Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260350 / 19.10.2020г. 19.10.2020г. Град П.В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На пети октомври Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07186 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл.422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК.
Предявен е иск от “Креди Йес”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Хасково, ул.“Лозарска” № 12, срещу Б.Ю.Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415, вр. чл.417 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3510,00лв., представляваща неплатено вземане по запис на заповед от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1504/28.03.2019г. по ч.г.д.№02175/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Б.Ю.Н. не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът Б.Ю.Н. оспорва иска по основание и размер, като иска постановяване на справедливо решение.
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че така предявеният установителен иск е допустим и следва да бъде разгледан. Предявения иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 ал.1, вр.чл.417 ГПК за процесната сума, за която е издадена Заповед №1504/28.03.2019г. по ч.г.д.№02175/2019г. на ПРС, поради което и съдът намира, че следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Видно от запис на заповед от 15.10.2018г. ответникът Б.Ю.Н. е поел задължение да изплати на поемателя “Креди Йес”ООД сумата от 3510,00лв. на предявяване. Записът на заповед е бил предявен на издателя на 18.10.2018г.
В настоящия случай съдът намира, че процесния запис на заповед от 06.03.2013г. съдържа всички реквизити, изискуеми се от разпоредбата на чл.535 ТЗ, а именно: наименованието “запис на заповед” в текста на документа, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което се дължи плащане, дата и място на издаването и подпис на издателя. Поради това и съдът го намира за редовна от формална страна ценна книга, с която ответникът е поел обещанието да плати на поемателя сумата от 3510,00лв.
Съгласно константната съдебна практика записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта.
Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед. Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед, установяването на обстоятелство,за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал. ГПК, съгласно преждепосоченото в мотивите на Тълкувателното решение:че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение. Нещо повече дори при посочването на кауза и последващо недоказване ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. Евентуално доказването на каузата от ищеца се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание,предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения. В този смисъл е и Решение № 248/2014г. на ВКС по т.д.№ 3437/2013г., първо търговско отделение.
Предвид гореизложената съдебна практика и доколкото в процесния случай липсва твърдение за каузални отношения, то и съдът намира, че процесния запис на заповед като абстрактна сделка съдържа валидно задължение на ответника. Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 970,40лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “Креди Йес”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Хасково, ул.“Лозарска” № 12, срещу Б.Ю.Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3510,00лв., представляваща неплатено вземане по запис на заповед от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1504/28.03.2019г. по ч.г.д.№02175/2019г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.Ю.Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Креди Йес”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Хасково, ул.“Лозарска” № 12, сумата от 970,40лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№02175/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: