Решение по дело №6308/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 813
Дата: 10 април 2025 г.
Съдия: Александър Димитров Муртев
Дело: 20242120106308
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120106308 по описа за 2024 година
Предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с
чл.299 от ЗЕС и чл.342 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че в полза на ищеца
“Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съществува правото на парично вземане по
отношение на ответника Й. П. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, за сумата от 584, 46
лв., представляваща сбор от непогасени задължения, начислени в издадените фактура №
73333809718/05.04.2022г., фактура № **********/05.05.2022г., фактура № **********/05.06.2022г.
и фактура № **********/05.08.2022г. към сключения между страните Договор за мобилни услуги
№ *** от 28.10.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, от които 230.82 лв. – незаплатени
задължения за потребени услуги, начислени за периода 05.03.2022г. – 04.06.2022г. и 353.64 лв. –
неустойка за предсрочното прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.05.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2041/18.06.2024г. по ч.гр.д. № 3923/2024г. по описа на БРС.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за
мобилни услуги № ********* и заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор от
28.10.2021г., по силата на който на ответника е бил предоставен мобилен номер *** (със стандартна
месечна абонаментна такса от 41, 99 лв. с вкл. ДДС или 34.99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на
договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29, 99 лв. с вкл.
ДДС или 24, 99 лв. без вкл. ДДС), пренесен от друга мрежа в тази на “Йеттел” и мобилен
телефонен апарата ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey. Твърди се, че ответникът не изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.април 2022г. – м.август
2022г., а след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между
ответника и мобилния оператор, при условията на който бил ползван процесния номер ***, по вина
на потребителя, поради изпадането му в забава, била издадена и фактура №
**********/05.08.2022г., включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му
прекратяване в размер на 353, 64 лв. Твърди се, че размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги било
уредено от страните в т.9 от договора за мобилни услуги от 28.10.2021г. Съгласно така цитираната
1
клауза, в случай, на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или
инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можело да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, както и част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия
срок до края на договора за мобилни услуги. В съответствие с горното, размерът на неустойката от
353, 64 лв., представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС (по 34, 99 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в
размер на 190, 23 лв. между стандартната цена на мобилния телефонен апарат без отстъпка
съгласно актуалната към 28.10.2021г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Ответникът, получил препис от исковата молба и приложенията, в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор на исковата молба, с която признава вземането за главница от
584.46 лв. и изразява желание да я заплати разсрочено.
В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозира нарочна молба, в която
отправя искане за постановяване на решение при признание на иска.
В съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид заявеното от ответника по делото, съдът намира, че е налице признание от
ответника на предявените искове, по отношение на което приложение намира нормата на чл. 237 от
ГПК. В случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска – ответникът е признал иска, а ищецът е
направил искане съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Отсъстват пречките
за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК - признатото право не противоречи
на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
Заявеното от ответника признание на иска не може да бъде оттеглено, предвид забраната по чл.
237, ал. 4 от ГПК.
Съдът на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не дължи да излага мотиви на решението, като е
достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на
иска.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Разноските в заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 505 лева, от които 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Разноските в исковото производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира
разноски по настоящото дело в размер на 580 лева, от които 75 лв. държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 505 лв. с вкл. ДДС. От представения по делото договор за
правна помощ и съдействие и фактура за извършено плащане /л.8-гръл и л.9 по делото/ се
установява, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. З. Ц.
процесуално представителство е в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. С оглед горното и изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдени съдебно-деловодни
разноски за исковото производство в общ размер от 555 лв.
Воден от изложеното и на основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК, Бургаският
районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1, във вр. с чл.299 от ЗЕС и чл.342 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД, че в полза на ищеца
“Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съществува правото на парично вземане по
отношение на ответника Й. П. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ***, за сумата от 584,
46 лв., представляваща сбор от непогасени задължения, начислени в издадените фактура №
73333809718/05.04.2022г., фактура № **********/05.05.2022г., фактура № **********/05.06.2022г.
и фактура № **********/05.08.2022г. към сключения между страните Договор за мобилни услуги
№ *** от 28.10.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, от които 230.82 лв. – незаплатени
задължения за потребени услуги, начислени за периода 05.03.2022г. – 04.06.2022г. и 353.64 лв. –
неустойка за предсрочното прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.05.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2041/18.06.2024г. по ч.гр.д. № 3923/2024г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й. П. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ж.к.
***, да заплати на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 505 лева -
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й. П. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Б.,
ж.к. ***, да заплати на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление София, район Младост, ж.к. Младост 4, сумата от 555 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.



Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3