Р
Е Ш Е
Н И Е №
260208
Град Несебър, 13.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 625/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
и по чл.92 от ЗЗД.
Ищецът “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***-р ****************, **, твърди в
исковата молба, че по силата и в изпълнение на Договор за паричен заем №
5416320, сключен на 12.02.2018г., “В.К.” ООД, в качеството му на заемодател, е
предоставил на заемателя Р.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ
адрес:*** – ответника, уговорената заемна сума в размер на 600 лева, която от
своя страна се е задължила да върне кредита ведно с договорената лихва в размер
на 105,15 лева, или общо сумата в размер на 705,15 лева на девет равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 78,35 лева през периода от
14.03.2018г. до 09.11.2018г. С договора е уговорено при забава в плащането на погасителна
вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят да дължи на
кредитора заплащането на 10 лева, а на единадесетия и петнадесетия ден – 15
лева, които суми се начисляват за да покрият направените разходи от страна на
заемателя за телефонни разговори, изпращане на покани и електронни съобщения за
събирането на просрочените вземания. В случая на ответника е начислена такса
разходи в размер на 175 лева. Според друга уговорка при забава в плащането на
която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на 58-я ден
заемателят дължи на заемодателя еднократна сума в размер на 70 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи агажиране дейността на лице/служител, който администрира дейността по
събиране на вземането. Тази такса в този размер е начислена на ответника на
това основание. Наред с това заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договра за заем да предостави на заемателя обезпечение на
задължението му по договора чрез: 1) поръчител – физическо лице, което да
представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни
от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер
на 1 000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР
или да има кредитна история със статут не по-лош от 401 “Редовен”, да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен
договор в качеството си на заемател, или 2) валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемодателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем.
Понеже ответникът не е изпълнил поне едно от тези условия, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 283,50 лева, която да бъде заплатена на 9
равни вноски, всяка от които в размер на 31,50 лева. Поредната такса, която е
начислена на ответника е сумата в размер на 283,50 лева, която също е следвало
дабъде заплатена на 9 равни вноски, всяко от които пак в размер на 31,50 лева.
Тази такса му е начислена за това, че при подписване на договора доброволно е
избрал да се ползва от допълнителна услуга по експесно разглеждане на
документите за одобрение на паричния заем, предоставен от кредитора. Твърди се,
че на 02.01.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба на
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013г., сключен между “В.К.” ООД и “А.з.с.н.в.”
ООД, по силата на което вземането на “В.К.” ООД по договора за заем е
прехвърлено н. “А.з.с.н.в.” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия с уведомителни
писма от “В.К.”, чрез пълномощника си “А.з.с.н.в.” ООД. Такива писма са изпращани на адреса на
длъжника на 04.01.2019г., на 26.07.2019г. и на 24.01.2020г. Тези писма не са
получени от длъжника, поради което същите следва да се считат връчени с
исковата молба. За вземането си ищецът, в качеството му на заявител, и подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 376/2019г. по описа на Районен съд – Котел,
който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение за следните суми:
541,79 лева – главница, 85,01 лева договорна лихва, 252 лева неустойка, 251,35
лева – такса за експесно разглеждане на искане за отпускане на кредит, 175 лева
– такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70 лева – такса разходи за
дейност на служител, 30,89 лева – лихва за забава. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи горепосочените суми, произтичащи от
неизплатени парични задължения по договора за паричен заем, за които суми е
издадена заповедта на изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира разноски заповедното производство, както и тези,
направени в исковото производство.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и
оспорвания.
Ищецът не се представлява в
съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител. С отделна
молба заявява, че подържа исковата молба молба с изложените в нея доводи, като
подчертава, че договорът за заем не съдържа неравноправни клаузи.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от факическа страна:
На
12.02.2018г. между “В.К.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
“*********, представлявано от управителя Д.С.Д., от една страна като
заемодател, и Р.С.П. с ЕГН **********, от друга страна като заемател, е сключен
Договор за паричен заем “Вивакредит ПЛАН” № 5416320 – 09.02.2018г., по силата
на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя
уговорената заемна сума в размер на 600 лева. От своя страна заемателят се е
задължил да го върне чрез заплащането на 9 равни месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 109,85 лева през периода от 14.03.2018г. до
09.11.2018г., и които месечни погасителни вноски включват главницата, лихва и
такса за експресно разглеждане, при фиксиран годишен лихвен процент по заема –
40,29% и годишен процент на разходите 49,45%, или общо сума за погасяване на
заема 988,65 лева. Предвидено е право на заемодателя по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трето лице. В чл.4, ал.1 от договора е
уговорено задължение на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
договора да предостави на заемдателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: 1. Поръчител – физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3
дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило
21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1 000 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в
Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош
от 401 “Редовен”; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, ИЛИ 2. Банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. В чл.4, ал.2 от договора страните са се съгласили в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в алинея
1, заемателят дължи неустойка в размер на 283,50 лева, която да се разсрочи и
да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 141,35 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 1 272,15 лева.
Според чл.1,
ал.2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на договора за заем
доброволно е избрал да се ползва от допълнителната услуга по експесно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
кредитора, а съгласно ал.3, за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
283,50 лева, и която такса да се заплати от заемателя разсрочено като се
раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните
вноски.
Съгласно
тарифата на „В.К.“ ООД, относима към Договори за паричен заем „ВИВАКРЕДИТ СЕГА
14 И 30“ или „ВИВАКРЕДИТ ПЛАН
14 И 30“, за договорите за паричен заем със срок на погасяване на месечна
погасителна вноска (30 дни), е предвидено на четвърти и осемнадесети ден забава
от всяка погасителна вноска Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на по
10 лева, на единадесетия и двадесет и петия ден забава от всяка погасителна
вноска, Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на по 15 лева. Максималният
размер на всечки начислени разходи не може да превишава 75 лева за заемни суми
в размер на 300 лева, 125 лева за заемни суми в размер на 400 лева, и 175 лева
за заемни суми от 500 лева до 1 500 лева; при забава с повече от 57
календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска по договор за
предоставяне на паричен заем, се заплаща на петдесет и осмия ден забава
еднократно сума в размер на 70 лева, представляваща направени разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
На
12.02.2018г., т.е. в деня на сключването на договора за заем, уговорената сума
по заема в размер на 600 лева е предоставена в брой на заемателя, по който начин
заемодателят е изпълнил основното си задължение по договора.
От
заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
вещото лице в съдебно заседание заявява, че поддържа, се установява, че на
26.02.2018г. е направена отстъпка от 142 лева, от която със сумата от 141,35
лева и 16 дни преди падеж, изцяло е погасена първата погасителна вноска с падеж
14.03.2018г. (главница 58,21 лева, договорна лихва 20,14 лева, неустойка 31.50
лева и такса експресно разглеждане на документи 31,50 лева). Със сумата от 0,65
лева частично е погасена втората погасителна вноска с падеж 13.04.2018г.
Размерът на непогасената главница по всяка от неплатените месечни погасителни
вноски с падежни дати от 13.04.2018г. до 09.11.2018г. по процесния договор за
заем е 541,79 лева. Размерът на непогасената договорна (възнаградителна) лихва
по процесния договор до 09.11.2018г. е 85,01 лева. Размерът на непогасените
неустойки, начислени на заемателя по процесния договор до 09.11.2018г., е в
размер на 252 лева, като начислената неустойка е във връзка с неизпълнение на
договорните условия за предоставяне на обезпечение на задължението в рамките на
3 дни от подписването на договора. Размерът на непогасените такси, начислени от
заемодателя по процесния договор до 09.11.2018г. за допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен кредит, е 251,35
лева. На заемателя за начислени разходи за събиране на просроени вземания през
периода от 17.04.2018г. д 23.07.2018г. в общ размер на 175 лева, а на
10.06.2018г. му е начислена и такса за прекратяване на договор в размер на 70
лева.
На
22.01.2013г. между “В.К.” ООД като продавач, и “А.з.с.н.в.” ЕАД, като купувач,
е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който
страните са се споразумели, че Продавачът ще прехвърля на купувача станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от догоори за заем,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна
част от този договор, считано от датата на неговото съставяне. Страните
изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този
договор на месечна база; следващите вземания се индивидуализират от страните в
ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото подписване то
става неразделна част от договора, а всяко поредно Приложение № 1 е предвидено
да има силата и значението на допълнително споразумение към него. Всяко едно от
прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на сътветното Приложение №
1.
С потвърждение
на сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД “В.К.” ООД е потвърдил
извършената цесия на всички вземания, цедирани от “В.К.” ООД н. “А.з.с.н.в.”
ООД, съгласно договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., което
потвърждение страните са приели да се счита за неразделна част от договора за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013г.
“В.К.” ООД е
упълномощил “А.з.с.н.в.” АД да уведмява всички длъжници (кредитополучатели,
солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени лица) по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем и договори
за потребителски кредити, които дружеството е цедирало (прехвърлило), съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
22.01.2013г. между “В.К.” ООД като цедент и “А.з.с.н.в.” АД, в качеството на
универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на правната форма и
прекратено без ликвидация “А.з.с.н.в.” ООД, които права се предоставят на
упълномощения във връзка с изпълнение на законово задължение на упълномощителя
по чл.99, ал.3 от ЗЗД, във връзка със сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013г.
С Приложение №
1/02.01.2019г. към Договора за цесия от 22.01.2013г., цедентът “В.К.” ООД е
прехвърлил н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, правоприемник н. “А.з.с.н.в.”
ООД, дължимите от Р.С.П. суми по заема, а именно 1 375,15 лева. “В.К.” ООД е потвърдил и това индивидуално
прехвърляне на вземане, и което да се счита неразделна част от Договора за
цесия от 22.01.2013г.
С уведомително
писмо, адресирано до Р.С.П., ищецът, действайки като пълномощник на В.К.” ООД,
е направил изявление, че въз основа на Приложение № 1/02.01.2019г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., цялото задължение, което
Р.С.П. има по силата на договор за паричен заем № 5416320 с “В.К.” ООД, ведно с
всички привилегии, обезпечения, вече е собственост н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********,
и което задължение към 24.01.2020г. възлиза на 1 507,15 лева, в т.ч. и
начислена лихва за просрочие и неустойки, съгласно договора за заем.
Уведомителното писмо е изпратено по куриер на адресите на Р.С.П., но тъй като
същата не е намерена на адресите й, уведомлението не й е било връчено.
На
30.07.2019г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на коео е било образувано ч.гр.д.№ 376/2019г. по
описа на Районен съд – Котел, който е уважил искането и е издал Заповед № 239
от 01.08.2019г. за изпълнение напрично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която длъжникът Р.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, следва да заплати н. “А.з.с.н.в.”
ЕАД, ***, Д-р Петър Дертиев № 25, етаж 2, сумата в размер на 541,79 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 5416320/12.02.2018г.,
сключен между “В.К.” ООД и длъжника, 85,01 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 13.04.2018г. до 09.11.2018г., 251,35 лева, представляваща такса
за експресно разглеждане на кредита за периода от 13.04.2018г. до 09.11.2018г.,
175 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени задължения, 70
лева, представляваща такса разходи за дейност на служител, 252 лева,
представляваща неустойка за периода от 13.04.2018г. до 09.11.2018г., 30,89
лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2019г. до
30.07.2019г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на
31.07.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като вземанията по
договора са били цедирани на настоящия заявител с договор от 02.01.2019г., и
разноски в размер на 78,12 лева.
Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът в заповедното производство е указал на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК
на заявителя, че следва в едномесечен срок от съобщаването да предяви
установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение. Съобщението за
това е връчено на заявителя на 20.01.2020г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото
производство, е предявен на 19.02.2020г.
Първоначално
исковата молба е подадена пред Районен съд – Котел като е било образувано
гр.д.№ 55/2020г. по описа на съда, който с влязло в законна сила на
01.08.2020г. определение, постановено по делото, е прекратил производството
пред него и е изпратил делото на Несебърския районен съд по правилата на
местната подсъдност.
При така
установената фактическа остановка съдът прави следните правни изводи:
При
извършена слу,жебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи,
че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът в заповедното производство е разпоредил процедурата по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са
съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване
на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
Целта на
предявяването на иск в хипотезата на чл.415, вр. чл.422 от ГПК е да установи
наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая
връчването й по реда на чл.47, ал.5 от ГПК препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията съгласно чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в
хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец,
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Не е спорно и
че между „В.К.“ ООД и ответника е бил сключен договор за паричен заем, въз
основа на който са му били предоставени сумите, предмет на договора.
Липсва спор и
по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
Кредиторът е
прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за извършената цесия
било изпратено уведомление до ответника, за което няма обаче доказателства да е
получено преди образуването на заповедното производство. Такова обаче е връчено
с исковата молба, заради което цесията поражда действие спрамо длъжника
(Решение № 3/16.04.2014г. по търг. Дело № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение № 123/24.06.2009г.
по търг. Дело № 12/2009г. на ВКС, II т.о.).
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
За
основателността на главната претенция следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. Валидно сключен
договор за заем; 2. Предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
Настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемодателя на заемателя; 4.
Липса на плащане от страна на заемателя.
По делото са
установени горните предпоставки – Договорът е надлежно подписан от ответника и
в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума, падежът на последната
вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 09.11.2018г. и преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че невъзстановеният размер на
главницата е 541,79 лева, в който претендиран размер искът се явява основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Договорната лихва върху главницата е в размер
на 85,01 лева, която претенция също се явява основателна и доказана.
Процесният
договор за заем е потребителски по своя характер, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗПт. В тази връзка съдът намира, че уговорената между
страните такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, както и уговорката за начисляване
на разходи и такси за извънсъдебно събиране, са неравноправни, респективно
нищожни.
Претендираната такса за експресно разглеждане на документите, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита, противоречи пряко на ал.2 на
чл.10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното
разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на заемателя,
е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона.
Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че
липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно каква е
разликата между експресното и обичайното преразглеждане на документите и дали
въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „експресно
разглеждане на документи“. Отделно от това уговореният размер на тази такса
(283,50 лева) представлява близо половината от размера на самия кредит (600
лева), като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано
висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази
уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен
критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита.
По отношение на предвидената в чл.4,
ал.2 от Договора неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на заема чрез поръчител или чрез банкова гаранция, същата следва да
се счита за нищожна. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи
за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо да ги доказва. В това се изразява
типичната за неустойката обезпечителна функция. Уговорената в настоящия договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата е
обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 от
Договора. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че е
невъзможно тяхното изпълнение, както и съдържат неяснота за възможните тежести,
които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и изключително
обусловени и сложни условия, на които да отговаря този поръчител, в голямата си
част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, които освен това
са и кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях винаги води и
до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за
заплащане на неустойката. Самият кредитор ясно е показал, че неустойката е
уговорена при неравноправни условия, като по силата на чл.4, ал.2 от договора
наред с минималните погасителни вноски и лихвата, следва да се заплаща като
текущо задължение и неустойката по чл.4, ал.1 от договора. Това означава, че на
практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в
заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция, а е послужила за
неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на
заемната тежест на длъжника.
Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази
неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде
надежден и от когото да се очаква точно изпълнение на договорните задължения,
като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. от ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния
си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява
и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се
до осигуряване на поръчител не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителя съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в 3-дневен срок от просрочване на текущото задължение,
като по този начин се нарушава принципа за добросъвестност и равнопоставеност
на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката,
като във всяко от текущото задължение е включена част от нея, т.е. води до
оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите на кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Претендираната неустойка
противоречи и на чл.143, т.5 от ЗЗПт, който предвижда забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не
прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния
необосновано висок размер, какъвто е настоящия случай. Както се посочи по-горе
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а в случая
нейният размер е драстично завишен – отново близо половината от от усвоената и
непогасена главница, включена в текущото задължение за съответния месец, което
води до реализиране на по-висок доход за кредитора, който не е предварително
обоснован и регламентиран.
Като договорен подход
неустойката цели да се заобиколи забраната на чл.143, т.3 от ЗЗПт, защото както
се посочи по-горе, със задължението за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение
от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнение на това свое задължение.
В исковата молба се твърди, че
е начислена сумата в размер на 175 лева, с която да се покрият разходи от
страна на заемателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани и
електронни съобщения за събиране на просрочени вземания, а отделно от това и
сумата в размер на 70 лева, представляваща еднократна такса, този път за същата
дейност, но извършвана от нарочно натоварен за това служител. Тези сборни
вземания все за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита противоречат
пряко на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане
на такси и кмисионни за действия, свързани с управлението на кредита, а
извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по
управлението на кредита. Самото естество на действията на кредитора,
посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация,
изключва квлификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано
насрещно възнаграждение. Напротив, както уведомяването на длъжника за допусната
от него забава и предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на
нарочен служител, натоварен да търси доброволно, макар и забавено изпълнение на
длъжника, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора разход, а не допълнителен такъв. Този вид
дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение (възнаградителна
лихва) като цена на самото рисково (без предварително обезпечаване) кредитиране
и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването на разходите
за тази дейност от основната цена на кредита (формираща лихвен процент и ГПР)
би означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба,
тъй като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като
допълнително уговорени задължения. Систематичното тълкуване на чл.10а и чл.19,
ал.3 и чл.33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето
от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен
обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат
и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
свързани със събирането, респ. управлението на кредита. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в
ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно
предвидени при сключване на договора) разноски, направени поради
неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност
несъмнено придава и на двете клаузи неустоечен характер.
За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на
договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се
оспори само с възражение, основано на факт (основание по чл.26 и сл. от ЗЗД),
адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни
въпроса относно валидността на уговорки, създаващи задължения за потребителя,
дори и да не бъде направено възражение от ответника (длъжника). В този смисъл е
наложилата се съдебна практика, възлагаща на съда да обяви на страните
значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила,
независимо, че нито една от спорещите страни не ги е въвела като факти в своя
защита (Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г., І т.о. на ВКС;
Решение № 124 от 11.07.2016г. по гр.д.№ 6220/2015г., І г.о. на ВКС). Тази
служебна активност е израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на
закрилата на потребител, изяснен в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10,
С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00). В тези случаи, за да бъде безспорен
фактическия състав, породил задължението на потребителя, съдът следва да му
укаже възможностите да се позове в своя защита на неравноправния характер на
клаузи, които не са били индивидуално договорени, и само ако потребителят
изрично откаже закрилата си, доставчикът на съответната услуга ще бъде
освободен от тежестта да установява своята добросъвестност като търговец в
преддоговорния процес. Естеството на потребителската закрила налага тя да бъде
осигурена от съда и на лице, което без изрични указания не би могло да се
защити. По този начин се осуетява стабилизирането на неоспорена поради
неинформираност на по-слабата страна, защита на потребител, който се е
договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права
поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че претендираните такса за
експресно разглеждане на документи, неустойката за неизпълнение на задължение
за представяне на обезпечение и такси и разходи за събиране на просрочените
вземания се основават на неравноправни клаузи в потребителския договор, тъй
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в
т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
С оглед на това съдът намира, че в тази част претенциите са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Без значение в случая се явява обстоятелството, че с извършеното плащане
ответникът е заплатил и част от недължимите от него неустойка и такса за
експресно разглеждане на документи (общо 63 лева), тъй като тези платени без
основание суми не следва да се приспадат и да се съотнасят към погасяване на
дължимия остатък, съответно останалите вноски, за главница и лихви (Определение
№ ІV-260791 от 11.11.2020г. по ч.гр.д. № 2482/2020г. и Определение № 260787 от
11.11.2020г. по в.ч.гр.д.№ 2547/2020г., двете по описа на Окръжен съд –
Бургас).
С оглед правилата на процеса в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част
от исковете, а именно сумата в размер на 478 лева, включваща 150,56 лева – част
от платената държавна такса, 163,72 лева – част от възнаграждението за вещото
лице, и 163,72 лева – част от претендираното юристконсултско възнаграждение.
Сумата по разноските ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 75 лева, която сума ответникът също следва да
бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не претендира заплащането на такива на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
поради което съдът не дължи произнасяне по разноски в полза на ответника.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***-р ****************, **, представлявано
от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., сумата в размер на 541,79 лв. (петстотин четиридесет и един лева и 79 ст.),
представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем № 5416320/12.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.07.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в
размер на 85,01 лв. (осемдесет и пет
лева и 01 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2018г. до
09.11.2018г., както и сумата в размер на 30,89
лв. (тридесет лева и 89 ст.), представляваща мораторна лихва върху
главницата, нчислена за периода от 02.01.2019г. до 29.07.2019г., които суми
като вземания са били обект на договор за цесия по силата на Приложение 1 от
02.01.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013г., сключен между „В.К.“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, и за които суми е
издадена Заповед № 239 от 01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 376/2019г. по
описа на Районен съд – Котел.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-р ****************, **, представлявано от изпълнителния
директор Ю.Х.Ю., искове за признаване за установено по отношение на Р.С.П. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че същата му дължи
следните суми въз основа на Договор за
паричен заем № 5416320/12.02.2018г., а именно: сумата в размер на 251,35 лв.
(двеста петдесет и един лева и 35 ст.), представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 13.04.2018г. до
09.11.2018г., сумата в размер на 175 лв. (сто седемдесет и пет лева),
представляваща такса разходи, сумата в размер на 70 лв. (седемдесет лева),
представляваща такса разходи за дейност на служител, и сумата в размер на 252
лв. (двеста петдесет и два лева), представляваща неустойка за периода от
13.04.2018г. до 09.11.2018г., които суми като вземания са били обект на договор
за цесия по силата на Приложение 1 от 02.01.2019г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., сключен между „В.К.“ ООД и
„А.з.с.н.в.“ ООД, и за които суми е издадена Заповед № 239 от 01.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 376/2019г. по описа на Районен съд – Котел, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Р.С.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***-р ****************, **, представлявано
от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., сумата
в размер на 478 лв.
(четиристотин седемдесет и осем лева), представляваща част от направените по
настоящото производство разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-р ****************, **, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., сумата в размер на 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща направени разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: