№ 4
гр. Стара Загора , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Румяна А. Танева
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна А. Танева Въззивно търговско дело №
20205501001207 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 851/20.07.2020г., постановено по гр.д. №
3942/2019г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, с което е осъден „Е.-
П.П.“ АД, ЕИК: ***, на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, да заплати на
„Д.“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 3949,50 лв. /три хиляди деветстотин
четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща цената на
допълнително начислена електрическа енергия от 19 740 kWh, за периода от
20.03.2019г. до 18.04.2019 г., за обект с място на потребление намиращ се в
гр. ******* - магазин за мебели, с клиентски номер *** и абонатен номер ***,
за която е издадена данъчна фактура № **********/22.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.07.2019 г. до
окончателното плащане и са присъдени разноските по делото.
Въззивникът „Е.-П.П.“ АД изцяло обжалва решението като във
въззивната жалба излага съображения за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на постановеното решение, като посочва и съдебна
практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло решението на РС и да се
постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноските в производството. Направено е искане в случай,
че размера на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна е
прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда, да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен договор за
процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55
от ЗЗД.
Не е спорно, че през процесния период страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по което ищецът „Д.“ ЕООД е бил купувач на
доставена от ответника електрическа енергия. Като потребител на
електрическа енергия, той е носител на права и задължения по Закона за
енергетиката и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия.
Представен е по делото Констативен протокол № 1502538/18.04.2019 г.,
за извършена проверка на електромер ф.№ 1125091110065549/2011г. Било
констатирано несъответствие на характеристиките на средството за търговско
измерване със законово нормираните.
От извършената техническа и метрологична проверка от специалисти на
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна на 18.04.2019г. било
констатирано, че били изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера, бил изготвен Констативен протокол
№1502538/18.04.2019г., в който се посочва, че електромерът е манипулиран и
отчита с отклонение извън границите на допустимото – с относителна грешка
от -75,76%. Констатирано е, че между входа и изхода на вторичната страна на
трите токови трансформатора са поставени шунтове /мостчета/ от меден
2
проводник със сечение от 0,5 кв.мм с което са изменени техническите и
метрологични характеристики на електромера.
Вследствие на това, било начислено допълнително количество
ел.енергия в размер на 19740 кВтч ел. Енергия на стойност 3 949,50 лв. за
периода от 20.03.2019 г. до 18.04.2019 г.
Била издадена фактура № **********/22.04.2019г. за начислени за
обект на адрес: гр. ******* - магазин за мебели, която била изпратена на
ищеца и процесната сума е заплатена на дружеството на 07.05.2019 г., видно
от представеното от ищеца платежно нареждане.
От извършената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните, се установява безспорно, че процесният електромер е
манипулиран. Вещото лице посочва в заключението си, че измервателната
група – трифазен, тритарифен, статичен тип ADDAX NP73E, 3-1-8; ф.№
1125091110065549/2011г., 5/10А, 400V заедно с три броя токови
трансформатори 300/5 А, к 60, монтиран на обекта на ищеца е манипулирана.
Между входа и изхода на вторичната страна на трите токови трансформатора
са поставени шунтове /мостчета/ от меден проводник със сечение от 0,5
кв.мм. В резултат част от консумираната от ищеца ел. енергия не се измерва,
отчита и остойностява.
Тези факти и констатации в констативния протокол от извършена
техническа и метрологична проверка и СТЕ по делото не се оспорват от
ищеца, нито се опровергават с ангажирани доказателства, както в
първоинстанционното производство, така и с отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, предвид така установените факти по делото, следва да
приеме, че в случая е налице основание за т.нар корекция на сметката на
ищеца със допълнително 19740 кВтч за периода от 20.03.2019 г. до 18.04.2019
г. с фактура № **********/22.04.2019 г. за сумата от 3949,50лв. с ДДС на
електромер с фабричен номер 1125091110065549/2011г./2016г. в обект - гр.
******* - магазин за мебели видно от Справка за корекция номер
52374_F045 от 19.04.2019г. на сметката за електроенергия. Съдът приема, че
въззивникът „Е.-П.П.“ АД правилно и напълно законосъобразно е извършил
коригирането, тъй като на въззиваемия е начислена цената на реално
доставена и потребена в обекта ел. енергия през процесния период, която е
останала неизмерена поради манипулация на монтираното в обекта СТИ.
Сумата по фактурата съответства на стойността на реално доставената, респ.
3
консумирана в обекта на ищеца ел. енергия, неизмерена поради безспорно
установената манипулация.
В решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о. се
съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012 г. / и преди
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., според което е допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.
Горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва
да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени
ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима
специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за
електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на
част от действително потребената електрическа енергия, в резултат на
установено външно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов
потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на
правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация
обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на
ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената
ел.енергия.
Във връзка с това, следва да се има предвид и решение №124/18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., което приема, че дори да е налично
нарушение, а то според съда не е налично, то не може да служи като
основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред.
При задължение за заплащане на цената на доставена стока по договор
за продажба, въпросът дали уведомяването е предвидено в Общите условия е
ирелевантен, тъй като не се касае за вземане за обезщетение за вреди (при
което да се изследва има ли виновно поведение от страна на абоната), а за
4
задължение на купувача да заплати пълната цена на доставената и съответно
реално потребената от него стока (чл.183 ЗЗД).
Съдебната практика приема, че със Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако обаче е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т. е. само и
единствено при предвиждане в ОУ на договорите ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични Правила за измерване
на количеството (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия.
В настоящия случай, съдът съобрази и споделя актуалната практика на ВКС,
че липсата на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при
хипотеза на основание за корекция на сметката му, е евентуална пречка
абонатът да бъде поставен в забава в извънсъдебната фаза на спора, но не е
основание за недължимост на начислената допълнително цена за ел. енергия,
ако в съдебното производство се установи, че ел. енергията е реално
доставена и консумирана от абоната и при липса на специална норма следва
да се прилага общата като в случая отношенията между продавач и купувач
се уреждат в Закона за задълженията и договорите. и корекцията е извършена
при действието на приетите ПИКЕЕ.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение на Районен съд – Стара Загора е неправилно и следва да бъде
отменено, а предявеният иск за осъждане на ответника „Е.-П.П.“ АД да
заплати на въззиваемия „Д.“ ЕООД, сумата 3949,50 лв., представляваща
цената на недължимо заплатена на „Е.-П.П.“ АД, електрическа енергия за
периода от 20.03.2019 г. до 18.04.2019 г., платена от ищеца „Д.“ ЕООД без да
е дължима, отчетена чрез електромер с № 1125091110065549/2011г./2016г. за
обект в гр. ******* - магазин за мебели, с клиентски номер *** и абонатен
номер ***, за която е издадена фактура № **********/22.04.2019 г., ведно със
5
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.07.2019 г. до
окончателното плащане следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, за въззивника
възниква правото на разноски, като същият доказва направени такива в
размер на 79 лв. за внесена държавна такса, а съгласно разпоредбата на чл.7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Във връзка с изхода на делото следва да бъдат преизчислени и
разноските за първа инстанция, като право на разноски възниква за
ответника, който доказва извършени такива в размер на 250 лв. за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 851/20.07.2020г., постановено по гр.д. №
3942/2019г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, като ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Д.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. ******* против „Е.-П.П.“ АД, ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление гр. ******* за осъждане на „Е.-П.П.“ АД да заплати
сумата от 3949,50 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и
петдесет стотинки, представляваща цената на недължимо заплатена на „Е.-
П.П.“ АД, електрическа енергия за периода от 20.03.2019г. до 18.04.2019 г.,
платена от „Д.“ ЕООД, отчетена чрез електромер с №
1125091110065549/2011г./2016г. за обект в гр. ******* - магазин за мебели, с
клиентски номер *** и абонатен номер ***, за която е издадена фактура №
**********/22.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 30.07.2019 г. до окончателното плащане като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.
******* да заплати на „Е.-П.П.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. ******* направените пред първоинстанцонния съд разноски в
6
общ размер на 490 лв. и направените пред въззивната инстанция разноски в
общ размер на 439 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7