№ 2023 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 16.03. 2023 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Ралица Андонова
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 390 по описа на
съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на М.Д.С. , против решение № 131/ 2.12.2022 г. по НАХД № 273/2022 г. по описа на ДРС, с което е потвърдено издаденото от директора на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна
НП № 23-0000353/ 23.06.2022 г. и С. е осъден да заплати разноски в размер на 80 лв. С
развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното
решение при неизяснени от въззивния съд обстоятелства
относно вида на посочената в НП техническата неизправност /значителна или
опасна/ , при неправилно приложение на материалния закон предвид липсата на субективна
съставомерност на деянието и пропуските на районния съд да констатира наличието
на наложени на С. две наказания за едно нарушение , както и наличието на
маловажност на нарушението, се
иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от
упълномощения адвокат А. молба с.д. 3940/14.03.2023 год.
Ответникът -
директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с подаденият
от
упълномощения юрисконсулт С. писмен отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а
разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП на настоящият касатор глоба в размер на 500 лв. за нарушаване на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП
във вр. с чл. 101, ал.4 във вр. с Приложение 5, част І, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС,
а именно : затова, че на 28.02.2022 год.
около 10.33 ч., в Община Девня по
републикански път ІІІ-2008 /Варна -
Девня/ на разклона за пристанище Варна – Запад , в посока Девня –
Център, управлява товарен автомобил
марка „Рено“ с рег. № **с прикачено полуремарке с рег. № **, извършващ
обществен превоз на товари по маршрут Варна – Девня, видно от пътен лист серия „Г“ №
0100554/28.02.2022 г. , като при проверката е установено, че на първа ос
отдясно на МПС с рег. № **, спирачният диск е с наличие на множество пукнатини
по цялата окръжност , която неизправност се класифицира като опасна съгласно
Приложение № 5, част І, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011
г. на МТИТС.
За да потвърди НП , районният съд не е споделил възраженията на наказаното лице за липса на
субективния елемент от състава на нарушението приемайки, че водачът е длъжен
преди да извърши превоза лично да се увери, че МПС е технически изправно, а възражението за наличие на второ издадено НП
за същото нарушение е приел за
основателно, но нямащо отношение към законосъобразността на обжалваното НП,
което било първо по ред, от което следвала необходимостта за прекратяване на
второто образувано административно-наказателно производство.
Касационният
съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение
на материалния закон.
Действително,
фактите за описаната в обжалваното НП техническа неизправност на управляваното от настоящият касатор МПС -
влекач с рег. № **са установени чрез събраните във въззивното производство доказателства,
но същите доказват единствено
обективната страна от състава на нарушението по чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП.
Произнасяйки се по възражението за субективна несъставомерност на деянието ,
въззивният съд е пропуснал да обсъди наличното в административно-наказателната преписка писмено
доказателство, а именно цитираният и в
НП пътен лист серия Г № 0100554/28.02.2022 год. Видно от съдържанието на същият, процесният
товарен автомобил с рег. № **е минал технически преглед преди да извърши
въпросният превоз, като от механика И.е
положен подпис и печат „Автомобилът е технически изправен“, а за водача С. е
отбелязано чрез подписа му „Приех автомобила технически изправен“. Това
доказателство прави необоснован правния извод на ДРС , че водача не е изпълнил съществуващото за него задължение да се увери лично преди да
извърши превоза, че МПС е технически
изправно – задължението е изпълнено чрез осъществения и документиран технически
преглед на товарния автомобил от специалист с нужната професионална квалификация, чиято
констатация водачът не е длъжен да проверява лично. Доказаната по този начин
техническа изправност на процесното МПС преди началото на превоза сочи на
установеност на твърдението на наказаното лице за възникване на техническата
неизправност по време на осъществяване на самият превоз. Съобразно тези
обстоятелства, за да е налице виновно поведение на водача, необходимо е установяването на факта, че той е разбрал за възникналата по време на движение
техническа неизправност и въпреки това е продължил да управлява МПС в нарушение
на разпоредбата на чл. 101, ал.1 от ЗДвП. Доказателствената тежест за
установяването на такъв факт е за административно-наказващия орган, който такива
доказателства не представя, съответно
виновно поведение на водача не е доказано от негова страна. С оглед последното,
липсва субективна съставомерност на нарушението по чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП,
което прави обжалваното НП материално незаконосъобразно. Незаконосъобразните НП
подлежат на отмяна, т.е. като е потвърдил същото вместо да го отмени, ДРС е
допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на постановеното
от него решение, включително в частта му за разноските.
След
отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие
с процесуалните му задължения по чл.
222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени
съображения.
При този
изход на делото, претенцията на ответника за разноски е неоснователна, а такива на касатора не следва да се присъждат
поради липсата на заявено от него такова искане.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 131/2.12.2022 г. по НАХД № 20223120200273/2022 г. по описа на ДРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от директора на Регионална дирекция „АА“
гр. Варна НП № 23-0000353/23.06.2022 г.
, с което на основание чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП е наложена на М.Д.С. глоба в
размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :