Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание
на двадесет
и пети април през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 1103 пo oписа за 2018 г., за да
се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявен е
иск от „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с които се претендира да бъде прието за установено по
отношение на „Е.П.” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 18879/2017 г. на ВРС
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 263,08 лева, представляваща
трета по ред вноска по разсрочено плащане, платена по издадена фактура *** на стойност
1884,16 лв., начислена от длъжника при първоначална липса на основание,
представляваща корекция на сметка за потребена
електроенергия, с изминал период, с период на корекцията от 17.02.2012г. до
14.08.2012г. по констативен протокол от 14.08.2012г. за обект с абонатен № ***, клиентски
№ ***, с адрес на
потребление в гр. ***, с титуляр „***“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с
Договор за цесия, сключен на 14.08.2018 г. от цедента
„*** на цесионера „С.Б.“ ЕООД ЕИК ***.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права: „*** е потребител на електрическа
енергия за обект с абонатен № ***, клиентски № ***, с адрес на
потребление в гр. ***. На
14.08.2012г. била извършена проверка на монтирания да отчита потреблението в
обекта електромер. Въз основа на проверката „*** изготвили справка и издали дебитно
известие ***, на
стойност 1884,16 лв., представляваща
корекция на сметка за потребена електроенергия, с
изминал период, с период на корекцията 17.02.2012г. до 14.08.2012г. Абоната
заплатил сумата на ответника. Твърди, че не е консумирана начислената
допълнителна ел. енергия, поради което и не се дължи процесната
сума, с която е извършена корекцията. Ищецът придобил вземането за
неоснователно платената сума по корекционна
процедура, съобразно договор за цесия от 14.08.2015г., за което уведомил
ответника.
В законоустановения срок по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник,
с който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че с „*** са били
страни по договор за доставка на ел. енергия относно процесния
обект, както и че процесната сума е заплатена.
Твърди, че съобразно констатацията за неправомерно
въздействие върху схемата на СТИ е извършена корекция на количеството доставена
и потребена електроенергия на абоната на основание
чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, определено по обем чрез изчислителна
методология. Оспорва наличието на валиден договор за цесия, като твърди, че е
нищожен поради липсата на предмет и съгласие. Прави възражение за погасяване на
вземането по давност. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност
на заплатено от ищеца адв.възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 18879/2017 г. на ВРС е издадена Заповед № 10213 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на
заявителя „С.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** срещу длъжника „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, за сумата от 263.08лв. (двеста шестдесет и три лева и
осем стотинки) – дължима сума, недължимо заплатена в полза на „*** на
17.12.2012г., представляваща „3-та“ по ред вноска по сключен Договор за
разсрочено плащане №ДР 10633 от 13.09.2012г. относно издадена Фактура №***. на
стойност 1884.16лв., начислена при липса на правно основание, относно корекция
на сметка за потребена електроенергия, с период на
корекцията от 17.02.2012г. до 14.08.2012г., по констативен протокол от
14.08.2012г., за обект с абонатен №*** и клиентски №***, с адрес на
потребление гр. ***, като вземането е прехвърлено с
Договор за цесия, сключен на 14.08.2015г. от цедента „***, ЕИК ***, с адрес:
гр. Варна, ул. „***), за което длъжникът „Е.П.” АД е уведомен с
уведомление от 30.04.2017г., на основание чл. 410 от ГПК, както и направените
съдебно – деловодни разноски, от които: 25.00лв. (двадесет и пет лева),
заплатена държавна такса и 360.00лв. (триста и шестдесет лева) с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът е приел за
безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните по делото, че „*** е бил клиент на ответното дружество за доставяне от него
електроенергия на за обект с
абонатен № ***, клиентски
№ ***, с адрес на
потребление в гр***, както
и че на 14.08.2012 г. служители на „***“ АД извършили проверка на СТИ и съставили
констативен протокол, въз основа на който ответното дружество издало дебитно известие № ***/31.08.2012г., представляваща корекция на сметка . Както и че сумата от 263,08 лева е заплатена.
От представения
по делото констативен протокол от 14.08.2012 г.
се установява, че на същата дата, служители на „Е***“ са извършили проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали, че корпуса
на електромера е нарушен. Електромерът е подменен, като сваленото СТИ е
изпратено за извършване на метрологична проверка в БИМ, ГД Мерки и измервателни
уреди-***. При извършване на същата е констатирано, че в
електромера е поставено допълнително устройство за манипулиране на СТИ, счупен,
лепен винт на долна основа /капак/. За констатациите от извършената
метрологична проверка е съставен констативен протокол от експертиза на
електромер ***
Въз
основа констатациите от извършената проверка „***
е начислило служебни количества ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.1
от ОУ на ДПЕЕ на сметката на потребителя за период от общо 135 дни, на база на
което за този период „Е*** е съставило
дебитно известие № *** на стойност 1884,16
лева, с получател ***.
С
договор за прехвърляне на вземане от 14.08.2015 г. „***, представляван
от пълномощника си *** прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за сумата от 263,08 лева
представляваща недължимо заплатена от цедента в полза
на Е.П. АД на 14.08.2015г. , относно издадена фактура **********/31.08.2012г., на стойност 1884,16 лв., начислена от длъжника при
първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с изминал период, с период на
корекцията от 17.02.2012г. до 14.08.2012г. за обект с абонатен № ***, клиентски № ***, с адрес на потребление в *** с титуляр ***
Ответното
дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземането на ***, с уведомление приложено към исковата молба,
подписано от пълномощника на цедента *** .
Представени са извадки от електронната
поща Gmail с датата на уведомлението на ответника за
извършената цесия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. Ищецът следва да докаже, при наличие на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят по същата е платил процесната
сума като стойност на потребена, но незаплатена
ел.енергия за процесния период. В тежест на ответника
е да установи, че е налице основание за плащането , съответно налице е
основание да задържи платената сума.
Анализът
на съдържанието на договора за цесия сочи за неговата действителност, с оглед
на което вземането е прехвърлено на ищеца, поради което ответникът дължи
плащане на същия, доколкото договорът за цесия му е съобщен. Предмет на
прехвърляне е съществуващо, макар и спорно вземане от неоснователно
обогатяване/при начална липса на основание/ от цедента
***чрез надлежно упалномощено лице ***,за сумата от 263,08
лева, представляваща получена при начална липса на основание стойност на
коригирана сметка за електрическа енергия при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на ел. енергия за периода от 17.02.2012г. до 14.08.2012г. за обект с абонатен № ***, клиентски № ***, с адрес на потребление в гр. ***“, № *** с ***.
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или
не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен
източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да
има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо,
каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземането произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен
предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на
основание, вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените
задължителни указания с т. 7 от Постановление №1 от 28.05.1979 г.,
постановено по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС, е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено
основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата, идентичен на
даденото. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че към датата на
прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо
вземане към ответника, поради което и ищецът към датата на подаване на исковата
молба е носител на процесното вземане, произтичащо от
неоснователното обогатяване на ответника. Ето защо са неоснователни
възраженията на ответника в тази насока.
За
успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия,
т.е. че последният е материалноправно легитимиран да
получи процесната сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на
релевантните за възникване на вземането предпоставки и неговия размер. В случая
не се спори, че праводателят на ищцовото
дружество е ползвател на ел. енергия, т.е. с ответника са в договорни отношения
за доставка на електрическа енергия и в този смисъл следва да се приеме, че
последният е пасивно материалноправно легитимиран да
получи начислената сума. Поради това ответникът следва да докаже, че има право
да извърши корекция на сметката, че корекцията е извършена правилно и че
вписаната в дебитното известие сума се дължи. Да установи чрез пълно и главно
доказване, че е налице основание за плащането , съответно налице е основание да
задържи платената сума.
Регламентацията
на договорните отношения към посочения период на корекция се съдържа в ОУ на
ДПЕЕЕМ на "*** издадени на
основание чл. 98а ЗЕ,
одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с
Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в сила от 17.05.2009 г., действащи към
датата на извършване на проверката - 02.05.2011 г. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Посочената специална норма дерогира общото
правило на чл. 298, ал.
1, т. 1 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че абонатът е
обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
Съобразно предвиденото в чл. 24 от ОУ на
ДПЕЕ на ***, ответното дружество е оправомощено
да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите
ел. енергия за изминал период. Тези действия се извършват въз основа на
представени от "*** констативни
протоколи и справки за начислена енергия.
Дори при осъществена по реда на ОУ на
ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността да
бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да
породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя характер
разпоредбата на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за санкциониране на
потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с
което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната. Този тип дълг е
изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото
поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на
законодателя. Нито в ЗЕ, в редакцията му към датата на извършване на корекцията
– 04.07.2011 г., нито в действащите към датата на корекцията Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката, е предвидена възможност и методика за
извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на
сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в действащите към
датата на корекцията Правила за търговия с електрическа енергия и в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия.
Ето защо
въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в
колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД,
а именно - императивните правила на закона. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ
противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите,
посочени в чл. 82 ЗЗД.
Поради изложеното и на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни и не могат да
произведат правно действие (в този смисъл са Решение № 79/11.05.2011 г. по т.
д. № 582/2010 г., ІІ т. о., решения на ВКС по т. д. № 103/2009 г., ІІ т. о., по
т. д. № 885/2009 г., ІІ т. о., т. д. № 427/2010 г., ІІ т. о., по т. д.№
225/2010 г., ІІ т. о.).
Нищожността на посочената разпоредба -
чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ води до неправомерност на извършената корекция на
сметката, предвид което и издадената справка не може да установи вземане в
полза на ответника.
С
оглед на изложеното и предвид наличието на задължителна практика за съдилищата,
съдът намира, че извършената
корекция на сметка , за която е издадено дебитно известие № *** на стойност 1884,16 лв., начислена от длъжника при първоначална липса на
основание, представляваща корекция на сметка за потребена
електроенергия, с изминал период, с период на корекцията от 17.02.2012г. до 14.08.2012г.
е
съставено в нарушение на закона, поради което не би могло валидно да установи
наличието на задължение на праводателя на ищеца
спрямо ответното дружество за сумата от 263,08
лева. Тази сума е заплатена от цедента *** на ответното дружество без основание-начална липса
на основание и подлежи на връщане на цесионера „С.Б.”
ЕООД *** ЕООД старо наименование/.
Относно направеното от ответното дружество възражение,
че абонатът е признал дълга си сключвайки споразумение, то представеният по
делото споразумителен протокол № ДР 10633/13.09.2012г., съставлява споразумение
за разсрочване на плащанията, но не е договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор чрез взаимни отстъпки. В случая, видно от представеното
споразумение, същото е сключено „във връзка със забавяне плащанията за
консумирана електрическа енергия и разсрочването им“ и както се посочи,
представлява по същността си именно споразумение за разсрочване на плащанията.
Същото не представлява извънсъдебно признание на задължението и не променя
основанието за извършеното плащане, а именно – извършената едностранна корекция
на сметката за ел. енергия на абоната. В случая не е налице признание на
вземането. Отбелязано е още, че този протокол следва да се счита за писмено
предизвестие за прекъсване на електрозахранването, ако не се плащат в срок
предвидените в него разсрочени вноски. Начислените суми по корекционната
справка не са за действително консумираната от абоната за периода
електроенергия, отчетена от СТИ, а е предвидена в ОУ санкционна отговорност за
абоната, без да се изисква доказване на неговото виновно поведение. Съдът
приема, че така подписаното споразумение не може да има последиците по чл. 365 ГПК, с оглед на което не съставлява основание за дължимост
на сумите.
Ответникът е направил възражение, че
вземането е погасено по давност. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 13.12.2017 г., съответно
претендираната сума е била платена от праводателя на ищеца в полза на ответното дружество на дата
17.12.2012 г. Петгодишния давност срок за погасяване на вземането е прекъснат на
- 13.12.2017 г. Ето защо , възражението за погасяване на задължението по
давност е неоснователно.
Поради
тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен,
като на ищеца бъде присъдена претендираната сума.
На ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски.
Независимо, че в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокасткото възражение, то изрично в
о.с.з. заявява, че не прави такова възражение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 26,50
лева .
Предвид
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав
дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен
размер 25,00 лв. внесена д.т. и 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение тъй като е в предвидения законов минимум или общо сумата в
размер на 385 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, дължи на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № *** на ВРС, за сумата от 263,08
лева /двеста шестдесет и три лева и осем стотинки/, представляваща платена
от праводателя му „***
при първоначална липса на основание сума, представляваща „3-та“ по ред вноска
по сключен Договор за разсрочено плащане №ДР 10633 от 13.09.2012г. относно
издадено дебитно известие № *** год. на
стойност 1884,16 лева, за начислена за периода от 17.02.2012 год. до 14.08.2012
год. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в в гр. ***, с кл.№ ***, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от
14.08.2015 г.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 26,50 лв /двадесет и шест лева и петдесет стотинки /, представляваща направените разноски в производството по
чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева /, представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18879/2017г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: