№ 7016
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110162356 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Б. В. И. Г.“ АД срещу ЗАД
„О. З. К. З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 18.11.2023 г., на път II-73 км. 0+300 в посока от гр. *****
към с. ***** е настъпило събитие – ПТП между застрахованото при него по
застраховка „Каско” МПС – товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с
прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № *******, и застрахованото при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № *******, осъществено в срока на застрахователно покритие по
двата договора за застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на
застрахования при ответника автомобил поради движението му с несъобразена с
пътните условия скорост и при неспазване на необходимата дистанция, при което
реализирал ПТП с движещия се пред него и намаляващ скоростта си, за да завие
наляво, товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ********. Твърди още, че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при ищеца
автомобил, които са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е
платил обезщетение в размер на 8430,44 лв. и е извършил ликвидационни разходи в
размер на 25 лв. Сочи, че ответното дружество било поканено извънсъдебно да погаси
регресното вземане, в отговор на което е извършено погасяване чрез прихващане на
сумата от 3 183,24 лв., като непогасена останала разликата от 5 272,20 лв. Въз основа
1
на гореизложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сума в размер на 1000 лв., предявен като частичен иск от такъв в пълен
размер от 5272,20 лв., представляваща разликата между регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 18.11.2023 г., включваща ликвидационни разноски, и
доброволно възстановената от ответника сума чрез прихващане, ведно със законната
лихва от 22.10.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът оспорва иска по размер, като счита, че претендираните вреди не
съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като са
завишени. Оспорва и механизма на събитието, като навежда възражение за
съпричиняване. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното
погасяване на сумата в размер на 3183,24 лв. чрез прихващане. Счита, че искът следва
да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие;
реализиране на ПТП на 18.11.2023 г. със сочените в исковата молба участници и място,
настъпване в причинна връзка с него на описаните в исковата молба вреди, изплащане
от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната
застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; извънсъдебно погасяване от
страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в размер на 3183,24 лв. по
предявената извънсъдебно регресна претенция.
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени и гласни
доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 8),
настъпило на 18.11.2023 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от Е. Х.,
като водач на „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *******, и И. Р., като водач
на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке
марка „******“ с рег. № *******. В него е начертана скица на ПТП и са отразени
увреждания по двете превозни средства. От протокола се установява, че процесното
ПТП е настъпило, като при движение по републикански път II – 73 на МПС
2
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *******, водачът, без да спази
необходимата дистанция, реализира сблъсък с движещия се пред него, намаляващ
скоростта с цел извършване на завой наляво товарен автомобил марка „Скания“ с рег.
№ ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № *******.
За установяване на механизма е разпитан свидетел по делегация – водачът на
застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ******* – Е. Н. Х..
От показанията на св. Е. Н. Х., водач на автомобил МПС „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № *******, се установява, че на 18.11.2023 г. с автомобила си се е
движел по републикански път II – 73 в посока от гр. ***** към с. *****, след разклона
за гр. Велики Преслав, рано сутринта около 5.30 – 6.00 ч., като по това време било
тъмно и студено и валяло дъжд. Пред автомобила му се движел камион – ТИР с
ремарке. Твърди, че като приближил товарния автомобил, водачът му изведнъж, без да
подаде сигнал за завиване наляво, предприел маневра завой наляво. Разпитаният водач
сочи още, че в участъка на пътя, където е настъпило събитието, хоризонталната пътна
маркировка представлявала непрекъсната линия, забраняваща изпреварване и завой
наляво. Обяснява поведението на водача на товарния автомобил с твърдение, че
шофьорът на камиона искал да пътува по пътя гр. Варна – гр. София, за което трябвало
да мине под моста, но е подминал пресечката и затова решил да завие наляво. Сочи, че
се е опитал да спре автомобила, но не могъл да избегне удара. При разпита си
настоява, че причина за ПТП е изцяло поведението на водача на застрахования при
ищеца товарен автомобил, който не се съобразил с пътната сигнализация и
обстановката. Твърди още, че и на двамата шофьори бил съставен по един акт за
установяване на административно нарушение – неговия – за това, че не спазва
дистанция, а на другия шофьор – че предприел маневра завой наляво на забранено
място.
Съдът кредитира показанията свидетеля като обективни и отразяващи
достоверно обстоятелства около процесното събитие.
Въз основа на писмените доказателства по делото и събраните гласни
доказателства е изготвено заключение по съдебно автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице всички вреди по товарен автомобил марка
„Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. №
*******, се намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието. Стойността,
необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средна пазарна цена към
датата на ПТП е 8797,81 лв. Експертът в заключението си сочи, че пътното платно на
мястото на произшествието е съставено от две ленти за движение, разделени помежду
си с единична непрекъсната линия тип М1. В заключението е представена и
визуализация от картата от мястото на събитието. В съдебното заседание вещото лице
3
обяснява, че изображенията са към 2023 г. – макар и не точно към датата на ПТП
/също през 2023 г./ следва да отразяват пътната маркировка и такава, каквато е била
към момента на събитието.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на
събитието, който отразява описания такъв в исковата молба – при движение по
републикански път II – 73, движещото се по пътя МПС „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № ******* реализира сблъсък с движещия се пред него,
намаляващ скоростта с цел извършване на завой наляво товарен автомобил марка
„Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. №
*******, поради неспазване на необходимата дистанция, с което е допуснал нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Същевременно, с поведението си застрахования при ищеца водач на товарен
автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка
„******“ с рег. № ******* също е допуснал нарушение, като е предприел маневрата
завой наляво на място, където не е разрешено. Като от показанията на свидетеля, така
и от заключението на вещото лице се установява в участъка от пътя, където е
4
настъпило събитието, пътят да е бил маркиран с единична непрекъсната линия.
Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от Правилник за движение по пътищата "единична
непрекъсната линия" - М1, съответства на правилото на пътните превозни средства да
е забранено да я застъпват и пресичат.
При опровергаване на изключителната вина на водача на застрахованото при
ответника превозно средство и установен принос и на водача на застрахования при
ищеца автомобил, обезщетението следва да бъде присъдено в намален размер, като с
оглед конкретните обстоятелства съдът намира, че следва да бъде намалено с 50 %, до
каквато степен съдът определя приноса на всеки от участниците.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 8797,81 лв.
Предвид изложените по-горе изводи за опровергаване на изключителната вина
на водача на застрахования при ответника автомобил, за определяне на основателната
част от иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, дължимото обезщетение от
8822,81 /с включени ликвидационни разноски от 25 лв./ следва да бъде редуцирано
наполовина – до 4411,41 лв. От тази сума следва да се приспадне погасената чрез
прихващане сума – 3183,24 лв., при което се получава дължим остатък от 1228,17 лв. С
оглед диспозитивното начало предявеният иск следва да се уважи изцяло за
предявения размер от 1000 лв., при определен като дължим общ размер от 1228,17 лв.,
вместо посоченият от ищеца такъв от 5272,20 лева.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 22.10.2024 г.
5
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 860 лв., като по делото са налице
доказателства за плащане на 50 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ, 30 лв.
депозит за свидетел, и 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, като
същите следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О. З. К. З.“, ЕИК ******** да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“
ЕИК ******** на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1000 лв., предявен като
частичен иск от такъв в пълен размер от 5272,20 лв., при определен от съда пълен
размер на дължимото обезщетение от 1228,17 лв., представляваща разликата между
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.11.2023 г., включваща
ликвидационни разноски, и доброволно възстановената от ответника сума чрез
прихващане, ведно със законната лихва от 22.10.2024 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД „О. З. К. З.“, ЕИК ******** да
заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕИК ******** сумата от 860 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6