Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесети ноември 2019г., в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
с участието на прокурор С. И.
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №1320 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.226 от АПК.
С решение № 6797/ София, 08.05.2019, Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав с докладчик съдия А.Р. по адм.д. 12569/2018г. е обезсилил решение № 1702 от 27.08.2018г., постановено по адм.д. № 824/2018г. по описа на Административен съд – Варна в частта му, с която в диспозитива на решението съдът е отхвърлил жалбата на Д. Д. против Заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г. за задържане на лице за срок от 24 часа, издадена от младши инспектор при Трето РУ- Варна с искане за обявяване на нищожността й и е прекратил производството по делото в тази част и е отменил решение № 1702 от 27.08.2018г., постановено по адм.д. № 824/2018г. по описа на Административен съд – Варна в останалата му част и е върнал делото на друг състав АС- Варна за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.
За да
постанови съдебния акт в цитирания смисъл съставът на ВАС е приел за
установено, че производството
пред АС- Варна е образувано по искова молба на Д.Д., уточнена с допълнителна
молба от 13.04.2018г., от които е констатирано, че Д. иска след преюдициалното приемане за
нищожна на Заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г. за задържане на лице за
срок от 24 часа при условията на чл.203, ал.3 от АПК, да бъде осъдено ОД на
МВР- Варна да му заплати следните обезщетения за неимуществени вреди, а именно
: 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване на
свободното му придвижване, причинени му от нищожната заповед за задържане, посочена по-горе; 2000
лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции,
чувство на угнетеност, безпомощност, несигурност от положителен за него изход с
оглед убедеността в собствената му правота, недоверие към органите на властта,
стрес, психическо напрежение, чувство на срам пред близки и познати, причинени му от отмененото по
съдебен ред като незаконосъобразно НП № 74-0819-001145/29.03.2017 г. на
началник сектор ПП ОД МВР-Варна в периода: 09.03.2017г. до влизане в сила на
отменителното съдебно решение по н.а.х.д. № 5512/2017 на ВРС – т.е. до
28.02.2018г. /уточнение в с.з. от 19.06.2018г./; 200 лв. обезщетение за неимуществени
вреди вследствие лошите хигиенно-битови условия в ареста, претърпени в периода
09.03.2017г. – 10.03.2017г.; 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди – преживяно неудобство и дискомфорт с оглед
придвижването му до и от работа, безполезност по отношение детето му ,
причинени от отмененото като незаконосъобразно НП; 300 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от отнемането на СУМПС за период от около 4 месеца, в които
би могъл да се върне на работа в Италия или другаде с цел по-добре платена
работа и 100 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно неупражнения контрол на ответника за
запазване целостта и добрия вид на върнатото му СУМПС. Касационната инстанция
е констатирала, че с обжалваното
пред ВАС съдебно решение АС- Варна е
оставил без разглеждане предявените от Д. Д. *** обективно съединени искове за
заплащане като обезщетение на следните суми : 1000,00 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.03.2017 г. до
10.03.2017 г., изразяващи се в ограничаване на свободното му придвижване,
поради задържането под стража.; - 2000,00 лв. за преживени негативни
емоции-угнетеност, безпомощност, несигурност, чувство на недоверие в органите
на властта, страх, психическо напрежение, срам от близки и познати в резултат
на задържането; -
200,00 лв. изтърпяване на лоши хигиенни условия в ареста, в резултат на
задържането; -
500,00 лв. неудобство и дискомфорт, с оглед придвижването му от работното
място, безполезност по отношение на детето и угнетеност, в резултат на отменено
наказателно постановление № 74-0819-001145/29.03.2017 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна;
- 300,00 лв. от отнемането на СУМПС за четири месеца, защото не е могъл да
работи в друга държава на по-добре платена работа; - 100,00 лв. в резултат на
причинени незаконосъобразни бездействия и неупражнен контрол , в резултат на
които е увредена целостта на СУМПС, чрез разлепване на предна и задна част на
фолийното покритие, отхвърлил е жалбата на Д. Д. против Заповед
№439зз-370/100317 от 09.03.2017г. за задържане на лице за срок от 24 часа с
искане за обявяване нищожността й и е осъдил ищеца да заплати на ОД на МВР
–Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Касационната
инстанция е констатирала, че за да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че
е сезиран с оспорване с искане за обявяване нищожността на Заповед №439зз-370/100317
от 09.03.2017г. за задържане на лице за срок от 24 часа, съединено с иск по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –
лишаване от право но свободно придвижване за срок от едно денонощие, причинени
от нищожната заповед. Решаващият касационен състав е посочил, че след като е развил подробни съображения за
разликите и спецификите на двата основни порока на административните актове-
нищожност и унищожаемост, АС-Варна е заключил, че, доколкото оспорената заповед
за задържане на лице е издадена от материално компетентен орган, отговаря на
изискванията за писмена форма и реквизити по чл.59 от АПК и изразява ясно
волята на издателя си, същата, макар и унищожаема , не е нищожна, тъй като не
страда от толкова съществени пороци, които изначално да водят до непораждане на
целените с акта правни последици. По горните съображения административният съд
с нарочен диспозитив е отхвърлил жалбата на Д. Д. срещу Заповед
№439зз-370/100317 от 09.03.2017г. с искане за обявяване нищожността й и,
позовавайки се на разпоредбата на чл.204 от АПК / по-скоро чл.207, ал.2, изр.
първо от АПК/, е оставил без разглеждане като недопустими предявените искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Д. от тази заповед,
а именно : претенцията за 1000 лв неимуществени вреди , изразяващи се в
лишаване на ищеца от правото на свободно придвижване, претенцията за 2000 лв
преживени негативни емоции- угнетеност, безпомощност, несигурност, чувство на
недоверие в органите на властта, страх, психическо напрежение, срам от близки и
познати в резултат на задържането и 200 лв неимуществени вреди от лошите
хигиенно- битови условия в ареста. По горните съображения АС- Варна е оставил
без разглеждане посочените по-горе три иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като
недопустими. Установено е ,че АС – Варна е оставил без
разглеждане като недопустими и другите три, обективно съединени, искови
претенция : за присъждане на 500 лв обезщетение за неимуществени вреди-
преживени неудобства и дискомфорт от невъзможността за нормално придвижване от
и до работното място, безполезност по отношение детето му и угнетеност в
резултат на отмененото като незаконосъобразно НП № 74-0819-001145/29.03.2017г.
на началник сектор ПП ОД МВР- Варна; 300 лв от отнемане на СУМПС за четири
месеца, в които Д. е бил лишен от възможността да работи в чужбина с цел
по-високи доходи и 100 лв обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в
нарушената цялост и адекватен вид на върнатото вече СУМПС, резултат от
незаконосъобразното бездействие на органите на ответника да упражнят контрол по
съхраняването му. Касационната инстанция е посочила, че за да стигне до този правен резултат, съдът е
заключил, че , доколкото в отмененото НП липсва диспозитив за отнемане на
СУМПС, отмяната му не може да бъде основание за предявяване на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. Отделно от
това, тъй като според административния съд, СУМПС не било отнето от органите на
ОД на МВР- Варна, а предадено доброволно от притежателя му за целите на
досъдебното производство, то държането му за срок от 4 месеца не било резултат
на административна дейност, а вредите от този факт следвало да се търсят по
реда на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ.
Решаващият
касационнен състав приел, че така постановеното съдебно решение е частично недопустимо и частично
неправилно, като в недопустимата си част същото следва да бъде обезсилено и
прекратено, а в неправилната – отменено и върнато за ново разглеждане от АС-
Варна с указания за произнасяне по същество.
Касационният
съд е посочил, че недопустимо
АС- Варна е приел, че е сезиран със самостоятелна жалба, макар оспорваща само
нищожността на Заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г., по която следва да се
произнесе с нарочен диспозитив. На първо място – за да постанови отделен
диспозитив по такава жалба, съдът е следвало да конституира ответник по същата
– в случая това е административният орган, издал оспорената заповед – младши
автоконтрольор в сектор ПП ОД МВР – Варна, което съдът не е сторил. Отделно от
гореизложеното, позовавайки се в уточнителната си молба от 13.04.2018 г. на
разпоредбата на чл.203, ал.3 от АПК, самият жалбоподател е заявил, че очаква от
съда да се произнесе преюдициално- т.е. само в мотивите на съдебния акт по
нищожността на оспорената от него заповед, съответно – с оглед изхода от това
произнасяне да уважи или отхвърли исковата претенция за вреди, претендирани от
същата. Въпреки това и без нарочно искане в този смисъл, АС-Варна се е
произнесъл по съществото на непредявена жалба, с което в тази част е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството в тази
му част – прекратено. Неправилен е и решаващият извод на административния съд
за недопустимост на първите три от обективно съединените от Д. искове за
неимуществени вреди, всичките от тях, неправилно квалифицирани от съда като
произтичащи от необявената за нищожна Заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г. Касационният съдебен
състав е посочил, че основанията
за неправилност на извода за недопустимост на всеки един от исковете е
различен, и следва да бъде изложен поотделно, както следва:
1. Доколкото, според касационната съдебна инстанция не е предявена
жалба за обявяване нищожността на Заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г., с
която да е съединен и иск за вреди от нищожността на тази заповед, а
нищожността й е наведена като основание за произнасяне от административния съд
инцидентно и на основание чл.203, ал.3 от АПК,
то наличието или липсата на настъпили от тази заповед неимуществени вреди е
въпрос не на допустимост на иска, а на основателност на същия.
2. Неправилно
АС-Варна е приел, че претенцията за 2000 лв неимуществени вреди е в
причинно-следствена връзка със Заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г. Видно
от уточнение в с.з. от 19.06.2018г., направено от процесуалния представител на
ищеца, тази сума се претендира за неимуществени вреди, причинени на ищеца от
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, а не от отменената
заповед за задържане на лице за срок от 24 часа. Обстоятелството , че вредите
се претендират за период, чийто начален момент е постановяването на заповедта
за задържане, не води до извода, че същите се претендират от тази заповед, а
само обуславя неоснователност на претенцията за периода отпреди издаване на
наказателното постановление.
3.Неправилно
административният съд е приел недопустимост на иска за присъждане на
неимуществени вреди в размер на 200 лв, изразяващи се в търпени неудобства от
лошите битови условия в ареста за периода на фактическото задържане на ищеца –
09.03.2018- 10.03.2018г. Този иск не се основава на евентуалната нищожност на
заповедта за задържане на лице за срок от 24 часа. Претендираните с него вреди
произтичат от незаконосъобразното бездействие на органите на ОД на МВР- Варна да
осигурят на арестанта адекватни битови условия . Наличието или липсата на
вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
органите на ОД на МВР/ ако това е пасивно легитимираният ответник / при престоя
на лице в ареста, е въпрос по съществото на спора, а не въпрос на допустимост
на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
4.Неправилно АС-Варна е приел за
недопустими и предявените от Д.Д. други три обективно съединени иска, съответно
за сумите от : 500 лв, 300 лв и 100 лв, подробно описани като съдържание на
неимуществените вреди още в първоначалната искова молба. Касационният съд
направил анализ на съдържанието на първоначалната искова молба, допълнителното й писмено уточнение от
13.04.2018 и уточнението по протокола от с.з. на 19.06.2018г., и констатирал, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 лв се претендира като причинен от
отмененото като незаконосъобразно НП № 74-0819-001145/29.03.2017г. на началник
сектор ПП ОД МВР- Варна, а не от отнетото СУМПС. Доколкото вредите се
претендират от отменено по съответния съдебен ред НП, липсват процесуални
пречки за съда да се произнесе по съществото на искането, предвид което
оставянето на тази искова претенция без разглеждане е неправилно и следва да
бъде отменено.
5.Касационна инстанция е посочила, че въпреки, че споделя
правния извод на АС – Варна за това, че другите два иска за обезщетение се
основават на отнетото СУМПС, не споделя правния извод на АС-Варна за доказаност
по делото на обстоятелството, че това отнемане на първо място не е отнемане, а
доброволно предаване и на второ място – този акт е извършен не пред органите на
ОД на МВР – Варна в административното им качество, а в рамките на досъдебно
производство, вредите от което следва да се претендират по реда на чл.2 от ЗОДОВ – т.е. пред общия съд. Касационната инстанция е посочила, че съдът, стигайки до този необоснован
извод, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените прави по смисъла
на чл.13 от АПК, като, въпреки дадените в този смисъл на ответника указания,
първо е постановил решението си без събиране на необходимите за разкриване на
обективната истина доказателства и, второ - при неправилен анализ на наличните
доказателства, е стигнал до необоснования извод за това, че СУМПС е предаден
доброволно и това предаване не е било на органите на ОД на МВР-Варна в
административното им качество, а в рамките на прекратеното впоследствие
досъдебно производство. Касационната инстанция е посочила, че по делото са налице данни за това,
че СУМПС е иззето по административен ред във връзка със заповедта за задържане
на лице за срок от 24 ч. както и в рамките на административнонаказателното
производство по издаване на отмененото впоследствие по съдебен ред НП./ в т.
см. писмо от МВР-ОД на МВР- Варна- сектор ПП- л.17 от адм.д. №824/2018 г. по
описа на АС-Варна/. Касационната инстанция е посочила, че при наличието на противоречиви данни по делото
в рамките на кое от двете, паралелно развили се производства –
административно-наказателно и наказателно такова е било отнето СУМПС,
административният съд е следвало упражни правата си по чл.171 от АПК и повторно
да укаже на страните, че следва да представят доказателства за това, съществено
за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелство. Изведен е извод, че
като не е сторил
това, АС-Варна е постановил решението в тази му част при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност.
Делото е
върнато на АС Варна за ново произнасяне от нов съдебен състав.
Производството
по адм.д. №824/2018
г. по описа на АС-Варна е образувано по иск на Д.Д.Д. *** с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът чрез
процесуален представител в публично съдебно заседание поддържа първоначално
предявената искова претенция. Моли за уважаването й и за присъждане на
сторените разноски и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
ОД на МВР Варна намира предявените искове за недоказани по размер и основание.
Моли за отхвърлянето им. Моли за намаляване на посоченото като платено на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
мл.автоконтрольор при Трето РУ Варна, сектор ПП на ОД МВР Варна не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на исковите претенции.
При така
дадените указания от решаващият състав на касационната инстанция и при
съобразяване на предявените искови претенции от г-н Д., съдът приема, че
предмет на производството по делото са:
1.
Иск за 1000лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в ограничаване на свободното придвижване на г-н Д., причинени му от заповед
№439зз-370/100317 от 09.03.2017г. за задържане на лице за срок от 24 часа издадена от мл.автоконтрольор при Трето РУ Варна, сектор ПП на ОД МВР
Варна.
2.
Иск за 2000 лв.,
представляващи неимуществени вреди от отменено НП.
3.
Иск за 500 лв., представляващи
неимуществени вреди от отмененото НП.
4.
Иск за 200 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, следствие на бездействие на органите на МВР
да осигурят на арестанта битови условия. Бездействието не е съгласно исковата
молба, а съгласно прочита на исковата молба, направено в точка 3 на Решение №
6797/ 08.05.2019 г. на Върховен административен съд на Република България, по
адм. дело № 12569/ 2018 г.
5.
Иск за 300 лв, представляващи
неимуществени вреди, във връзка с отнето СУМПС и
6.
Иск за100 лв., представляващи
неимуществени вреди от връщането на СУМПС, с недобър външен вид.
При новото
разглеждане на делото съдът съобрази дадените от касационната инстанция
указания и при анализ
поотделно и в съвкупност на събраните доказателства констатира, от:
1.
Приложеното ДП № 138/2017г. по описа на Сектор ПП – ОД на
МВР – Варна се установява, че:
1.1 на Д.Д.Д.
е издадена Заповед за задържане на лице с № 439зз-370/2017/10.03.2017, видно от
която лицето е задържано на 09.03.2017г. около 14.15ч. на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР на основание чл.308 от НК за използване на неистински
документи. Лицето е задържано в помещенията на Трето РУ Варна. Задържаното лице
е освободено на 10.03.2017г. в 10.00ч. Заповедта е издадена от
мл.автоконтрольор при Трето РУ Варна, сектор ПП на ОД МВР Варна.
1.2 на
лицето е извършен личен обиск с Протокол за личен обиск на лице от дата
09.03.2017г.
1.3 лицето
е отчислено от хранене съгласно заповед издадена на 10.03.2017г. в 10ч.
1.4 при
задържането лицето е подписало декларация.
1.5 от
следствено-календарния план по разследване по ДП №138/2017г. по описа на с-р ПП
при ОД на МВР Варна, водено за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК,
се констатира че ДП е образувано на 09.03.2017г..
1.6. от
протокол за доброволно предаване /приложен на стр.15 от ДП138/17г./ се
констатира, че на 09.03.2017г. Д.Д.Д. е предал италианското СУМПС № R5223893V на следовател.
1.7. констатира
се, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е с дата
24.07.2017г. /приложено на стр.10 от съдебната преписка по адм.д. 824/18г. по
описа на АС Варна/.
1.8.
върнато е 1бр. СУМПС № R5223893V съгласно протокол от
04.07.2017г. от ст. разследващ полицай на ищеца /приложен на стр.12 от
съдебната преписка по адм.д. 824/18г. по описа на АС Варна/
2.
Приложеното нахд № 5512/17г. се установява, че НП № 74-0819-001145/29.03.2017г.
на началник сектор ПП ОД МВР Варна издадено срещу Д.Д.Д. е отменено с решение№ 227/14.02.2018г.
на Варненски районен съд. Решението е влязло в законна сила.
3.
от съдържанието на НП № 17-0819-001145/29. 03.2017г. на
началник сектор ПП ОД МВР Варна издадено срещу Д.Д.Д. се установява, че е
издадено за нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС без да
е правоспособен водач /приложено на стр.7 от съдебната преписка по адм.д. 824/18г.
по описа на АС Варна/.
4.
от удостоверение УРИ 36500027/17/20.07.2019г. се
установява, че в Трето РУ има назначено
лице – чистач.
5.
съгласно свидетелските показания на г-жа Д.а, майка на
ищеца, последният след като му е отнето СУМПС бил постоянно изнервен и не можел
да води детето на лекар. Свидетелката не живее в едно домакинство с ищеца и не
живее в същото населено място. Свидетелката не знае дали ищецът е работил в Р
България след дата на отнемане на СУМПС.
6.
съгласно свидетелските показания на г-н Д., брат на
ищеца, семейството им – родителите им и двамата братя са живеели и полагали
труд в Италия. Предполага, че Д.Д.Д. е имал трудов договор с работодател в
Италия, тъй като чакал да му бъде върнат СУМПС и да замине за Италия.
Свидетелят сочи, че след отнемането на СУМПС по отношение на брат му започнали
да се носят слухове и това го изнервило. Сочи, че детето на брат му се
разболяло и се наложило да се търсят хора, които да закарат детето на лекар.
Посочва, че брат му има заболяване „псориазис“. Свидетелят сочи, че самият той
няма шофьорска книжка.
7.
съгласно Решение № 3108/02.07.2018г. постановено по гр.д.
4468/2018г. на ХІІ състав на ВРС /приложено на стр.54 от съдебната преписка по
адм.д. 824/18г. по описа на АС Варна/ Д.Д.Д. е водил исково производство срещу
Прокуратурата на Р България и ОД на МВР Варна във връзка с воденото срещу него
досъдебно производство по ДП138/17г.
Сумата, която му е присъдена като обезщетение е в размер на 500лв., обезщетение
за неимуществени вреди изразяващи се в психически и физически болки и
страдания, преживян стрес, страх, притеснения, дискомфорт и неудобство в
ежедневието, както и засягането на честта и достойнството му от воденото срещу
него ДП.
Горните
факти съдът намира установени от приложените писмени доказателства и от
гласните показания на свидетелите.
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна:
І. в
частта, на предявения иск в размер на 1000лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в ограничаване на свободното придвижване на г-н Д., причинени му от заповед №439зз-370/100317
от 09.03.2017г. за задържане на лице за срок от 24 часа
издадена от мл.автоконтрольор при Трето РУ Варна, сектор ПП на ОД МВР Варна, се иска съдът
се произнесе преюдициално, само в
мотивите на решението си относно нищожността на заповедта.
Настоящата инстанция за да се произнесе по исковата претенция съобрази следното: искът е за претърпени вреди от заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г. за задържане на лице за срок от 24 часа, като се иска произнасяне относно валидността на заповедта само в мотивите на съдебния акт.
Първо: Заповедта за задържане е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно цитирания законов текст полицейските органи имат право да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Към момента на издаване на заповедта за задържане г-н Д. е лице, което управлява МПС с документ с невярно съдържание, следователно е лице, за което има данни за извършено престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР при задържане на лицата посочени в чл.72, ал.1 от ЗМВР се издава писмена заповед за задържане. В чл.74, ал.2 са посочени изчерпателно реквизитите на заповедта за задържане измежду които в т.6 от цитираната разпоредба правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) (доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Съгласно императивното правило на чл.74, ал.3 от ЗМВР задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно. В разпоредбата е посочен съдът, който следва да се произнесе по оспорването и това е Районният съд. Решението на районният съд подлежи на проверка по реда АПК. Второ: Касационната инстанция по проверка на законосъобразността на заповедта за задържане не е компетентна да се произнесе за валидността на тази заповед. Касационната инстанция, т.е. административният съд извършва проверка на решението на районния съд по оспорването на заповедта за задържане, не и на законосъобразността или валидността на заповедта за задържане. Налага се извод, че административния съд не може да се произнася по валидността на заповедта за задържане при предявен пред него иск за обезщетяване на вреди от тази заповед. В случая не е налице възможност за приложение на чл.17 от ГПК. Съгласно чл.17, ал.1 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административния акт независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съгласно ал.2 на чл.17 от ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен ако такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. При съобразяване на фактите по спора и на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК се налага извод за наличие на отрицателна процесуална предпоставка за инцидентно произнасяне по валидността на заповедта за задържане – ищецът е бил участник в производството по издаване на заповедта и заповедта е издадена срещу него.Трето: Заповедта за задържане на г-н Д. е издадена във връзка и в хода на производството по ДП138/17г. на Трето РУ на ОД на МВР Варна.
Съгласно чл. 193 от НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Съгласно чл. 52 от НПК, в действащата към дата на издаване на заповедта за задържане на г-н Д. разследващи органи са: 1. следователите; 2.служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и 3. полицейските органи в Министерството на вътрешните работи - в случаите, предвидени в този кодекс. От изложеното следва, че мл. инспекторът издал заповедта за задържане е действал като орган на досъдебното производство. Съдът констатира и, че заповедта за задържане е издадена в хода на досъдебно производство. Извършените при издаването й процесуални нарушения биха намерили отражение в актовете издавани в хода на наказателното производство. Това налага извод, при съобразяване на решение № 4283/22.03.19г. по адм. д. 11483/17г. на ВАС, Трето отделение, че съставената заповед за задържане от 09.03.2017г. не е издадена в рамките на упражняване на административна дейност, тъй като е изготвена в рамките и по повод на разследване по ДП138/17г. на Трето РУ на ОД на МВР Варна - т.е. в рамките на наказателно производство – досъдебна фаза.
Производството по исковата претенция в тази част следва да бъде прекратено, като недопустимо.
ІІ. в частта на предявените искове в размер на 2000 лв., представляващи неимуществени вреди
от отменено НП № 74-0819-001145/29.03.2017г. на началник сектор ПП ОД
МВР Варна, изразяващи се в претърпени
неимуществени вреди, представляващи преживени негативни емоции, чувство на
угнетеност, безпомощност, несигурност в положителния за него изход, срам от
близки и познати и на 500 лв.,
представляващи неимуществени вреди от отмененото НП №
74-0819-001145/29.03.2017г. на началник сектор ПП ОД МВР Варна изразяващи се в
преживяно неудобство и дискомфорт с оглед придвижването на ищеца до и от
работното място, безполезност по отношение на детето му, което го угнетявало
допълнително, които следва да бъдат
разгледани съвместно, съдът съобрази следното:
Твърденията относно претърпените неимуществените вреди са общи – общо се
сочи преживени негативни емоции и чувство на угнетеност. От тях не се извлича
конкретно състояние на лицето или обстоятелство или факт, които да могат да
бъдат доказани. Тези посочени чувства не са обвързани със съдържанието и
последиците на НП. Доказателства за неимуществените вреди не са представени. Гласните
показания на разпитаните в производството свидетели се отнасят до неудобството
и притесненията, които ищецът е изживял поради отнетото СУМПС и поради воденото
досъдебно производство. Свидетелите не посочиха, че ищецът е претърпял някакво
неудобство или емоционално страдание, поради това, че в НП е било констатирано,
че е неправоспособен водач. При липса на доказателства, от които да се обоснове извод за претърпени
страдания от ищеца от НП и в какво точно са се изразявали те, искът се явява
недоказан.
От твърденията на ищеца и от писмените доказателства по делото / по
конкретно от съдържанието на НП/ не се установява, невъзможност за придвижването
на ищеца в следствие на издаденото НП. Ограничаването на възможността на г-н Д.
да управлява МПС е от отнемането на СУМПС. С НП на ищеца е наложена глоба, не му е отнета
възможността да управлява МПС.
Твърденията, че ищецът се чувствал лош родител, защото не могъл да заведе
детето си на лекар не са основателни. Не се доказват от доказателствата по
делото. Не е установено с медицински документи, че детето е имало заболяване
налагащо лекарска намеса в периода от издаване на НП до отмяната му и, че
ищецът не е могъл да го заведе на лекар именно заради издаденото НП, а не
поради отнетото СУМПС.
Искът е допустим – исковата молба е предявена от
лице с активна процесуална легитимация в писмена форма. Разгледан по същество
искът е неоснователен.
При постановяване на
настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение №
3900/20.03.2013г. постановено по адм.д. 7157/12г. от състав на Трето отделение
на ВАС, с докладчик П. Г.; Решение № 8703/20.06.2011г. постановено по адм.д.
5160/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П. Г., Решение №
6106/11.05.2010г. постановено по адм.д. 12448/09г. от състав на Трето отделение
на ВАС, с докладчик В. К.; Решение № 16713/19.12.2011г. постановено по адм.д.
9912/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В.П., съгласно която
за решаване на спора следва да бъде
извършена преценка налице ли са предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника издател на отменения акт за заплащане на обезщетение на
ищеца.
Съгласно чл. 203, ал.1 и ал.2 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази
глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Анализът на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
налага извод, че за да е изпълнен фактическият й състав следва да са налице в
комулативност всички негови елементи, а именно: 1. Да е доказано наличието на
вреда, 2. Вредата да е причинена на гражданина или юридическото лице от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на държавата и
общините и
или техни длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност и 3. Да е
налице връзка между вредата и незаконосъобразният акт, действие или
бездействие.
От доказателствата по делото може да бъде
обоснован извод, че е налице втората предпоставка – наличие на
незаконосъобразен акт: НП № 74-0819-001145/29.03.2017г. на началник сектор ПП ОД
МВР Варна издадено срещу Д.Д.Д. отменено с решение№ 227/14.02.2018г. на
Варненски районен по нахд № 5512/17г., неоспорено пред касационната инстанция и влязло в сила.
Липсват елементи от
фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не са налице първият и третият
елемент от фактическият състав на разпоредбата на чл.1, ал1 от ЗОДОВ – наличие
на причинена вреда и връзката между отмененият административен акт и вредата.
На изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
ІІІ. в частта на предявения иск за 200 лв., представляващ обезщетение за
неимуществени вреди, следствие на бездействие на органите на МВР да осигурят на
арестанта битови условия, съдът съобрази следното:
Бездействието не е претендирано в исковата молба, а е извлечено по
тълкувателен път от прочита на исковата молба, направено в точка 3 на Решение №
6797/ 08.05.2019 г. на Върховен административен съд на Република България, по
адм. дело № 12569/ 2018 г. Твърдението на ищеца е, че в помещението за
задържане е следвало да изтърпи лоши битови условия. Тези твърдения са общи и
поради липса на конкретика, в какво именно се изразяват лошите битови условия,
ответникът е ангажирал доказателства относно наличието на персонал, който извършва
почистването на помещенията.
Заповедта за задържане е издадена на ищеца и самото задържане е осъществено от органите на ОД на МВР Варна във връзка и в хода на производството по ДП№138/17г.на Трето РУ при ОД на МВР Варна.
Съгласно чл. 193 от НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Съгласно чл. 52 от НПК, в действащата към дата на задържането на г-н Д., разследващи органи са: 1. следователите; 2.служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и 3. полицейските органи в Министерството на вътрешните работи - в случаите, предвидени в този кодекс. От изложеното следва, че мл. инспекторът издал заповедта за задържане е действал като орган на досъдебното производство. Страданията на г-н Д. от лошите условия в помещението за задържане би следвало да получат обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ /Съдът констатира и, че обезщетение на претърпените от г-н Д. неимуществени вреди от воденото срещу него ДП му е присъдено /. Това налага извод, при съобразяване на решение № 4283/22.03.19г. по адм. д. 11483/17г. на ВАС, Трето отделение, че задържането на г-н Д. не е осъществено в рамките на упражняване на административна дейност, а по повод на разследване по ДП№138/17г. по описа на Трето РУ на ОД на МВР Варна - т.е. в рамките на наказателно производство – досъдебна фаза. Не са налице вреди, които да са възникнали по повод на извършвана административна дейност.
Производството по исковата претенция в тази част по арг. от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 от АПК , следва да бъде прекратено, като недопустимо.
ІV. в частта на предявените исковете
за 300 лв, представляващи неимуществени вреди, във връзка с отнето СУМПС и за 100
лв. и неимуществени вреди от връщането на СУМПС, с недобър външен вид, които
следва да бъдат разгледани заедно, съдът съобрази следното:
От приложените протокол за доброволно
предаване /стр.15 от ДП№138/17г./ от 09.03.2017г. и протокол от 04.07.2017г. се
констатира, че Д.Д.Д. е предал италианското СУМПС № R5223893V на следовател и, че от ст. разследващ полицай на ищеца е върнато
1бр. СУМПС № R5223893V /приложен на стр.12 от
съдебната преписка по адм.д. 824/18г. по описа на АС Варна/.
Протокола за предаване на СУМПС е съставен на г-н Д. във връзка и в хода на производството по ДП№138/17г.на Трето РУ при ОД на МВР Варна.
Съгласно чл. 193 от НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Съгласно чл. 52 от НПК, в действащата към дата на предаването на СУМПС от г-н Д., разследващи органи са: 1. следователите; 2.служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и 3. полицейските органи в Министерството на вътрешните работи - в случаите, предвидени в този кодекс. От изложеното следва, че мл. инспекторът издал заповедта за задържане е действал като орган на досъдебното производство. Съдът констатира и, че Протокола за предаване на СУМПС е съставен в хода на досъдебно производство. Извършените при съставянето му процесуални нарушения биха намерили отражение в актовете издавани в хода на наказателното производство. Експертизата, при която е нарушен вида на СУМПС е назначена в хода на ДП. Това налага извод, при съобразяване на решение № 4283/22.03.19г. по адм. д. 11483/17г. на ВАС, Трето отделение, че Протоколът за предаване на СУМПС, макар подписан от мл.инспектор при Трето РУ на ОД на МВР Варна, не е издадено в рамките на упражняване на административна дейност, тъй като е съставено в рамките и по повод на разследване по ДП№138/17г. по описа на Трето РУ на ОД на МВР Варна - т.е. в рамките на наказателно производство – досъдебна фаза. Не са налице вреди, които да са възникнали по повод на извършвана административна дейност.
Производството по исковите претенции в тази част по арг. от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 от АПК, следва да бъде прекратено, като недопустимо.
С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният
представител на ищеца за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по исковата претенция на Д.Д.Д. ***, в частта за претендирани вреди в размер на: 1000лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване на свободното му придвижване, причинени му от заповед №439зз-370/100317 от 09.03.2017г. за задържане на лице за срок от 24 часа издадена от мл.автоконтрольор при Трето РУ Варна, сектор ПП на ОД МВР Варна; 200 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, следствие на бездействие на органите на МВР да осигурят на арестанта битови условия; 300 лв, представляващи неимуществени вреди, във връзка с отнето СУМПС и 100 лв., представляващи неимуществени вреди от връщането на СУМПС, с недобър външен вид.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Д. *** срещу ОД на МВР Варна в частта за претендирани вреди в размер на 2000 лв., представляващи неимуществени вреди от отменено НП № 74-0819-001145/29.03.2017г. на началник сектор ПП ОД МВР Варна, изразяващи се в преживени негативни емоции, чувство на угнетеност, безпомощност, несигурност в положителния за него изход, срам от близки и познати и на 500 лв., представляващи неимуществени вреди от отмененото НП № 74-0819-001145/29.03.2017г. на началник сектор ПП ОД МВР Варна, представляващи преживяно неудобство и дискомфорт с оглед придвижването му до и от работното място, безполезност по отношение на детето му, което го угнетявало допълнително.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България. Решението, в частта с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България в 7 дневен срок от съобщаването му.
Съдия: