№ 5660
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100109219 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск по иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ.
АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ********* е предявил против ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД иск за обезщетяване на вреди за нарушения на общностното право
извършено с постановяването на определение № 44/20.01.2021 год. на ВКС,ТК,ІІ отд. по
гр.д. № 2412/2020 год. , в размер на 137 200 евро – имуществени вреди ведно със законната
лихва, считано от 20.07.2021 г. и сумата от 13 720 евро – обезщетение за неимуществени
вреди, съставляващи компрометиране на ищцовото дружеството и нарушаване на доверието
в него от клиентите и обществото.
Ищецът твърди, че е пострадал от неправомерно издаден изпълнителен лист издаден
от САС, по гр.д.№1721/2014г. от 24.02.2020 г. в полза на К.Б. в резултат на които чужди на
ищцовото дружеството имоти, право на строеж, ид.ч. от УПИ, и паркоместа - с право на
ползване, представляващи общи части с нотариално учредено на дружеството ни право на
тяхно ползване, са били продадени от негово име, чрез ЧСИ - на самата К.Б., и средствата от
тях - разпределени с протокол за разпределение от 23.04.2021 г. преди да има постановено
окончателно съдебно решение.
Твърди, че вредите които търпи са в следствие на нарушения на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и
чл. 47 ХОПЕС и други, допуснати със съдебни актове, постановени по гр.д.№ 1721/2014 г. на
САС и ч. гр.д. № 2412/2020 год. на ВКС. Порочност на Определение №44/20.01.2021г. на
ВКС, ТК; 2 отд по ч.т.д.№2412/2020г., с което върховните съдии са преградили процеса,
потвърждавайки / разрешавайки изпълнението на основание Определение №44/20.01.2021г.,
на постановеното от САС осъдително решение, при висящо пред ВКС двойно обжалване на
1
решението - от ищец и ответник, т.е. при неудостоверяване правото на ищеца на ликвидно и
изискуемо вземане, довело и до сочените имуществени вреди за ответника-дружество,
понесло по изпълнителното дело,с която сума дружеството е било незаконосъобразно
задължено чрез продажба от негово име на чужда нему собственост, увеличена с
направените от собствениците на отнетите им имоти и права съдебни и др.разноски по
връщането на собствеността им.
Неимуществените вреди се изразяват в нарушен професионален авторитет на
дружеството пред н астоящи и бъдещи клиенти и пред обществото,а също е нарушена
правната сфера и сигурност на дружеството от организирана престъпна група лица и
извършване на имотна измама без оказана му от държавните органи никаква правна защита
и помощ.
Именно въз основа на неокончателно все още съдебно решение е издаден
изпълнителния лист срещу дружеството от САС, а подадената жалба срещу това
разпореждане е оставена без уважение от ВКС. С преждевременното си издаване на
Определение за издаване на изпълнителен лист от 24.02.2020г. на го, II състав, по гр.д.
№1721/14г., САС е нарушил няколко закона, в т.ч основния закон на РБългария-КРБ,
международен договор-чл.47 ДФЕС, с които държавата се е задължила спрямо правото на
ЕС, което изисква пристъпване към изпълнение само след като вземането е станало
ликвидно и изискуемо с влязло в сила съдебно решение.
Моли съдът да уважи предявения иск като осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в посочените размери,
съответно 137 200 евро – имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
20.07.2021 г. и сумата от левовата равностойност на 13 720 евро -неимуществени вреди
ведно със законната лихва от 20.07.2021Г. до пълното й изплащане по курса на деня на
плащане.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност,
ответникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД оспорва иска като недопустим, евентуално
неоснователен и недоказан. Излага съображения за липса на предпоставките за ангажиране
на отговорността му, тъй като не е допуснато твърдяното съществено нарушение на норми
на общностното право. Производството по ч.т.д. № 2412/2020 г. на ВКС, II Т.О. е образувано
по частна жалба на АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ ООД срещу разпореждане инстанция.
Жалбата е приета за разглеждане, като има и поставен съдебен акт, който в случая е валиден
. ВКС е постановил акта си в съответствие с националната правна уредба на достъпа до
касационно обжалване.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна – СГП, чрез прокурор Х.а, поддържа в хода по същество
становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Между страните не е спорно, а се установява и от приобщените по делото като писмени
доказателства гр. д. № 12496/2011 год., в.гр.д.№1721/2014г. на САС , т.д. № 1641/2021 год. на
ВКС и ч.т.д. № 2412/2020 г. на ВКС, II Т.О., че с решение от 30.04.2015 год. на САС по
в.гр.д.№1721/2014 г. съдът е изменил частично решението на СГС по гр. д. № 12496/2011
год., като е осъдил АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ ООД да заплати на К.Н.Б. сумите от 27 000
евро, представляваща задатък/капаро/ по договор от октомври 2006 г. и сучата от 6500 евро
дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 27.09.2011 г. до
окончателното изплащане на горните суми.
По молба на К.Н.Б. СГС е разпоредил на 25.05.2018 год. да се издаде изпълнителен
лист по решението на САС,но това разпореждане е било отменено с определение от
27.11.2019 год. от състав на САС с аргумент, че е издадено от некомпетентен съд и въз
основа на невлязло в сила съдебен акт.
Отново по молба на К.Н.Б. с разпореждане от 24.02.2020 год. САС е постановил
издаване на изпълнителен лист за сумите по осъдителното, не невлязло все още в сила
негово решение по в.гр.д.№1721/2014 г. Разпореждането е обжалвано от АЕРОПАК
ИНЖЕНЕРИНГ ООД пред ВКС, като с определение от 20.01. 2021 год. по ч.т. д.№
2412/2020 год. разпореждането е било потвърдено.
Установено е,че решението от 30.04.2015 год. на САС по в.гр.д.№1721/2014 г. е влязло
в сила след като не е допуснато до касационно обжалване на 05.07.2022 год.
Останалата част от доказателствения материал, събран в хода на съдебното дирене,
настоящият състав на съда не обсъжда, тъй като не го намира за годен да допринесе за
установяване на релевантни за спора факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното
Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Този законов текст
регламентира установеният с практиката на СЕС и пилотното решение по делото Köbler,
принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от
нарушения на общностното право, допуснати от национални юрисдикции.
Фактическият състав на обективната отговорност на Държавата включва следните три
кумулативни предпоставки: дали твърдяното нарушение е на правна норма, предоставяща
права на частно - правни субекти; дали нарушението й е достатъчно съществено и явно, и
дали съществува пряка причинна връзка между нарушението и вредата. На нарушение на
правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и
прилагането на съответната норма от общностното право.
Съдът, след преценка на относимите към спора доказателства по делото намира, че не
е допуснато от ответника ВКС очевидно, флагрантно нарушение на общностното право –
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС; чл. 13 ЕКЗПЧОС; чл. 14 ЕКЗПЧОС; чл. 1 от Протокол № 1 към
ЕКЗПЧОС; чл. 17, т. 1 ХОПЕС; чл. 40 ХОПЕС; чл. 41 ХОПЕС; чл. 47 ХОПЕС и чл. 55
ХОПЕС, нито са налице действия, респективно бездействия на ВКС, стоящи в пряка
причинна връзка с твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди.
3
От правото на справедлив процес, установено с текста на чл. 6,§ 1 ЕКЗПЧОС и
еквивалентът му по чл. 47 ХОПЕС, произтичат няколко основни права, като настоящият
състав на съда, намира, че нито едно от тях не е накърнено с определението от 20.01.2021
год.по ч.т.д.№ 2412/2020 год. Гаранциите, които посочените норми от правото на ЕС
предоставят на частноправните субекти са процесуални. Те се свеждат до възможността
лицето да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства, а съдът да има
нужната компетентност да разгледа спора по същество и да се произнесе по неговата
фактическа и правна страна. Допустими са разумни ограничения от страна на държавата на
това право, което не е абсолютно, каквито ограничения могат да бъдат свързани с
изисквания за допустимост на исковете и обжалванията ( напр. решението по делото
Manibardo Garcia v. Spain, § 36 ).
Правото на справедливо правораздаване и на достъп до съд, включват възможността
всяка страна да може да представи твърденията си и да ангажира доказателства, да се
противопостави на доводите на другата страна и да оспори неблагоприятните за нея
доказателства, а решаващият съд следва да направи надлежно проучване на доказателствата
и твърденията на страните. Решението следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, така
че страните по делото да получат ясен отговор на своите аргументи.
В процесния случай всички установени процесуални гаранции са предоставени на
ищеца и същият не е бил лишен от достъп до справедлив и безпристрастен съд. Срещу
дружеството е бил издаден изпълнителен лист на основание разпоредбата на чл.404,ал.1,т.1
ГПК според който подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и
определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища и други.
Дружеството е обжалвало това разпореждане и в рамките на правомощията си с валиден
съдебен акт-определение ВКС е потвърдил разпореждането на САС като правилно и
законосъобразно.
Процесулното правоотношение се е развило по установената в ГПК законова
процедура за инстанционен контрол и постановените актове са в кръга на материалните и
процесуални правомощия на съответните съдебни инстанции.
Следва да се посочи, че в производството по ангажиране на отговорността на
национална съдебна юрисдикция за нарушения на общностното право, не се извършва
преразглеждане и пререшаване на спора, който е решен с влязлото в сила съдебно решение –
в конкретния случай - определение. Оплаквания относно изхода на процеса пред
националния съд, че фактите по делото са преценени неправилно или че националния закон
е интерпретиран неправилно от съдилищата са ирелевантни - в този смисъл и решението
по делото Brualla Gomez de la Torre v. Spain. В производство като процесното не се
извършва преценка за наличие на фактически и правни грешки на съдилищата - § 28 от
решението по делото Garcia Ruiz v. Spain.
Съобразно с обоснованото, настоящият състав на съда намира, че липсва един от
кумулативните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически
състав - не са налице твърдените нарушения на правни норми на ЕС, респективно на
4
установената с решенията на СЕС практика по прилагането или тълкуването й, което
нарушение да е съществено и явно. Липсата на един от елементите от фактическия състав
влече неоснователност на иска в неговата цялост и съдът не дължи излагане на мотиви по
въпросът за наличието или липсата на останалите елементи от фактически състав – вредите
и причинната връзка.
Предявения иск срещу ВКС по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора искането на ищеца за присъждане на разноски не следва да се
уважава.
Ответникът ВКС е заявил претенция за разноски, представляван е от юрисконсулт в
производството, поради което на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му се присъдят разноски в размер на
450 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ********* чрез
Л.П.-управител и собственик против ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз в следствие
постановяването на определение № 44/20.01.2021 год. на ВКС,ТК,ІІ отд. по гр.д. №
2412/2020 год. в общ размер на сумата от 150 920 евро, от които 137 200 евро –
имуществени вреди и сумата 13 720 евро -неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тези суми от 20.07.2021 г. до пълното им изплащане,като неоснователен.
ОСЪЖДА АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК ********* да заплати на
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД сумата от 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5