Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.06.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на тридесети
май две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 1908 по
описа за 2021г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн. чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът
- Г.А.С., в
исковата си
молба и
уточнение на
същата от 03.02.2022г.,
от 24.02.2022г., от 05.04.2022г. твърди
че
претендира
сумата от 135 000
лева, представляващи
обезщетение
за
неимуществени
вреди от противоправно
поведение на
ответника,
изразяващи
се в
разстройване
на нервната
му система и
отключване
на
психическо
разстройство,
вследствие
перманентен
тормоз от страна
на служители
на ответното
дружество, както
и сума в
размер на 15 000
лева,
представляващи
обезщетение
за
имуществени
вреди от противоправно
поведение на
ответника,
изразяващо
се във виновно
и съзнателно
заблуждение
на служители
на ответника
за цените на
услугите, таксите,
както и
надписване
на броя на
разговорите,
прекъсване
на разговори
и изключване
на изходящи
повиквания
на ищеца, по
договор №
1365381306082019-47347691 от 06.08.2019г. до 12.02.2021г.,
ведно със
законната
лихва от 06.08.2019 г. –
12.02.2021 г.
В
първоначалната
искова молба
се сочи, че е сменен
телефонен
номер, което
предполага и наличие
на договор. В последващо
уточнение
става въпрос
за написани
телефонни разговори
(л. 62). Противоправното
поведение
включвало
прекъсване
на телефонни
разговори и
изключване
на изходящи повиквания.
Било
нарушено и
задължението
да се
прилагат
ясни и точно
методи за
сключване на
договор (л. 75).
Ответникът
- „Б.Т.К.“ ЕАД, оспорва
иска:
- признава,
че между
страните е
налице сключен
договор №
1365381306082019-47347691 от 06.08.2019 г. за
телекомуникационни
услуги;
- счита,
че е
изпълнявал
задълженията
си по договора.
Твърди, че
услугите,
предоставяни
на ищеца, са
били
прекъсвани
единствено
при неплащане
на дължимите
суми в цялост
от негова
страна;
-
излага и
други правни
доводи.
Претендира
и разноски.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за установено
следното:
от
фактическа
страна:
Не се
спори, че
страните са
били, а
всъщност и са
в договорно
правоотношение,
съобразно
посоченото в
отговора - договор №
1365381306082019-47347691 от 06.08.2019 г. за
телекомуникационни
услуги.
Извършена
е
административна
проверка, която
не е
установила
нарушения (л. 157
и сл.). Действително
е сменен един
тарифен план
с друг, като
това се
отнася и до
номера на
телефона. Не
са
констатирани
начислени,
недоговорени
такси. Установено
е обаче
спиране
поради
неплащане.
Документът
не е оспорен
(Констативен
протокол от
10.08.2021г.).
Според
ищеца, един
от първите
определени
му особени
представители,
П. е с
недостатъчна
подготовка …
(л. 29); Адвокатите
от САК са
незнаещи
материята …недостатъчна
квалификация
… В. Б.не
разбира
делото … - това
е предходия
докладчик по
делото (л. 62,
лице и гръб).
На
съда е
служебно
известно, че
към 09.05.2023г. (Определение
на СГС от 09.05.2023г., I-22 с-в, по
гр.д. № 5229/23г.,
което би
следвало да е
известно на
ищеца, тъй
като е
постановено
по негово
дело) че той
(г-н С.) е инициирал
124 производства, като
информацията
е само по
ЕИСС.
Исковите
молби са
неясни, като
се
претендират
суми, които
са очевидно
недължими и
крайно
несъобразени
с правилото
но чл. 52 от ЗЗД, ако
са за
неимуществени
вреди (като
пример е дори
и сумата,
искана в това
производство
- 135 000 лева,
обезщетение
за неимуществени
вреди);
същото се
отнася и до
имуществените.
Адв.
П. сочи, че не
може да
установи
контакт с
ищеца (л. 23).
Аналогично е
становището
на адв. К.
(л. 45); и адв. П.
(л. 213).
от правна
страна:
Ищецът
не е длъжен
да сочи
правното
естество на претендираното
от него
право, т.е. да
го
квалифицира
правно (например
като вземане
от заем, наем,
недължимо платено
и т. н.). И да даде
такава
квалификация,
тя не
обвързва,
съда. Той е
длъжен да я
определи
служебно
(трайна
практика на
Р. № 644 от 12.10.2010г. на
ВКС, ІV г.о., по
гр.д. № 1269/2009г.; Р. на
ВКС, ТК ІІ г.о. №
51 от 07.04.2009г. по гр.д.
№ 623/2008г.; ВС: 66-75-1;
139-83-ІІІ; 2224-84-ІІ;
75-88-ОСГК; 288-89-ІІІ; 1208-98-V).
След
като се
твърди, че
вредите са
следствие от
договорно правоотношение
- предоставена
телекомуникационна
услуга, то
претенцията
не бе могла
да се квалифицира
като деликт.
Освен това,
ако се приеме,
че
неправомерното
поведение е
на служителите
на ответното
дружество,
претенцията не
би могла да
бъде
квалифицирана
по чл. 45 от ЗЗД,
нормата предполага
лична деликтна
отговорност
на ФЛ. Деликтната
отговорност
на ЮЛ се
квалифицира
по чл. 49 от ЗЗД
(т. 1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 7 от 30.12.1959г.,
ПЛЕНУМ на ВС).
Липсата
на връзка на
адвоката със самата
страна е без
каквото и да
е значение: Определение
№ 255 от 09.06.2011г. по
ч.гр.д. № 178/2011г., г.к.,
ІІ г.о. на ВКС; и
Определение
№ 280 от 05.05.2010г.
по ч. гр. д. № 235/2010г.,
г.к., ІV г.о. на
ВКС. Това
означава, че
евентуалната
съдебно-психиатрична
експертиза
не би могла
да бъде
изготвена.
Някакви
вреди биха
могли да се
предположат (Решение
№ 32 от 19.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2269/2014
г., IV г. о., ГК, но
във връзка с
ТР 4/2012г. от 29
януари 2013г.: Отговорността
на
обществения
снабдител – енергийно
предприятие,
когато
неправомерно
– в нарушение
на
предвидените
предпоставки
в общите
условия към
договора – е
прекъснал електроснабдяването
на потребителя,
е договорна и
на това
основание
може да бъде
присъдено обезщетение
за
неимуществени
вреди, доколкото
те са пряка и непосредствена
последица от
неизпълнението
и са
могли да
бъдат предвидени
при
пораждане на
задължението,
а когато е установена
недобросъвестност
на длъжника –
обезщетението
е за всички
преки и непосредствени
неимуществени
вреди), но само,
ако бе
установено
неправомерно
поведение от
страна на
ответника и
хипотезата,
посочена от
ТР. Нищо
подобно не е
сторено.
Поискана
е ССчЕ, но
не и със
задача да
установи
дали ищецът е
заплащал
коректно
дължимите от
него суми.
Административен
орган е
установил
недоплащане,
което и
предвид
посоченото в
„от
фактическа
страна“ относно
личността на
ищеца,
предполага,
че доказателствената
тежест да установи
собственото
си коректно
поведение (да
се разбира
месечно престиране
на дължимите
суми) е в
негова (чл. 154 от ГПК). Отделно
от това, тъй като
ищецът бил
заблуден при
сключването
на актуалния
договор,
по-скоро се
установява
обратното –
той спори за
размера на
таксите.
Относно
имуществените
вреди:
претенцията
е за около
година и
половина,
което означава,
че
евентуалното
надписване
би било: 15 000
лева % 18 месеца ≈ 833 лева,
което е
абсурд. Спорът,
съобразно
изложеното в
исковата молба,
е сума от 3
лева на
месец.
Ищецът
е класически
пример за кверулант
и от тази
гледна точка
е юридически
и икономически
неприемливо
да се
допускат (за
сметка на
бюджета на
съда)
скъпоструващи
доказателствени
средства
(експертизи),
за да се
установи, че
абсурдните
му претенции
са и
неоснователни.
Предвид
изложеното,
исковете са
именно такива.
Само
за пълнота
следва да се
посочи, че
правила за
сключване на
договорите с
потребителите
са уредени в
ЗЗП и ЗЗД. Ищецът
не сочи
(твърди) в
исковата си
молба, а и
съответно не
доказва, в
какво точно
се изразява и
как е
осъществено
заблуждаващото
поведение на
служителите
на ответника.
Предвид
установената
по делото
фактическа обстановака,
решаващият
орган не би
могъл и служебно
да достигне
до подобен
извод.
по
разноските:
На
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК
ищецът дължи
на ответника юрисконсултско
възнаграждение
– 300 лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Г.А.С.,
ЕГН **********,***, със
съд.адр.: гр.
София, ул. *****чрез
адв. П. -
особения
представител, срещу „Б.Т.К.“
ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и
адрес на
управление ***, e-mail: *****@vivacom.bg (ю.к. Я.И.),
иск с пр.осн.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за
заплащане на
следното:
сумата
от 135 000
(сто тридесет
и пет хиляди)
лева,
представляващи
обезщетение
за неимуществени
вреди от противоправно
поведение на
ответника,
изразяващи
се в разстройване
на нервната
му система и
отключване
на
психическо
разстройство,
вследствие
перманентен
тормоз от
страна на служители
на ответното
дружество; и
- сума
от 15 000
(петнадесет
хиляди) лева,
представляващи
обезщетение
за имуществени
вреди от противоправно
поведение на
ответника,
изразяващо
се във виновно
и съзнателно
заблуждение
на служители
на ответника
за цените на
услугите,
таксите,
както и
надписване
на броя на
разговорите,
прекъсване
на разговори
и изключване
на изходящи
повиквания
на ищеца, по
договор №
1365381306082019-47347691 за периода
от 06.08.2019г. до 12.02.2021г.,
ведно със
законната
лихва, считана
от 06.08.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, Г.А.С., ЕГН **********,***,
със съд.адр.:
гр. София, ул. *****чрез
адв. П. -
особения
представител, да
заплати на „Б.Т.К.“
ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и
адрес на
управление ***, e-mail: *****@vivacom.bg (ю.к. Я.И.),
сумата от 300 (триста)
лева, юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: