Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 314 / 26.02.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1487 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, във връзка с чл.160, ал.4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Жалбоподателят „Ник Фуд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Обеля 2“, бл.272, вх.Б, ет.2, ап.38, представлявано от управителя П.Г., е оспорил заповед № РД-69/18.05.2018г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, с е приложена принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с.Вълчин, върху имот с № 000248.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че липсват фактически основания за издаването й. Иска отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата, ангажира писмени доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИ:

От представените доказателства в административната преписка се установява, че на 07.12.2016г., във връзка с подаден сигнал за отвеждане на непречистени отпадъчни води от дейността на птицефермата, е извършена проверка от контролни длъжностни лица – експерти към РИОСВ – Бургас в имота, при която е установено, че в същия се помещават 14 птицекомбината за клетъчно отглеждане на патици, като към момента на проверката са населени 8 птицекомбината с около 3200 броя патици. Към всеки птицекомбинат е изградена двусекционна шахта, в която се отвеждат отпадъчните производствени води към обрасла в растителност земно-насипна лагуна в края на имота. На територията на имота е установена цистерна, без изградена обваловка, с неустановено съдържание, което се отвежда посредством земно-насипен канал до лагуната. Посочено е още, че шахтата на едно от халетата е запушена и отпадъчните води се изливат върху терена към лагуната. Констатациите от извършената проверка са обективирани в констативен протокол № 011161-К-7-76/07.12.2016г.

На 19.12.2016г. е извършена комплексна проверка в обекта, констатациите от която са отразени в друг констативен протокол № 010811/К-2-43/19.12.2016г., като със същия са дадени предписания на дружеството – оператор за привеждане в съответствие дейността на обекта с изискванията на екологичното законодателство по отделните компоненти.

Въз основа на извършените проверки е издадена заповед № РД-192/22.12.2016г. на директора на РИОСВ – Бургас за налагане на принудителна административна мярка чрез пломбиране - спиране на производствената дейност на процесната ферма за отглеждане на животни (птицеферма) – 14 птицекомбината, ведно с битовите помещения, с конкретно посочена площ за всеки един от тях. Посочено е, че дейността може да се възобнови със заповед на директора на РИОСВ – Бургас, след привеждане дейността на обекта в съответствие с изискванията  на екологичното законодателство.

На 16.05.2018г. е извършена проверка по изпълнение на горепосочената заповед, като констатациите от същата са обективирани в констативен протокол № 013851/К-19-5/16.05.2018г. В този протокол е посочено, че към момента на проверката липсват поставените от контролните органи оловни пломби и в обекта се осъществява дейност. По отношение на лагуната е констатирано, че същата е разделена на три части, като една част от източния край е почистена и засушена, а останалата част в западна посока не е почистена, силно обрасла с растителност, заблатена и със специфичен фекален мирис. Извършен е и оглед на цистерната за аериране на лагуната, като е посочено, че същата е във видимо недобро състояние - силно корозирала и със скъсан кожух. Не е налична връзка между лагуната и цистерната, с оглед на което последната не може да изпълнява предназначението си. Въз основа на извършената проверка е издадена процесната заповед № РД-69/18.05.2018г. на директора на РИОСВ – Бургас за налагане на принудителна административна мярка чрез пломбиране - спиране на производствената дейност на процесната ферма за отглеждане на животни (птицеферма) – 14 птицекомбината, с конкретно посочена площ за всеки един от тях. Посочено е, че дейността може да се възобнови със заповед на директора на РИОСВ – Бургас, след привеждане дейността на обекта в съответствие с изискванията  на екологичното законодателство.

На 31.05.2018г. е извършена проверка в обекта, констатациите от която са отразени в констативен протокол № 013853/К-19-7/31.05.2018г., като със същия са дадени предписания на дружеството – оператор за привеждане в съответствие дейността на обекта с изискванията на екологичното законодателство по отделните компоненти.

Представени са две наказателни постановления - НП №51/26.06.2018г. на директора на РИОСВ Бургас (л.8), потвърдено с решение № 153/06.11.2018г. по АНД № 326/18г. на РС-Карнобат и НП № 101/09.10.2017г. на директора на РИОСВ Бургас (л.17), влязло в сила на 25.10.2017г., с които са наложени санкции на жалбоподателя за извършени административни нарушения на чл.166, т.2 и т.3 от ЗООС в същия имот и относно същите птицекомбинати.

Обжалваната заповед е съобщена чрез пощенски оператор с известие за доставяне на 31.05.2018г. (л.31 от адм.д.№1411/18), а жалбата сезирала съда е подадена на 06.06.2018г.(л.2 от адм.д.№1411/18).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна - адресат на обжалвания акт в преклузивния 14-дневен срок, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано след като с решение №9966/28.06.2019г. по адм.д. № 1304/2019г. Върховният административен съд е отменил постановеното от друг състав на Административен съд – гр. Бургас решение по адм. д. №1411/2018г. на Административен съд – гр.Бургас и е върнал делото за ново разглеждане.

Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл.158 от ЗООС орган - разпоредбата овластява директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки при изброените в закона случаи.

Тя е в нужната писмена форма и съдържа мотиви - фактически и правни основания за издаването й. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената заповед. В нея са описани релевантни факти установени и обусловили издаването й. Посочени са и правните основания, на които се е позовал органа да издаде процесната ПАМ. Факти за приложението на чл.158, т.4 ЗООС се съдържат и в административната преписка състояща се от документи предпоставили издаването на акта, което не е съществено нарушение на процедурата - Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на Върховния съд.

Обжалваната заповед като краен резултат не противоречи на материалния закон.

Като материалноправно основание за издаване на оспорения акт е посочена нормата на чл.158, т.3 и т.4 от ЗООС, според която органите с предоставена от закона компетентност прилагат принудителни административни мерки в случаите на: 3). възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; 4). предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.

Наличието на фактическите основания за прилагане на чл.158, т.4 от ЗООС е доказано от административният орган посредством представени писмени доказателства. От НП №51/26.06.2018г. на директора на РИОСВ Бургас (л.8), потвърдено с решение № 153/06.11.2018г. по АНД № 326/18г. на РС-Карнобат се установява, че директорът на РИОСВ Бургас в качеството на административнонаказващ орган е констатирал и санкционирал нарушение на чл.166, т.2 от ЗООС извършено от настоящия жалбоподател на 16.05.2018г., изразяващо се в неспазване на условията, мерките и ограниченията посочени в решение №БС-101-ПР/27.07.2017г. на РИОСВ Бургас за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околното среда.

Представено е и предходно НП № 101/09.10.2017г. на директора на РИОСВ Бургас (л.17), влязло в сила на 25.10.2017г., с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 от ЗООС, за това, че на 23.08.2017г. в землището на с.Вълчин в имот №000248 не е изпълнил предписание на РИОСВ дадено с констативен протокол №010811/К-2-43/19.12.2016г. да почисти и отремонтира при необходимост лагуната съществуваща в обекта.

Тези факти обосновават приложението на чл.158, т.4 ЗООС сторено с процесният административен акт, тъй като е доказано извършването на административни нарушения, чието продължаване следва да бъде преустановено с налагането на принудителна административна мярка от категорията на процесната.

Що се касае до чл.158, т.3 ЗООС, на която административният орган също се е позовал при издаване на процесната заповед, съдът счита, че с оглед събраните доказателства, изводите на орана за възникнала непосредствена опасност от замърсяване, респ. увреждане на околната среда и/или увреждане на здравето на хората почиват на предположение предвид състоянието на лагуната, а не на доказани факти. Въпреки дадените указания от съда в с.з. на 01.10.2019г. за представяне на доказателства относно тези твърдения, органът не ангажира доказателства.

Независимо от недоказаността на една от предпоставките за прилагане на ПАМ, съдът счита, че след като е установено наличието на другата предпоставка, крайният извод на административният орган да приложи процесната принудителна административна мярка е законосъобразен.

По изложените съображения, жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от ответника. Жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Ник Фуд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Обеля 2“, бл.272, вх.Б, ет.2, ап.38, представлявано от управителя П.Г. против заповед № РД-69/18.05.2018г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с.Вълчин, върху имот с № 000248.

ОСЪЖДА Ник Фуд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Обеля 2“, бл.272, вх.Б, ет.2, ап.38, представлявано от управителя П.Г. да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.   

 

                                                      СЪДИЯ: