РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Ямбол, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330103476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Е. П. М. с ЕГН ***, с адрес: гр.Я, ул.“***“ № *** чрез
пълномощник адв.И. К. от АК Я., с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу лицето, с което молителката е живяла на съпружески начала и от което
съжителство е родено детето П. Я. Г., родена на ***год. в гр.С., с ЕГН ********** – Я. Г. Г.
с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап. – ***.
С молбата се твърди, че страните са живеели около пет години на семейни начала
като от това им съжителство било родено детето П. Я. Г., родена на *** год. в гр.С., с ЕГН
**********. В началото страните живеели на квартира, а от няколко години на адрес: гр.Я.,
ул.“***“ № ***, в жилище собственост на *** на молителката. Твърди се че постепенно
отношенията между страните се влошили като молителката била подлагана на психически и
физически тормоз и от началото на месец ноември били във фактическа раздяла, когато
ответника напуснал молителката и я изоставил с детето.
На 05.11.2021 год. около 20.00 часа по телефона ответника по повод искането му да
вземе обзавеждането и противопоставянето на молителката, отправил към последната
закани, че ще ***, както и обиди: „***“. След няколко минути пристигнал в дома на
молителката и детето, като с идването си започнал да блъска входната врата и да крещи.
Започнал да блъска молителката по рамото, хванал я за косите, започнал да я дърпа и скуби.
От силните крясъци детето излязло и се хвърлило в прегръдките на майка си. Ответникът
започнал да крещи: „***“, при което отново започнал да блъска молителката по рамото и и
нанесъл удар с юмрук по главата. Започнал да дърпа и детето и го издърпал от ръцете на
1
молителката на сила, при което дърпане с ръце ударил и детето в областта на главата и
тялото. Детето започнало да пищи и да плаче, като изричало думите: „тате, тате, остави ни с
мама, не я пипай, тя е моята мама“. При тръгването си ответника продължил да крещи,
псува, и да заплашва молителката, че ще я убие. Ритнал молителката в областта на краката,
бутнал я и тя паднала на земята. От него момент детето било неспокойно, разтревожено и
плачело. Молителката също се страхувала за живота си, както и за живота и здравето на
детето.
В съдебно заседание молителката редовна призована се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие – адв. И.К.от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество
се поддържа молбата.
В съдебно заседание ответника по молбата се явява лично и с адв.С.К. от АК Б. и
адв.И.С.от АК Я., чрез които се оспорва изложеното в молбата и се иска от съда да бъде
отхвърлено искането на молителката като по същество се поддържа, че липсва извършен акт
на домашно насилие от страна на ответника.
От фактическа страна:
С молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
С молбата е представено и удостоверение за раждане, видно от което родители на
детето П. Я. Г. са молителката Е.М. и ответника по молбата Я.Г..
Видно от заключението на представения по делото социален доклад изготвен от ДСП
Я., детето се отглежда в семейна среда от неговата майка. Родителите показали емоционална
привързаност към детето, демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в неговото
развитие. Заявили желание за в бъдеще да оказват нужната помощ и емоционална подкрепа
на детето.
По делото от страна на молителката са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
в качеството на свидетели, лицата: Т.П. М. и П.Т.М., *** на молителката.
Видно от показанията на св. Т.М., страните живеели на съпружески начала, без да
имат сключен граждански брак. Запознали се още когато молителката била ученичка, първо
живеели в дома на неговите родители, а след това на квартира. От около три години
живеели в къщата собственост на съпруга на св.Т.М. – св. П.М., в гр.Я., ул.“***“ № ***. На
05.11.2021 год. около 20.00 часа молителката, *** на свидетелката и позвънила и попитала
за баща си. Казали и „Я. се обади преди малко и след 2 минути ще дойде и ще ми начупи
главата“. След като разговаряла и с баща си, св.М. и съпруга и тръгнали за ул.“***“. Когато
пристигнали на място видели Я.Г. на двора да крещи, да я псува на майка, да я заплашва и
обижда с думите: „***“. След това я блъснал, ритнал, и тя паднала на земята. Всичко това
видяло и детето, тъй като било на вратата, която била остъклена и викало: „мамо, мамо, тя е
моята мама, тя е моята приятелка“. На свой ред Я.Г. ги нарекъл „***“, а мъжат на
свидетелката нарекъл „***“ и „***“. След това Я.Г. си тръгнал. След като си тръгнал,
свидетелката и съпругът и събрали две торби багаж, с най-необходимите дрехи на дъщеря и
и внучка и, някоя играчка без които детето не може, и ги прибрали в техния дом, където
2
понастоящем свидетелката живеела със съпруга си. Оттогава дъщеря и била уплашена и
подскачала при всяко иззвъняване на телефона. Два дни не отишла на работа. Първата и
втората вечер дъщеря и се *** насън. Първите няколко вечери живели у тях до излизане на
ограничителната заповед, след това свидетелката и съпругът и се редували да спят при тях
на ул.“***“. Детето не ходило няколко дни на детска градина защото било изплашено,
наложила се консултация с лекар и изписване на лекарства. Преди няколко вечери детето и
казало: „Бабо тате ме бие“. Имало и други подобни случаи, първия бил през 2-18 год., когато
Я.Г. отишъл на работното място /***/ на дъщеря и, и когато тя не съгласила да стои при нея,
я замери с телефон си. От *** завели преписка срещу него, а дъщеря и била изгонена от
работа. Тогава тя била ***. Следващата случка за която свидетелката знаела било през
м.ноември 2008 год., тогава живеели на квартира. Дъщеря и се обадила и и казала, че Я. я е
блъскал и заплашвала и искала свидетелката да отиде и да я прибере. Това се случило преди
детето да навърши *** дни. След като вече заживели на ул.“***“ дъщеря и много пъти
споделял, че той се държи агресивно и че я заплашва и обижда. Държал се грубо и с детето,
блъскал го. Да блъска детето се случвало и в тяхно присъствие. Свидетелката сочи още, че
лично тя е купувала на Я. ***с рецепта издадена на негово име, включително и миналото
лято, когато трябвало да му бъде променена схемата на лекарствата от лекуващата го ***.
Видимо и привидно той изглеждал много спокоен, но много лесно избухвал от
незначителни неща. Сега продължавал да звъни по телефона и да и праща съобщения по
вайбър да си оттегли жалбата и да я заплашва. Заявявал че „Ако не си оттегли жалбата имал
най-добрите адвокати в Я. и ще я съсипе, ще я остави гола като пушка, пет години я
хрантутил, да не си мисли че нейните са вечни, че са до време, след това щял да я пита какво
ще прави“. Свидетелката не била викала полиция, това било неща които се случвали в
семейството, като свидетелката говорила на дъщеря си да му даде шанс, защото детето
имало право на родители, на баба и дядо. На 05.11.2021 год. не се обадила в полицията,
защото първо били много уплашени, и за тях било по-важно да приберат децата на сигурно
място, и защото след тръгването на Я. говорили с дъщеря си и разбрали какво е ставало в
къщата, а и отишли всичко се случило много бързо. За удара с юмрук знаели от разказа на
дъщеря им впоследствие. До няколко дни след инцидента дъщеря и била склонна да дава на
Я. да вижда детето, но след това решила, че е безсмислено за прави опити за помиряване. На
седми ноември той поискал детето, но тя не му го дала, тъй като ответника не дошъл.
Опитвали се да си уредят и имуществените отношения.
Видно от показанията на св.П. М., дъщеря му Е.М. и Я.Г. живеели на семейни начала
в собствения му дом, който той им предоставил, защото не можели да си плащат наема. Още
докато били на квартира, не се разбирали, имали дразги. Лично свидетелят ходил да и
събира багажа, да я прибира в къщи. После се сдобрили. На пети ноември дъщеря му
звъннала към осем и нещо и той заедно с жена си отишли до там и видял, че се карат. Били
на двора и той е ритал и блъскал и тя паднала. Ритнал я в крака и после я блъснал с ръце.
Имало псувни – „***“, „***“, „***“. Свидетелят не искал да влиза в други отношения
защото бил ***. Въздържал се. Детето било вътре в къщата и ревяло за майка си. Накрая
Я.се разсърдил и си тръгнал. Свидетелят му казал да се разберат като бели хора, за да си
3
вижда детето, но той не спрял да я обижда, като обидите продължавали и до ден днешен по
телефона. Имало заплахи да си оттегли жалбата, че имал добри адвокати. Според свидетелят
той не е *** добре. Лично той му носил хапчета на работа. За нещо ***. Имота където
живеел свидетелят и съпругата му бил близо до ул.“***“ на ул.“***“. И дъщеря му и
детенцето били разстроени. Дъщеря му се *** два пъти. Детенцето казвало, че баща му ги
бие. Звънели на 112, но по-късно когато се прибрали в къщи, никой не дошъл от полицията.
Дъщеря му говорила по телефона, според свидетеля на „горещата линия“, оттам я
посъветвали да се свърже с адвокат. Говорили 20-3- минути. Я. бил ходил до къщата да си
вземе кучето и колибата като дъщеря му също била там. Това станало след един-два дни. В
полицията ходили на осми ноември, празника на ***, оттам им казали, че за момента нищо
не могат да направят и да се обърнат към адвокат.
По искане на ответника също бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел лицето Д. Т. Б., видно от показанията на който от месец февруари
бил в гр.Я. и познавал Я. от работата. Ходил му на гости, виждал бил детето. По негово
виждане отношенията им били нормални, нямало нито насилие, нито агресия. На рождения
ден на малката останал с впечатление, че не го харесват много Я. На седми ходили до
къщата в *** за кучешката колиба. Е. му отключила. Баща и дошъл по-късно, когато
продали колибата. Имало разговор за отношенията им. Колибата я правили в двора, а през
това време Е. простирала. Я. и Е. не си говорили. Единствено само за ключовете и кога ще
си тръгва. По виждане на свидетелят Е. не се страхувала от Я. Била спокойна. Я. му бил
казвал, че не се разбират. Подробности свидетелят не знаел. Като цяло бащата на Е. и Я. си
говорили за мебели. Я. казал, че ще си вземе това за което е дал пари. После Я. го откарал до
вкъщи и го оставил.
По искане на ответника бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел, лицето Г. Х., *** на първи *** на ответника и който познава от
около 11 години. По същество свидетелката твърди, че вечерта на 05.11.2021 год. е била в
автомобила на ответника, който бил паркиран пред пътната врата на дома на молителката
на ул.“***“ № ***, като след три-четири минути се обърнал да види какво става и видяла,
че бащата на Е. говори с Я. спокойно, разговора продължил 20-30 минути. Свидетелката не
била чула викове и крясъци. Е. била в малкото коридорче на излизане от къщата, а детето
свидетелката видяла на прозореца. Не плачело, било спокойно. След разговора му, Я. се
качил в колата и тръгнали. Свидетелката твърди, че си спомня датата 05.11.2021 год., тъй
като тогава почивала и имала уговорка с приятелка да и гостува, тя от своя страна работила
на смени и доста пъти гледала нейния график и затова помнела тази дата.
По искане на ответника бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел, лицето Г.П.Г., който дава показания в насока, че причината да се
стигне до тук е небрежното отношение на Е. към чистотата, както и че нейните родители
винаги нападали сина му без причина.
И двете страни представят осъществена между тях кореспонденция по месенджър и
вайбър, от която се установява, че същите са във влошени между личностни отношения.
4
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по
същество искането на молителката е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.2 и т.3 – тъй като молителката е пострадала от извършено домашно
насилие от лице, с което е била във фактическо съжителство и от което има дете.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която освен друго се подкрепя от показанията на свидетелите Т. П. М. и П. Т. М.,
които съдът отчитайки близките им родствени връзки с молителката кредитира като
обективни, издържани житейски логични и безпротиворечитиви досежно релевантинте за
делото факти и обстоятелства, а доколкото между тях има несъответствия същите не внасят
съмнения в установената по делото фактическа обстановка и се дължат на личните им
субективни възприятия при възприемането на определени факти от обективната
действителност и тяхното възпроизвеждане. Изводът на съда в тази насока се подкрепя,
макар и косвено, и от представената по делото кореспонденция между страните по
месенджър, видно от която ответника макар и преди инцидента е отправял закани към
молителката срещу нейния телесен интегритет, отправял е обиди, включително с използване
на думи като „***“, „***“ и много други. В представената от ответника кореспонденция с
молителката по Вайбър от своя страна се установя, че наред с правата върху детето
молителката желае да избегне и всякакъв тормоз, което също е индиция, че спрямо нея е бил
извършен акт на домашно насилие. Освен това сам по себе си факта, че иска правата върху
детето, не може да обоснове извод за липса на извършено спрямо нея насилие.
Обстоятелството дали се страхува и колко се страхува от ответника също е ирелевантен за
отговора на въпроса дали на пети ноември 2021 год. спрямо нея е бил извършен акт на
домашно насилие. А и външния израз на страха е индивидуален за всеки един човек, поради
което и външно изразените реакции на страха при всеки са различни, и не обосноват извод
за липса на извършен акт на домашно насилие по смисъла на закона. С дадените пред съда
5
обяснения по реда на чл.176 ГПК молителката логично обясни поведението си, като посочи,
че разговора в социалната мрежа е предхождан от телефонен такъв с ответника, при който
той е поискал детето. Обясни и защо е била склонна на това, по същество, че може би
нещата ще се оправят между тях. Ето защо от това поведение на молителката не може да се
изведе по никакъв начин липса на извършено спрямо нея домашно насилие по смисъла на
закона.
Показанията на свидетелката Г. Х. не опровергават декларираното от молителката с
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Показанията на свидетелката не кореспондират и с
показанията на свидетелите Т.М. и П.М., на които съдът дава вяра. Неубедителни са
показанията на свидетелката за обстоятелствата въз основа на които си спомня датата
05.11.2021 год., а и не се подкрепят от други доказателства по делото. Същите не
опровергават по никакъв начин твърденията на молителката, че ответника и е отправил
обиди по телефона, както и за това което се е случило в коридора на къщата, преди идването
на родителите на молителката. Сама свидетелката сочи, че се е обърнала за да види какво
става, от което нейно твърдение може да се направи извод, че същата все пак не е имала
добра видимост към къщата и двора въпреки че твърди, че е колата в която се е намирала е
била паркирана пред входната врата на двора до тротоара. Това че не е видяла майката на
молителката също само по себе си не води до извод, че последната не е била там и че
показанията и в тази насока са неверни. Ето защо и съдът не кредитира изцяло тия
показания на свидетелката и намира, че същите не кореспондират с останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства. Що се касае до показанията на свидетеля Г. Г.
същите възпроизвеждат и се отнасят до негови лични впечатления досежно поведението на
молителката докато е живяла на съпружески начала със сина му и не допринасят за
изясняване на спорните по делото обстоятелства.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че
на 05.11.2021 год. около 20.00 часа по телефона ответника по повод искането му да вземе
обзавеждането и противопоставянето на молителката е отправил към последната закани, че
***, както и обиди: „***, ***, ***“, а след пристигането си, започнал да блъска входната
врата, да крещи, да блъска молителката по рамото, да я дърпа и скуби, да я псува с думите -
„***“, както и че и нанесъл удар с юмрук по главата. Да дърпа детето от ръцете на
молителката на сила, при което дърпане с ръце ударил детето в областта на главата и тялото,
а при тръгването си я ритнал в областта на краката, бутнал я и тя паднала на земята.
Извършеното от ответника според съда безспорно представлява акт на физическо,
психическо и емоционално насилие спрямо молителката и предвид, че е извършено в
присъствието на детето П. Я. Г., последното също се явява пострадало от домашно насилие
лице, с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица Е. П.
6
М. и детето П. Я. Г., като по отношение на Я. Г. Г. следва да бъдат наложени следните
мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие и по т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя да приближава пострадалите
лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същите на
разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 8 месеца.
Следва и на основание чл.5, ал.1, т.4 местоживеенето на детето да бъде определен
при пострадалия родител за срок от осем месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4
ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника
акт на домашно насилие, както и предвид обстоятелството, че същият е имал подобно
поведение спрямо молителката и в миналото. Съдът намира че така определените по вид и
размер мерки за защита от домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената
закрила на пострадалите лица, като по отношение на детето взе предвид и обстоятелството,
че спрямо ответника има издадена заповед за незабавна защита от 09.11.2021 год., съгласно
която на същият е забранено да приближава детето, от която са изтекли близо два месеца,
обстоятелството което също следва да се съобрази, тъй като се касае за интереси на
малолетно дете.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба към средния предвиден в закона
размер, а именно глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката имат право на разноски, като ответника следва
да бъде осъден да заплати на молителката сторените от нея разноски в размер на 650 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Е. П. М. с ЕГН ***, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № *** чрез пълномощник адв.И.
К. от АК Я., с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу лицето, с
което молителката е живяла на съпружески начала и от което съжителство е родено детето
П. Я. Г., родена на *** год. в гр.С., с ЕГН ********** – Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап. – ***, за извършен спрямо Е. П. М. в
7
присъствието на детето П. Я. Г. на 05.11.2021 год. акт на физическо, психическо и
емоционално насилие, представляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***“ бл.***, вх.***,
ет.***, ап. – *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
спрямо Е. П. М. с ЕГН ***и детето П. Я. Г., родена на ***год. в гр.С., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***“ бл.***, вх.***,
ет.***, ап. – *** ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица: Е. П. М. с ЕГН *** и малолетното
дете П. Я. Г., родена на *** год. в гр.С., с ЕГН **********, обитаваното от тях ЖИЛИЩЕ в
гр.Я., ул.“***“ № ***, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТА ЗА
СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ И ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ДЕТЕТО НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от 8 /осем/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето П. Я. Г., родена на *** год. в гр.С., с ЕГН
********** при неговата майка Е. П. М. с ЕГН *** на адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, за срок
от 8 /осем/ месеца.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Я. Г. Г. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Я. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Я. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на
ЕЛ. П. М. от 650 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – Я. Г. Г. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Я..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8