РЕШЕНИЕ
№ 145/8.9.2015г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Г.Д.,
като разгледа докладваното НАХД №16/2015
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН
и е образувано по жалба от „Товаро-разтоварна“ ЕООД гр. Девня,
ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление №03-003279 от 13.08.2014 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което
за нарушение по чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ, на въззивника е наложено наказание
“имуществена санкция” в размер 5000 лв.
Въззивникът оспорва обжалваното наказателно постановление и моли
същото да бъде отменено. Твърди, че в АУАН и в НП е направено неясно описание
на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е прието за
извършено, както и че въззивникът не е извършил
твърдяното нарушение. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме
за осъществени фактическите констатации по АУАН и НП, навежда твърдения за
маловажност на нарушението.
Въззиваемата страна,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че нарушението е
безспорно установено и е санкционирано с предвиденото наказание.
Контролиращата страна – РП Девня,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата
Съдът, като прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На
17.07.2014 г. свидетелите С.П. и И.Т. - инспектори при Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Варна, извършили проверка в строителен обект – „складова база за пакетирани
хранителни стоки (митнически склад)“, находящ се в
гр. Девня, УПИ I-312,313, чийто възложител и строител било въззивното
дружество „Товаро–разтоварна“ ЕООД гр. Девня.
Проверяващите установили, че свид. М.Й. извършва
дейност по управление на автокран при монтаж на метална конструкция, като
повдигал в прикачен към крана кош лицата С.А. и М.А., които сглобявали метални
елементи от конструкцията на височина около 7-8 метра. При проверката бил
съставен констативен протокол, в който свид. М.Й.
удостоверил с подпис отразените обстоятелства, че работи за въззивника
по трудов договор като строител при 4-часов работен с възнаграждение 30.00 лв за работен ден. Тъй като по време на проверката на
обекта не присъствал представител на въззивника,
свидетелите С.П. и И.Т. съставили за същия призовка за явяване на 23.07.2014 г.
в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с указание за представяне на
конкретно посочени документи. Призовката била получена от Д.Ф. в качество на
упълномощено лице от управителя на въззивното
дружество за представляване на дружеството пред ИА „Главна инспекция по труда“,
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. Сред представените от въззивника документи фигурирал и „договор за извършване на
дадена работа“ от 17.07.2014 г. с посочен изпълнител свид.
М.Й., в който било отразено, че договорът се сключва за „ремонт на метална
конструкция“ като изпълнителят приел да извършва работа в склада на въззивника при повикване и по необходимост, без определено
работно време срещу заплащане от възложителя на възнаграждение в размер 30.00 лв при всяко повикване.
При тези
констатации, на 04.08.2014 г. спрямо въззивника, в
присъствие на упълномощеното лице Д. Ф., бил съставен АУАН №02-003279 за
извършено на 17.07.2014 г. нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ, изразяващо се в допускане
до работа на лицето М.Й. на длъжност „строител“ с работно място в строителен
обект с определено работно време 4 часа при петдневна работна седмица и
уговорено трудово възнаграждение в размер 30.00 лв дневно,
без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и
възпроизведени от наказващия орган в обжалваното наказателно постановление.
Визираната фактическа
обстановка се констатира по безспорен и категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени, в резултат на непосредствени
възприятия, показания на свидетелите С.П. и И.Т., както и от приобщените
документи - НП №03-003279 от
13.08.2014 г., АУАН №03-003279 от 04.08.2014 г., констативен протокол от
17.07.2014 г., протокол №2151 от 04.08.2014 г., призовка 1906 от 17.07.2014 г.,
идентификационна карта на “Товаро-разтоварна” ЕООД от 23.07.2014 г., разрешение
за строеж №2 от 13.02.2012 г., писмо вх.№РД-26 от 03.07.2014 г., разпечатка от www.bgmaps.com
от 16.07.2014 г., протокол по
чл.26, ал.1, вр. чл.61, ал.2 АПК от 17.07.2014 г.,
фирмено досие на „Товаро-разтоварна” ЕООД от
17.06.2008 г., пълномощно за Д.Ф. рег.№5549 от 18.04.2014 г., заповед №0280 от
03.08.2010 г.
Съдът, при така установената
фактическа обстановка, съобразно императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издадения акт относно законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наказателното постановление, направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, надлежно оправомощен съгласно Заповед №0280 от
03.08.2010 г. на изп. директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Акта
за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. И двата акта съдържат ясно и конкретно описание на
обстоятелствата, при които нарушението е прието осъществено и констатирано.
Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на лице, упълномощено
от управителя на въззивното дружество да представлява
същото именно пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Нарушението е квалифицирано по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.61, ал.1 КТ, като
от даденото описание и в АУАН и в НП става ясно, че то
се изразява в това, че въззивникът в
качеството на работодател е допуснал свид. М.Й. да престира
труд като работник с установено работно време, място и възнаграждение в посочения обект, без да има
сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена
форма. Описанието на нарушението
е достатъчно пълно и ясно, за да е в
състояние нарушителят да разбере, за какво административно нарушение е санкциониран и да може да организира
адекватно своята защита.
Относно материално-правната законосъобразност
на обжалвания административен акт:
Не се оспорва от въззивника
и се установява по несъмнен начин както от приложения констативен протокол,
така и от показанията на всеки един от свидетелите С.П., И.Т. и М.Й.,
обстоятелството, че към момента на проверката, свид.
М.Й. е осъществявал дейност по престиране на труд за въззивника на негов строителен обект. При тази констатация
и съобразно становищата на всяка от страните, по същество, спорният въпрос по
делото е единствено за това, трудов ли е бил характера на това правоотношение
или облигационен.
От съществено значение за преценката
относно действителния характер на съответното правоотношение, са обективните
констатации за конкретната фактическа обстановка и непосредствено извършваната
дейност от свид. М.Й. по време на проверката. Данни
за тези обстоятелства се съдържат основно в показанията на всеки един от
свидетелите С.П., И.Т. и М.Й., както и в някои от приобщените документи –
констативен протокол от 17.07.2014 г., разрешение за строеж №2 от 13.02.2014 г.
и писмо вх.№РД-26 от 03.07.2014 г., от които е несъмнено ясно, че проверката от
17.07.2014 г. е извършена на строителна площадка на нов строителен обект
„Складова база за пакетирани хранителни стоки“, чийто възложител и строител е въззивникът, както и че към момента на проверката свид. М.Й. се е намирал в кабината за управление на
специализирана строителна машина – автокран, чийто прикачен метален кош бил
повдигнат на височина 7-8 м където лицата
С.А. и М.А. сглобявали метални елементи от скеле за изграждане на колона на
строящата се постройка, като единият от тях се намирал в прикачения към
автокрана кош, а другият – на самата метална конструкция.
Относно
конкретните фактически действия на свид. М.Й., съдът
не кредитира показанията на същия, в които посочва, че се е намирал в машината
с друга цел – ремонт на лост за управление, а не за да я управлява. Преди
всичко, показанията на свид. М.Й. в тази част са
логически несъстоятелни и фактически необосновани и несъответстващи на
останалите несъмнено установени факти. По делото е безспорно между страните, а
и се установява от всички останали данни, че извън трите лица – М.Й., С.А. и
М.А., към момента на проверката, други работещи лица на строителния обект не е
имало и затова е напълно несъстоятелно да се твърди, че намиращото се в
автокрана лице е осъществявало там не дейност по управление именно в момент,
когато в издигнат чрез крана кош се е намирал друг строителен работник, а в
непосредствена близост до нивото на коша е бил и третия работещ на обекта. В не
по-малка степен нелогично и фактически необосновано е твърдението, че при
отсъствие изобщо на кранист и без някой да му е възложил това, по собствена
инициатива свидетелят е предприел ремонт на трудно подвижен лост за управление,
при това точно в момент, когато с механизма на крана е повдигнат кош с намиращ
се в него работник. Освен, че са логически и фактически несъстоятелни и
необосновани, в тази част показанията на свид. М.Й.
противоречат и на ясните, категорични, напълно съвпадащи и взаимнодопълващи
се показания на всеки един от свидетелите С.П. и И.Т., които описват по
идентичен начин възприетите от тях действия на свид.
М.Й. именно като управление на автокрана, а не по начина, посочен от този
свидетел.
Така
приетите за установени конкретни фактически действия от свид.
М.Й. определено налагат извод за осъществяване от това лице на дейност на
строителен обект като строителен работник, изразяваща се в управление на
специализирано строително оборудване – автокран. Такава дейност винаги следва
да се осъществява несамостоятелно от работещото лице, при спазване на конкретни
правила за трудова дисциплина и безопосност на труда,
в подчинение на техническите и технологични изисквания на изпълнителя на
строителната дейност и на конкретния технически ръководител на обекта. Точно
тези особености на осъществената трудова дейност от свид.
М.Й. са несъвместими с основните специфики на полагането на труд по
облигационно правоотношение за услуга, каквато същност има представения от въззивника „договор за извършване на дадена работа“ от
17.07.2014 г. Съобразно правната доктрина, предмета на тази облигационна сделка
е извършването на определена услуга с личен труд срещу
възнаграждение и основната отлика спрямо трудовия договор се състои в наличието
при трудовия договор на елементите работно време, работно място и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната,
организационна и функционална зависимост на работника от работодателя и от
определени от същия преки ръководители на работещия, докато при договора за
услуги изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на
договорената трудова дейност. А при извършване на строителна дейност,
спазването на трудовата дисциплина и на технологичните изисквания на
работодателя и на техническия ръководител на строежа е напълно задължително
поради тяхната съществена значимост за опазване живота и здравето на всички
работещи и на намиращите се в близост до обекта лица, предвид високорисковия
характер на всички основни строителни мероприятия.
Доколкото договора за услуга има
известно сходство и с договора за изработка, като съществените отлики се
състоят в това, че при договор за изработка основното задължение на изпълнителя
е не за полагане на определен вид труд, а за постигане на конкретно овеществен резултат, както и че възнаграждение за
изпълнителя се дължи само, ако е престирал уговорения
резултат, следва да се изтъкне, че извършваната от свид.
М.Й. дейност не съответства и на този вид облигационно правоотношение. Защото е
видно от съдържанието на представения документ, а и от показанията на този
свидетел, че с въззивника е имало договореност за
заплащане на дневно възнаграждение 30.00 лв, чието
получаване не е било обвързано от постигането на конкретно определен резултат
от положения труд в рамките на работния ден. Наред с това, изтъкнатото по-горе
относно задължението за спазване на трудова дисциплина и на йерархична,
организационна и функционална зависимост като отлика спрямо трудовото
правоотношение, се отнася и за договора за изработка. Всъщност, от съдържанието
на представения договор дори не може да се направи извод за наличие на уговорка
за постигане на твърдения от въззивника резултат –
„ремонт на метална конструкция“, доколкото наред с този добавен текст, в
документа е отразено, че изпълнителят приема да извършва „работа в склад“ на въззивника. Също така, от събраните доказателства,
включително и от показанията на свид. М.Й. е видно,
че извършваната от него дейност не се е състояла в ремонт на метална
конструкция, както е отразено в представения договор, за да се приеме, че
същият фактически е полагал труд за постигане на такъв резултат. Той е работил
не на изграден и подлежащ на ремонт обект, а при изцяло новостроящ се обект
като включително конкретно установените негови действия са имали за предмет
монтаж или демонтаж на строително скеле, което е нормално и системно
съпътстващо мероприятие при осъществявана строителна дейност.
Предвид изтъкнатото, съдът намира за
правилни и обосновани фактическите и правни констатации по АУАН и НП за
извършвана от свид. М.Й. дейност по трудово
правоотношение с въззивника без наличие на сключен
трудов договор в законоустановената писмена форма в
нарушение на изискването по чл.62, ал.1, вр. чл.61,
ал.1 КТ. Също така, съдът намира за правилно определени вида и размера на
предвиденото наказание според приложимата санкционна разпоредба на чл.414, ал.3 КТ. Налице е не маловажност, а съществена тежест на извършеното нарушение,
предвид факта, че работещият е допуснат до работа без сключен трудов договор
във високорискова трудова сфера, при която работодателят, от една страна носи
завишена, нормативно регламентирана отговорност за живота и здравето на наетите
работници и за евентуално настпили в следствие на
тяхната дейност неблагоприятни последици за трети лица, а от друга страна, е
избегнал по този начин заплащането на полагащите се за работещия осигурителни и
други съпътстващи социални разходи, включително и задължителните и относително
завишени за този бранш застрахователни разходи за трудова злополука. Също така,
от показанията на свид. М.Й. е видно, че същият
многократно е полагал този вид труд за въззивника и
преди датата на проверката, което също сочи на завишена степен на тежест на
нарушението. Поради това, съдът счита, че предвидената имуществена санкция е
правилно определена в размер между средния и минималния предвиден, в посока към
средния. Последвалото едва след съставяне на НП сключване на трудов договор с
работещото лице, не сочи намалена степен на тежест на вече осъщественото
нарушение.
При визираните съображения, съдът
намира обжалваното НП за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-003279 от 13.08.2014 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Товаро-разтоварна“ ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 5000.00 лв, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването до страните пред Административен съд гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: