Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря АННА ДИМИТРОВА изслуша докладваното
от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 2382 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Д.А.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001345/26.09.2022г. на Младши автоконтрольор
към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция Варна с
която е прекратена регистрацията на собствения му л.а. „Ауди АЗ” с peг. № **** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна. Сочи, че не е изпълнена хипотезата на чл.
22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. По
изложените съображения се моли съдът да отмени обжалваната заповед.
Претендират се
сторените в производството разноски.
В съдебно
заседание и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез упълномощения адв. П.,
поддържа жалбата
Ответната страна
– Мл. автоконтрольор към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция Варна, чрез
процесуалния си представител юриск. Г., оспорва жалбата. Счита така
постановената ЗППАМ за правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде
оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като се запозна с
твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на
ПАМ № 22-0819-001345/26.09.2022 г., издадена на основание чл. 22 ЗАНН и чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, Мл. автоконтрольор към ОДМВР Варна, С-р
Пътна полиция Варна, е приложил спрямо жалбоподателя Д.А.Д. принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА" по отношение на собственото на жалбоподателя ППС л.а. „Ауди АЗ” с peг.
№ *******.
Заповедта е
мотивирана с обстоятелството, че на 26.09.22г. около 10,35ч. в с. Каменар, до
ул. „Мак“, Д. управлява собствения си лек автомобил Ауди А3 с рег.№ *****, като отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство ДРЕГЕР Друг тест 5000, с фабричен номер
ARAM 0004. Издаден е талон за медицинско изследване № 121959. Административният орган е приел, че Д. е
извършил следното деяние: Управлява собственият си лек автомобил марка Ауди А3
с рег.№ ******, като при проверка отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство
ДРЕГЕР Друг тест 5000, с фабричен номер ARAM 0004.
Във
връзка с установеното срещу Д. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 650300 от 26.09.22 година. Горните
констатации са квалифицирани от органа като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.
ІІ-ро ЗДвП.
Към
административната преписка са приложени АУАН серия № 650300 от 26.09.22 година,
в който е отразена описаната в ЗПАМ фактическа обстановка; Заповед №
365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Варна и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, установяващи
компетентност за издателя на заповедта; Справка за нарушител; Справка от
Автоматизираната информационна система „КАТ" — „история на регистрация“ за
лек автомобил с рег.№ ******; Талон за изследване.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежни страни адресат и
собственик на ППС и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на делото
е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП. С представените по делото Заповед №
365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Варна и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени
длъжностните лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 2а, б. "б" се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП.
Актът съдържа
всички необходими реквизити, заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки по т. 2а, б. „б“ (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.,
представляващо действаща редакция към датата на издаване на заповедта,
съставляващи прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца
до една година.
Член 5, ал. 3
ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От приложените по
делото доказателства безспорно се установява, че при проверката, извършена от
органите на С-р Пътна полиция при ОДМВР Варна на 26.09.22г. около 10,35ч. в с. Каменар,
до ул. „Мак“, Д. управлява собствения си лек автомобил Ауди А3 с рег. № ******, като отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство ДРЕГЕР Друг тест 5000, с фабричен номер
ARAM 0004.
Не са налице
предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е
искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП е категорична, че ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца до една година“ се прилага
спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (какъвто е настоящият случай). Не се спори между страните, а и се
установява от приложената към административната преписка справка от Автоматизираната
информационна система „КАТ" - „история на регистрация“ за лек автомобил с
рег. № ******, че жалбоподателят е собственик на
автомобила, спрямо който е приложена ПАМ.
Съдът в настоящият
състав, намира че съгласно приложимата разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДП,
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години и глоба 2000лв. Свързването от законодателя на различните
хипотези на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДП, както и на хипотезите в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП със съюзи "и/или"
означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състав на нарушението, но
едновременното наличие на отказ по двете хипотези не води до наличие на две
самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно нарушение, предполагащо
съответно налагането на единно наказание (лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години и глоба 2000 лв.). За това нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП е предвидено по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП да се налага и
ПАМ като процесната - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, в
конкретния случай е налице, като жалбоподателят Д. е отказал да бъде тестван с
техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества и
техни аналози като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за
административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в
заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт,
от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се
извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно
съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените фактически
обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за
административния орган.
В случая
необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката, са
установени по категоричен начин в производството. Представените писмени
документи по административната преписка, удостоверяват, че жалбоподателят не се
е явил във ВМА Варна за проба, респ. потвърждават основанието за налагане на
ПАМ. Липсва основателна причина за неявяване, а и в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да представи доказателства, че се е явил за изследване в
съответния срок.
Фактите от
състава на нарушението по чл. чл. 174, ал. 3, предл 2 ЗДвП са установени за
целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № 650300 от
26.09.22г. с констативна функция, и доколкото са фактически основания за
налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, оспорената заповед е
законосъобразна.
АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1
от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване
на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации,
поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за
издаване на административния акт по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.
Оспорената
заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ
налагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на
движението и преустановяване на административни нарушения на водач, който
отказва проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози, "временно отнемане на СУМПС за
срок до 18мес.“.
На последно място
следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т.
2а, б. „б“ ЗДвП, е съответна и на целта на закона - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171,
т. 2а, б. „б“ ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията
юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената.
Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на
заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до
друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, при
доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното
издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК, така както се
поддържа в жалбата на Д..
При този резултат
на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника
следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер
на 100лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.А.Д. ***/26.09.2022 г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“ – Варна
ОСЪЖДА Д.А.Д. с
ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР сумата от 100лв. /сто/, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: