№ 140
гр. Варна, 18.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500088 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба (именувана „касационна
жалба“) от ХЮС. С. С., чрез адв. Р.И., срещу определение № 3727/21.10.2021
год., постановено по в. гр. д. № 2517/2021 год. по описа на Окръжен съд – гр.
Варна, с което е оставена без разглждане частна жалба (именувана „въззивна
жалба“) на ХЮС. С. С. против протоколно определение от 28.06.2021 г. на
Районен съд Провадия по чл. 214, ал. 1 от ГПК, с което е оставено без
уважение искането на ищеца С. за изменение на евентуален иск с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД в кумулативно предявен с правно основание чл. 59
ЗЗД наред с главен иск по чл. 108 ЗС. По съображения за неправилност и
необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата
отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор на частната жалба не е подаден от
насрещната страна.
Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
1
Пред Районен съд Провадия са били предявени обективно евентуално
съединени искове от ХЮС. С. С. срещу С. АС. СТ., както следва: главен иск
с пр. основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на С. АС. СТ., че
ХЮС. С. С. е собственик на л. а. марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № Н
2914 М и осъждане на ответника да предаде владението на процесния лек
автомобил и евентуален иск с пр. основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за погинала подлежаща на
връщане вещ – л. а. марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № Н 2914 М. В
открито съдебно заседание на 28.06.2021 г. ищецът, чрез процесуален
представител, е отправил към съда искане за изменение на евентуалния иск по
чл. 57, ал. 2 ЗЗД в: 1) евентуален иск с пр. основание чл. 59 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 240 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на л. а. марка „Опел“, модел
„Вектра“, рег. № Н 2914 М за периода от 10.08.2019 г. до 08.12.2020 г. (по 140
лв. месечно); 2) иск за присъждане на сумата от 237.58 лв., представляваща
незаплатени данъци за лекия автомобил за 2020 г. и 2021 г.; и 3) иск за
присъждане на сумата от 100 лв., представляваща заплатени глоби, наложени
с фишове за нарушения на Закона за движение по пътищата.
Първоинстанционният съд е приел досежно претендираните суми за
дължими данъци и заплатени глоби, че същите се явяват по естеството си
нови искови претенции, различаващи се по основание и петутум от тези по
чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, поради което е оставил без уважение искането за
изменение на иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД в тази част. В останалата част искането
е уваженио, като е допуснато изменение на евентуалния иск по чл. 57, ал. 2
ЗЗД в евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2 240 лв. В хода на о. с. з., при отправено
запитване от съда, ищецът е уточнил, че искът по чл. 59 ЗЗД не е евентуално,
а кумулативно предявен с този по чл. 108 ЗС. Съдът е констатирал липса на
доказателства удостоверяващи внесена държавна такса по сметка на Районен
съд Провадия за кумулативния иск по чл. 59 ЗЗД, поради което е отменил
определението, с което е допуснато изменение на евентуалния иск по чл. 57,
ал. 2 ЗЗД в обективно кумулативно съеднинен по чл. 59 ЗЗД и е оставил без
уважение искането на ищеца за изменение на евентуалния иск в тази посока.
При направено изявление от страна на ищеца за оттегляне на иска с пр.
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД в същото о. с. з., производството е прекратено в
2
тази част с указание, че определението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Варна в едноседмичен срок.
С обжалваното определение въззивният съд правилно е приел, че
определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение
искането за изменение по реда на чл. 214 ГПК на предявения иск с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД не подлежи на обжалване и поради това частната
жалба е недопустима. Предвид липсата на предмет на жалбата, същата
правилно е била оставена без разглеждане. В действителност се касае за
предявени три нови иска, които би следвало да се разглеждат в отделно
производство. Постановеното от въззивния съд определение е в съответствие
с установената практика на ВКС (определение № 133 от 11.07.2019 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2523/2019 г., II г. о., ГК; определение № 492 от 20.12.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4754/2017 г., III г. о., ГК; определение № 77 от 1.03.2011 г.
по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС; определение № 303 от
30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от
11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., II г. о. на ВКС).
Отделно, следва да бъде отбелязано, че производството по евентуалния
иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е прекратено, поради оттеглянето на същия от страна
на ищеца в срока по чл. 232 ГПК. За прекратителното определение на
първоинстанционния съд, ищецът е узнал в о. с. з., поради което е правилен
извода на въззивния съд, че срокът за обжалване е изтекъл на 05.07.2021 г. и
че жалбата е процесуално недопустима. Цитираното от жалпододателя
решение касае правомощията на въззивния съд за осъществяване на
инстанционен контрол при допуснато нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК. В
случая не е допуснато нарушение на посочената процесуална норма.
Предвид гореиложеното, обжалваното определение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3727/21.10.2021 г., постановено по в.
гр. д. № 2517/2021 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което е
оставена без разглждане частна жалба (именувана „въззивна жалба“) на
3
ХЮС. С. С. против протоколно определение от 28.06.2021 г. на Районен съд
Провадия по чл. 214, ал. 1 от ГПК, с което е оставено без уважение искането
на ищеца С. за изменение на евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2
ЗЗД в кумулативно предявен с правно основание чл. 59 ЗЗД наред с главен
иск по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4