Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря ВИРЖИНИЯ
МИЛАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2561 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008 г. вр. чл. 13, ал. 6 ЗСП.
Образувано е по жалба на М.К.Р. ЕГН **********, Адрес: ***, с която оспорва
Решение № 03-РД06-0065/30.10.2020 г. на Директора на РДСП – Варна, с което е
отхвърлена жалбата ѝ с вх. №
03-94М-00-1144/16.10.2020 срещу Заповед № ЗСП/Д-В5365 от 6.10.2020г. на
Директора на ДСП – Варна, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за
социално подпомагане, чл. 4 ал. 4 и чл. 3 ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 и
Заповед № РД 01-13 от 07.07.2020 г. на министъра на труда и социалната
политика, въз основа на подадена заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-В/5365 от
15.09.2020 г. и изготвен социален доклад на жалбоподателката е отказана целева помощ за отопление с
електроенергия.
В жалбата и в хода на устните състезания се излагат общи съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, които могат да бъдат
свързани с твърдяно нарушение на материалния закон и несъответствието на акта с
целта на закона.
Ответникът по жалбата - Директорът на РДСП – Варна, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмена защита, в която изразява подробно становище
за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на
страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта,
който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, след
задължителното му оспорване по административен ред - чл. 13, ал. 5 ЗСП вр. чл.
148 АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта, с която на жалбоподателката е отказано отпускането на целева
помощ за отопление, е издадена от директора на Дирекция "Социално
подпомагане" - Варна, на чиято територия се намира населеното място, в
което същата, като заявител на помощта, е регистрирана по настоящ адрес ***.
Поради това следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 2 и, ал. 3 ЗСП
и чл. 4, ал. 1 и, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички
задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително правните и фактически
основания за неговото издаване, поради което следва да се приеме, че е спазено
изискването на чл. 13, ал. 3 ЗСП за неговото мотивиране. Като правно основание
за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗСП и чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. В мотивите към оспорения акт е
посочено, че не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от
16.05.2008 г., тъй като средномесечния доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от диференцирания доход
за отопление. В мотивите на заповедта е
отбелязано също, че средномесечният доход на заявителя за предходните 6 месеца
от пенсии, намалени с коефициент 1,561 възлиза на 236,53лв. Сумата надвишава
индивидуалния диференциран доход за отопление на лице съжителстващо с други
лица или семейства - 186,00лв.
При задължителното оспорване по административен ред на заповедта на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" - варна пред директора
на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" - Варна,
по-горестоящият административен орган също е изложил подробни мотиви в подкрепа
на направения отказ за отпускане на заявената целева помощ. Както се приема и в
т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, изложените от
по-горния административен орган мотиви допълват мотивите на органа, чийто акт
се оспорва, като санират евентуалната им непълнота като по този начин се
изпълнява изискването за мотивиране на административните актове и се обезпечава
правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт
при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда.
При издаване на оспорения акт са спазени административнопроизводствените
правила, разписани в ЗСП, ППЗСП и Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че в
нарушение на материалния закон административният орган е приел, че тя
съжителства с друго пълнолетно лице, поради което неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 2, ал. 5, т. 12 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Въз основа на така установените обстоятелства съдът констатира, че в
съответствие с материалния закон при определянето на размера на диференцирания
доход за отопление (ДДО), по отношение на жалбоподателката и съжителстващото с
нея лице е приложена нормата на чл. 2, ал. 5, т. 12 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. Доколкото обаче за отпускането на заявената целева помощ
условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. следва да са
налице кумулативно, то дори и средномесечният доход на съжителстващите лица за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е
по-нисък от ДДО, заявената помощ не следва да бъде отпускана, ако не са налице
и условията по чл. 10 от ППЗСП. Така е и в разглеждания случай.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата,
чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление
и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.
Видно е от изготвения социален доклад и от приложените към
административната преписка доказателства, че със Заповед № 128/10.09.2020 г. на
кмета на Район Вл. Варненчик, при Община Варна жалбоподателката и нейният
пълнолетен син Е.В.Р.са настанени в общо общинско жилище, състоящо се от две
стаи. Едната се обитава от жалбоподателката, а другата от нейния син. Същото се
потвърждава от изявленията на жалбоподателката в съдебно заседание и от
свидетелските показания, на разпитания по делото свидетел. Двамата са адресно
регистрирани на един и същ адрес като няма спор, че те фактически живеят в едно
жилище, отопляват го с електричество, ползват общи електромер и партида към
електроснабдителното дружество поради което попадат в приложното поле на
посочените разпоредби.
От доказателствата по делото се установява, че за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация (същото е депозирано на 15.09.2020 г. в ДСП - Варна), жалбоподателката е формирала доходи от пенсия в размер на 2215,30 лева (видно от стр. 2 от Заявлението на жалбоподателката). Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. доходът от пенсии, определени след 01.07.2008 г., се намалява с корекционен коефициент, който, съгласно т. 1 от заповед № РД-01-13/07.07.2020 г. на министъра на труда и социалната политика, издадена по законова делегация на чл. 2, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., за отоплителен сезон 2020/2021 г. е определен на 1, 561. След прилагане на посочения корекционен коефициент доходът от пенсия на жалбоподателката е равен на 1419,15 лева (2215,30/1, 561=1419,15), както правилно е посочено в решението на директора на РД "Социално подпомагане". Така общият размер на доходите на жалбоподателката за шест месеца преди подаване на заявлението в коригиран размер от 1419,15 лева, разделен на 6 месеца, е равен на 236,53 лева, което е нейният средномесечен доход. Този доход следва да бъде сравнен с диференцирания доход за отопление (ДДО), определен по реда на чл. 2, ал. 4 и, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Според чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., основа за определяне на ДДО е базовият доход за отопление (БДО), който съгласно § 6 от ДР на същата наредба е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Приложимият както за жалбоподателката коефициент е този по чл. 2, ал. 5, т. 12 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. от 1, 24 от БДО, който се явява и по - благоприятен за нея съгласно чл. 2, ал. 6 от същата наредба, тъй като тези по чл. 2, ал. 5, т. 15 и т. 18 от същата наредба са в по - нисък размер - 1, 20 от БДО.
С постановление № 305/19.12.2017 г. на Министерския съвет за определяне на
нов месечен размер на гарантирания минимален доход, в сила от 01.01.2018 г.,
същият е определен на 75 лева месечно. Следователно БДО е в размер на 150 лева.
Приложимият съгласно чл. 2, ал. 5, т. 12 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. коефициент
за жалбоподателката е 1,24 от БДО. Това означава, че диференцираният доход за
отопление спрямо жалбоподателката правилно е определен от административния
орган в размер на 186,00 лева (150х1,24=186).
При това положение средномесечния доход на жалбоподателката в размер от 236,53
лева надхвърля приложимия за нея размер на диференцираният доход
за отопление от 186,00 лева, както правилно е приел решаващият орган.
По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като
такава тя следва да бъде отхвърлена. Съгласно чл. 13, ал. 6 ЗСП настоящото
решение е окончателно.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Р. ЕГН **********, Адрес: ***, против Заповед №
ЗСП/Д-В5365 от 6.10.2020г. на Директора на ДСП – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0065/30.10.2020 г. на Директора на РДСП – Варна, с която
на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, чл. 4 ал. 4 и чл.
3 ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 и Заповед № РД 01-13 от 07.07.2020 г. на
министъра на труда и социалната политика, въз основа на подадена
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-В/5365 от 15.09.2020 г. и изготвен социален
доклад на жалбоподателката е отказана
целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: