Р Е Ш
Е Н И
Е № 23
гр.Сливен, 07.06.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди
и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при участието на секретаря Е.Х.,
като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 57 по
описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от
„Райфайзен банк България” ЕАД против Г.Д.Г. и Т.К.Г., в която в
законоустановения срок и на основание чл.415 ал.1 от ГПК банката е предявила
установителни искове относно вземания в общ размер на 208 831,90 лева, от
които изискуема главница в размер на 183 528,58 лева, изискуема редовна лихва в
размер на 17 153,86 лева, изискуема наказателна лихва в размер на 3559,15
лева, изискуема лихва, дължима съгласно чл.3, вр. чл.1 от Анекс №
7/28.11.2011г. начислена за периода от 07.09.2011г. до 27.11.2011г. в размер на
4590,31 лева.
В исковата молба се твърди, че с
договор за банков кредит от
Предвид гореизложеното от съда се
иска да постанови решение, с което признае за установено спрямо ответниците Г.Г.
и Т.Г. съществуването и изискуемостта на вземанията на банката, произтичащи от
договор за банков кредит от 09.11.2007г., съгласно издадените Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3043/15г. на РС – Сливен, а именно:
изискуема главница в размер на 183 528,58 лева, изискуема редовна лихва в размер
на 17 153,86 лева, изискуема наказателна лихва в размер на 3559,15 лева,
изискуема лихва, дължима съгласно чл.3, вр. чл.1 от Анекс № 7/28.11.2011г.
начислена за периода от 07.09.2011г. до 27.11.2011г. в размер на 4590,31 лева.
В
условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове, с което се
претендира ответниците да заплатят на банката горепосочените суми, като се
твърди, че длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване на
настоящата искова молба. В случай на уважаване на евентуално съединените искове
се претендира законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане,
считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Исковата
молба е връчена редовно на ответниците, като в законоустановения срок е
депозиран писмен отговор. В същия изцяло се оспорва иска, като неоснователен и
недоказан, и като такъв от съда се иска същият да бъде отхвърлен. Претендира се
заплащане на деловодните разноски. Твърди се, че не се дължи изпълнение на
вменените суми и лихви по процесния договор, тъй като ищецът няма основание да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Ответниците не са изпаднали в забава при
изплащане на месечните анюитетни вноски. Твърди се, че ответниците не само, че
не са изпаднали в забава, а точно обратното – заплащали са много над
първоначално уговореното. Оспорват се клаузите, въз основа на които
банката-ищеца е обявила кредита за предсрочно изискуем, като неравноправни, въз
основа на което - нищожни. Твърди се, че същите попадат в приложното поле на
Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Касае се за следните клаузи:
чл.9 т.1 от Договора за банков кредит; чл.10 т.2 от Договора за банков кредит;
чл.11 от Анекс № 7/28.11.2011г., както и чл.11 т.1 от Договора; чл.10 т.1 от
Анекс № 2/25.06.2010г.; чл.13 т.1 от Анекс № 4/03.08.2010г.; чл.13 т.1 от Анекс
№ 5/30.09.2011г.; чл.13т.1 от Анекс № 6/25.10.2011г. и чл.13 т.1 от Анекс №
7/28.11.2011г.
Твърди
се, че чрез посочените клаузи банката-ищец си запазва възможността да обяви
кредита за предсрочно изискуем при непредвидени основания, като сама преценява
от една страна причината и от друга основателността на тази причина. Твърди се,
че банката увеличава едностранно месечната анюитетна вноска без да уведомява
кредитополучателите, като в същото време си запазва възможността да обяви
кредита за предсрочно изискуем винаги когато е налице непогасена каквато и да е
част от главницата или лихвата. По този начин едната страна по кредитното
правоотношение се явява в неравнопоставена позиция и се озовава под натиска на
по-силно икономическата страна, каквато е банката. Твърди се, че се касае за
неравноправни клаузи, попадащи в приложното поле на чл.143 от ЗЗП, които не са
индивидуално договорени с ответниците. Твърди се, че банката е увеличила
месечната анюитетна вноска след подписване на процесния договор за кредит.
Поради неравнопоставеността на клаузата обаче банката не е намалила вноската,
когато всички външни индекси са паднали. Отново се твърди, че се касае за
неравноправни клаузи от потребителския договор, които не са индивидуално
договорени с ответниците. Твърди се още, че ответниците не са уведомявани за
промяна на лихвения процент и погасителния план, каквото задължение има
банката, съгласно чл.4 т.3 от процесния договор. Сочи се, че ответниците не са
подписвали и получавали нов погасителен план от банката, каквото задължение има
съгласно чл.4 т.3 от Договора. Ответниците твърдят, че са били в неизвестност
относно размера на сумата, която всеки месец банката е изисквала. Именно това
едностранно определяне на вноската е ставало въз основа на неравноправни,
респективно нищожни клаузи от процесния договор за кредит и анексите към него :
Тези клаузи са чл.4.1, чл.4.2, чл.4.5, чл.4.7, чл.4.8 и чл.4.9 от Договора за
банков кредит; от Анекс № 1/04.01.2010г. чл.1 и 3; от Анекс № 2/25.06.2010г.
чл.1, 1.2, 2, 4 ,5; от Анекс № 3/26.07.2010г. – чл.4, 5.1; от Анекс № 4/03.08.2010г.
– чл.1.2, 2, 2.2, 4.3, 5; от Анекс № 5/30.07.2011г – чл.7, 7.2, 8; с Анекс № 6/25.10.2011г. чл.7, 7.2,8. и от
Анекс № 7/28.11.2011г. – чл.7, 7.2, 8. Същите се твърди, че попадат в
приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите, а именно чл.143
т.3 и чл.143 т.10 от ЗЗП. Твърди се още, че са налице и неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази,
която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора.Посочените
клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като
те не са индивидуално договорени.
В случай
че съдът не приеме възраженията за неравноправност се твърди, че банката не е
изчислявала и не е актуализирала коректно размера на вноските. Отделно от това
се сочи, че на 08.07.2015г. между страните е сключено споразумение, съгласно
което банката-ищец се задължава да не предприема изпълнителни действия срещу
кредитополучателя за периода на действие на споразумението, включително
образуване на изпълнително дело. С оглед именно на това споразумение се твърди,
че не е налице основание за подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Направени
са възражения във връзка с предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, като се твърди, че същите са недопустими, предвид изричните указания,
дадени в т.11Б на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото се твърди, че
осъдителен иск при условията на евентуалност е допустим в производството по
чл.422 от ГПК единствено в случаите когато се въвеждат нови основания, от които
произтича вземането. Т.к. в конкретния случай не се навеждат нови основания е
недопустимо предявяването на осъдителни искове. Предвид гореизложеното от съда
се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на
ищцовата банка като неоснователна и немотивирана. Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
Депозирано
е по делото становище от ищцовата банка, в което се моли да бъдат отхвърлени
възраженията на ответниците направени с отговора на исковата молба. В същото
становище се поддържа искането за допускане на представените с исковата молба
доказателства, както и доказателствени искания за назначаване на ССчЕ.
Възразява се срещу искането на ответниците на основание чл.389 от ГПК да бъде
постановено спиране на незабавното изпълнение на Заповед за незабавно
изпълнение № 1947//28.08.2015г., издадена по ч.гр.д. № 3043/15г. по описа на РС
– Сливен за 2015г., чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.3 от ГПК, чрез спиране на изпълнението. Сочи се, че ответниците са инициирали
производство пред РС – Сливен за спиране на принудителното изпълнение, като с
определение от 04.08.2016г. по ч.гр.д. № 3043/15г. на ІІ-ри Граждански състав е
отхвърлена молбата на Г.Г. и Т.Г. за спиране на принудителното изпълнение по
Заповед за незабавно изпълнение № 1947/27.08.2015г.
Депозиран
е допълнителен писмен отговор, в който се оспорва допълнителната искова молба
изцяло, като се поддържат всички твърдения и възражения, както и
доказателствени искания, направени в писмения отговор. Изразява се отново
становище по искането за спиране на принудителното производство, като се цитира
решение от 14.03.2013г. с предмет преюдициално запитване до съда на ЕС, в което
съдът изрично е указал, че следва да се постановява спиране на принудителното
изпълнение, когато има съмнение за неравноправни клаузи в потребителските
договори и това следва да бъде направено в исковото производство. Поддържат се
всички съображения за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
банков кредит и анексите към него. Поддържа се и искането за спиране на
изпълнителното производство.
В с.з.ищецът
се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
изцяло исковата молба и моли съда да постанови решение, с което уважи същата.
Представя подробни писмени бележки.
В с.з.
ответниците се представляват от процесуален представител по пълномощие, който
оспорва исковата претенция изцяло. Моли за пълното й отхвърляне като
неоснователна и недоказана. Представя подробни писмени бележки.
От
фактическа страна се установява следното :
С Договор за банков кредит от
09.11.2007г. изменен и допълнен с анекс № 1/04.01.2010г.; Анекс № 2/25.06.2010г ; Анекс № 3 /26.07.2010 г.; Анекс № 4 /03.08.2010 г.; Анекс № 5 /30.09.2011г.; Анекс № 6 /25.10.2011 г.
и Анекс № 7 /28.11.2011г. ищцовата банката е отпуснала на
кредитополучателя Г.Д.Г. със солидарен
длъжника по договора Т.К.Г. кредит в размер на 205 631,60 лева с краен
срок на погасяване на кредита
Основното задължение на заемателя
е било да върне заетата сума в уговорения срок. Поради неплащане на
погасителните вноски с месечни падежи от 05.02.2014г. до 05.07.2015г., ищцовата
банка е приела че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, като е
уведомила за това кредитопучателя и солидарния длъжник с писмо от 08.07.2015г.
На 29.07.2015г. е инициирано от ищцовата
банка заповедно производство по ч.гр.д. № 3043/15г. на РС – Сливен, по което са
издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията на
банката, предмет на настоящите установителни искове.
Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение за недължимост при условията на чл.414 от ГПК от
ответниците Г.Д.Г. и Т.К.Г..
С разпореждане по ч.гр.д. №
3043/2015г. на осн. чл.415, ал.1 от ГПК заповедния състав е указал, че
заявителят може да предяви иск за установяване на вземанията си. В
законоустановения едномесечен срок по чл.422, ал.1 от ГПК Банката е предявила
разглежданите искове.
След получаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист е образувано изп.дело № 290/16г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев.
Вещото лице, изготвило
назначената по ССчЕ установява, че Към датата на подаване на
заявлението за изпълнителен лист -
29.07.2015 г. по отпуснатия кредит с Договор за банков кредит от 09.11.2007
г., общата стойност на просрочени
задължения е в размер на 208 831,89 лв. в т. ч.
-
14 655,96 лв. - просрочена
главница за периода от 05.02.2014 г. до 05.07.2015
г.
-
168 872,62 лв. – предсрочно
изискуема главница от 08.07.2015 г.
-
17 071,52 лв. – просрочена редовна лихва за периода от 05.02.2014 г. до 05.07.2015
г.
-
82,33 лв. – начислена редовна лихва за периода от 05.07.2014 г. до 08.07.2015
г.
- 1 800,77 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница от 05.02.2014 г. до 05.07.2015
г.
- 1
758,38 лв. – наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода
от 08.07.2015 г. до 29.07.215 г.
- 4
590,31 лв. - Отложена лихва съгл. чл.3
във вр. с чл. 1 на Анекс №№ 5,6, и 7.
Размерът
на непогасените задължения на Г.Д.Г. и Т.К. ГОПОДИНОВА по Договор за банков кредит от 09.11.2007 г.,
изменен и допълнен с Анекс № 1 /04.01.2010 г. ; Анекс № 2 / 25.06.2010 г. Анекс
№ 3 /26.07.2010 г Анекс № 4 /03.08.2010 г Анекс № 5 /30.09.2011 Анекс № 6
/25.10.2011 г г Анекс № 7 /28.11.2011 г. към Договора към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 29.07.2015 г., както следва :
1.
Усвоена и непогасена главница общо в
размер на 183 528,58 лв. в т. ч.
- редовно
изискуема главница - в размер на - 14 655,96 лв.
-
предсрочно изискуема главница – в
размер на
168 872,62 лв.
2.
Начислена редовна /възнаградителна лихва – в
размер на 17 153,85 лв. за периода
от 05.02.2015 г. до 08.07.2015 г. в т. от редовно падежиралите вноски – в размер на 17071,52 лв. и 82,33 лв.
от предсрочно изискуеми вноски .
3.
Начислена наказателна лихва – в размер на 3 559,15 лв. за периода от 05.02.2015 г. до 05.07.2015 г. в т. от
редовно падежиралите вноски – в размер
на 1800,77 лв. и 1758,38 лв. върху
предсрочно изискуеми вноски .
4.Изискуема
лихва дължима съгласно чл.3 вр. с чл. 1 на Анекс №№ 5,6, и 7.
- отложена лихва 4 590,31 лв.
Общ размер на задължението:
208 831,90 лв.
Съдът не кредитира представеното
по – делото допълнително експертно заключение на ССчЕ, тъй като същото отразява
по искане на ответниците, само задълженията по основния договор без да се
съобразят сключените към договора 7 броя анекси, които са подписани от двете
страните и са неразделна част от договора.
Критериите
за промяна на СБР по компоненти се съдържат в
Анекс № 2 /25.06.2010г.; Анекс № 3
/26.07.2010г.; Анекс № 4 /03.08.2010г.; Анекс № 5
/30.09.2011 г.; Анекс № 6 /25.10.2011 г.; Анекс №
7 /28.11.2011г.
На
08.07.2015г. страните по делото са сключили споразумение за доброволна продажба
на недвижимия имот, предмет на обезпечение по процесния договор за банков
кредит. В същото споразумение ответниците признават размера на задължението си,
като банката се задължава да предложи съдействие за доброволната продажба на
обезпечението и да не предприема изпълнителни действия в срок от 6 месеца,
включително и образуване на изпълнително дело.
В т. 5 от
Споразумението е предвидено, че същото се прекратява автоматично в случай че, Кредитополучателят не подпише
двустранен протокол в срок от 30 дни от подписване на споразумението и Банката
предприема всички допустими от закона действия за удовлетворяване на вземанията
си, произтичащи от Договора за кредит.
На
24.07.2017г. ищцовата банка и съдлъжника Т.К.Г. е подписан двустранен протокол
към споразумението, съгласно който приемат първоначална продажна цена на
обезпечението и условия на разсрочено плащане след евентуално проведена успешно
продажба.
Споразумението
не е оспорено от страните.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните писмени доказателства по
делото ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и
кредитира изцяло представеното първоначално заключение от вещото лице по ССчЕ,
като компетентно изготвено от добросъвестно вещо лице.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните изводи от правно
естество, а именно :
Правна квалификация на
предявените искове - предявени са главни установителни искове обективно
съединени при условията на кумулативност с процесуално правна квалификация
чл.422 от ГПК, вр. чл.415 ал.1 от ГПК и материално правна квалификация чл.432
ал.1 от ТЗ, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
По силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за
кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК – В хипотезата на предявен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост.
Страните не спорят, че на
09.11.2007г. между тях е сключен Договор за банков кредит, изменен и допълнен с
Анекс № 1/04.01.2010г.; Анекс № 2/25.06.2010г ; Анекс № 3 /26.07.2010 г.; Анекс № 4 /03.08.2010 г.; Анекс № 5 /30.09.2011г.; Анекс № 6 /25.10.2011 г.
и Анекс № 7 /28.11.2011г.
От събраните доказателства
безспорно се установява, че ответниците са изпаднали в забава за изплащане на
погасителните вноски с договорени падежи както следва : 05.02.2014г.;
05.03.2014г.; 05.04.2014г.; 05.05.2014г.; 05.06.2014г.; 05.07.2014г.;
05.08.2015г.; 05.09.2014г.; 05.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.;
05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 05.04.2015г.; 05.05.2015г.;
05.06.2015г.; 05.07.2015г.
С изпращането на писма за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредитополучателя и съдлъжника, получени
лично на 08.07.2015г., ищцовата банка е надлежно упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем.
По делото са назначени две ССчЕ.
По първоначалното експертно заключение вещото лице е отговорило подробно на
поставените от двете страни въпроси. В своята заключителна част вещото лице,
сочи че общата стойност на
просрочени задължения по гореописания договор за кредит към датата на подаване
на заявлението за изпълнителен лист -
29.07.2015 г. е в размер на 208 831.89 лева, в това число :
-
14 655,96
лв. - просрочена главница;
-
168
872,62 лв. – предсрочно изискуема
главница;
-
17 071,52
лв. – просрочена редовна лихва;
-
82,33
лв.- начислена редовна лихва;
-
1
800,77 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница;
-
1
758,38 лв. – наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница;
-
4
590,31 лв. - отложена лихва съгл. чл.3 във вр. с чл. 1 на Анекс №№
5, 6, и 7.
Съдът не кредитира представеното
по – делото допълнително експертно заключение на ССчЕ, тъй като същото отразява
по искане на ответниците, само задълженията по основния договор без да се
съобразят сключените към договора 7 броя анекси, които са подписани от двете
страните и са неразделна част от договора.
По възраженията на ответниците за
нищожност на клаузи от процесния договор и анексите към него, съдът намира
същите за неоснователни. Това е така, тъй като клаузите, които дават право на
търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива
случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на
договора, е предвидено като изключение за сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика
на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът не
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправни клаузи, съдържаща се в чл.143 от ЗПП, тъй като
увеличението на престацията не зависи от него.
В Договора за кредит в
съответствие с принципа за добросъвестност са посочени елементите, начина на
формиране и изменение на СБР. Критериите за промяна на СБР са обективни, не
зависят от волята на банката и са извън нейния контрол, поради което не водят
до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. От начина
на формиране и изменение на СБР следва, че нейния размер, а от там и размерът
на лихвата по кредита може както да се увеличава, така и да се намалява, поради
което тези клаузи не са уговорени във вреда на ответниците. Условията при които
СБР може да бъде променена се съдържат в Договора за кредит и тяхното изменение
не зависи от волята на банката.Процесните клаузи от договора за кредит не могат
да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи по чл.143 т.12 от ЗЗП, тъй
като тези клаузи могат да доведат не само до увеличаване, но и до намаляване на
дължимата лихва по кредита, както е в настоящия случай.
Съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП
разпоредбите на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на
сделките с услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия
курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на доставчика на финансови услуги – банката. Всички компоненти
на СБР са извън контрола на банката и следователно оспорените клаузи на
Договора за кредит и анексите към него не са неравноправни.
Пазарните условия при които
банките извършват кредитна дейност се регулират от БНБ. Предвид това е
допустима едностранна промяна при сделките или услугите с финансови
инструменти, респ. договорената възнаградителна лихва при наличието на
обективни предпоставки – колебанието на финансовия пазар. Следва да се
уговорени между страните конкретни предпоставки и методика за промяна, както и
да е възможно или увеличаване или намаляване на лихвата в зависимост от
предпоставките. Методологията за определяна на СБР е била и публично оповестена
от банката.
Промените на СБР в периода от
ноември 2007г. до юни 2010г. се свързват с повишеното ниво на лихвите по
междубанкови депозити, измерени чрез Лихвите на междубанкови пазар – стойността
на индекса Софибор и надбавка за законови разходи – разходи за МЗР и ФГВ.
Индексът бележи значително повишение в същия период и показва възходящо развитие
на лихвите на финансовите пазари в лева. От експертизата е видно, че за периода
изчислената по дефиницията от договора стойност на СБР надвишава официално
прилагания СБР за лева. В периода юли 2010г. – юли 2015г. са направени
четири промени – намаления на СБР за лева/респ. лихвения процент по кредита/,
както следва : намаление с 0.5% през декември 2010г. намаление с 0.85% през
септември 2012г., намаление с 0.80% през април 2014г. и намаление с 1.40% през
декември 2014г.
Критериите
за промяна на СБР се съдържат в Анекс №
2 /25.06.2010г. ; Анекс № 3 /26.07.2010г.; Анекс №
4 /03.08.2010г.; Анекс № 5 /30.09.2011 г.; Анекс № 6 /25.10.2011 г.; Анекс №
7 /28.11.2011 г., подписани от страните по делото.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците, че ищцовата банка не е
имала право да предприеме действия по удовлетворяване на вземането си, чийто
размер и изискуемост са признали извънсъдебно. Действително страните са
подписали споразумение на 08.07.2015г. относно доброволно уреждане на
взаимоотношенията им. Същото обаче следва да се счита за автоматично
прекратено, на осн. т.5 от Споразумението, тъй като Кредитополучателят Г.Г. не
е подписал двустранния протокол от 24.07.2015г.
Предвид
гореизложеното главната исковата претенция следва да бъде уважена изцяло и в
пълен размер, като доказана в своето основание.
С оглед
уважаване на главната искова претенция, съдът не дължи произнасяне по
предявените в условията на евентуалност искове.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл.78 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат
възложени сторените от ищеца деловодни разноски, доказани до размер от
11 100лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Направените
от ответниците деловодни разноски следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран
от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕ по отношение на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *****, че съществува изискуемо вземане срещу Г.Д.Г.
с ЕГН ********** и Т.К.Г. с ЕГН ********** ***, произтичащо от Договор за
банков кредит от 09.11.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1/04.01.2010г.,
Анекс № 2/25.06.2010г., Анекс № 3/26.07.2010г., Анекс № 4/03.08.2010г., Анекс №
5/30.09.2011г., Анекс № 6/25.10.2011г. и Анекс № 7/28.11.2011г. към Договора,
съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 3043/2015г. на СлРС в размер на :
-
Изискуема главница в размер на 183 528.58
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.07.2015г. до окончателното изплащане;
-
Изискуема редовна лихва в размер на 17 153.86
лева, начислена за периода от 05.02.2014г. до 07.07.2015г.;
-
Изискуема наказателна лихва в размер на
3 559.15 лева, начислена за периода от 05.02.2014г. до 28.07.2015г.
-
Изискуема лихва дължима съгласно чл.3 във вр. с
чл.1 от Анекс № 7/28.11.2011г. в размер на 4 590.31 лева, начислена за
периода от 07.09.2011г. до 27.11.2011г.
-
Както и сторените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3043/2015г. на СлРС в размер на 7836.64 лева.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** и Т.К.Г.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *****, сумата в размер на 11 100лева
- деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :