Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр.Плевен,15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура–Плевен
Иван Шарков, като разгледа докладваното
от съдия Арабаджиева административно дело №329 по описа на Административен съд-Плевен за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба от „Фармар“
ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул***, ет.3, ап.8,
представлявано от управителя Р.П.С., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - адв.Л.Б.,***,
против Изпълнителна агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването,
гр.София 1303, ул ***, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с
която се претендира заплащане на сумата от 450 лева, представляваща обезщетение
за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал ищеца в производството пред съда по обжалване на
НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, както и направените в настоящото производство
разноски.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно
постановление №РД-И-061/18.07.2018 год. на Изпълнителни директор на
Изпълнителна агенция по лекарствата, на „Фармар” ООД гр.Плевен е била наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушаване на
разпоредби на Наредба №4/4.03.2009 год. за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, издадена от Министъра на здравеопазването,
във връзка с чл.218, 219, 294 и 291 от Закон за лекарствените продукти в
хуманната медицина. Ищецът твърди, че е обжалвал НП пред РС-Плевен, който със
свое Решение №329/9.05.2019 год. по анд №2979/2018 год. е отменил изцяло
оспореното НП като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуални
правила и отсъствие на нарушение на конкретна материалноправна норма от страна на наказаното дружество.
Твърди още, че тъй като не е притежавал като представляващ дружеството
необходимата компетентност да оспори НП, е ангажирал адвокат, на който е
заплатил сумата от 450 лева. Решението на РС-Плевен е било оспорено пред Административен
съд-Плевен, който с Решение
№561/24.10.2019 год. по канд №769/2019 год. е оставил в сила решението на РС-Плевен. Счита,
че вследствие на отмяната на обжалваното НП от съда, ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на 450 лева, които са в пряка причинна връзка и са непосредствена
последица от отменения незаконосъобразен акт на ИАЛ-наказателното
постановление. В заключение моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 450 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени
вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в
производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното
изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по делото-Изпълнителна агенция по
лекарствата, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по
съществото на спора. Депозиран е писмен отговор от ответника с
вх.№2466/28.05.2020 год., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба е основателна, по аргумент от ТР №1/15.03.2017
год. на ВАС, и предлага на съда да бъде уважена.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №РД-И-061/18.07.2018 год.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, на
основание чл.52, ал.4, чл.53, във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, на „Фармар“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул***, ет.3, ап.8, представлявано от управителите Р.П.С.
и А.Б.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл.23, ал.3 във връзка с чл.46, ал.3 от Наредба №4 за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във връзка с чл.218,
във връзка с чл.219, ал.1, във връзка с чл.294, във връзка с чл.291, ал.1 от
Закона за лекарствата в хуманната медицина за това, че с фактури за продажби на
лекарствени продукти № ********** от 13.07.2017 г., № ********** от 14.07.2017
г. и № ********** от 02.08.2017 г., издадени от "Фармар " ООД -
притежател на Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП-
138/27.04.2012 г. е продало на "Ситифарм" ЕООД - притежател на
Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти №
1У-Р-Т-ЕИ-8-156-1/31.08.2015 г., лекарствени продукти с режим на отпускане
"по лекарско предписание", подробно описани в НП. Описаните
лекарствени продукти са включени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен
списък и са предназначени за домашно лечение на конкретни пациенти и се
отпускат срещу представено лекарско предписание (рецепта) в аптеки, а като е
продал същите лекарствени продукти на търговец на едро с лекарствени продукти -
"Ситифарм" ЕООД, търговецът на дребно с лекарствени продукти "Фармар
" ООД е нарушил реда за отпускане на лекарствени продукти, в режим на
отпускане по лекарско предписание директно на населението. Против горното НП дружеството
е подало жалба до РС-Плевен, където е
образувано анд №2979/2018 год., като съдът се е произнесъл с решение №329/9.05.2019
год.., с което е отменено Наказателно постановление №РД-И-061/18.07.2018 год.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. Решението
на РС-Плевене е оспореното пред Административен съд-Плевен, където е образувано
канд №769/2019 год., по което е постановено Решение №561/24.10.2019 год., с
което е оставено в сила решението на РС –Плевен.
В развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно
производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят не е бил
представляван от упълномощен адвокат. Депозирана е писмена защина на л.49-54 от
въззивното дело от адв.Б.. Но нито в кириците на въззивното дело, нито в тези
на касационното такова, има приложено писмено пълномощно за адв.Б., за
процесуално представителство или дори само за представяне на писмени бележки,
нито има приложен договор за правна защита и съдействие. Едва в хода на
настоящото исково производство по ЗОДОВ е представендоговор за правна защита и
съдействие №0168689/22.05.2019 год. на л.15 от делото-заверено копие, по силата
на който адв.Б. е упълномощена от „Фармар“ ООД
да осъществява процесуално представителство по анд №2979/2018 год. на
РС-Плевен. Същевременно , в представеното по настоящото дело адвокатско
пълномощно е записано, че е платена сума в размер на 450 лева, но не е
отбелязано в пълномощното, че плащането е в брой, или по друт
начин-например превод по банкова сметка.
***, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
допустим, като предявен от юридическо лице, претендиращо имуществени вреди в
резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в
хода на анд № 2979/2018 год. по описа
на РС – Плевен разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и
ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая
ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете
хипотези.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна
и недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по
иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на
елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по
съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или
бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно
действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта,
съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер
на вредоносния резултат.
Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и
закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида, посочен в чл. 203, ал.1
от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между
доказана вреда и отменения акт, респ. действието или бездействието, които
трябва да са административни.
Безспорно по делото е, че издаденото от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата Наказателно постановление
№РД-И-061/18.07.2018 год. е отменено с влязло в сила съдебно решение по анд № 2979/2018
г. на РС-Плевен, оставено в сила с решение по канд №769/2019 год., като тези обстоятелства по категоричен начин
се установяват и от писмените доказателства по делото-приложеното анд.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай наказателното постановление е
издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция
приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт, по конкретно-отменено незаконосъобразно
наказателно постановление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага
и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно
въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и
отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК
за образуване на производство по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен
и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то адвокатското
възнаграждение, платено на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо
друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/
и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието
е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото доказателства обаче не
се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Разноските са
направените от страните разходи по водене на делото- държавни такси и разходи
за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за
правна помощ-арг. от ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, а самият договор се
прилага по делото. В случая, в приложеното към настоящото дело анд №2979/2018 год. на РС-Плевен не е представен Договор за
правна защита и съдействие, такъв не фигурира в кориците на анд №2979/2018 год.
на РС-Плевен. Договорът за правна защита и съдействие по анд №2979/2018 год. е
представен едва в настоящото производство- №0168689/22.05.2019 год., и е
приложен на л.15 по делото, като видно от същия не е посочено уговореното и
записаното като платено адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. как е заплатено, в брой или по
сметка. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай такова
отбелязване в договора за правна защита и съдействие не е направено,
поради което съдът приема, че не може да се направи извод, че е налице реално
заплатена сума за осъществена правна защита в това производство, т.е. не е
доказано от ищеца, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в
заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на
отменения акт, развило се пред Районния съд. В този смисъл решение №
12776/25.10.2017 г. по адм.дело № 8632/2016 г. по описа на ВАС, решение №13985/14.11.2018
год. по адм.дело №9537/2018 год. на ВАС,
Решение 15047/5.12.2018 по адм.
дело № 4247/2018 год. на ВАС.
Освен това, договорът за правна защита и съдействие
№0168689 , сключен между дружеството и адв.Б., не е бил приложен по въззивното
дело, а съобразно мотивите на ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, самият договор
следва да се приложи по делото, за което е относим.
На последно място, договорът за правна защита и
съдействие№0168689 е от дата 22.05.2019 год. , т.е сключен е след постановяване
на Решение №329/9.05.2019 год. на РС-Плевен, с което е отменено оспореното НП.
За настоящия съд се налага извод, че сключеният „постфактум” договор, след
приключване на делото в РС, не може да удостовери по годен начин договорено
именно за цел процесуално представителство по приключилото вече дело адвокатско
възнаграждение. Ето защо по отношение на тази сума предявеният иск се явява
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази част.
Ето защо, макар адв.Б. да е представила по делото на
въззивния съд писмени бележки, претендираната имуществена вреда в размер на 450
лева, съставляваща заплатено възнаграждение за правна защита и съдействие, е
недоказана. Договор за правна защита и съдействие или друг договор, респ.
какъвто и да било документ, удостоверяващ договорено и заплатено в брой/ по
банков път възнаграждение за един адвокат за производството пред РС по анд №2979/2020
год., не са представени пред ПРС и не се съдържат в кориците на въззивното
дело, договор за правна защита е представен едва с исковата молба по настоящото дело.
Представянето на договора, едва в исковото производство пред настоящия съд сочи,
че не се доказва извършен разход в производството по отмяна на НП.
Представянето на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на
спора, извън рамките на съдебното производство, за което те са относими и след
неговото приключване, когато вече е постановено решение по спора, не основават
наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт. С това не е
доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от
проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
Предвид посоченото настоящият състав приема, че от ищеца
не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП,
което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Изпълнителна агенция
по лекарствата. Твърдението, че за това осъществено процесуално
представителство е договорено и реално заплатено възнаграждение за адвоката, е
останало недоказано в рамките на проведеното въззивно производство пред РС. За
да се присъдят претендирани разноски, то следва на първо място да се ангажират
доказателства за действително направени такива, и на второ място следва тези доказателства
да са приложени по делото, по което се претендира, че са сторени съобразно
постановките на ТР на ВКС, какъвто не е настоящият случай. Възможността за
установяване на щетите от незаконосъобразния акт /НП /, представляващи
направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар е ограничена
до представените във въззивното производство доказателства затова до
приключване на устните състезания. Договорът за правна помощ и съдействие е
частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти. Липсата на такъв
налага извод за недоказаност на исковата претенция.
Следователно не е изпълнен сложният фактически състав
за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По тези съображения неоснователен и недоказан се явява
и акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение.
При този изход на делото неоснователно се явява и
искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба, предявена от „Фармар“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул***, ет.3, ап.8, представлявано от управителя Р.П.С., с
адрес за призоваване и връчване на
съдебни книжа-адв.Л.Б.,***, против Изпълнителна агенция по лекарствата към
Министъра на здравеопазването, гр.София 1303, ул ***, предявена на основание
чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 450
/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на
дружеството имуществени вреди, заплатени
за възнаграждение за един адвокат, който е представлявал дружеството в
производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и
направените в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен
срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд
на Р България.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/