№ 823
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110106863 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. с чл. 19 от Закона за гражданската
регистрация.
Образувано е образувано по молба на М. Г. Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес
***** за промяна на собствено, бащино и фамилното й име от „М. Г. Ч. ” на „Р. Г. Г.”.
Съображенията й изложени в молба, обосноваващи и наложителността на
исканата промяна се свеждат до следното: Родена е на 20.04.1976г. в гр. Варна и записана
с имена М.Г. И.. Още от дете към нея започнали да се обръщат умалително с името Р., както
е искала и майка й да я кръсти, но предвид семейните традиция била кръстена на баба си.
Името Р. ползвала оттогава, вкл. и в Австрия, където живеела със семейството си от 2012г. и
където по принцип имали желание със съпруга си да останат да живеят. През 2006г.
сключила граждански брак и приела фамилното име на съпруга си. Твърди, че това фамилно
име й създава трудности в общуването в Австрия, тъй като се изговаряло трудно и често се
извършвали грешки при изписването му след произнасяне. Затова тя и съпругът й били
решили да изберат фамилия близка до немските традиции и се спрели на фамилия Г.,
какъвто прякор имал съпругът й като ученик. Това било фамилното име, с което се
идентифицирала и желаела да ползва в бъдеще. С тези собствено и фамилно име са
представяла в обществото и с тях била позната. Имената, които носела в момента, оставали
само като вписани в официалните й документи. Това разминаване в имената й в личните
документи и тези, с които е известна в обществото й създавало затруднения и неудобства.
Предвид традициите в Австрия, твърди, че надставката „ева“ във фамилното й име я
свързвали с лица от руски произход, към които отношението на обществото не било добро.
Затова и желае бащиното й име да бъде променено на Георги. По изложените съображения
счита, че са налице важни обстоятелства обосноваващи допускане на исканата промяна.
В открито съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.
Заинтересованата страна Община Варна не изразява становище по исканата промяна.
1
Районна прокуратура Варна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител. Изразява писмено становище, в което сочи, че срещу лицето не са налице
образувани и водени преписки, поради което и присъствие на техен представител не е
необходимо.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна и направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 19 ЗГрР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска
от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това.
Затова за основателността на молбата с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР за
допускане на исканата промяна в имената на едно лице е необходимо да бъде установено по
категоричен начин по делото, че името е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо,
или че са налице важни обстоятелства, които да налагат това. И това е така, тъй като името
индивидуализира, идентифицира и отличава едно лице от останалите. Трайната съдебна
практика, предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал,
приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или
неподходящо. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина
на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗГР “ Собственото име на всяко лице се избира от
родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние
при съставяне на акта за раждане”. Съгласно разпоредбата на чл. 13 ЗГР “Бащиното име на
всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка – ов или – ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите”. В чл. 14 е предвидено, че фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго, като децата от едни и същи родители се вписват с еднакво
фамилно име. Съгласно чл. 12 СК, при съставяне на акта за сключване на граждански брак
всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема това на
своя съпруг или добавя фамилното име на съпруга към своето. Като фамилно име може да
се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.
По делото е представено удостоверение за раждане на молителката, видно от което е,
че същата е родена на 20.04.1976г. в гр. Варна, от родители Н. Ю. И. и Г. Л. И.. Записана е с
имена М.Г. И.. На 22.10.2006г. е сключила граждански брак и е приела фамилното име на
съпруга си- Ч..
С цел доказване наличието на важни обстоятелства налагащи исканата промяна по
делото бяха разпитани като свидетели Н. И. /майка на молителката/ и Д. П. - К./ без дела и
родствени връзки с молителката/. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите
относно релевантните по делото факти като добросъвестно и безпристрастно дадени, а и
2
отразяващи техни лични възприятия. Като кореспондиращи на останалите писмени
доказателства, няма основание за поставяне под съмнение изложеното от тях, вкл. с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК касателно св. И.. Последната разказа, че е кръстила дъщеря си
на своята майка М.Р., но винаги и до ден днешен в ежедневието всички се обръщали към
нея с името Р.. От 2012г. дъщеря й живее със семейството си в Австрия и нямат намерение
да се връщат в страната. Фамилното й име създавало редица затруднения в общуването с
хора и институции, предвид особеностите на немския език. Било свързано с допускане на
грешки, вкл. в официални документи. Затова, дъщеря й 6-7месеца след установяването им
Австрия със съпруга й започнали да ползват фамилно име Г.. При гостуването й при тях й
направило впечатление, че съседи и приятели се обръщат към тях с това фамилно име.
Относно наставката –ева в бащиното име на дъщеря си, посочва, че то създавало
впечатление, че дъщеря й е рускиня, към които етнос там се гледало като на трета категория
хора. Св. К. е приятелка на молителката и я познавала от 1981г. Потвърждава казаното от
другия свидетел, че всички я наричали Р.. От 2012г. живеела със семейството си в Австрия.
Знае, че се представя с фамилно име Г., тъй като имала проблеми с произнасянето на името
Ч. на немски език и изписването му в документи.
В подкрепа на твърденията, че от години молителката живее в Австрия са
ангажирани писмени доказателства- удостоверение за регистрация съгласно Закона за
установяване и пребиваване на Австрия и от Централния регистър на населението от
община Виена.
В настоящия казус при раждането на детето и съобразно приложимия закон на
държавата, в която е била родена, молителката е била записана с имена М.Г. И., а след
сключване на граждански брак е приела фамилното име Ч.. От събраните доказателства се
установи, че тя от повече от 9години живее в Австрия със семейството си. Животът им е
организиран там и нямат намерение да се завръщат в България. След раждането й всички
роднини, а впоследствие познати и приятели са се обръщали към нея с името Р., производно
от М.Р.. Това име е било възприето като нейно собствено, а и явно улеснява комуникацията
й в личния и обществен живот в държавата, в която се е установила трайно да живее, с оглед
австрийските именните традиции. Преценени в съвкупност доказателствата налага се извод,
че в случая е налице „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГрР налагащо
допускане на исканата промяна. Бащиното име се иска да бъде променено на такова без
наставката – ева, характерна на българските именни традиции. Бащиното име носи
информация относно произхода от баща и чрез него се афишира принадлежността на детето
към фамилия с определен произход, значение, история, възраст и определя принадлежността
му към рода. Самият закон допуска обаче то да не носи тази наставка. Изложените
съображения от молителката касаещи отпадането й се преценяват като важни обстоятелства,
тъй като изхождат от явно обективно съществуващи предразсъдъци и асоциации от страна
на населението на държавата, в която тя е установила местоживеенето си. За да не търпи
неудобства от такова естество, нямащи субективен характер, исканата промяна следва да
бъде допусната. По същите съображения, а и предвид установеното, че в обществения и
3
личния си живот, молителката и съпругът й се представят с фамилно име Г., следва да бъде
допусната и исканата промяна във фамилното й име.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собствено, бащино и фамилно име на молителя М. Г. Ч.,
ЕГН ********** с постоянен адрес ***** като в регистъра на населението същата да бъде
вписана с имена „Р. Г. Г.”, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Варна за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4