Разпореждане по дело №316/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.422ал.1 ГПК.

ИЩЕЦЪТ „. И. БАНКА“АДгр.С.,ЕИК**П. от изпълнителния директор Д.К.К. и члена на УС И.Р.И.,чрез пълномощника му юрисконсулт С. Д.,твърди в исковата молба,че вземането на Банката произтича от запис на заповед,издаден на 15.ІХ.2008год. в гр.С. от „. билд“ЕООДгр.С. за сумата 160 000лв.,авалиран от Р. Б. Д.,ЕГН*.Указано е местоизпълнението на задължението,както и заплащането в брой на „ПИБ“АДгр.С..Ищецът е подал заявление до СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417ал.1 ГПК въз основа на документ за сумата 78 170.96лв.,представляваща частична претенция от главницата по записа на заповед.Твърди,че записът на заповед е предявен за плащане на издателя с нотариална покана с рег.№3655,том І,акт 81 на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК,връчена лично,а на авалиста е предявен за плащане с нотариална покана с рег.№3656,том І,акт 82 на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК,връчена лично.Ищецът твърди,че до момента на връчване на поканите,издателят и авалиста не били пристъпили към реално плащане на сумата по записа на заповед.Те не изпълнили задължението си и в срока,даден с нотариалните покани,не извършили плащане на процесната сума.Поради което за Банката-поемател е налице правен интерес да пристъпи към принудително събиране на вземането си.По образуваното ч.гр.д.№1250/2014год. СРС на основание чл.417ал.1 ГПК е издал заповед за незабавно изпълнение№677/30.ХІІ.2014год.,съгласно която „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК**и Р. Б. Д.,ЕГН* са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ПИБ“АДгр.С. сумите:78 170.96лв.-частично от главницата по запис на заповед,издаден на 15.ІХ.2008год. за сума в размер на 160 000лв. от „. билд“ЕООДгр.С. и авалиран от Р. Б. Д.,законна лихва,считано от 23.ХІІ.2014год. до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в размер на 1 702лв. за юрисконсулско възнаграждение и 1 563.42лв. платена ДТ.Издаден е изпълнителен лист на ищеца въз основа на тази заповед за незабавно изпълнение на 5.І.2015год..Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изп.д.№86/2014год. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски,с рег.№881 на КЧСИ.Тъй като ответниците са оспорили вземането на ищеца в срока по чл.414 ГПК,с разпореждане№589/16.ІІІ.2015год. по ч.гр.д.№1250/2014год. СРС е указал на ищеца да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането му,в едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда.Поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК,за да установи съществуването на вземането срещу ответниците.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да се признае за установено,че съществува вземане на „. И. банка“АДгр.С. от „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК** и Р. Б. Д.,ЕГН*-длъжници по запис на заповед,издаден на 15.ІХ.2008год. от „. билд“ЕООДгр.С. за сумата 160 000лв. и авалиран от Р. Б. Д.,за сумата от 78 170.96лв.,представляваща част от главницата от 160 000лв. по записа на заповед от 15.ІХ.2008год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 23.ХІІ.2014год. до окончателното изплащане на вземането и разноски в заповедното производство,от които 1 563.42лв. внесена ДТ и 1 702лв. за юрисконсулско възнаграждение,за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №677/30.ХІІ.2014год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 5.І.2015год.,като му се присъдят и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК

ОТВЕТНИКЪТ„. БИЛД“ЕООДгр.С.,ЕИК****,П. от управителя Р. Б. Д.,чрез пълномощника му адв.С.Н.-С.,със съдебен адрес гр.С.,ул.“Бузлуджа“№11,.2,офис 8-9,подава писмен отговор вх.№2034/14.V.2015год. на исковата молба/с дата на пощенското клеймо 13.V.2015год./.Твърди,че предявеният с исковата молба запис на заповед от 15.ІХ.2008год.,от който произтича вземането на ищеца за сумата 160 000лв.,е недействителен,поради липсата на основен задължителен реквизит,а именно подпис на издателя „. Билд“ЕООДгр.С.,представляван от управителя Р. Д..Отсъствието на който и да е задължителен реквизит е основание за нищожност на сделката.Съгласно чл.536ал.1 ТЗ документ,който не съдържа някой от посочените в чл.535ал.1 ТЗ реквизити,не е запис на заповед.Налице е недействителност на ефекта,до непораждане на менителнично задължение.След като записа на заповед е недействителен и неговия издател не е поел валидно задължение за плащане,то и ответникът,като авалист,също няма такова задължение.Поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли от съда,като му се присъдят направените по делото разноски,съгласно списъка по чл.80 ГПК.Освен това записът на заповед е издаден за обезпечение на задължението на дружеството по договор за банков кредит№068LD-S-000004/15.ІХ.2008год.Твърди,че „. билд“ЕООДгр.С. няма задължение в размер на 78 170.96лв. по този договор към Банката,поради което е налице неяснота по какъв начин е определена претендираната сума.Не е ясно дали тази сума представлява просрочена главница или в нея са включени и дължими договорни лихви,чийто размер при условие на евентуалност оспорва с твърдение за прекомерност и нищожност на основание чл.26ал.1пр.3 ЗЗД,както и прави възражение за погасяването им по давност.

ОТВЕТНИКЪТ Р. Б. Д.,ЕГН*,чрез пълномощника му адв.С.Н.-С.,със съдебен адрес гр.С.,ул.“Бузлуджа“№11,.2,офис 8-9,подава писмен отговор вх.№2033/14.V.2015год. на исковата молба/с дата на пощенското клеймо 13.V.2015год./.С писменият отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.Твърди,че предявеният с исковата молба запис на заповед от 15.ІХ.2008год.,от който произтича вземането на ищеца за сумата 160 000лв.,е недействителен,поради липсата на основен задължителен реквизит,а именно подпис на издателя „. Билд“ЕООДгр.С.,представляван от управителя Р. Д..Отсъствието на който и да е задължителен реквизит е основание за нищожност на сделката.Съгласно чл.536ал.1 ТЗ документ,който не съдържа някой от посочените в чл.535ал.1 ТЗ реквизити,не е запис на заповед. Налице е недействителност на ефекта,до непораждане на менителнично задължение.След като записа на заповед е недействителен и неговия издател не е поел валидно задължение за плащане,то и ответникът,като авалист,също няма такова задължение.Поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли от съда,като му се присъдят направените по делото разноски.Претендира за съдебните разноски по водене на делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник юрисконсулт С.Д.,становището на ответниците по иска и техният пълномощник адв.С.Н.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорни факти по делото:

На 15.ІХ.2008год. между „. И. банка“АДгр.С.,ЕИК**,в качеството на кредитор и „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК**,в качеството на кредитополучател,е сключен договор№068068LD-S-000004 за банков кредит в размер на 150 000лв. за извършване на ремонт на вилна сграда в махала „Г.“,с.С.,Община С..Крайният срок за погасяване на кредита е 28.ІХ.2018год.,а ползваният кредит се погасява съгласно погасителен план-приложение№1,който е неразделна част от договора.Кредитът е обезпечен,съгласно чл.23б.“б“ от договора,със запис на заповед,издаден от „. билд“ЕООДгр.С. в полза на банката за сумата 160 000лв.,с уговорка „без протест“ и „без разноски“,платим на предявяване и авалиран от едноличния собственик на капитала Р. Б. Д.,ЕГН*.В раздел ХІІІ чл.28 от договора е предвидена правна възможност банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем,при наличието на договорените предпоставки.Страните са договорили-чл.11-за ползвания кредит кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за лева,увеличен с надбавка от 5.9093 пункта,като към датата на сключване на договора,базовият лихвен процент на банката е 6.5907%.А съгласно чл.19 от договора дължимите,но неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в чл.11 лихвен процент плюс надбавка от 20 пункта.

На 15.ІХ.2008год. в гр.С. е издаден запис на заповед от „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК**,П. от управителя Р. Б. Д.,който безусловно се задължава срещу предявяването на този запис на заповед до 30.Х.2018год. да плати на „ПИБ“АДгр.С. сумата 160 000лв.Сумата е платима в „ПИБ“ гр.С.,бул.“България“№80В без разноски и без протест.Записът на заповед е авалиран от Р. Б. Д.,ЕГН*.

От приложените в ч.гр.д.№1251/2014год. по описа на СРС доказателства се установява,че усвоеният кредит по договор №068LD-S-000004/15.ІХ.2008год. е погасяван частично.Към 22.ХІІ.2014год. кредитът е бил просрочен,считано от 28.ХІІ.2011год. с 1 156дни.По кредита са били просрочени 36броя погасителни вноски по договорна лихва и главница.Просрочената и изискуема главница,считано от 28.ХІ.2011год. до 22.ХІІ.2014год. е в размер на 130 865.67лв.,просрочената договорна лихва,начислена съгласно чл.11 от договора за кредит,за периода от 28.ІІІ.2012год. до 18.ХІІ.2014год. е в размер на 48 411.84лв.,а просрочената наказателна лихва,начислена съгласно чл.19 от договора за кредит,за периода от 28.ХІІ.2011год. до 22.ХІІ.2014год. е в размер на 13 335.60.Кредитополучателят дължал и комисионна за управление на кредита,ведно с начислени лихви за неразрешен овърдрафт,в размер на 5 557.82лв.Или общо дължимите от кредитополучателя суми към 22.ХІІ.2014год. са в размер на 198 170.93лв.Ето защо с нотариална покана рег.№3650,том І,акт 79 на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК,получена лично от кредитополучателя с обратна разписка№79/24.VІІ.2014год.,същият е бил уведомен и поканен да заплати в 7дневен срок натрупаните просрочени суми по кредита.Уведомен е,че ако в срока за доброволно изпълнение не погаси натрупаните просрочия по кредита,банката на основание чл.28.2б.“а“ от договора за кредит ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем в пълен размер.Тъй като дължимите суми не били изплатени в срока за доброволно изпълнение,“ПИБ“АДгр.С. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 120 000лв.Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №678/30.ХІІ.2014год. по ч.гр.д.№1251/2014год. на СРС длъжникът „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК** е осъден да заплати на „ПИБ“АДгр.С.,ЕИК** сумата 120 000лв.,от която:главница в размер на 52 694.74лв.,договорна лихва в размер на 48 411.84лв.,начислена съгласно чл.11 от договора за кредит от 15.ІХ.2008год. за периода от 28.ІІІ.2012год. до 18.ХІІ.2014год.,наказателна лихва в размер на 13 335.60лв.,начислена съгласно чл.19 от договора за кредит от 15.ІХ.2008год. за периода от 28.ХІІ.2011год. до 22.ХІІ.2014год. и такси/комисионни/ за управление на кредита,начислени на 19.ІХ.2012год.,ведно с лихва за неразрешен овърдрафт върху нея,на 19.ІХ.2013год. и на 19.ІХ.2014год. в размер на 5 557.82лв.,ведно със законните лихви върху главницата,считано от 23.ХІІ.2014год. до окончателното изплащане на вземането,както и разноските по ч.гр.д.№1251/2014год. по описа на СРС,от които ДТ в размер на 2 400лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 230лв.,като е издаден изпълнителен лист за горепосочените задължения на ответника на 5.І.2015год..Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са влезли в сила,като необжалвани в законоустановения срок.Образувано е изп.д.№86/2014год. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски,с рег.№881 на КЧСИ.

На 15.VІІ.2014год. кредиторът „ПИБ“АДгр.С.,ЕИК** е изпратил нотариална покана до „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК**,като издател на запис на заповед от 15.ІХ.2008год. за сумата 160 000лв.,с която му предявява за плащане издадения запис на заповед.Нотариалната покана е получена лично от управителя на „. билд“ЕООДгр.С. Р. Б. Д. с разписка№81,том І,рег.№3655/24.VІІ.2014год. на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК.

На 15.VІІ.2014год. кредиторът „ПИБ“АДгр.С. е изпратил нотариална покана до Р. Б. Д.,ЕГН*,който е авалирал запис на заповед,издадена на 15.ІХ.2008год. от „. билд“ЕООДгр.С.,за сумата 160 000лв.,с която му предявява за плащане авалираната от него запис на заповед.Нотариалната покана е получена лично от Р. Д. с разписка№82,том І,рег.№3656/24.VІІ.2014год. на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК.

Тъй като издателят и авалистът не са пристъпили към реално плащане на сумата по записа на заповед,на 29.ХІІ.2014год. „ПИБ“АДгр.С. подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК до СРС за сумата 78 170.96лв.,представляваща част от главницата по запис на заповед от 15.ІХ.2008год. за 160 000лв.Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ№677/30.ХІІ.2014год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на СРС,с която „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК120614260 и Р. Б. Д. са осъдени солидарно да заплатят на „ПИБ“АДгр.С.,ЕИК** сумата 78 170.96лв.,представляваща част от главницата по запис на заповед от 15.ІХ.2008год. за 160 000лв.,ведно със законните лихви върху тази сума,считано от 23.ХІІ.2014год. до окончателното изплащане на задължението,както и разноски по делото в размер на 3 265.42лв.,от които платена ДТ в размер на 1 563.42лв. и 1 702лв. юрисконсулско възнаграждение.Образувано е изп.д.№88/2015год. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски,с рег.№881 на КЧСИ.

В законоустановения срок по чл.414ал.2 ГПК длъжниците „. билд“ЕООДгр.С. и Р. Б. Д. са подали възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение№677/30.ХІІ.2014год. и изпълнителен лист от 5.І.2015год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на СРС.С разпореждане№589/16.ІІІ.2015год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на СРС е дадено указание на заявителя „ПИБ“АДгр.С.,че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу „. билд“ЕООДгр.С. и Р. Б. Д..Разпореждането е връчено на банката на 27.ІІІ.2015год.,а на 6.ІV.2015год. е предявен искът по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането на „ПИБ“АДгр.С. срещу длъжниците „. билд“ЕООДгр.С. и Р. Б. Д..

Вещото лице по назначената СИЕ К. Х. в заключението си твърди,че на 15.ІХ.2008год. между „ПИБ“АДгр.С. и „. билд“ЕООДгр.С. е сключен договор№068LD-S-000004 за банков кредит в размер на 150 000лв. за извършване на ремонт на вилна сграда в махала „Г.“,с.С..Срокът за усвояване на кредита е 15.Х.2008год.Лихвеният процент по кредита към датата на сключване на договора е 12.5% за редовна лихва и наказателна лихва за просрочени плащания в размер на договорения лихвен процент от 12.5% плюс надбавка от 20 пункта.На 19.ІХ.2008год. кредитът в размер на 150 000лв. е изцяло усвоен от кредитополучателя по банковата му сметка.За периода от датата на усвояване на кредита до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,от страна на кредитополучателя са направени вноски общо в размер на 96 859.69лв.,с които банката е погасила:главница в размер на 19 134.33лв.,редовна лихва по чл.11 от договора в размер на 70 858.99лв.,наказателна лихва по чл.19 от договора в размер на 978.96лв.,комисионни в размер на 5 687.41лв. и такси в размер на 200лв.Справка за направените плащания е посочил в приложение№3 към заключението.Непогасените задължения по договора за банков кредит от 15.ІХ.2008год. са:непогасена главница към 28.ХІІ.2011год. в размер на 130 865.67лв.,непогасена редовна лихва по чл.11 от договора в размер на 48 411.78лв.,начислена за периода от 28.ІІІ.2012год. до 18.ХІІ.2014год.,непогасена наказателна лихва по чл.19 от договора в размер на 13 335.58лв.,начислена за периода от 28.ХІІ.2011год. до 22.ХІІ.2014год. и комисионни за управление на кредита и лихви върху неразрешен овърдрафт в размер на 5 557.82лв.-изчисленията на вещото лице са представени в приложение№1 и 3 към заключението.Вещото лице твърди,че претендираната сума от 78 170.96лв. представлява остатък от непогасената главница по кредита,след приспадане на частично претендираната главница в размер на 52 694.74лв. по ч.гр.д.№1251/2014год. по описа на СРС.Вещото лице счита,че банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 18.ХІІ.2014год.,тъй като до тази дата са начислявани лихвите.Твърди,че след 19.ХІІ.2014год. няма извършени плащания по кредита,поради което дължимата главница към 6.ІV.2015год. ще бъде в същия размер,който е посочил в заключението.

Съдът възприема заключението на вещото лице изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

Ответникът „. билд“ЕООДгр.С. представя и удостоверение изх.№10966/1.ІХ.2015год. по изп.д.№86/2014год. на ЧСИ Петко Мачкърски,с рег.№881 на КЧСИ,от което е видно,че той е погасил част от задълженията си към банката.Но това доказателство е ирелевантно към предмета на иска по чл.422 ГПК,съгласно т.10 от ТР№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл.422ал.1 ГПК,за установяване вземането на “Първа И. банка“АДгр.С.,предмет на заповед за незабавно изпълнение№677/30.ХІІ.2014год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на Смолянски районен съд в размер на 78 170.96лв.,ведно със законните лихви върху главницата,считано от 23.ХІІ.2014год.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,както и разноските в заповедното производство в размер на 3 265.42лв.,от които ДТ в размер на 1 563.42лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 702лв..

Предявеният от ищеца „ПИБ“АДгр.С. установителен иск по чл.422ал.1 ГПК е процесуално допустим,тъй като е подаден в законоустановения срок по чл.415ал.1 ГПК,след като длъжниците „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК** и Р. Б. Д.,ЕГН* са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №677/30.ХІІ.2014год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на СРС.Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна,съществуването на вземането си,предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417т.9 ГПК/решение№138/25.VІ.2010год. по т.д.№927/2009год. ІІт.о. на ВКС-постановено по реда на чл.290 ГПК/.От обстоятелствената част и петитума на исковата молба,безспорно се установява,че ищецът „ПИБ“АДгр.С. е предявил иска по чл.422ал.1 ГПК,за да установи вземането си в размер на 78 170.96лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 23.ХІІ.2014год. до окончателното и изплащане и 3 265.42лв. съдебни разноски в заповедното производство,за което е издадена заповед за изпълнение №677/30.ХІІ.2014год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на СРС.А заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена въз основа на документ по чл.417т.9 ГПК-запис на заповед,издадена от „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК*** на 15.ІХ.2008год.,с която дружеството безусловно се задължава да плати на поемателя „ПИБ“АДгр.С. при предявяване на записа на заповед в срок до 30.Х.2018год. сумата 160 000лв. без разноски и без протест,която е авалирана от ответника Р. Б. Д.,ЕГН*,при условията,при които е издавен в полза на Банката.Исковата молба определя пределите на търсената съдебна защита.Предявяването на иска по чл.422ал.1 ГПК е процесуално действие,съставляващо част от проведеното заповедно производство,тъй като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В производството по предявен установителен иск за съществуване на вземането по чл.422ал.1 ГПК ищецът-кредитор следва да установи съществуването на факта,от който произтича вземането му-в случая запис на заповед от 15.ІХ.2008год. за сумата 160 000лв.,платим при предявяване до 30.Х.2018год.,както и наличието на законоустановените реквизити в тяхната кумулативна наличност,а длъжникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането,които могат да бъдат-за нищожност,за унищожаемост или относителна недействителност на сделката,от която произтича изпълняемото право.Това могат да бъдат както абсолютни възражения на длъжника срещу формата и/или съдържанието на клаузи от документа,които освобождават от отговорност,на извършено плащане или на недействителност на материализирано в документа волеизявление.Наред с това длъжникът може да противопостави и всякакви други възражения.Предметът на доказване по установителния иск по чл.422ал.1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство.

Ответниците-длъжници правят възражение,че процесната запис на заповед е недействителна/нищожна/,тъй като не съдържа всички изискуеми законови реквизити,съгласно изискванията на чл.535 ТЗ и по специално липсва подпис на издателя на записа на заповед „. билд“ЕООДгр.С..В представения по делото запис на заповед,издаден на 15.ІХ.2008год. не фигурира положен подпис на мястото на издателя „. билд“ЕООДгр.С..Подпис е положен преди основния текст на записа,с който подпис е декларирано изявлението „без протест и разноски“,но не и безусловното задължение за плащане на сумата 160 000лв.Твърдят,че е налице недействителност на ефекта до непораждане на менителнично задължение,в който смисъл е и трайната съдебна практика.

Записът на заповед е абстрактна,едностранна и формална правна сделка,по силата на която едно лице,наречено издател,обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице/поемател/ или на лице,посочено в заповедта от поемателя.Записът на заповед е абстрактна сделка,при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието,поради което не е условие за действителност на ефекта.В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя.За действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването на строго определена форма,като задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ.Това са:1.наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика,на който е написан,2.безусловно обещание да се плати определена сума пари,3.падеж,4.място на плащането,5.името на лицето,на което или на заповедта на което трябва да се плати,6.дата и място на издаването и 7.подпис на издателя.Подписът следва да е положен саморъчно и да следва текста на документа.Процесният запис на заповед не съдържа всички предписани от закона реквизити по чл.535 ТЗ,обуславящи неговата действителност.Видно от съдържанието му,липсва подпис на издателя на записа на заповед-задължителен реквизит по чл.535т.7 ТЗ.В представения по делото менителничен документ срещу отбелязаното с думи „издател „. билд“ЕООДгр.С.“ липсва поставен подпис на управителя на дружеството Р. Б. Д..Подпис е положен в горната част на документа,след наименованието „запис на заповед“,издадена в гр.С.,15.ІХ.2008год. за сумата 160 000лв. „без разноски и протест“,като подписът е положен преди основния текст в записа,с който е поето безусловното задължение за плащане на сумата 160 000лв. на поемателя „ПИБ“АДгр.С. при предявяване до 30.Х.2018год.Ето защо в случая е налице неяснота кога е положен подписа на издателя-при издаване на записа на заповед или при предявяването на ефекта на издателя.Строго формалния характер на записа на заповед изключва възможността да се тълкува изявлението на издателя,поради което тази неяснота следва да се приравни на липса на подпис.За да е редовен и валиден записа на заповед трябва да съдържа императивно установеното в чл.535 ТЗ съдържание,тъй като по своята правна природа записът на заповед е абстрактна правна сделка,с която се поемат задължения и за да се ограничат възможностите за недействителни волеизявления,целящи пораждане на менителнични субективни права и задължения,законодателят е въвел строги,формални изисквания към съдържанието на този вид менителничен ефект.Отсъствието на който и да е от реквизитите е основание за нищожност на сделката.Затова,съгласно чл.536ал.1 ТЗ,документ,който не съдържа някой от посочените в чл.535 ТЗ реквизити,не е запис на заповед.В случая липсата на подпис на издателя на записа на заповед-чл.535т.7 ТЗ,води до недействителност на ефекта до непораждане на менителнично задължение.Поради което и искът за установяване дължимостта на вземането в размер на 78 170.96лв.,произтичащо от този запис на заповед,е неоснователен.

Така предявеният иск е неоснователен и тъй като обезпеченият с процесния запис на заповед от 15.ІХ.2008год. банков кредит,не е бил обявен на длъжника за изцяло и предсрочно изискуем.Безспорно се установи по делото,че на 15.ІХ.2008год. е сключен договор№068LD-S-000004 между кредитора „. И. банка“АДгр.С. и кредитополучателя „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК** за банков кредит в размер на 150 000лв. за извършване на ремонт на вилна сграда в махала „Г.“,с.С..Няма спор и че за обезпечаване на кредита,съгласно чл.23б.“б“ от договора,кредитополучателят „. билд“ЕООДгр.С. е издал на 15.ІХ.2008год. запис на заповед за сумата 160 000лв.,с уговорка „без протест“ и „без разноски“ в полза на „ПИБ“АДгр.С.,платим на предявяване до 30.Х.2018год.,който е авалиран от едноличният собственик на капитала и управител на „. билд“ЕООДгр.С. Р. Б. Д.,ЕГН*.Договорът за банков кредит е уреден в разпоредбите на чл.430-432 ТЗ.Нормативни правила относно банковото кредитиране има също в Закона за кредитните институции и нормативните актове по прилагането му.Съгласно разпоредбата на чл.430ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Договорът за банков кредит под страх от недействителност се сключва в писмена форма-чл.430ал.3 ТЗ.Съществените елементи и по-важни особености на договора за банков кредит са:1.обект на договора е отпускане на определена парична сума,2.паричната сума се отпуска за определен срок,3.заемателят заплаща уговорената с банката лихва,4.банковият кредит е целеви заем.Паричната сума се заема,за да се ползва по определен начин,съгласно уговореното в договора.Ако парите се ползват за друго нещо,това би било нарушение на договора.5.Банките–кредитори отдават голямо значение на обезпеченията чрез които се гарантира връщането на кредита.Договорът за банков кредит е търговска сделка независимо от качеството на лицата,които го сключват,т.е. независимо дали страните по договора са търговци или не.При неизпълнение Банката има право да обяви част или целия дълг за предсрочно изискуем.Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД,настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки:обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,че ще счита целия кредит за предсрочно изискуем,включително и за вноските с ненастъпил падеж,които към момента на изявлението не са били изискуеми.Съгласно т.18 от ТР№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването и.Безспорно е по делото,че кредитополучателят „. билд“ЕООДгр.С. е в просрочие при изпълнение на задълженията по договор за банков кредит от 15.ІХ.2008год.Ето защо и с нотариална покана рег.№3650,том І,акт 79 на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК,получена от „. билд“ЕООДгр.С. на 24.VІІ.2014год.,кредиторът „ПИБ“АДгр.С. уведомява длъжника „. билд“ЕООДгр.С.,че има просрочени задължения по договора общо в размер на 185 340.78лв.,като му определя 7дневен срок от получаване на поканата,в който доброволно може да изплати задълженията си.Кредиторът го е уведомил,че след изтичане на срока за доброволно изпълнение,ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме всички предвидени в закона действия за принудителното изпълнение срещу имуществото на кредитополучателя и предоставените обезпечения.Т.е. в настоящия случай „ПИБ“АДгр.С. е изпратило нотариална покана до длъжника „. билд“ЕООДгр.С. за доброволно погасяване на задълженията му по договора за банков кредит.Банката е декларирала и намерение да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.Но това волеизявление не може да се приеме,като волеизявление на банката-кредитор,че счита непогасения остатък от кредита за изцяло и предсрочно изискуем,включително и за вноските с ненастъпил падеж.Това се установява и от факта,че въпреки указанията на съда,ищецът „ПИБ“АДгр.С. не установи кога е обявил договора за банков кредит от 15.ІХ.2008год. за изцяло и предсрочно изискуем.Ето защо и не е установен точно размерът на просрочената главница по договора за кредит.Поради което и не се доказа,че е дължимо обезпечението на този банков кредит,поето с процесната запис на заповед в размер на 78 170.96лв..

По гореизложените съображения съдът счита,че предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК е неоснователен и ще следва да го отхвърли като такъв.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 250лв..

На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „. И. БАНКА“АДгр.С.,ЕИК**,П. от изпълнителния директор Д. К. К. и члена на УС И.Р.И. срещу „. БИЛД“ЕООДгр.С.,ЕИК**,П. от управителя Р. Б. Д. и Р. Б. Д.,ЕГН* от гр.С.,ул.“Незабравка“№2 иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК-да се признае за установено,че съществува вземане на „. И. банка“АДгр.С. от „. билд“ЕООДгр.С.,ЕИК**и Р. Б. Д.,ЕГН*-длъжници по запис на заповед,издаден на 15.ІХ.2008год. от „. билд“ЕООДгр.С. за сумата 160 000лв. и авалиран от Р. Б. Д.,за сумата от 78 170.96лв.,представляваща част от главницата по записа на заповед от 15.ІХ.2008год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 23.ХІІ.2014год. до окончателното изплащане на вземането и разноски в заповедното производство,от които 1 563.42лв. внесена ДТ и 1 702лв. за юрисконсулско възнаграждение,за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №677/30.ХІІ.2014год. по ч.гр.д.№1250/2014год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 5.І.2015год.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!

ОСЪЖДА „. И. БАНКА“АДгр.С.,ЕИК**да заплати на „. БИЛД“ЕООДгр.С.,ЕИК** съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 250лв./двеста и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: