РЕШЕНИЕ
Номер 2111 18.11 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІІ
наказателен състав
На единадесети ноември 2019 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдията
АН
дело номер 6582 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 102/05.06.2018г. на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси” Община Пловдив, с което на „В 60” ЕТ ЕИК е наложено административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.14 ал.1
от Закона за местните данъци и такси.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
102/05.06.2018г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” Община
Пловдив, с което на „В 60” ЕТ ЕИК е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500лв. за извършено
нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Жалбоподателят „В. 60” ЕТ твърди, че
обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна- Община Пловдив чрез
пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество,
намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е
издадено против дружеството за това, че не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижим имот в законоустановения двумесечен срок.
Имотът е придобит чрез апорт, вписан на 09.11.2018г. и срокът за подаване на декларация е до
09.01.2019г. Декларацията по чл.14 ЗМДТ е подадена на с вх. №
*********/26.09.2019г.
Видно от приложения към административната
преписка Акт за установяване на административно нарушение № 1795/26.06.2019г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение. Разпитан в хода
на съдебното производство актосъставителят Х.А.Д. поддържа отразеното в Акта,
като заявява, че нарушението е установено при подаване на изискуемата
декларация в присъствието на представител на дружеството и веднага бил съставен
АУАН.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна
на „В. 60” ЕТ административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за местните данъци и такси. В тази насока да се направи положителен
извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от каквато
и да било субективна оценка и подкрепени напълно от писмените доказателства по
делото, а именно АУАН, нотариален акт, декларация.
Не на
последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това
възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване
направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното
постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че
извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са
опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на ЗМДТ в
двумесечен срок да декларира по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим
имот в законоустановения двумесечен срок.
Освен това
по същество, според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по
отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за
първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №
1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В
конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар от същото
да не са настъпили вредни последици, но като се взеха предвид и всички по-горе
обсъдени доказателства по делото –допускане нарушаване на правилата за
своевременно деклариране собствеността върху недвижим имот и заплащане на
необходимите за това местни данъци и такси, не би следвало наказващият орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество е налице сериозно нарушение на закона,
доколкото деянието е извършено в течение на повече от шест месеца - срокът за
деклариране е изтекъл на 09.01.2019г., а нужната декларация е
подадена едва на 26.09.2018г.
Поради
изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 102/05.06.2018г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” Община Пловдив, с което на „В.
60” ЕТ ЕИК е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер
на 500лв. за извършено нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за местните данъци и
такси, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложеното
наказание „ГЛОБА” от 500лв. то същата е наложена при правилна преценка на
обстоятелствата по случая в минимален размер. Поради това и правилно
административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е
определил именно този размер.
По делото се
твърди, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
За изложените изводи съдът съобрази всички
доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.