Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Плевен, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и втора година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 954/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Е.М.Г.
*** чрез адв. Т.Т. от Адвокатска колегия гр. Плевен срещу Решение
№ 101 от 05.11.2021 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 246/2021
г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил ЕФ за
налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К № 4088697 на ОД на МВР - Плевен, с който на Е.М.Г. на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, затова че на 22.02.2019 г. в 11:42 часа в с. Радомирци, на ПП I-3 (Бяла-Ботевград), пътен участък км. 133+517 с посока на движение гр.
Луковит с л.а.
„****“ рег. № **** се движи със скорост 82 км/ч при разрешена 50 км/ч, превишение
с 32 км/ч, установено и заснето с АТСС ТFR1-М 585/12 при отчетен толеранс на скоростта -3 км/ч.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че при постановяване на съдебното
решение РС – Червен бряг не е взел предвид нарушението на предписанията за
съдържание на електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и не е съобразил
направеното основно оплакване за липса на информация за собственика на
автомобила. Посочва, че в хода на съдебното производство не са събрани каквито
и да е доказателства, че именно Е.М.Г., е извършила обективираното в ЕФ
нарушение, като твърди, че по делото е налична само и единствено снимка на МПС,
което е собственост на „Бългериън ойлс“ ЕООД и декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че автомобилът е бил във владение на доверителката му за период от
няколко дена, включващ датата и часа на нарушението и липсват каквито и да е
доказателства, че точно Г. е извършила нарушението. Доказването на вината е в
тежест на наказващия орган, който не е извършил никакви действия в тази посока,
след обжалването на фиша. Твърди също така, че следва да се вземат предвид давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН при преценка на електронните фишове, въпреки че ЕФ
изпълнява едновременно функциите на АУАН и на НП, като се позовава на съдебна
практика. В конкретния случай, административно наказващия орган е анулирал
издадения срещу собственика ЕФ, на базата на подадена от него декларация на
осн. чл.189, ал.5 от ЗДвП и при преценката за издаване на ЕФ срещу жалбоподателката
е следвало да бъде съобразен срокът по чл.34, ал. 1, изр.2 от ЗАНН - а именно
1-годишен от извършване на нарушението, който е изтекъл. Моли постановеното от
първоинстанционния съд решение да бъде отменено, а по същество – ЕФ да бъде
отменен. Претендира адвокатско възнаграждение, определено от съда за настоящото
и за първоинстанционното производства.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен,
не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Червен бряг е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. Съдът
е обсъдил приобщените по делото писмени доказателства и е извел правилни и
аргументирани изводи за безспорна доказаност на визираното нарушение и
законосъобразност на наложения вид и размер на наказанието.
Решението е съобразено с дадените от
касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд задължителни указания по тълкуването и приложението
на закона, дадени относно неприложимостта на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронните фишове, като
приложение намира абсолютната давност по чл. 81 НК вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК,
която е 4 години и половина от датата на извършване на нарушението и в този
смисъл е константната практика на съда.
Видно от справката за регистрация на
автомобила, същият е собственост на юридическо лице, но първоначално издаденият
ЕФ, с който е наказан управителя на дружеството е бил анулиран по подадена от
него декларация по реда на чл. 189 ал.5 ЗДвП, че на посочената дата е
предоставил управлението на друго лице Е.М.Г. – негова майка, за което е
предоставил и СУМПС на това лице. Декларацията е подадена на 23.10.2020г. и
след анулирането на първия ЕФ е издаден ЕФ на посоченото лице – ползвател на
автомобила, който е връчен на 30.10.2020г. с обратна разписка, с което
предвидената законова процедура е спазена.
Правилен е изводът, че оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно одобрения образец и отговаря на законовите изисквания съгласно чл. 189
ал.4 ЗДвП. Затова неприложими са изискванията за съдържание на АУАН и НП,
респективно в ЕФ не се съдържа дата на издаване/съставяне и орган, който го
издава, а само съответната структура на МВР, в района на която е регистрирано
нарушението и датата на извършването му. Нарушението, за санкционирането на
което се издава ЕФ, се счита за установено от датата на автоматичното му
заснемане. Затова неприложими се явяват и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН
за съставяне на АУАН и издаване на НП. А спрямо датата на извършване на
нарушението - 22.02.2019г. към настоящия момент не е изтекла абсолютната
погасителна давност за административно-наказателно преследване от 4 г. и
половина съгласно чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК, приложима на осн.
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, съобразно ТП № 1 /2015г. на ВКС/ВАС.
Правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по
административно-наказателната преписка соченото нарушение, за което
жалбоподателката обосновано е наказана в
качеството й на ползвател на посочения автомобил, което обстоятелство се
установява от приложената декларация по реда на чл. 189 ал.5 ЗДвП, като
жалбоподателката не е възразила, че не е управлявала автомобила или че го е
предоставила на друго лице и затова на осн. чл. 188 ал.2 ЗДвП се счита за
извършител на нарушението, който следва да понесе предвидената за това
нарушение санкция. Установено е с автоматизирано техническо средство – TFR1-M с №585, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична
проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените
протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на
нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ
датата и часа на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила,
измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта, мястото на
нарушението - с автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него,
включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на снимката към ЕФ. Приложен е и
протокол за използване на конкретното АТС на процесната дата, в който е
отразено мястото на поставянето му на пътя и ограничението на скоростта – 50
км/ч в населено място, началото и края на работния процес и обслужващия го
служител.
Приложената административна преписка съдържа изискуемата информация и
доказателства съгласно изискванията на чл. 189 ал.8 ЗДвП в подкрепа на
обжалвания ЕФ, доказващи извършеното нарушение
- в т.ч. и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП ( ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо нарушение за скорост да се
установява, както със стационарни, така и с мобилни технически средства и
системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган, за което се издава
ЕФ.
Според легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат, както: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, така и: б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес, с каквото устройство именно е констатирано и заснето процесното нарушение.
С оглед всички приложени по делото доказателства, които съдът е съобразил,
правилен е направеният извод, че жалбоподателката като ползвател на посочения
автомобил на 22.02.2019г. в 11:42ч. е извършила нарушение по смисъла на чл. 21
ал.1 ЗДвП, тъй като се е движила в населено място – с. Радомири със скорост от 82
км/ч, с което е превишила разрешената в населено място скорост от 50 км/ч, след
приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч. Установеното превишение от 32 км/ч
на разрешената скорост в населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.2 ЗДвП
налагане на наказание на водача на осн. чл. 181 ал.1 т.4 от ЗДвП в размер на 400
лв.
По тези съображения решението на Районен съд – Червен бряг е правилно и
следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101 от
05.11.2021 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 246/2021
г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/