№ 16328
гр. С, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110129252 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ЗАД АИ“ АД, ЕИК ****, с която
ищцовото дружество е предявило осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ против СО за сумата от 364,36 лв., представляваща регресно вземане /с включени
ликвидационни разноски в размер от 25 лв./ за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица № 1011710003363 за
настъпила вреда на л.а. „Мерцедес Е350 4 матик“, с рег. № СВ **** КР, причинена при
преминаване на 29.12.2017 г. през несигнализирана и необезопАа неравност /дупка/ на
пътното платно в гр. С на бул. „ШП“ срещу № 65, ведно със законна лихва от 02.06.2022 г.
до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2017 г. около 20:40 часа при движение на л.а.
„Мерцедес Е350 4 матик“, с рег. № СВ **** КР в гр. С на бул. „ШП“ срещу № 65, било
реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през несигнализирана и
необезопАа неравност (дупка) на пътното платно. В резултат на случилото се настъпили
материални щети по МПС. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско”, обективиран в
полица № 1011710003363. След като застрахователят бил уведомен за настъпване на щетата
била образувана преписка по щета № 10018000014. Щетите били оценени на сума в размер
на 339,36 лв., която ищецът изплатил по банков път с преводно нареждане. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е собственик и стопанин на
общинския път, на който е настъпило ПТП-то. Твърди, че е поканил ответника да
възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не последвало. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Счита, че не са настъпили
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Оспорва наличието на
валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увреденото МПС. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че не се установява видът и стойността
на твърдените за настъпили вреди. Навежда възражение за съпричиняване. В условията на
1
евентуалност моли размера на присъдената в полза на ищеца сума да бъде намалена до
размера на данъчната основа, поради възвращаемостта на ДДС. Счита, че не е легитимиран
да отговаря по иска, доколкото между ответника и „ДЛВ“ ЕООД бил сключен договор №
СО15-РД-55-365/18.06.2015 г. за възлагане на търговското дружество от страна на СО,
извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на СО за участък, включващ процесния. Моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни
разноски.
Третото лице помагач „ДЛВ“ ЕООД претендира за неоснователност на предявения иск
и недоказаност на твърденията на ищеца. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по
договор за обществена поръчка от 18.06.2015 г. и процесният участък от пътя е бил изправен
към датата на инцидента. Оспорва да носи отговорност за поддръжка на трамвайни платна ,
където се е движил автомобилът. Евентуално поддържа, че водачът не е съобразил
конкретната пътна обстановка при управление на Автомобила, поради което настъпване на
пътния инцидент е в причинна връзка единствено с неговото виновно поведение.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени
вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква кумултивното
установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия фактически състав на
регресното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане
между ищеца в качеството на застраховател и трето за производството лице - застрахован; 2/
настъпване на застрахователно събитие – увреждане на застраховано при ищеца МПС; 3/
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования
в изпълнение на сключения между тях договор; 4/виновно противоправно деяние,
реализирано от лице - изпълнител при или по повод извършването на работа, възложена от
ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
Установява се от представената застрахователна полица на сухопътни безрелсови
превозни средства „Каско“ № 1011710003363 от 01.08.2017 г., че ищецът е застраховател по
имуществена застраховка „Каско, сключена с Д. Р. Г. за МПС марка „Mercedes-Benz”,модел
„ВМ 212 Е - Klasse T-Modell“ “ с рег. № РA****КВ, валидна в периода от 01.08.2017 г. до
31.07.2018 г.
Установява се и от представеното платежно нареждане, че на 27.08.2018 г. в
качеството си на застраховател ищецът е изплатил на собственика на застрахования
автомобил сумата 339, 36 лева като обезщетение за извършени разходи за възстановяване на
увреждания на автомобила по предявената от него претенция от 02.01.2018 г. и приложени
доказателства за извършена покупка и смяна на гума и услуги по демонтаж и монтаж.
Видно от Уведомление – претенция за щета от Д. Р. Г. същият е отправил искане до
ищеца за обезщетяване за вреди на застрахования автомобил, настъпили при движение по
бул. ШП, в посока ж.к. Д поради преминаване през необезопАа дупка на асфалта.
Декларирано е увреждане – срязване на предна дясна гума и изкривена джанта.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на
уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. Свидетелят Д.
Р. Г. посочва, че при движение по бул. ШП в посока ж.к. Д управляваният от него л.а.
„мерцедес Е-класа“ е попаднал в необезопАа неравност на пътното платно. Същият посочва,
че на мястото, точно преди намиращото се на близо училище асфалтът е бил срязан и
2
поради липса на сигнализация подобен инцидент се е случил и с други коли. По сведения на
намиращи се наблизо лица до късно вечерта на мястото били извършвано разкопаване, но
към момента, в който неговият автомобил попаднал в участъка на мястото не е имало
работници. Свидетелят посочва, че в дясната част на платното бил срязан асфалта и поради
това била срязана дясната гума и повредена джантата, не можел да продължи и потърсил
аварийна помощ за смяна на гумата на място.
Показанията, макар и неконкретни относно датата на настъпване на събитието,
кореспондират на обстоятелствата, описани в представения по делото Протокол за ПТП
№1701719 от 29.12.2017 г., видно от който на 9.12.2017 г. около 20,40 л.а. с рег. № СВ
****КР е при движение по в гр. С на бул. „ШП“ срещу № 65 с посока от бул. АЖ към бул.
А Й. е попаднал в необезопАа неравност дупка на пътното платно, пълна с пясък и вода.
Отразена като щета по автомобила е предна дясна ходова части и гума с джанта.
Установява се от заключението на вещото лице по САТЕ, че стойността за
възстановяване на вредите по автомобила, изчислена по средни пазарни цени, е в размер на
263,65 лева, а с включен ремонт на „джанта предна дясна“ е в размер на 517,57 лева. Вещото
лице при изслушването на заключението посочва, че е възможно при демонтиране на гумата
и при извършване на баланс да се установи кривина, която следва да се отстрани. Според
вещото лице уврежданията е възможно да бъдат причинени и при различен от описания
механизъм.
Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са еднопосочни и
достатъчни за обосноваване на извод, че уврежданията по процесния автомобил са
настъпили именно поради попадането му повреме на движение в необезопАа и
несигнализирана неравност на асфалта на пътното платно. Свидетелят, пряк участник в
ПТП, дава показания за пряко възприетите от него обстоятелства и ясно установява
механизма на увреждане на автомобила, а вещото лице потвърждава, че от техническа
гледна този механизъм е един от възможните за настъпване на уврежданията. Не са налице
основания за съмнения в достоверността на показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични и последователни, потвърждават се от останалия доказателствен материал и не се
опровергават от други доказателства по делото. Заключението на вещото лице е обосновано,
пълно и безпристрастно изготвено в рамките на специалната компетентност на експерта.
Поради това съдът кредитира събраните по инициатива на ищеца доказателства и
обосновава изводите си на същите.
Ирелевантни са възраженията на ответника за липса на доказателства, че
застрахования е имал възможност да се запознае и съгласи с Общите условия, тъй като
касаят договорните отношения между застрахован и застраховател, а ответникът е трето за
застрахователното правоотношение лице.
На следващо място съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника, че не
е изготвен снимков материал, доказващ настъпването на застрахователното събитие и
наличието на конкретна неравност, тъй като тези обстоятелства са установени с други
доказателствени средства.
Пътнотранспортното произшествие е реализирано на улица в населено място – гр. С,
която е безспорно между страните, че е общински път, за чиято поддръжката отговорни са
служители при ответника. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения / в случа на третото лице по силата на сключен Договор с рег. № СО 15-РД-55-
3
365/18.06.2015 г./, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. В случая ответната
община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението за изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото наличието на несигнализирана
и необезопАа неравност на пътното платно, явяваща се причината за реализираното ПТП, е
резултат именно от бездействието на длъжностните лица, респ. изпълнителите по
поддръжката, на които СО е възложила изпълнението на вменените й задължения по
поддръжка изправността на пътя и обезопасяване на неизправните участъци. Доколкото е
установено в производството, че в причинна връзка с посоченото противоправно поведение
за собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него
отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Ирелевантно за отговорността на ответника, предмет на настоящото производство, е
автомобилът се е движил по трамвайните линии, в какъвто смисъл е направено възражение
от третото лице. За пълнота следва да се посочи, че възражението е и неоснователно, тъй
като видно от показанията на водача на автомобила неравността е била в дясната част на
платното, т.е. не е в рамките на трамвайното трасе.
Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от
неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на
които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се
изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети, които съдът
намира, че включват увреждания на предна дясна гума и джанта /доколкото така са
възприети непосредствено от съставителя на констативния протокол и се установяват от
свидетелските показания/, като конкретно в случая същите са установени от разходните
документи, представени от застрахования и възлизат общо на сумата 364,80 лева /от които
84 лева за ремонт и монтаж и 280,80 лева за цена на гума съгласно фактури, издадени от А и
С Груп 2016 ЕООД/. Извършените от застрахования неотложни разходи по ремонт на
автомобила на място на ПТП са в рамките на средните пазарни цени съгласно заключението
на вещото лице, възлизащи общо на сумата от 517, 57 лева.
С плащането на обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на увредения
собственик спрямо задълженото лице до размера на изплатеното. Регресното вземане на
ищеца в качеството на застраховател на увредения автомобил се ограничава до размера на
заплатеното от него застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разноски
съгласно чл. 410, ал .1 КЗ. Доколкото се установява, че застрахователят – ищец е заплатил
като обезщетение за отстраняване на вредите сума в размер на 339,36 лева, т.е. по-малка от
установените действителни вреди, то възникването на регресното вземане се явява доказано
в пълния му предявен размер – 364,36 лева с включени ликвидационните разноски в размер
на 25 лева.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
задължението си.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
4
сторените и доказани в производството разноски в размер на 400, от които 50 лева –
държавна такса, 250 лева за възнаграждение на вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. С, ул. „М” № 33, да заплати на „ЗАД АИ“ АД, ЕИК **** на
основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 364,36 лв., представляваща
регресно вземане /с включени ликвидационни разноски в размер от 25 лв./ за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ със
застрахователна полица № 1011710003363 за настъпила вреда на л.а. „Мерцедес Е350 4
матик“, с рег. № СВ **** КР, причинена при преминаване на 29.12.2017 г. през
несигнализирана и необезопАа неравност /дупка/ на пътното платно в гр. С на бул. „ШП“
срещу № 65, ведно със законна лихва от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на
„ЗАД АИ“ АД, ЕИК ****, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляващи
направени по делото разноски.
Решението е поставено при участие на „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на СО.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5