№ 7681
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Ц. М. Г.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110126925 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.И. А. срещу СО, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 200
лева, представляваща глоба, наложена с наказателно постановление № 302358/2017г. от
10.01.2017г., влязло в сила на 30.10.2017г., въз основа на което е образувано изпълнително
дело № 2021***0402497 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ, като погасена по
давност.
Ищцата твърди, че на 17.12.2016г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № **********, въз основа на което било издадено наказателно
постановление №302358/2017г. от 10.01.2017г. от СО, с което било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за което било образувано
изпълнително дело № 2021***0402497 на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ, с взискател СО.
Твърди, че задължението ѝ е погасено по давност, поради изтичане на двегодишен срок от
влизане в сила на наказателното постановление до образуване на изпълнителното дело,
която е предвидена в разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Посочва, че наказателното
постановление е влязло в сила на 30.10.2017г., от което следвало, че давностният срок бил
изтекъл на 30.10.2019г. Твърди, че изпълнителното производство било образувано след като
давностният срок, предвиден в чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, бил изтекъл. Претендира
разноски.
Ответникът – СО, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в
която изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената претенция.
Поддържа, че липсва правен интерес за ищеца за предявяване на отрицателния
установителен иск, както и че същият цели установяване на факт, а не на право. Твърди, че
погасителната давност за наложеното наказание е четири години и половина, поради което
същата не е изтекла. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация – чл. 439 ГПК, когато принудителното събиране на
задълженията е възложено на държавен или частен съдебен изпълнител, образувал
изпълнително производство по реда на ГПК, предвид което защитата по исков ред на
длъжника срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439
ГПК. Публичните вземания подлежат на събиране или по реда на ГПК от съдебен
изпълнител, в който случай е защитата по исков ред на длъжника се осъществява по реда на
чл. 439 ГПК, или по реда на ДОПК от публичен изпълнител, в който случай защитата на
длъжника се осъществява само чрез обжалване действията на публичния изпълнител /в този
смисъл и определение № 63 от 17.10.2017 г. по адм. д. № 47/2017 г. пред смесен петчленен
състав на ВКС и ВАС/.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в настоящия случай – след влизане в сила на наказателното
постановление.
В конкретния случай, новият факт на който се позовава ищецът е изтичане преди
образуване на изпълнителния процес на т. нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а"
ЗАНН. Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът,
който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на
административно-наказателната отговорност и за изпълнението на административното
наказание. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още
изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който
надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието
си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на
административно нарушение. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването
на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата
на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата,
когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните в настоящето производство че на 17.12.2016г. на ищцата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № **********, въз основа на което било
издадено наказателно постановление №302358/2017г. от СО, влязло в сила на 30.10.2017 г.,
с което било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за което
било образувано изпълнително дело № 2021***0402497 на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ,
с взискател СО.
Безспорно е установено, че на ищцата е наложено адм. наказание "глоба" в размер на
200 лв., което наказателно постановление е влязло в сила на 30.10.2017 г. Няма данни
наказателното постановление да е обжалвано.
От представеното възлагателно писмо за събиране на публични вземания от СО се
установява, че на 11.02.2021 г. е образувано изп. д. № ******* по описа на ЧСИ М. Б., рег.
№ 838 на КЧСИ за събиране на вземането по издаденото наказателно постановление. По
2
делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума по образуваното
изпълнително дело.
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т.д.
№ 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание. Като такова по
отношение на него е приложим е чл. 82, ал. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че
глобата не се изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е
наложена. От доказателствата по делото се установява, че двугодишната давност по чл. 82
ЗАНН за изпълнение на административното наказание глоба е изтекла от момента на
влизане в сила на наказателното постановление преди момента на образуване на
изпълнителното дело. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил по
делото доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление, до
образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в
състояние да прекъснат започналата да тече давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че изпълнителното производство е образувано след
изтичане и на абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сторени по делото разноски в размер на 50,00 лева. Направено е съответно искане
за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на
адвокат М.И. П. за предоставена безплатна правна помощ. Налице са предпоставките на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от
закона, поради което в полза на адвокат М.И. П. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 300,00 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че С.И. А. с ЕГН
**********, с адрес /АДРЕС/ представлявана от адв. М.П., не дължи на СО, с БУЛСТАТ:
******, с адрес: /АДРЕС/, сумата от 200,00 лева - представляваща административно
наказание - глоба, наложена с наказателно постановление № 302358/10.01.2017 г., въз основа
на което било образувано изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838
на КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК СО, с БУЛСТАТ: ******, с адрес: /АДРЕС/ да
заплати на С.И. А. с ЕГН ********** сумата от 50,00 лева – държавна такса по настоящото
производство.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. СО, с БУЛСТАТ: ******, с
адрес: /АДРЕС/ да заплати на адвокат М.И. П. сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3