№ 23
гр. Малко Търново, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20242140100041 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
вписано в търговския регистър под ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
област София (столица), община Столична, гр. София, п. к. 1113, район „Изгрев“, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5, чрез пълномощника: Г. Д. И., ЕГН: **********, юрисконсулт на
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК, област София
(столица), община Столична гр. София, п. к. 1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25,
ет. 5; телефон: **** *** ***, е-mail: **************@*********.**, СРЕЩУ: Н. Ж. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. М. Т. , ул. "О." № ** с правно основание: чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
и цена на иска: 2 973,44 лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и три лева и четиридесет и
четири стотинки/ за признаване на установено вземането, което „Би енд Джи Кредит” ООД
има към ответника Н. Ж. В., ЕГН: ********** по договор за кредит № мах_300829224,
сключен на дата 09.12.2022 г. за сума в размер на 2973.44 лв. /две хиляди деветстотин
седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, както и законната лихва от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, молят да им
бъдат присъдени разноските по делото, както и юрисконсулско възнаграждение по исковото
производство в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Ищецът, редовно призован, не се явява.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Представя писмени бележки.
В исковата молба се твърди, че на дата 09.12.2022 г. между „Би Енд Джи Кредит“
ООД /Кредитор/ и Н. Ж. В., ЕГН: ********** /Кредитополучател/ е сключен Договор за
кредит с № mах_ ********* в размер на 1300 лв. в съответствие с разпоредбите на закона.
Съгласно разпоредбите на Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да върне
заемната сума съгласно погасителен план, ведно с договорната лихва на 10 погасителни
вноски, в размер, както следва:
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.01.2023
г., която сума представлява главница в размер на 112,51 лв. /сто и дванадесет лева и
петдесет и една стотинки/, сумата от 41,21 лв. /четиридесет и един лева и двадесет и една
1
стотинки/ за договорна лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем
стотинки/, която представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от
47,32 лв /четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане .
153,72 лв лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата
15.02.2023 г., която сума представлява главница в размер на 116,08 лв. /сто и шестнадесет
лева и осем стотинки/, сумата от 37,64 лв. /тридесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки/ за договорна лихва, сумата от 70,98лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем
стотинки/, която представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от
47,32лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.03.2023
г., която сума представлява главница в размер на 119,76 лв. /сто деветнадесет лева и
седемдесет и шест стотинки/, сумата от 33,96 лв. /тридесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки/ за договорна лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем
стотинки/, която представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от лв.
/четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.04.2023
г., която сума представлява главница в размер на 123,56 лв. /сто двадесет и три лева и
петдесет и шест стотинки/, сумата от 30,16 лв. /тридесет лева и шестнадесет стотинки/ за
договорна лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/, която
представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от 47,32 лв.
/четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.05.2023
г., която сума представлява главница в размер на 127,47 лв. /сто двадесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/, сумата от 26,25 лв. /двадесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки/ за договорна лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем
стотинки/, която представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от
47,32 лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.06.2023
г., която сума представлява главница в размер на 131,52 лв. /сто тридесет и един лева и
петдесет и две стотинки/, сумата от 22,20 лв. /двадесет и два лева и двадесет стотинки/ за
договорна лихва, сумата от 70.98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/, която
представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от 47,32 лв.
/четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.07.2022
г., която сума представлява главница в размер на 135,68 лв. /сто тридесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/, сумата от 18,04 лв. /осемнадесет лева и четири стотинки/ за
договорна лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/, която
представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от 47,32 лв.
/четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.08.2022
г., която сума представлява главница в размер на 139,99 лв. /сто тридесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки/, сумата от 13,73 лв. /тринадесет лева и седемдесет и три
стотинки/ за договорна лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем
стотинки/, която представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от
47,32 лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.09.2023
г., която сума представлява главница в размер на 144,42 лв. /сто четиридесет и четири лева
и четиридесет и две стотинки/, сумата от 9,30 лв. /девет лева и тридесет стотинки/ за
договорна лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/, която
представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от 47,32 лв.
/четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
153,72 лв. /сто петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - на дата 15.10.2023
2
г., която сума представлява главница в размер на 149,01 лв. /сто четиридесет и девет лева и
една стотинки/, сумата от 4,71 лв. /четири лева и седемдесет и една стотинки/, за договорна
лихва, сумата от 70,98 лв. /седемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/, която
представлява месечна вноска за Динамично плащане, както и сумата от 47,32 лв.
/четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за Бързо разглеждане.
С подписването на Договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че
кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и
че желае договорът да бъде сключен.
Н. Ж. В., ЕГН: **********, не е заплатила дължимата по договора за кредит сума към
„Би Енд Джи Кредит“ ООД. Подписаният договор е за сумата от 2720,20 лв. /две хиляди
седемстотин и двадесет лева и двадесет стотинки/.
По повод подадено от тях Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
13.12.2023 г. до Районен съд - Несебър, което е препратено към Районен съд - Малко
Търново, за претендираната от тях сума в размер на 2973,44лв. /две хиляди деветстотин
седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, е образувано ч. гр. дело №
20242140100010 по описа на съда за 2024 г.
Освен претендираната от тях сума в размер на 2973,44 лв. /две хиляди деветстотин
седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, молят
да им бъдат присъдени и разноските по делото, и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200,00 лв. /двеста лева/.
Ответникът също депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. М..
Счита, че искът е процесуално допустим, но неоснователен.
Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора.
Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.
10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора
ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10,
ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент
по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се сьотнася към ГПР по договора.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва, такса разглеждане и застраховка) обаче водят до различен размер на ГПР от
посочения.
Посочва, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в
договора се съдържа само математическа формула за изчисляването па този ГПР, без обаче
да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се
счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички
данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му".
3
Смята също, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер
на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално
установения праг па ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На следващо място, в договора не била посочена каква е договорната лихва, която
ищцата следва да заплати.
В процесния договор е уговорено, че заемателят дължи такса за бързо разглеждане и
такса динамично плащане, без същите разход да бъдат включени в ГПР.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират
по този начин".
Срещу залегналата в договора такси ответника не престара реална услуга, а
упражнява задължението си да прецени дали да кредитира лицето или не, а в последствие да
управлява отпуснатия кредит.
Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК не е включено в ГПР разходите за заплащане на описаните по-горе такси,
които по своята същност представляват печалба за кредитора, поради което трябва да са част
от ГПР. При условие, че ГПР е законосъобразно описан, действителният такъв щял да
възлиза многократно над допустимия. Затова счита, че е налице нарушение па разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между
страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове иди във
валута, определена с постановление па Министерския съвет на Република България, което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % поради което
считат и договора за нищожен.
Счита, че с тези действия ищеца е заобиколил изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ и др./ са приети в
Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде
тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на
действащата директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити.
Затова счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за
недействителност на договора. В подкрепа на това посочва и обстоятелството, че
посочването на ГПР е изведено като съществено условие па договора. Това следва и от
сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива
2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
4
формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на
размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на
правото на ЕС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. но дело (2 - 453/10 на СЕС „Търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния
годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на
потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в правоотношението, да
предостави на потреби теля изискуемата информация, води до лишаване от правото му да
получи възнаграждението по договора.
Затова смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, сьгласно който договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Процесният договор съдържал информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не била посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Счита, че е видно същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.
Налице, според него, са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита".
Релевират възражение за нищожност на целия договор за паричен заем.
Твърдят, че договора за паричен заем е нищожен и ищцата В. дължи по него връщане
само на чистата главница, която в процесния случай е 1300 лева, като съответно оспорват
размера на дълга.
В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение / юрисконсултско
е над минималното такова, определено съгласно НМРАВ, правят възражение за
прекомерност.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В действителност според трайно установената съдебна практика абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен
интерес. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между
страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца.
Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно
да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него
5
право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен
иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. № 1331/2010 г. на ВКС, II г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е налице правен интерес от предявения
установителен иск за нищожност на договор, респ. клаузи от същия, решението по него
следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне
определен правен резултат. Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се основава на
въведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи за засегнатите от
възникналия правен спор права,както и на характера на самото спорно право. В настоящия
случай и с оглед процесуалната позиция, която заема ответника твърдейки, че договорните
клаузи, предмет на делото са нищожни, респ. неравноправни обосновават и допустимостта,
съответно интереса от предявяване на иска.
Разгледан по същество, иска се явява частично основателен като съображенията за
това са следните:
Договорът за потребителски кредит е съставен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е
в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 от 3ПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без
обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
На следващо място, в договора не е посочена каква е договорната лихва, която
кредитополучателят следва да заплати.
В процесният договор е уговорено, че заемоделят дължи такса за бързо разглеждане и
такса динамично плащане, без същите разход да бъдат включени в ГПР.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Видно е същественото
нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита".
С оглед всичко изложено съдът намира, че предявения иск се явява частично
основателен до размера на 1300 лв., като за разликата до претендирания размер следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплатят на процесуалния представител на
ищеца сумата от общо 200 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него
6
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено вземането, което „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, вписано в
търговския регистър под ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област
София (столица), община Столична, гр. София, п. к. 1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“
№ 25, ет. 5, чрез пълномощника: Г. Д. И., ЕГН: **********, юрисконсулт на „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: област София (столица), община
Столична гр. София, п. к. 1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5; телефон: ****
*** ***, е-mail: **************@*********.**, има към ответника Н. Ж. В., ЕГН: **********,
с адрес: гр. М. Т., ул. "О." № ** по договор за кредит № mах_300829224, сключен на дата
09.12.2022 г. за сума в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/, като отхвърля иска за
разликата до претендирания размер, както и законната лихва от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Н. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. М. Т. , ул. "О." № ** да заплати
на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, вписано в търговския регистър под ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр. София, п. к.
1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, чрез пълномощника: Г. Д. И., ЕГН:
**********, юрисконсулт на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД със съдебен адрес по чл. 39, ал.
1 от ГПК: област София (столица), община Столична гр. София, п. к. 1113, район „Изгрев“,
ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, телефон: **** *** ***, е-mail: **************@*********.**,
сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
7