№ 241
гр. Стара Загора , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501423 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение № 2713 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 1253/2017 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлено
искането на С.П.П. за присъждане на сумата от 525 лв., представляваща
разноски, направени по в.гр.д. № 1318/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора.
Частната жалбоподателка счита, че определението е неправилно и моли
същото да бъде отменено. Излага съображения в подкрепа на становището си.
Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново
определение, с което заявителят да бъде осъден да заплати направените в
производството по чл.423 ГПК разноски.
„А.с.в.“ ЕАД – заявител в производството пред Казанлъшкия районен съд,
взема становище, че частната жалба е неоснователна. Излага съображения.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, доколкото атакуваното определение не е
било съобщено на длъжницата на посочения от нея съдебен адрес, тъй като
обичайното й местопребиваване е на територията на Р Германия. Разгледана
по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Районен съд – Казанлък е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от „А.с.в.“ ЕАД
против длъжника С.П.П.. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. №
1253/2017 г., като същото е уважено и в полза на заявителя е издадена заповед
№ 844 от 02.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение. Заповедта не е
била връчена нито лично на длъжника, нито на някой от домашните, тъй като
видно от удостовереното от връчителя, адресатът не е бил намерен, живее от
5 години в Германия, а баща й е отказал да го получи. Разпоредено е
залепване на уведомление. С разпореждане от 07.08.2017 г. съдът е приложил
съобщението и е приел, че е връчено на 03.08.2017 г. С разпореждане от
05.09.2017 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист.
С определение от 23.07.2019 г. Окръжен съд Стара Загора е приел, че е
налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. е приел възражението на
С.П.П. и е върнал делото на заповедния съд за даване на указания по чл.415,
ал.1 ГПК. Разноски в това производство не са присъждани, като съдът е
изложил подробни съображения в тази връзка.
Заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск
относно вземането си, предмет на заповедта за изпълнение с разпореждане №
5536 от 27.08.2019 г. Такъв иск не е бил предявен, поради което с
определение № 2263 от 18.10.2019 г. издадената заповед за изпълнение е
обезсилена, а производството по делото – прекратено. С молба от 18.11.2019
г. процесуалният представител на длъжницата, адв. Т.Й. е поискал
присъждане на направените в производството по чл.423 ГПК разноски в
размер на 525 лв. С обжалваното определение съдът е отхвърлил тази молба с
аргумент, че на основание чл.81 ГПК компетентен да се произнесе по
искането за разноски, направени в производството по чл.423 ГПК, е съдът,
разгледал това искане.
Определението е НЕПРАВИЛНО.
Производството по чл.423 ГПК има извънреден характер, като
определението на въззивният съд за приемане на възражение, не разрешава
материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта
на задължението предмет на заповедното производство. Съдебният акт е
насочен единствено към възстановяване на положението, което би
2
съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414
ГПК, като в този смисъл, въззивният съд не действа като редовна инстанция,
съответно чл. 81 ГПК е неприложим. Разноски в полза на длъжника биха били
дължими, само в хипотезата на чл. 423, ал. 3 във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4
ГПК, при обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва
и заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във
всички останали случаи, произнасяне по дължимостта на разноски на
длъжника, се дължи едва при окончателното разрешаване на въпроса за
основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било
от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК при
обезсилване на заповедта или от исковия съд при разрешаване на спора по
иска по чл. 422 ГПК за съществуването на вземането по оспорената заповед за
изпълнение.
С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че обжалваното
определение следва да бъде отменено и на частната жалбоподателка да бъдат
присъдени разноските в производството по чл.423 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2713 от 23.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1253/2017 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., ДА ЗАПЛАТИ на
С.П.П. с постоянен адрес в ***, ЕГН ********** сумата от 525 лв. (петстотин
двадесет и пет лева), представляваща направените в производството по чл.423
ГПК по ч.гр.д. № 1318/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора
разноски за възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4