ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 436
Велико Търново, 06.10.2023
г.
Административен
съд – Велико Търново, VII-ми адм. състав,
в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията частно адм.
дело № 582/2023г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.
Образувано въз основа на
Определение № 9226/03.10.2023г., постановено по АД № 9848/2023г. по описа на
ВАС, с което е отменено Определение, постановено по АД № 397/2023г. на АСВТ и
делото е върнато на същия съд.
Производството пред първа
инстанция има за предмет жалба на Р.Н.Д. срещу Заповед
рег. № 4581з-1503/21.06.2023г. на ректора на Академията на МВР. Същата
Заповед има характер на Разпореждане за
предварително изпълнение/РПИ/ на предходна заповед, което разпореждане е
издадено в хипотезата на чл.60, ал.3 от АПК, т.е. след постановяване на акта.
Става въпрос за ПИ на Заповед рег. № 4581з-1169/22.05.2023г.
на ректора на АМВР, с която участието на жалбоподателя, като стажант в курс за
първоначално професионално обучение, е прекратено преди завършване на срока на
обучение, поради слаб успех.
В жалбата се съдържат
оплаквания, че липсват основания за предварително изпълнение на заповедта за
прекратяване на обучението. Освен това, че ПИ на същата ще причини на
жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда. От една страна би се
наложило при позитивен за него резултат да започне курса отначало, а от друга
би следвало да заплати разноските за обучението. Мотивите на разпореждането
били общи и формални, като не дават представа каква специфична информация би
получил стажантът при продължаване на обучението в АМВР. ПП на жалбоподателя
счита, че обучението на полицейския служител се извършва въз основа на ПЗНА,
които са обнародвани в ДВ и поради това не са тайна/цитира конкретно инструкции
и наредби на МВР/. Счита Заповедта от 21.06.2023г. за ПИ на заповедта за
прекратяване на участието на стажанта в курса на обучение за нищожна, т.к. е
издадена от ректора на АМВР към момента, когато първоначалната заповед е вече
оспорена по адм. ред пред министъра на вътрешните работи.
С тези съображения,
подробно изложени в подадената жалба, се иска от съда да отмени Разпореждането за предварително
изпълнение/обективирано в Заповедта то 21.06.023г., посочена по-горе/ на
Заповедта за прекратяване на участието на стажанта в курса на обучение в
АМВР/от 22.05.2023г./. Претендира възстановяване на сторените разноски за ДТ.
Ответникът представя административната
преписка, но не ангажира становище по жалбата. Упълномощеният ПП в ЧКЖ пред ВАС
поддържа, че Заповедта за ПИ на заповедта за отстраняване от обучение е
мотивирана със защитата на важен държавен и обществен интерес. Позовава се на Учебния план за това,
че обучението е разделено в две части – базово и специализирано обучение.
Последното обхваща материя, съдържаща специфични данни, които не са всеизвестни
и касаят съответните структури на МВР, тактика на прилагане на полицейските
правомощия и информация, касаеща пряко
противодействието на престъпността. Това са данни, които ако биха били изнесени
от стажанта могат да причинят вреда на държавата и населението в съотв. територия
на ОДМВР. ПП на МВР настоява и на това, че жалбоподателят не ангажира
доказателства за засягането на личен интерес, който да е противопоставим на
държавния и обществен такъв, визиран в оспорената Заповед/Разпореждане за ПИ.
Съдът, като взе предвид
доказателствата, представени с административната преписка, намира за установено от фактическа страна
следното:
1.Със
заповед на гл. секретар на МВР Р. Ник. Д. е изпратен на курс за първоначално
професионално обучение в Център за специализация и професионална
подготовка/ЦСПП/ при Академията на МВР,
намиращ се в гр. Казанлък. Считано от 09.01.2023г. същият има качеството
„стажант“.
2.Обучението
е с продължителност 8 месеца. Съгласно чл.17 от Наредба №8121з -
433/16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от МВР, включва
базов и специализационен етап. Провеждат се теоретични, практически и смесени
модули, както и практически стажове.
3.Поради
слаб успех участието на стажант Д. в посочения курс на обучение е прекратено
със № Заповед рег. № 4581з-1169/22.05.2023г. на ректора на АМВР и е отстранен
от Центъра за обучение.
3.1. Заповедта за
прекратяване на обучението му в ЦСПП е връчена на 23.05.2023г. и е обжалвана по
адм. ред пред министъра.
4. На 21.06.2023г., т.е.
след приключване на базовия етап на обучението според Учебния план, е издадена
оспорената понастоящем пред съда Заповед рег. № 4581з-1503/21.06.2023г. на
ректора на Академията на МВР, с която е постановено предварително изпълнение на
предходната Заповед от 22.05.2023г./вж. т.3 по-горе/.
4.1. Заповедта за
предварителното изпълнение на предходната е връчена на 21.06.2023г. Тридневният срок по
чл.60, ал.5 от АПК за оспорването му изтича на в почивен ден/24.06.2023г./.
Поради това депозирането на жалбата в първия работен ден, на 26.06.2023г. е в
срок. Жалбата срещу Разпореждането за ПИ може да се подаде, независимо дали се
оспорва ИАА, чието изпълнение Разпореждането обезпечава.
5.Като фактическо основание
за оспорената Заповед на ректора на АМВР е посочено, че предварителното
изпълнение на предходната му заповед от 22.05.2023г. се налага, за да се
защитят държавния и обществен интерес в процеса на противодействие на
престъпността.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните изводи по правото:
В процесната Заповед се
съдържат мотиви за предварително
изпълнение на предходна такава и разпореждане в този смисъл. Поради
което е налице годен предмет на съдебен контрол. Според данните от ДС на АСВТ е
налице жалба срещу първоначалния акт, за
което е образувано АД № 420/2023г. на АСВТ, при което в същото и не се
разглежда искане за спиране по чл.166 от АПК.
Поради което макар и противоречиви съображенията в жалбата се тълкуват в
интерес на жалбоподателя като искане за отмяна на РПИ по чл.60, ал.5 от АПК.
Постановеното от ВАС Определение № 9226/03.10.2023г. по АД №
9848/2023г. по описа на същия съд разрешава /окончателно, според чл. 235 от АПК/
въпроса дали оспорената Заповед е нищожна. Същата според върховните магистрати
е валиден акт. Поради това АСВТ дължи произнасяне по въпроса за нейната материална
законосъобразност.
По аргумент от чл. 60, ал.
1 от АПК, органът, издал съответния административен акт, разполага с
правомощието да разпореди неговото предварително изпълнение, какъвто именно е и
разглежданият случай. Налице е редовно упражняване на определени от закона
правомощия, от органа, издал акта за отстраняване на стажанта от обучение.
Разпореждането за ПИ,
обективирано в процесната Заповед, е издадено в писмена форма и съдържа
изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Освен
възпроизвеждането на законовите текстове, каквото действително е налице, в
мотивната част са посочени и конкретните съображения на органа за допускането
на предварително изпълнение. Съответствието на изложените от административния
орган мотиви с установените в производството факти, не касае формалната, а
материалната законосъобразност на акта. Не се установи при издаването на
оспореното Разпореждане, да са допуснати пороци във формата и процесуални нарушения,
които да засягат валидността на същото.
Настоящият състав на съда
счита, че Разпореждането за предварително изпълнение на предходната заповед на
ректора на АМВР е материално
законосъобразно, поради следното:
В нормата на чл.60, ал.1 от АПК законодателят е предвидил предпоставките, които могат да обосноват предварителното изпълнение
на един ИАА. Нормата гласи, че в административния акт се включва разпореждане
за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури
животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда.
Според изложените в
оспорената Заповед мотиви АО се е позовал на защитата на особено важен държавен
и обществен интерес. Противно на изложеното в жалбата мотивите му са конкретни
и са подкрепени от доказателствата, приложени в преписката. Потвърждава се от фактическа страна, че Заповедта за
отстраняване на стажанта от обучение е обжалвана пред МВР и не е влязла в сила.
Поради това, обучението на стажанта продължава. Междувременно същото навлиза в
етап на специализирано обучение, като придобитите знания и умения от същия,
застрашават особено важни държавни и обществени интереси, каквито са
организацията на охранителната дейност, опазването на обществения ред и
безопасността на движените по пътищата на Републиката. Защото видно от
приложимата Наредба и представения Учебен план/вж. л.31 и сл./, обучението
навлиза в етапа, когато се преподава информация за придобиване на знания и
умения за тактика на прилагане на
полицейските правомощия, специализирана стрелкова подготовка, полицейска лична
защита, тактика на изпълнение на патрулно постовата дейност и пътния контрол. В
резултат обучаемите получават специфична информация, касаеща пряко
противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Настоящият
съдебен състав сподели този извод и
намира, че действително този вид информация е специфична и не следва да се
разпространява, да става всеизвестна, т.к. би застрашила както самите
полицейски служители, така и гражданите. Поради което предварителното
изпълнение на заповедта за отстраняване на стажанта от обучение действително
охранява важен държавен и обществен
интерес, какъвто е опазването на обществения ред и сигурност.
При тези данни съдът
намира, че в процесната Заповед е ясно посочено в какво се изразява защитения държавен
интерес от страна на АО. Напротив, от страна на жалбоподателя не се сочи значим
личен интерес, който да се противопостави на обществения и при това да го
преодолява. Твърдените в жалбата значителни вреди като загуба на време и
парични средства не са нито значителни, нито трудно поправими по естеството си,
нито доказани. Освен това, такъв род оплакване е относимо към производството по
чл.166, ал.2 от АПК, а не към това по чл.60, ал.5 от АПК, в каквото се намираме
понастоящем.
По
изложените мотиви съдът намери подадената жалба за отмяна на Разпореждането за предварително изпълнение
на заповед на ректора на АМВР от 22.05.2023г., инкорпорирано в Заповед рег. №
4581з-1503/21.06.2023г. на ректора на Академията на МВР за неоснователна.
Следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора разноски не се присъждат, т.к. не са поискани от ответника.
Водим от горното и на основание чл. 60,
ал. 6 от АПК, съдът в посочения състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователна, жалбата на Р.Н.Д. срещу Разпореждането
за предварително изпълнение на Заповед рег. № 4581з-1169/22.05.2023г. на ректора на
АМВР, което разпореждане е обективирано
в Заповед рег. № 4581з-1503/21.06.2023г. на ректора на Академията на МВР.
Определението подлежи на обжалване пред
ВАС, с ЧЖ в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.
Определението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: