О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2693/10.11.2023 г.
гр. Пловдив,
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в закрито заседание на
десети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 176, по описа на съда за
2023г., намери за установено следното:
Производството е
по реда на чл. 628 от Гражданско процесуалния кодекс, във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Делото е
образувано по жалба на Г.С.К., с адрес *** с посочен съдебен адрес на адвокат С.,
против Ревизионен акт № Р-16001622001341-091-001/26.09.2022г., потвърден с
Решение № 611/12.12.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив.
По делото е
постъпило искане от Г.С.К., чрез процесуалния му представител адвокат С., за отправяне
на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по реда на чл. 628
и чл. 629 ГПК във вр. с чл. 267 ДФЕС по следните въпроси:
1. Следва ли да
се тълкуват чл. 273 от Директива 206/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност и принципа на данъчен
неутралитет, че допускат административната практика, при която не се признават
за разходи за дейността на данъчно задължен субект и се отрича правото му на
данъчен кредит за тези разходи, като същевременно се приема наличието на
предполагаем обем от дейност на данъчно задълженото лице, поради укриването й,
което данъчно задълженото лице е осъществявало и подлежи на облагане?
2. Следва ли да
се тълкуват чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 273
от Директива 206/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност и принципа на данъчен неутралитет, че допускат
административна практика, при която се цели да се реализира солидарна
отговорност на данъчно незадължен субект спрямо задължения на данъчно
задължения субект, като не се твърди в какво се изразява недобросъвестното
поведение на данъчно незадължения субект, довело до намаляване на имуществото
на данъчно задължения субект, както и в какъв размер е намаляло същото
имущество;
3. Следва ли да
се тълкуват чл. 273 от Директива 206/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност и принципа на данъчен
неутралитет, че допускат националното правило, което предвижда инструмент на
солидарна отговорност за задълженията на юридически лиза за ДДС при следните
обстоятелства:
- солидарно
отговорното лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител или пълномощник;
- наличие на
задължение за внасяне на ДДС от данъчно задължено лице, на което солидарно
отговорно лице е било управител, член на орган на управление, прокурист,
търговски представител или пълномощник;
- укриване на
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по
приходите или публичен изпълнител;
- вследствие на
укриването на фактите и обстоятелствата не могат да бъдат събрани задълженията
за данъци;
- националните
власти следва да докажат, че дружеството не разполага с имущество, което е в
състояние да покрие съществуващите публични задължения;
- отговорността е
пълна, т.е. за всички задължения, които не могат да бъдат събрани?
4. Следва ли да
се тълкуват чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 273
от Директива 206/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност и принципа на данъчен неутралитет, че допускат
административна практика, при която се цели да се реализира солидарна
отговорност на данъчно незадължен субект спрямо задължения на данъчно задължен
субект, която не съдържа твърдение за осъществените елементи на отговорността
по предходния въпрос?
Съдът е дал
възможност на ответната страна да се запознае с искането за отправяне на
преюдициално запитване и да изрази становище по него, което ответният
административен орган е сторил в срок, излагайки в писмено становище съображения
за неоснователност на искането, съответно – искане за оставянето му без
уважение. Директор Дирекция ОДОП, счита, че първият въпрос е недопустим и няма
отношение към предмета на делото. Другите три отправени въпроса според
административният орган касаят
принципната допустимост на чл. 19 от ДОПК и нейните хипотези. Сочат се
разяснения от Решение от 13.10.2022г. по дело С-1/21 на СЕС.
Административен
съд – Пловдив като взе предвид становищата на страните по делото и приложимата
правна уредба, намира искането на Г.С.К., чрез адвокат С. за отправяне на
преюдициално запитване за неоснователно поради следното:
Съгласно
постоянната практика на СЕС предвиденото в член 267 ДФЕС производство е
инструмент за сътрудничество между Съда на Европейския съюз /СЕС или Съдът/ и
националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции
насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на
висящи пред тях спорове (в т.см. решения Geistbeck, C-509/10, EU:C:2012:416, т.
47, както и Impacto Azul, C-186/12, EU:C:2013:412, т. 26 и цитираната съдебна
практика).
Процедурата
уредена в чл. 267 ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните
съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции
елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими
за разрешаване на спор, с който са сезирани. Практиката на СЕС е категорична за
това, че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с
предмета на делото, но същите следва да са свързани не с обстоятелства,
изискващи отговори, относими към решаване на делото по същество, а само такива,
отнасящи се към тълкуване на разпоредба/и на правото на ЕС. /в т.см. Решение на
СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март
2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело
С-380/01, т. 20 и др./
В конкретния
случай:
Въпрос 1,
формулиран в искането, касае признаване на правото на данъчен кредит и
свързаните в производството му признати разходи, което е неотносимо с предмета
на АД № 176/2023г. и издаден ревизионен акт на основание чл. 19 от ДОПК.
Въпрос 2,
формулиран в искането, касае тълкуване и прилагане на национални правни норми, като
не е отправено в аспект интерпетиране на нормите на общностното право, а как са
обосновани в процесния административен акт.
Въпрос 3 и 4 от
искането, са отправени в насока дали изобщо следва да съществува регламентация
за реализиране на солидарна отговорност
на данъчно незадължен субект, който е в качество на управител или с
правомощия по управление и представителство на данъчно задължен субект(за който
са установени данъчни задължения). С въпросите реално не се търси тълкуване на
разпоредби на Общностното право. Последните са пряко приложими, поради което
ако национална правна норма им противоречи, то съдът следва да ги остави
неприложени и да приложи пряко общностната норма. Поради това противоречието се
установява от националния съд и не е необходимо сезиране на СЕС.
Следва да се има
предвид и че решението на настоящия съд подлежи на обжалване, поради което
съгласно чл.267, ал.3 от ДФЕС като първа съдебна инстанция не е задължен да
сезира СЕС с поставените въпроси, негова е преценката дали за повдигнатите
въпроси е необходимо решение на СЕС, за да постанови своето решение.
По аргумент от
чл. 630 от ГПК, преюдициалното заключение по поставените въпроси следва да е от
значение за правилното решаване на делото. Съдът намира, че не е необходимо да
се отправи преюдициално запитване по така поставените в искането въпроси, тъй
като не съществуват предпоставките за допускане на преюдициално запитване, а
именно: не е налице разпоредба на съюзното право, която да предполага тълкуване
по начин, че националният съдия да не успява или да няма право да даде отговор
при прилагане на съюзни правни норми.
С оглед така
изложените съображения искането на Г.С.К. за отправяне на преюдициално
запитване по реда на чл. 628 и чл. 629 ГПК във вр. с чл. 267 ДФЕС до Съда на
Европейския съюз като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без
уважение искане от Г.С.К., чрез адв. К., за отправяне на преюдициално запитване
до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 628 и сл. от ГПК във вр. с чл. 267
от ДФЕС.
Определението не
подлежи на обжалване.
Преписи от
определението да се изпратят на страните за сведение.
СЪДИЯ: