№ 8483
гр. *****, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169628 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
и субективно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответниците - Х. И. С., като титуляр на 1/4 идеални части от
процесния имот и И. К. С., като титуляр на 3/4 идеална част
от топлоснабдения имот, както следва от Х. И. С.: за сумата
в размер на 495,53 лева – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *****, ул. "*************"
****************, аб. № ***********, ведно със законната
лихва, от 03.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата в
1
размер на 84,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, за периода от 15.09.2021г. до 13.04.2023г.,
както и суми за дялово разпределение в размер на 18,37лв. –
главница, за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 03.05.2023г. до изплащане на вземането
и 4,28 лв. – мораторна лихва, за периода от 16.07.2020г. до
13.04.2023г., съответно от И. К. С., сумата в размер на по
1486,58 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020г. до
м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****,
ул. "*************" **************, аб. № ***********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.05.2023г., до изплащане
на вземането, сумата в размер на 253,50 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2021 г. до 13.04.2023г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 55,12 лв. –главница за периода
от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
03.05.2023г. до изплащане на вземането и 12,83 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 13.04.2023г, за
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.05.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 23425/2023 г. по описа на СРС,
45- ти състав.
В исковата молба „/ФИРМА/ *****” ** излага
твърдения, че ответниците са потребители в топлоснабден
имот с абонатен номер ***********, на топлинна енергия за
2
битови нужди, при което между тях и ищеца били
възникнали договорни правоотношения при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите не били заплатили дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021г. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия билa
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците.
В отговора на исковата молба ответникът Х. С. твърди,
че не е собственик на процесния имот. В отговора на
исковата молба ответникът И. С. излага доводи, че
претенцията е погасена по давност. Претендират разноски.
3
В съдебно заседание ищецът „/ФИРМА/ *****” **,
редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
64879/24.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Х. И. С., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
65678/24.02.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете спрямо него.
В съдебно заседание ответникът И. К. С., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Т., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
4
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията
си срещу вземането, поради което отричат съществуването
на спорното право, както и положителният факт на
плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния
срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 23425/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от
съда за предявяване на иск.
По делото от приетата справка по НБД е видно, че
лицето М.Д. С.а е починала на 29.08.2014г., като е оставила
за свои законни наследници съпруга си – И. К. С., К. И.а С.а
– дъщеря и Х. И. С. – син. Видно е че К. С.а се е отказала от
наследството на наследодателя си – налице е вписан отказ
5
от наследство по гр.д. № 66634/2014г. по описа на СРС, III
ГО, 91-ви състав. Съгласно чл. 53 от ЗН частта на отреклия
се от наследство уголемява дяловете на останалите
наследници. По гореконстатираното и на основание общите
правила по чл. 5, ал.1 и чл. 9 от ЗН И. С. е наследил ¾
идеални части части от наследството, а ответникът Х. С. ¼
идеална част. По делото обече са налични доказателства, че
и Х. С. се е отказал от наследството, оставено му от
наследодателя – М.Д. С.а, предвид приетото на л.92 от
досието по делото съдебно удостоверение по гр.д. №
66634/2014г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав. При това
положение единствен и пълноправен собственик на
процесния имот, на лично основание и като част от
наследствената маса, след смъртта на М. С.а се явява И. К.
С.. Процесният имот се установява, че е придобит по време
на брака на М. и И. С.и по силата на договори за покупко-
продажба на имот, обективирани в Нотариален акт за
покупко-продажба на имот № 70/18.04.2001г., Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №
71/18.04.2001г. и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 175/03.11.2003т., приети по делото. Също
така е видно, че имота е бил обект на публична продан,
като с постановление за възлагане от 07.10.2021г. е възложен
на трето за спора лице – Д.Л.. Видно е също така, че до дата
10.10.2022г., когато е подписан споразумителен протокол
между горепосоченото лице и ответника – И. С., имота е
ползван едниствено от ответника С.. Следователно предвид
6
процесния период от м.05.2020г. до м.04.2021г. по делото са
налице безспорни доказателства, че имота е бил
собственост и се е ползвал изцяло от ответника И. К. С. до
10.10.2022г.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС /без дата/,
се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в
сградата на ул. „*************” № 52, са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство”, като за целта е упълномощено
конкретно лице да подпише договор с /ФИРМА/. Като
необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва
собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници. От името на ЕС е
сключен договор № 1520/30.07.2002г. с /ФИРМА/, като
обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата
„топлинно счетоводство“ не е спорно в производството.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
7
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
единствено ответникът И. К. С. е страна по възникналото
облигационно правоотношение с "/ФИРМА/ *****“ **,
8
произтичащо от доставка на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, а именно ****************,
находящ се в град *****, ******************, за процесния
период от време. Това е така, тъй като констатираните
откази от наследство с обратна сила са заличили
последиците от наследяването и по този начин са отречени
правата на ответника Х. С. и сестра му, и са уголемили дела
на И. С., като вече пълноправен собственик на имота.
Видно е и с оглед посочения от ищеца период, че към дата
м. 04.2021г. имота се е ползвал единствено от ответника И.
С., въпреки, че ирелевантно за правния спор е
обстоятелството дали С. е обитавал имота, след като по
делото не са представени доказателства в рамките на
процесния период между трето за спора лице и
топлопреносното предприятие да е налице правоотношение
по доставка на топлинна енергия, което да изключва
отговорността на ответника. Определящо за задължението
за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството
"клиент на топлинна енергия" на ответника, което
произтича от правото му на собственост, а не от
фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което
по отношение на ответника се установи в производството.
Установи се че едва от дата 10.10.2022г. имота се владее от
трето за спора лице.
По изложеното съдът намира че исковете само на това
основание следва да се отхвърлят по отношение на
ответника Х. С., доколкото вписаният отказ от наследство
9
в особената книга на СРС по чл. 49 от ЗН не предполага
възникнало облигационно отношение между страните по
доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.
По отношение на ответника И. С. съдът намира, че ищецът
доказа, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за
процесния имот и период, като съдът подчертава, че
установи, че С. е пълноправен собственик на имота, но
предвид диспозитивното начало в гражданския процес се
произнася до размера на предявените суми от ищеца срещу,
ответника И. С., като титуляр на ¾ идеални части от имота.
Ответниците не оспорват доставеното от ищеца
количество топлонна енергия за процесния период в
процесния имот и размера на цената й, поради и което
съдът не допусна изслушване на СТЕ, и не ще коментира по
същество осъществяването на тези релевантни за спора
обстоятелства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. С. е
релевирал правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
10
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на „/ФИРМА/ *****” ** към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на „/ФИРМА/ С.”
** се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
11
подадено в съда на дата 03.05.2023г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди
дата 03.05.2020г. са погасени по давност. Началото на
процесния период е от м.05.2020г., като задължението за
м.05.2020г., става изискуемо след 15.07.2020г. Заявлението за
издаване заповед за изпълнение е подадено на 03.05.2023г.,
преди настъпване на изискуемостта, което означава, че
давността е прекъсната. Следователно към датата на
подаване на заявлението давността все още не е изтекла,
поради което правопогасяващото възражение за давност е
неоснователно.
По изложеното съдът намира, че исковете предявени
срещу ответника И. С. следва да бъдат уважени изцяло в
предвид релевираните от него възражения.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни, с оглед уважената и отхвърлена част от исковете.
На ищеца в заповедното производство следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 36,16 лева, съобразно
уважената част от исковете срещу ответника И. С., както и
сума в размер на 480,80 лева, за депозит за особен
представител на И. С., заплатена в хода на исковото
производство, както и сумата в размер на 55,58 лева за
държавна такса, присъдена с оглед претендираната от
12
ищеца срещу ответника И. С. сума, като титуляр на ¾
идеални части в исковото производство. Следва да му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 37,50 лева, както и на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 100,00 лева. Или на ищеца в заповедното
производство по предявените от него срещу И. С. искове
следва да му се присъдят разноски в размер на 73,66 лева, а
в исковото производство в размер на 636,38 лева.
На ответника Х. С. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
също му се следват присъждане на разноски. Ответникът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева, за реалното заплащане на което
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС са налице доказателства на л.123 от досието по
делото.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от „/ФИРМА/ *****” **, ЕИК
13
*************** срещу И. К. С., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, че И. К. С. дължи на
„/ФИРМА/ *****” **, сумата в размер на по 1486,58 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от м.05.2020г. до м.04.2021г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, ул.
"*************" № ******* *************, **********, аб.
№ ***********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
03.05.2023г., до изплащане на вземането, сумата в размер на
253,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2021 г. до 13.04.2023г., както и
суми за дялово разпределение в размер на 55,12 лв. –
главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 03.05.2023г. до изплащане на вземането
и 12,83 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до
13.04.2023г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
25.05.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 23425/2023 г. по
описа на СРС, 45- ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „/ФИРМА/ *****” **, ЕИК
*************** срещу Х. И. С., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че Х. И. С.
дължи на „/ФИРМА/ *****” **, сумата в размер на 495,53
14
лева – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020г. до
м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, ул.
"*************" ****************, аб. № ***********,
ведно със законната лихва, от 03.05.2023г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 84,50 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2021г. до 13.04.2023г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 18,37лв. –главница, за периода
от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
03.05.2023г. до изплащане на вземането и 4,28 лв. –
мораторна лихва, за периода от 16.07.2020г. до 13.04.2023г.,
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.05.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 23425/2023 г. по описа на СРС,
45- ти състав.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„/ФИРМА/ *****” **, ЕИК ***************, сумата в
размер на 73,66 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„/ФИРМА/ *****” **, ЕИК ***************, сумата в
размер на 636,38 лева, деловодни разноски в исковото
15
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „/ФИРМА/ *****” **, ЕИК ***************
ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. С., ЕГН **********, сумата в размер
на 480,00 лева, деловодни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – „/ФИРМА/ *****” **.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16