, свидетелските показания на ищцата
Г. по гр.д. № 19097/2019 г. на СРС , обсъдени подробно при изложението на
фактическата обстановка по делото, обаче се установява, че тези суми са
били предоставени на ответника , за да бъде довършен строежа на обекта в
гр. Созопол ,строителството на който е възложено на неговата фирма от
мъжа ,с който ищцата живее на съпружески начала и който строеж ищцата
лично е била заинтересована да завърши по-бързо ,помагала е при контрола
над изпълнителя и активно е участвала в преговорите и изпълнението на
сключения договор за строителство със „Сити билд 12“ЕООД,чийто
едноличен собственик на капитала след 2017 г. е бил ответникът .Парите са
преведени на личната сметка на ответника ,тъй като към този момент
сметките на дружеството били запорирани поради съществуващи други
задължения . Изводът, който се налага е, че постъпилата в банковата сметка
на ответника сума не е получена от него без основание, а е послужила за
завършване на строителния обект в груб строеж . В подкрепа на този извод са
самите изготвени и представени от ищцата писмени документи – платежно
нареждане от 30.03.2018г., в което е посочено основание за превода
„споразумение “. Да, страните не спорят, че ищцата не е страна по договора
за строителство , но от заявеното от нея пред съд обяснение и от отговора на
исковата молба , следва, че тези суми са дадени за довършване на
строителния обект в груб строеж ,което било практика в отношенията между
тях /нея и възложителя по договора за строителство С.Й. / и от друга страна
– изпълнителя – ищеца ,респ. неговия представител - упълномощения от него
Д. С. ,тъй като многократно се налагало да запупуват материали за строежа
вместо строителя-изпълнител .Така че настоящият съд приема, че в случая
не е осъществена хипотезата на даване на нещо без основание по смисъла на
чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
8
Нещо повече, изобщо се поставя въпроса - може ли ищецът сам да оборва
своето изявление, обективирано в платежното нареждане от 30.03.2018 г.,
твърдейки, че независимо, че е посочил „споразумение “, е превел сумата без
основание. Така ищецът се домогва да опровергае собственото си изявление в
издадения от него частен документ за това. Когато се опровергава
съдържанието на частен документ, лицето не оспорва, че обективираните в
документа изявления са били осъществени от външна страна от него, но се
твърди, че същите не отразяват действителната му воля и намерение, като в
този случай е налице забрана за свидетелски показания съгласно чл.164, ал.1,
т.6 от ГПК. Всъщност ищецът не е поискал ангажиране на свидетелски
показания за опровергаване на записаното от него основание в преводното
нареждане, които биха били недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.6 от ГПК.
Така се стига до положението, че с представеното от самия ищец писмено
доказателство – платежно нареждане с вписано основание, то той оборва
собственото си твърдение в исковата молба за липса на основание, което пък
води до неоснователност на иска му по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Друг щеше да бъде случая, ако самият ищец не беше посочил основание за
превода на пари, то тогава ответникът трябва да докаже наличие на
основание. Така че неоснователно е възражението на ищеца, че ответникът не
е доказал основание за извършване на банковите преводи. Правилно е
посочено от районния съд ,че, протоколът, обективиращ обяснения на една от
страните в гражданския процес, дадени в друго гражданско производство,
има значението на официален свидетелстващ документ, който
има доказателствена сила, ако съдържа неизгодни за издателя си факти-
например признание, че деянието е извършено /Решение № 28/28.02.99 г.,
гр.д.№ 3114/97 г., ІV г.о./. Обвързващата му доказателствена сила по чл.179,
ал.1 ГПК се отнася до факта на даване на обясненията със съдържанието,
записано в протокола и има материална доказателствена сила,
защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя.
Основателността на иска при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на
ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на исковата ,
при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа
задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи
от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо
9
дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са
намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект,
т.е. обедняване и обогатяване.В случая,доколкото дадените суми са вложени за довършване
на собствения на съпруга на ищцата /мъжа ,с който живее съвместно/ обект –ваканционно
селище в гр. Созопол ,липсва елемента на обогатяване на ответника ,т.е. увеличаване на
имуществото му за сметка на това на ищцата .
В съдебната практика даденото при начална липса на основание се
определя , като „ недължимо платено или
получено „ . Типични примери за получено при начална липса на основание
са :
Получено въз основа на нищожен акт или унищожаем акт , ако даването е
станало след прогласяване на
унищожаемостта ( По силата на чл. 34 от ЗЗД , когато договора бъде признат
за нищожен или бъде унищожен , всяка
страна трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея );
Когато предаването е станало без наличието на каквото и да било
правоотношение . Типични примери в
тази насока са :
-Когато един солидарен длъжник изпълни ,след което има изпълнение и от
друг солидарен длъжник ;
-Плащане над уговорената цена ;
-Плащане на задължението след неговото погасяване ;
-Изпращане на стоката на друг купувач , а не на действителния ;
-Заплащане на стока , която не е предмет на продажбата ;
-Заплащане на несъществуващ дълг на наследодателя ;
Както бе посочено по – горе , общото при всички тези хипотези е ,че към
момента на престацията въобще липсва
основание(причина ) за престирането . Липсата на правно основание се
определя в съдебната практика , като
липса на валидно правоотношение или на юридически факт , като конкретен
източник на права и задължения
В конкретния случай съдът счита ,че не е налице тази хипотеза на
неоснователното обогатяване ,доколкото е било установено ,че преведените
суми по банковата сметка на управителя на „Сити билд 12“ЕООД са били
предназначени за част от СМР на обекта ,собственост на човека,с който
10
ищцата живее на семейни начала-което е обяснимо и от житейска гледна
точка /единият съпруг да даде пари в полза на другия/.Без правно значение е
дали възложителят по договора за строителство е имал задължение или не да
дава пари за материали и за СМР,още повече ,че от обясненията на ищцата
става ясно , че такава практика е била създадена между тях и строителят
многократно е настоявал за плащане на суми ,за да може да довърши строежа
.Това именно е и причината в преводните нареждаия ищцата изрично да
посочи основанието за преводите – „по споразумение „.Всъщност по делото
липсва оспорване от страна на ищцата ,че процесните суми са вложени
именно в строителството на обекта/няма изложени такива факти и в
показанията й пред РС-София ,в които твърди ,че е заплатила лични средства
,за които е теглила кредит за довършването на къщата,без да споменава ,че
става въпрос за строителни материали и без да твърди ,че в договора С.Й.
има задължение да плаща само труд /всъщност ясно е,че договореното с
договора възнаграждение включва и цена на труд и на материали /.В тази
връзка не е налице и хипотезата на чл. 59 от ЗЗД –тъй като ответникът не се е
обогатил без основание за сметка на ищцата и не й дължи връщане на вече
заплатеното ,доколкото даденото е с конкретна цел- извършване на СМР на
обект в гр. Созопол.
Ето защо настоящият съдебен състав счита решението за неправилно
,поради което същото следва да бъде отменено и вместо него – исковите
претенции –отхвърлени .При този резултат в полза на въззивника-ответник
следва да бъдат платени и направените от него разноски по делото пред двете
инстанции ,които възлизат общо на 3642,20лв. ,от които -1200 лв. – заплатено
адв. Възнаграждение в първоинстанционното производство и 2442,20 лв. – за
адвокатско възнаграждение и платена държ.такса за въззивното производство
– съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 354/16.02.2023 г. постановено по гр.д. № 8594/2021 г.
11
по описа на Бургаския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. И. Г. ,ЕГН**********,с адрес – гр.*** ж.к.***
* бл.*** ет.* ап.** ,предявени чрез пълномощника й-адв. Паулина Николаева
Китанова –САД –София ,бул. „Витоша“ № 86 ,ет-1 ,оф-4 срещу К. Д. С. ,
ЕГН **********,с адрес – *** ж.к.*** бл.*** ет.* ап.** за заплащане на
сумите :7000 лв. – главница ,представляваща преведена от ищеца без
основание сума по банковата сметка на ответника на 30.03.2018 г.;2131,11 лв.
– мораторна лихва върху главницата за периода от 03.12.2018 г. до 02.12.2021
г. ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
на 06.12.2021 г. до окончателното изплащане ;както и 3950 лв. – главница
,представляваща преведена без основание сума от ищцата по банковата
сметка на ответника на 02.04.2018 г.;1202,56лв.-мораторна лихва за периода
3.12.2018г-02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
06.12.2021 г. до окончателното изплащане ; 6000 лв. – главница
,представляваща преведена без основание сума от ищцата по банковата
сметка на ответника на 03.04.2018 г.;1826,67лв.-мораторна лихва за периода
3.12.2018г-02.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
06.12.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. И. Г. ,ЕГН**********,с адрес – гр.*** ж.к.*** * бл.*** ет.*
ап.** ,предявени чрез пълномощника й-адв. Паулина Николаева Китанова –
САД –София ,бул. „Витоша“ № 86 ,ет-1 ,оф-4 да заплати на К. Д. С. , ЕГН
**********,с адрес – *** ж.к.*** бл.*** ет.* ап.** сумата 3642,20 /три хиляди
шестотин четиридесет и два лева и 20 ст. / -разноски по делото пред двете
съдебни инстанции,както и да заплати по сметка на РС-Бургас сумата 886,31
лв. – дължима държавна такса .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13