Р Е Ш Е Н И Е №260015/12.1.2021 г.
12.01.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданско отделение,
XVII-състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари през 2020 г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 4373 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от ***с ЕИК ***гр. С., с която против ответника Р.Г.С. с ЕГН ********** ***. С исковата молба се твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен договор за стоков кредит № *** г. съгласно който банката е предоставила на ответника стоков кредит в размер на 1059 лв. за закупване/заплащане на стока от търговеца „Технополис България“ ЕАД, а ответникът се задължава да върне кредита за срок от 24 месеца, заедно с начислените договорни/възнаградителни лихви, разсрочено на 24 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 52.81 лв., при падеж 16-то число на месеца, за който се отнасят и последна изравнителна вноска в размер на 52.67 лв. и падеж на 16.09.2016 г. Твърди се, че на 16.09.2016 г. разрешеният кредит е бил усвоен еднократно, безкасово, по сметка на търговеца, от когото е била закупена стоката, след получаването на оригиналните документи в банката за сключване на договора за продажба. Твърди се, че в срока на действие на договора за кредит ответникът не е изпълнил коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 25.01.2016 г. дължимото от ответника възлизало на сумата 1088.17 лв., в която сума се включвало: 907.72 лв - главница, дължима за периода 16.01.2015 г. – 16.10.2016 г., 159.64 лв. – договорна/възнаградителна лихва, дължима за периода 16.02.2015 г. -16.10.2016 г. и 20.81 лв. – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода 16.02.2015 г. до 25.01.2016 г. На следващо място се твърди, че с договора за продажба на вземания/цесия от 25.01.2016 г. и приемо-предавателен протокол към него „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ищеца вземанията си по посочения договор за кредит срещу цена, която цесионера заплатил в цялост на цедента. Твърди се, че на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът- длъжник е бил уведомен за извършената цесия от новия кредитор – ищеца, но независимо от това не били извършени никакви плащания за погасяване на паричните вземания от ответника, поради което ищецът депозирал пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Пред Районен съд Я. по подаденото заявление било образувано дело и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал 1. т.2 ГПК. С горното обстоятелство по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове, с които претендира от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1088.17 лв., от които 907.72 лв. – главница дължима за периода 16.01.2015 г. – 16.10.2016 г., вкл., 159.64 лв. – договорна/възнаградителна лихва, дължима за периода 16.02.2015 г. -16.10.2016 г. и сумата от 20.81 лв. – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода 16.02.2015 г. до 25.01.2016 г., вкл. Претендира се и законната лихва върху сумата от 1067.36 лв., представляваща сбор от горепосочените главница, договорна/възнаградителна лихва и такса, считано от 04.09.2019 г., датата на депозираното заявление в съда до окончателното заплащане на сумите.
Претендират се и разноски в исково и заповедно производство.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на назначения от съда особен представител на ответната страна е постъпил отговор на исковата молба, с който се поддържа, че предявените от ищеца искове са допустими. Не се оспорва, че страните са били в облигационни отношения по сключения договор за стоков кредит. Оспорва се действието на клаузата за договорна лихва и по-точно противоречието й с добрите нрави, като се сочи, че размерът на претендираната възнаградителна лихва от 159.64 лв. е прекомерно висок и създава неравнопоставеност между страните.
Оспорва се по размер и наказателната лихва от 20.81 лв.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба-становище от ищцовото дружество, с която се заявява, че същото няма възражения да се даде ход на делото в отсъствието му. Поддържат се предявените искове и направените доказателствени искания. Оспорва се изцяло отговора на исковата молба, депозиран от особения представител на ответника по съображенията, изложени в депозираното делото писмено становище, което се поддържа. От името на ищцовото дружество се заявява, че са запознати с депозираното заключение по допусната по делото ССЕ, както и че ищецът няма въпроси към вещото лице и моли заключението му да бъде прието. В молбата-становище е обективиран и списък на разноските, сторени от ищеца по чл. 80 ГПК.
За ответника Р.Г.С., в съдебно заседание се явява в качеството на особен представител назначен от съда адв.А.Я. ***, чрез която в хода на делото по същество се поддържа, че претенцията за заплащане на главница е погасена по давност с 3-годишната кратка погасителна давност, тъй като се касае за периодични плащания. На следващо място се поддържа, че размера на договорената лихва е прекомерно висок и създава неравнопоставеност между страните.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2019 год. по описа на ***РС, на 04.09.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – ***, гр. С.срещу длъжника-ответник Р.Г.С. ***, за сумата от 1088,17 лева, от която: 907,72 лева – главница, дължима за периода от 16.01.2015 год. до 16.10.2016 год.; 159,64 лева – договорна/възнаградителна лихва за периода 16.02.2015 год. до 16.10.2016 год. и 20,81 лева – наказателна лихва за периода от 16.02.2015 год. до 25.01.2016 год. включително, ведно със законната лихва върху сумата от 1067,36 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/05.09.2019 год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 16.10.2014 год., ответникът е депозирал пред „Технополис България“ ЕАД искане за стоков кредит за закупуване на един брой преносим компютър НР на стойност 1059 лева. Декларирал е че му е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.8, ал.2 от ЗПК и общите условия за стоков кредит в размер на 1059,00 лева със срок 24 месеца, лихвен процент 17.88 лева, както и че му е предоставена информация по чл.19, ал.1 ЗЗЛД. На 16.10.2014 год. ответникът е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № ***, с който банката е отпуснала на ответника стоков кредит в размер на 1059,00 лева за закупуване на един брой преносим компютър на стойност 1069,00 лева от „Технополис България“ ЕАД. Страните уговорили срок за издължаване на кредита 24 месеца считано от датата на неговото усвояване, еднократно, безкасова по сметка на Търговеца. Уговорената между страните падежна дата била 16-то число на месеца. Уговорено било между страните и олихвяване на кредита с фиксиран лихвен процент – 17.88/ годишно или 0,0497% на ден. Видно от представения по делото погасителен план, падежът на последната погасителна вноска, включваща главница и лихва, е 16.10.2016 год. Видно от представените по делото общи условия, ответника като кредитополучател е запознат с тях, доколкото същите носят подпис на кредитополучател и тяхната автентичност не е оспорена по делото. Видно от представеното по делото уведомително писмо и служебен касов бон от 16.10.2014 год. банка е информирала търговеца за сключения между нея и ответника договор за финансиране на покупка и е фактурирало стойността на стоката.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 год. и приемо-предавателния протокол към него, „Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество в качеството му на цесионер вземанията си към ответника, в размер на 1088,17 лева, от които: 907,72 лева – главница; 159,64 лева – договорна лихва и 20,81 лева – наказателна лихва.
Видно от представеното по делото пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити по които цедента е прехвърлил с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 год. за извършената цесия, като цесионера е упълномощен да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента до длъжниците по прехвърлените вземания.
Видно от представената по делото разписка ответника Р.Г.С. е бил уведомен за извършената цесия на 12.04.2018 год.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че: Внесените суми по договор за стоков кредит № ***/16.10.2014 год. са в размер общо на общо 21,36 лева, с които са погасени: главница – 151,28 лева; договорна лихва – 59,81 лева и неустойка /санкционираща лихва – 0,27 лева; Вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от Р.Г.С., ЕГН **********, което е прехвърлено на ***с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 год. и пиремо – предавателен протокол към него и произтичащото от сключения между С. и „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № ***/16.10.2014 год., е в размер на общо 1113,56 лева, от които: главница – 907,72 лева; договорна лихва за периода 16.03.2015 год. до 16.10.2016 год. – 148,58 лева и наказателна лихва за периода от 16.02.2015 год. до 25.01.2016 год. – 57,26 лева. След 25.01.2016 год. /датата на прехвърляне на вземането/ не са извършвани плащания към ***за погасяване на задължението на Р.Г.С., ЕГН **********, произтичащото от сключения между С. и „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № ***/16.10.2014 год. Ответникът е изпаднал в забава от 16.02.2015 год., когато не е била погасена изцяло дължимата вноска съгласно погасителния план. Размерът на законната лихва за забава към деня на сключване на договора за стоков кредит № ***/16.10.2014 год. е 10,03 %. В чл.6 от договора е посочено, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент, който към датата на сключване на договора – 16.10.2014 год. е 17,88 %. Съгласно чл.12 от общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, т.е. 27,88%. Законната лихва за забава върху всяка падежирала и непогасена вноска за главница, за претендирания период 16.02.2015 год. до 25.01.2016 год. е в размер общо на 20,56 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По делото се установява, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение по договор за стоков кредит № ***/16.10.2014 год., както и че ответника не е изпълнил задължението си да погаси кредита съобразно приетия от страните по договора погасителен план, на посочените в него 24 броя месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва.
Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е извършил надлежно прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество. Съдът не установи представения по делото договор да не допуска това, напротив видно от представените по делото Общи условия, в чл.16 е предвидено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Ответникът е надлежно уведомен за цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент.
Видно от представения по делото договор за стоков кредит и погасителен план към него е, че всички неплатени погасителни вноски са с настъпил падеж към 04.09.2019 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, а извършеното прехвърляне на вземанията на частния правоприемник на кредитора – ищеца в настоящото производство, е извършено на 25.01.2016 год., т.е. вземането на новия кредитор, заявителя в заповедното производство по процесния договор към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред съда, е ликвидно и изискуемо.
Ето защо иска за главница в размер на 907,72 лева, дължима за периода от 16.01.2015 год. до 16.10.2016 год. включително, съгласно съдържащия се в Договора за стоков кредит № *** от 16.10.2014 год. погасителен план се явява основателен и доказан по размер и следва да се уважи.
Относно направеното оспорване вземането като погасено по давност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като в случая престацията на ответника представлява задължение за неделимо плащане. Договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв на периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Падежът на последната погасителна вноска е 16.10.2016 год. и от 17.10.2016 год. ответникът е в забава, пет годишния срок за погасяване на задължението по давност изтича на 17.10.2021 год., а заявлението по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 04.09.2019 год.
Искът за договорна/възнаградителна лихва следва да се уважи съобразно заключението на вещото лице, а именно за сумата 148,58 лева и за периода от 16.03.2015 год. до 16.10.2016 год., като за разликата над сумата от 148,58 лева до размера на 159,64 лева и за периода от 16.02.2015 год. до 16.03.2015 год., искът следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът не може да релевира възраженията на особения представител на ответника за накърняване на добрите нрави или за създаване неравнопоставеност между страните по договора за стоков кредит.
Следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от 1056,30 лева /представляваща сбор от главница и възнаградителна лихва/ считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред съда до окончателното изплащане на сумата.
Видно от
заключението на вещото лице наказателната лихва за периода от 16.02.2015 год.
до 25.01.2016 год. е в размер на 57,26 лева, като ищецът за посочения период
претендира сумата от 20,81 лева, поради
което и искът следва да се уважи в този размер – 20,81 лева.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по
чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени доказателства и изслушване на една експертиза.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи съобразно уважената част от исковете, като на същият следва да се присъдят разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 797,98 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на Р.Г.С. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на ***с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“***“№ *** представлявано от Г.А.Г. – ***, сумата от 907,72 лева – главница, дължима за периода от 16.01.2015 год. до 16.10.2016 год.; сумата от 148,58 лева – договорна/възнаградителна лихва за периода 16.03.2015 год. до 16.10.2016 год. и сумата 20,81 лева – наказателна лихва за периода от 16.02.2015 год. до 25.01.2016 год. включително, ведно със законната лихва върху сумата от 1077,11 лева /представляваща сборът от главницата и договорна/възнаградителна лихва/, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.09.2019 год. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/05.09.2019 год. по ч. гр. дело № ***/2019 год. описа на Районен съд Я.л, като за разликата над 148,58 лева до претендираният размер на договорна/възнаградителна лихва в размер на 159,64 лева и за периода от 16.02.2015 год. до 16.03.2015 год. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Р.Г.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“***“ № ***, представлявано от Г.А.Г. – ***, сумата от 797,98 лева – разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: