О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
261014
град
Пловдив, 10.05.2021 г.
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в закрито
заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №826 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. №269232/16.03.2021 г. на регистратурата на Окръжен съд
Пловдив, подадена от М.П.В., ЕГН **********, срещу определение №837/16.02.2021
г., постановено по гр.д. №1587/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което
е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят
твърди, че атакуваното определение е неправилно, като моли да се отмени и
делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Неправилно е прието от районния съд, че липсва
правен интерес от иска, тъй като счита, че е дискриминирана. Излага съображения
в тази насока.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване
на съдебния акт, в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
по гр.д. №1587/2021 г. на РС Пловдив е образувано по искова молба, подадена от М.П.В.
срещу А.Г.Б., по иск, посочен в исковата молба като такъв с правно основание
чл.4 и чл.5 от Закона за защита от дискриминация. Твърди се, че е
дискриминирана от ответницата, която, в качеството си на длъжностно лице, е
подала информация за неплатени публични задължения, като е образувано
изпълнително дело, но такива сведения не са дадени за други лица с неплатени
задължения.
Районният съд е дал
възможност на ищцата да отстрани нередовности, но това не е направено.
С атакувания съдебен акт
първостепенния съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като не се касае за
дискриминация, доколкото не се разкриват признаците на чл.4, ал.1 от Закона, а
само твърдение, че не е съгласна с начина, по който се определят данъци и такси
в с. Царимир, като обжалването става по друг ред. Дадени са и указания в тази
насока.
Както правилно е посочено в
атакувания акт, за да има дискриминация, поведението на насрещната страна
следва да е в нарушение на чл. 4. (1) от Закона за защита от дискриминация,
а ал.2 и 3 посочват какво е пряка и непряка дискриминация. Твърденията на
жалбоподателката в исковата молба не разкриват признаци на поведение, което
може да се определи като дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона. Дори
и В. не твърди, че няма задължения за данъци и такси, а сочи, че такива
действия не са предприети спрямо други данъчнозадължени лица. Това обаче няма
нищо общо с дискриминацията. Ирелевантен е и факта дали и спрямо други лица е
започнало изпълнително производство.
Както правилно е
отбелязано и от състава на районния съд, ако се касае за обжалване размера на
данъчните задължения, е предвиден друг ред. От изложеното не се твърди да се
обжалват действията на ЧСИ, но отново са дадени указания, че реда на защита на
правата е друг.
Определението е
правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №837/16.02.2021 г., постановено по гр.д. №1587/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е прекратено производството по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: