№ 1
гр. Пловдив, 02.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330205381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5697-000142/01.08.2022г.,
издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, Сектор СПС-Пловдив, с
което на Л. Т. П., ЕГН **********, е наложено на основание чл. 177, ал. 5, пр.
1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП.
С жалбата, с допълнителни мотиви и в съдебно заседание се излагат
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
В АУАН и НП е посочено, че на 31.05.2022г., около 12,20ч. в гр.
Пловдив, на кръстовището на Коматевско шосе с ул. Александър
Стамболийски,, жалбоподателят, управлявал мотоциклет Хонда ВТР 1000 Ф с
рег. № ***, чужда собственост, с мощност 72 KW, като извършва следното
нарушение – управлява моторно превозно средство, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство – не притежава необходимата
категория „А“. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП. Освен това било описано, че жалбоподателят не носи свидетелство
за регистрация на МПС, което управлява – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
За така описаното нарушение бил съставен АУАН
№ 301037/31.05.2022г., който бил подписан от жалбоподателя без
възражения. В 7-дневния срок от връчването на акта не са били депозирани
допълнителни възражения и обяснения. След издаването на АУАН и преди
издаване на НП се констатирало, че нарушението е извършено при условията
на повторност.
Горепосочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият
състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази
насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на
актосъставителя В.. Свидетелят изцяло потвърждава описаното в АУАН, че
водачът е управлявал мотоциклет без необходимото свидетелство и без да
носи контролния талон на МПС-то. Сочи, че случаят е бил рутинна проверка.
2
От приложените по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи – т. 2.1. вр. т. 1.3.2 и т. 3.7 се установява
компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия
орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 31.05.2022г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 01.08.2022г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира
на тази, посочена в НП. По отношение на възражението, че копието от
АУАН, представено на жалбоподателя, е нечетливо, съдът намира, че същото
не се явява съществено процесуално нарушение, доколкото от страна на
актосъставителят е било изпълнено задължението по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН да
връчи копие от АУАН, като жалбоподателят, в случай, че не е могъл да
разчете връченото му копие и не е бил наясно с параметрите на обвинението,
е могъл да възрази и да поиска както в хода на проверката, така и
впоследствие в срока за възражение представянето на четлив за него
екземпляр, за каквото липсват данни да е било извършено от него.
За нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая, видно от справката за нарушител-водач на жалбоподателя, същият
към датата на извършване на нарушението – 31.05.2022г., е бил
правоспособен с категории „В“, „А2“ и „С“, но не е имал категория „А“
3
(каквато е придобил на 13.06.2022г.).
Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за управление на мотоциклети и
триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW е необходимо
водачът да има придобита категория „А“. При така установеното от
фактическа страна, жалбоподателят не е притежавал необходимата категория
при управлението на процесния мотоциклет, който е бил с мощност 72 KW,
поради което и е осъществил състава на административното нарушение, за
което е ангажирана наказателната му отговорност.
Непосочването на конкретното по ред предложение от състава на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото с текстовото описание за коя хипотеза от изброените в
разпоредбата (а именно – за управление без необходимата категория), в
АУАН и НП е напълно ясно повдигнатото обвинение, поради което и не са
нарушени правата на жалбоподателя да разбере параметрите му и да се брани
по тях. Не е съществено процесуално нарушение и грешното квалифициране
на нарушението в АУАН, доколкото същото е било коригирано с НП, без да
се изменя съществено обстоятелствената част в АУАН и описаните в него
факти. Липсва съществено процесуално нарушение и с оглед липсата на
описание в АУАН, че деянието е извършено повторно. Същото не е част от
фактическия състав на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а единствено
определя по кой текст да бъде санкционирането на лицето, поради което и
липсата му в АУАН не води до своеобразно разширение на обвинението – в
този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 1093 от
13.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1081/2022 г.
Същевременно обаче, основателно се явява възражението, че в
наказателното постановление липсва посочване на предхождащия санкционен
акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на този акт в
наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо значително правото на защита на наказания субект.
При посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление
или електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е
влязъл в сила, или пък че е изминала 1 година от влизането му в сила ,
или пък че касае друго по вид нарушение, което от своя страна да бъде
4
проверено от съда чрез събирането на надлежните доказателства. При
непосочването на този акт, жалбоподателят е поставен в невъзможност да се
брани, тъй като не знае кой е актът, обуславящ повторността, за да може да
релевира възраженията си и да се брани по тази квалификация. Нещо повече,
в настоящото производство е видно, че непосочването на тези факти е довело
впоследствие и въззиваемата страна до невъзможност да защити
обвинителната си теза. Така в становището по жалбата въззиваемата страна е
посочила, че жалбоподателят е бил санкциониран по-рано същия месец на
01.05.2022г. за същото по вид нарушение, което обаче не отговаря на
посоченото в справката за нарушител-водач, където липсва издаден АУАН за
извършено нарушение на тази дата. Самият факт, че липсата на посочване на
предхождащия санкционен акт затруднява и въззиваемата страна, безспорно
води на извода, че същото затруднява и жалбоподателя, поради което и
следва да се приеме, че по този начин се нарушава съществено правото му на
защита. Действително от справката за нарушител-водач е видно, че
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение от 01.05.2021г. по същия
текст на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, но не става ясно дали това е било
нарушението, което според АНО обуславя повторността (след като дори
наказващият орган не сочи същото в становището си). Отделно от това в
справката за нарушител-водач се твърди, че същото е било връчено на
16.06.2021г. и че е влязло в сила на 24.06.2021г., но това отново се явяват
факти, за които представената справка съдържа едностранни твърдения,
които няма как да бъдат проверени, тъй като не са въведени в обвинението,
още повече и жалбоподателят би могъл да възрази, че предходното НП не му
е било връчено (при което няма да е влязло в сила), че му е било връчено на
друга дата или пък че не му е било връчено лично, което би повлияло при
преценката за съставомерността от субективна страна на настоящото деяние в
частта за повторността (доколкото субективната страна на деянието трябва да
обхваща както съставомерните елементи по основния състав, така и
обуславящите по-тежката квалификация факти). При така посоченото,
настоящият състав намира, че повторността не може да се извлича от
представени по делото доказателства, без фактите да са били надлежно
описани в НП, доколкото по този начин недопустимо би се разширил
предметът на обвинението с въвеждането за пръв път в хода на съдебното
производство на факти, срещу които жалбоподателят не е могъл да възрази
5
своевременно – в този смисъл е и Решение № 1392 от 27.07.2020 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 1332/2020 г.
Посоченото обаче не може да доведе до цялостна отмяна на
наказателното постановление, с оглед предвидените в ТР 8/2021 на ВАС
правомощия на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-
леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения. Обратното
би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване
на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да
остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба,
който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Точно такъв е процесният случай, тъй като
приетите за установени в НП факти сочат на извършено от жалбоподателя
нарушение по основния, а не по квалифицирания състав, който предвижда
налагането на глоба в размер от 100 до 300 лева.
Съдът не споделя посоченото в наказателното постановление, че
извършеното деяние е с висока обществена опасност и се явява сериозна
предпоставка за възникване на ПТП с пострадали лица. Видно от разпита на
актосъставителя В., жалбоподателят е бил спрян при рутинна проверка, като
липсват каквито и да е други индикации същият с поведението си да е
поставил в реална опасност участниците в движението. Нещо повече – видно
от представените в хода на производството доказателства – справка за
нарушител-водач и копие на СУМПС, жалбоподателят е придобил
необходимата категория А по-малко от половин месец след извършване на
нарушението – на 13.06.2022г. При така изложеното, аргументите за налагане
на санкция над минимално предвидения размер се явяват необосновани и
недоказани, поради което и настоящият състав намира, че следва при
упражняването на правомощията си по т. 1 от ТР №8/2021г. на ВАС, да
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като измени основанието за
налагане на глобата от чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 1000 лева до
минимално предвидения в закона размер от 100 лева.
За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
6
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява. В случая, при така приетото от
фактическа страна, се установява, че жалбоподателят не е носил нужното
свидетелство, като липсват изложени възражения, оспорващи този факт, нито
са изложени съображения защо това не е сторено. Отново следва да се
посочи, че съобразявайки призмата на ТР 8/2021 на ВАС, не е съществено
процесуално нарушение грешното квалифициране на нарушението в АУАН,
доколкото същото е било коригирано с НП, без да се изменя съществено
обстоятелствената част в АУАН и описаните в него факти.
Административното нарушение е безспорно установено, като е приложена и
правилната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, а
наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е абсолютно определено в
закона и правилно е било наложено на жалбоподателя.
При така изложеното, наказателното постановление следва да се измени
по отношение на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като се измени
основанието на наложената санкция и се намали размера на наложената глоба
от 1000 лв. до 100 лв., като наказателното постановление се потвърди в
останалата му част.
При този изход на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност. Въззиваемата страна не е претендирала такива, поради което и
разноски не следва да й се присъждат.
Жалбоподателят е претендирал заплащането на разноски и е представил
доказателства за заплащането на такива в размер на 300 лв. Уговореното
възнаграждение не се явява прекомерно, доколкото същото е в минимално
предвидения размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. По съразмерност с оглед изменената и потвърдената част от
НП, следва да му бъдат заплатени разноски в размер на 267,33 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор
„СПС“ към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което
7
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Доколкото се установява жалбоподателят да е извършител на
нарушенията, предмет на административното обвинение, на основание т.2.а
от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК,
разноските за явяване на свидетели по делото следва да се възложат върху
него.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5697-000142/01.08.2022г.,
издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, Сектор СПС-Пловдив, В
ЧАСТТА, в която на Л. Т. П., ЕГН **********, е наложено на основание чл.
177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП като ИЗМЕНЯ
основанието за наложената санкция от чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба от 1000 лева на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5697-
000142/01.08.2022г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив,
Сектор СПС-Пловдив в останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Л. Т. П., ЕГН **********
сума в размер на 267,33 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
ОСЪЖДА Л. Т. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 20 лева,
представляваща сторени разноски по делото за явяване на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8