Определение по дело №151/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 371
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700151
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…..

гр.Шумен, 08.06.2022г.

 

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Административен съдия: Христинка Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията АД № 151 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на «Т.2. ЕООД, ***, ЕИК *****, представлявано от управителя Ю.Д.П., действащо чрез адв.Б.Б., против мълчалив отказ на Министъра на регионалното развитие и благоустройство по искане с вх. № 90-05-324/04.03.2022г. за документи по преписка №90-05-324/2019г. по описа на МРРБ. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакувания мълчалив отказ, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че оспорващото дружество е собственик на ½ идеална част от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи етаж, целият с площ 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня и санитарен възел; осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м, като по скица сградата е с площ от 233 кв.м. Сградата е построена в имот № 000014, ЕКАТТЕ 99164, местност «Ат Йолу», землището на с.Виница, общ.Върбица, който е частна държавна собственост. Правото на собственост на жалбоподателя върху гореописания имот се удостоверява в нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 131/19.09.2012г., том ХII, рег.№ 4833, дело № 1190 от 2012г. от регистъра на Нотариус С.Н. рег. № 592 на НК в РБ. Дружеството депозирало молба вх. № 90-05-324/15.02.2022г. до МРРБ с искане да бъде конституирано като страна – заинтересовано лице в производството по издаване на индивидуален административен акт.

«Т.2. ЕООД поискало от министъра на РРБ на основание чл.34, ал.1 от АПК да му бъдат предоставени всички документи по преписка № 90-05-324/2019г. Искането е входирано в МРРБ под №90-05-324/04.03.2022г., като до 04.04.2022г. министърът на РРБ не е уведомил и не е предоставил на дружеството исканите документи и по този начин според оспорващия е формирал мълчалив отказ, който се явява незаконосъобразен, поради което с настоящата жалба се отправя искане за неговата отмяна и задължаване на органа да предостави на «Т.2. ЕООД документите, съдържащи се преписка № 90-05-324/2019г по описа на МРРБ.

Ответната страна - Министър на регионалното развитие и благоустройство в съпроводителното писмо, с което изпраща административната преписка в съда, изразява становище за недопустимост на производството, поради липса на подлежащ на оспораване административен акт и моли жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Шуменският административен съд като взе предвид въведения с жалбата предмет на съдебен контрол за законосъобразност, намира оспорването за недопустимо, поради липса на годен за обжалване административен акт по следните съображения:

Предмет на оспорване е мълчалив отказ на Министъра на регионалното развитие и благоустройство по искане с вх. № 90-05-324/04.03.2022г. за документи по преписка №90-05-324/2019г. по описа на МРРБ. Тъй като дружеството не е получило исканите документи, на 29.04.2022г. подава настоящата жалба, заведена в деловодството на МРРБ с вх. № 90-05-324/11/03.05.2022г. с твърдение, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ и искане за неговата отмяна.

Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Видно от правната норма, мълчаливият отказ за издаване на административен акт се основава на кумулативното действие на една фикция и на една презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето на органа в законово определения срок се счита за изразено становище, а презумпцията е, че това становище е отрицателно. За да е формиран мълчалив отказ, трябва да са налице още две предпоставки: сезираният орган да е компетентен да се произнесе по искането и това произнасяне само по себе си да носи белезите на административен акт. Индивидуалните административни актове съставляват властнически волеизявления на орган на държавно управление, с които се създават права или се засягат законни интереси на граждани или юридически лица. Това са тези актове, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното управление. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената (директната) му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. В приложното поле на чл.58 от АПК могат да попаднат всички категории административни актове, посочени в разпоредбите на чл.21, ал.1 – 4 от АПК, когато компетентният орган, в чиито правомощия влиза издаването на акт с определено съдържание, не се произнася до подадено до него искане. В случая от изложеното в жалбата се установява, че оспорващото дружество е поискало предоставяне на документи по преписка №90-05-324/2019г. на МРРБ. Съгласно чл.34, ал.1 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт. Искането за снабдяване с копия от преписка на административен орган не представлява такова за издаване на административен акт, поради което и бездействието на органа не може да формира мълчалив отказ. Този извод произТ.и от разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК, според която не са индивидуални административни актове волеизявленията и действията на административния орган, които са част от производството по издаване на индивидуални административни актове.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване, а такъв в случая липсва, поради което жалбата се явява недопустима.

За пълнота на изложението и с оглед възведеното от ответника възражение за некомпетентност на настоящия съд, следва да се отбележи, че съгласно  чл.132, ал.2, т.2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър - председателя, заместник министър - председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Съобразно мотивите на Решение №8 от 23.04.2018г. на КС по к.д. № 13/2017г., актовете на Министерския съвет и на министрите, които те издават не като орган на власт, а като равнопоставена страна в правоотношения по повод управление и разпореждане с държавно имущество, подлежат на разглеждане от съответния административен съд. Доколкото предмет на оспорване е акт на министъра на РРБ, който не е по осъществяване на ръководство и координация на държавната политика в определена област и предвид седалището на дружеството – жалбоподател, настоящият съд е компетентен да се произнесе по депозираната жалба, в това число да прецени предпоставките за допустимост на оспорването.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че подадената жалба против мълчалив отказ на Министъра на регионалното развитие и благоустройство по искане с вх. № 90-05-324/04.03.2022г. за документи по преписка №90-05-324/2019г. по описа на МРРБ, е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Шуменският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на «Тича 2. ЕООД, ***, ЕИК *****, представлявано от управителя Ю.Д.П., против мълчалив отказ на Министъра на регионалното развитие и благоустройство по искане с вх. № 90-05-324/04.03.2022г. за документи по преписка №90-05-324/2019г. по описа на МРРБ.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 151 по описа за 2022г. на Административен съд – Шумен.

 

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария. Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

 

          Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия: