Р: 260007/21.11.2025
Във връзка с постъпило писмо от Националната агенция на приходите,
Териториална дирекция – Пловдив, офис К. с вх. № 260045/07.11.2025 г., както и
по повод постъпило искане за връщане на внесената от подсъдимия О.В.А. парична
гаранция по ВНОХД № 286/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, да се изпрати
писмо по делото на Окръжен съд – К., въз основа на което е било образувано
цитираното дело на въззивната инстанция, с молба да изготвят и изпратят справка
дали сумите по издадения изпълнителен лист № 34 от 12.07.2019 г. от Окръжен съд
– К., които са дължими от осъдения по
ВНОХД № 286/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив за експертизи, са били внесени
по сметка на Окръжен съд – К., доколкото така е било посочено в издадения изпълнителния
лист, цитиран по-горе. Това се налага във връзка с преценка на обстоятелството
дали сумите, които следва да постъпят в приход на органа на съдебната власт се
смятат за надлежно внесени, сред постъпването им в приход на съда, посочен в
съответния съдебен акт.
Наред с това да се пише на ТД на НАП - Пловдив, офис К. – по номера на
изпълнителното дело, образувано при тях с взискател ОД на МВР – К. за събиране
на разноски по делото, че дължимите по сметка на Апелативен съд – Пловдив разноски
по ВНОХД № 286/2018 г. в размер на 1040,46 лева, за които е подсъдимият е бил
осъден с решение № 61 от 08.04.2019 г. на Апелативен съд – Пловдив (ведно
протоколно определение № 243 от 17.04.2019 г., с което е била допусната
поправка на решение № 61 от 08.04.2019 г. по НОХД № 286/2018 г., като в
диспозитива на решението вместо подсъдимия „Б.Г.К.“ е постановено да се чете
„подсъдимия О.В.А.“), а дължимите и присъдени в полза на Апелативен съд – Пловдив разноски по
делото не са постъпвали в сметката на Апелативен съд – Пловдив. Същевременно
внесената по делото гаранция може да служи за обезпечение на дължимите суми,
като е била депозирана по сметка на апелативния съд, на който са дължими за
събиране и разноските по делото в цитирания размер от 1040, 46 лева.
Особеност на случая е и обстоятелството, че гаранцията е била внесена от
трето лице. В принципен план по правната си същност мярката за неотклонение
„гаранция“ представлява даден пред съд
като обезпечение залог по смисъла на чл. 180, ал. 1 ЗЗД, който се учредява
едностранно чрез влагане на сума в банка.
Съгласно чл. 61, ал. 4 НПК гаранцията
може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице, т. е. залогодател
може да бъде всяко трето лице, което чрез едностранен акт учреди залог. Тъй
като става дума за залог на парична сума, то това е залог върху вземане и
правоотношението възниква между залогодателя и заложния кредитор. Длъжникът на
залогодателя (в случая обвиняемият) не е страна по залога, въпреки, че се обезпечава
негово задължение. Заложният кредитор придобива право на залог и може да се
удовлетвори предпочтително от стойността на заложената вещ или вземане, тъй
като внасяйки сумата като парична гаранция, съответното лице се е съгласило,
че, при приключване на наказателното производство, върху нея може да бъде насочено принудително
изпълнение за наложена с присъдата глоба или за присъдени в полза на държавата
обезщетения, съдебни разноски и такси. Това е предвидено и в нормата на чл. 416,
ал. 4 НПК, според която, когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в
полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава
изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение. В тези случаи
изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси може да се насочи и върху
внесените като гаранция пари и ценни книжа съобразно ал. 5 от цитираната норма,
като законодателят не е предвидил ограничения в хипотезите, при които гаранцията
е внесена от трето лице.
21.11.2025 г. СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: